С мощен тласък Кам изхвърли горещото си семе и двамата се понесоха из небесата, разрушавайки всички прегради. Виковете им отекваха около тях. Мариса се отпусна върху мократа от пот гръд на Кам, влажната й рокля бе единствената им завивка, телата, им бяха все още слети.

Възвърнал здравия си разум, Кам разбра, че наистина е бил само наполовина жив, преди Мариса да го възкреси. Тя доброволно бе преминала през пламъците на ада заради него и го бе върнала към чудото на живота.

— Обичам те — прошепна той.

Мариса, все още задъхана, вдигна глава. Правилно ли го бе чула? Вгледа се в любимото лице и зададе въпроса, чийто отговор се страхуваше да чуе:

— А жената, която ми казахте, че обичате и не можете да имате?

— Това си ти, Мариса — прошепна Кам.

— Аз? — запита тя, премигвайки.

— Да — призна Кам, — обичам те откакто те видях за пръв път.

— Защо не ми каза?

— Много просто — отвърна той. — Боях се.

Тя въздъхна.

— Че няма да те желая, ако видя лицето или тялото ти?

— Да — призна той. — Имах всички основания да смятам, че и ти ще ме напуснеш, ако видиш онова, което исках да остане скрито.

— А брачната ни нощ?

— Тогава ли? — попита Кам, спомняйки си как Мариса бе съблякла робата си и му бе предложила прелестното си тяло. — Помислих си, че си арогантна.

Тя го плесна игриво по гърдите.

— Арогантна? Аз? Вие бяхте арогантен, милорд. Бях готова да… — Мариса замълча.

— Да какво?

— Да изпълня дълга си — довърши откровено тя. — Нали дадох думата си пред Бога и краля. Исках да я спазя.

— Независимо от това, че съпругът ти те отвращава? — запита Кам.

— Но ти не ме отвращаваше — настоя Мариса.

— Отговори на въпроса ми, ако смееш. Щеше ли да спиш с мен, дори и да те отвращавах? — упорито запита Кам.

— Щях да изпълня обета си — тържествено отговори Мариса. — Думата на една Фицджералд е закон.

— Такава е и думата на един Бюканън, любов моя.

— Тогава какво щеше да правиш, Камерън? — попита тя.

— Развържи ме — заповяда й той меко.

Този път Мариса се подчини с радост.

Кам разтри китките си. Видя как Мариса събра копринените шалчета и ги сгъна грижливо в куфара. Тогава той смъкна онова, което бе останало от ризата му, и го захвърли на пода. Събу чорапите си и ги запрати след ризата.

— Ела тук — рече той и протегна ръка към нея.

Мариса побърза да изпълни молбата му. Обгръщайки я от глава до пети с езерно-синия си поглед, той заповяда:

— Свали си дрехата.

Усмивката й можеше да си съперничи с усмивката на всяка куртизанка, с тази разлика, че бе много по-сладка, защото бе запазена само за него. Любовта, която бе открил в зелените й очи, екстазът, който бе видял, изписан на лицето й, когато достигнаха до връхната точка на любенето, можеше да му помогне да понесе по-леко адските страдания на изминалите години. Че Мариса го обичаше толкова дълбоко и страстно, колкото и той нея, бе истинско чудо.

Той бе загубил вярата в живота, а тя му я бе върнала.

Мариса с готовност съблече кафтана и го пусна на килима в краката си. Той си бе свършил работата. Тя се приближи бавно, с котешка грация. Ръцете й се срещнаха с неговите, пръстите им се преплетоха.

Кам я придърпа отново на леглото, покривайки тялото й със своето. Устните им се срещнаха, ръцете им пробягваха бързо по телата им, а сетне замираха. Те се докосваха, вкусваха, наслаждаваха и откриваха.

Любеха се бавно и отпуснато. Кам постепенно проникна в тялото й, сякаш влизаше в собствения си дом. Бе открил рая, от който се нуждаеше наранената му душа.

В силните ръце на Кам Мариса се чувстваше сигурна и най-важното — обичана. Тя се притисна още по-близо до него, а той придърпа завивката върху все още влажните им тела.

Тази нощ любовта им бе надминала всички фантазии, всички блянове, които някога си бяха представяли. Бе силна като стомана, мека като пух.

Бе истинска и си струваше всичко на този свят.

Глава двайсет и пета

Кам се събуди със странното усещане за топъл дъх върху плътта си. Жена му лежеше в ръцете му, главата и почиваше на широката му гръд, косата й се разливаше по тялото му. Любимата му съпруга.

Колко сладка беше тази нощ! През изминалите часове той бе открил истинското богатство на любовта. Мариса му бе върнала част от самия него, част, която мислеше, че е загубил много отдавна. Като странстващ рицар в поход тя успешно бе разрушила стените на гордостта му, за да открие вътре мъжа, за да счупи оковите на самотата, обкръжавала го през тези изминали години. Нежният й поглед бе срутил затвора на болката му и го бе накарал да се опълчи срещу демоните, които го преследваха. Кам разбираше, че се бе лутал безцелно; тя му бе показала светлината.

Той я прегърна по-здраво, радвайки се на усещането на меката й гола кожа. С нея всичко бе възможно. Би изпълнил всяка нейна молба, независимо от цената. Заради нейната любов би минал с боси крака през портите на Ада, би изтърпял всяко мъчение или обида, само за да бъде с нея.

С любовта на Мариса той си бе върнал живота; наслаждаваше се на красотата му и приемаше грозотата му. Сякаш се бе родил отново — най-сетне бе открил душата си. Това бе Мариса.

И винаги щеше да остане Мариса.

Мариса чу силното биене на сърцето му до ухото си. Лениво, спокойно доволство я накара да остане там, където си беше, отпусната върху мускулестото му тяло.

Победата не бе само нейна, но и на Камерън. Бе разчитала сърцето му да повярва в любовта й, да я допусне до тайните покои на душата му; така и бе станало.

Мракът и страхът се бяха разпръснали с отминаването на нощта. Мариса се почувства свързана с предците си, които бяха рискували всичко заради любовта, които бяха притежавали достатъчно смелост, за да се борят за мечтите си. Страстната им кръв течеше във вените й, могъща и гореща.

Силата на любовта й към този мъж я развълнува. Някога си бе мислила, че победата се крие в капитулацията. Ленива усмивка се плъзна по устните й. Сега знаеше, че не е така. Взаимната им капитулация бе доказала грешката й.

Мариса извърна глава и устните й потърсиха плътта му. Тя обсипа с целувки широката му гръд, устата й прокара пътека по тялото му. После тя се изви и се излегна до съпруга си, гърди до гърди, лице до лице. Погледна го. Черната превръзка отново бе на мястото си, здраво завързана на главата му. Мариса го бе избавила от притеснението му преди няколко часа, като му я бе върнала. Преди да стори това обаче тя бе взела превръзката в ръка, бе докоснала с връхчетата на пръстите си гладката кожа, която прилепваше до плътта му, и я бе поднесла към устните си.

Бе разбрала, че символичната й лечебна целувка не е отишла напразно: в езерно-синьото му око бе блеснала единствена сълза.

Тя се приведе към устата му, сякаш да го целуне, сетне промени решението си. Ръцете й се протегнаха, за да потънат в гъстите му коси, и подобно на собственото й котенце, облизващо млякото от паничката си, устните й се разтвориха и тя прекара език от брадичката му до върха на устните му.

Езикът на Камерън също овлажни устните й, вкусвайки сладостта им.

Тя бързо прие негласната покана и разтвори уста.

Сляха се в дълбока, интимна целувка, която ги задъха.

С бързо движение Кам се обърна и привлече Мариса под тялото си. Краката й се разтвориха, за да го приемат, обвиха се около бедрата му… и той проникна дълбоко, сливайки тялото си с нейното във върховен екстаз.

Когато възвърна достатъчно силите си, за да се движи, Мариса стана. Все още дишаше неравномерно, но сърцето й вече забавяше ускорения си ритъм. Колко ограничен и празен би бил животът й, ако не бе изпитала никога тази «малка смърт». Тя се опита да си представи какво би станало, ако споделяше тялото и сърцето си не с Камерън, а с друг мъж. Картината във въображението й бе мрачна и празна — земята на чувствената пустош.

«Vous et nul autre, скъпи» — отекна в главата на Мариса. Вие и никой друг. Знаеше, никога няма да обича друг така, както Камерън.

Лявата ръка на Кам се обви около рамото й. Ръцете на Мариса прегърнаха силната му гола ръка, брадичката й се опря на широката му длан.

— Исках да донеса нещо за пиене, милорд. Желаете ли нещо друго?

Кам целуна шията й и промълви:

— Да, мила. Теб.

— Ненаситен си — възпротиви се Мариса.

— Имам да наваксвам години празнота — отвърна той.

— Целия ден ли ще прекараме тук? — попита тя, а в гласа й се усещаше нежеланието да напусне сигурността на спалнята. Тук, в неговите ръце, те бе спокойна и сигурна, обичана и уважавана.

Той въздъхна.

— Колкото и да ми се иска, не мисля, че е разумно.

Мариса сви рамене.

— И аз мисля така — съгласи се тя.

— Да не си мислиш, че наистина искам да оставя това легло? — попита той. — Или да те оставя да се изплъзнеш от ръцете ми? — Устните му прокараха огнена пътека по шията й. Мариса потръпна от удоволствие, затваряйки очи в чувствено очакване. — Ако бяхме сами, щях да те държа в тази стая поне месец.

— Само месец? — възкликна тя.

— По-дълго би било вулгарно — отговори той с иронична тържественост.

— А не подхожда на граф да го смятат за вулгарен, така ли?

— Да, любов моя, така е — отвърна той. — Тъй че трябва да изпълним дълга си и да правим компания на гостите.

— По дяволите дългът! — въздъхна тя.

Кам повдигна русата си вежда.

— Правилно ли чух, скъпа? Моята съпруга да бяга от дълга си?

Мариса се усмихна и извърна глава, за да го погледне.