— В такъв случай разбирате как съм се чувствала аз, милорд — припомни му тя, — когато вие ме завързахте за леглото в онази къща.

— Беше различно — каза той.

Мариса вдигна кестенявите си вежди.

— Нима? И защо? Защото сте мъж, а аз съм само една жена?

— Не — промълви Кам. — Аз бях принуден да го направя.

— Защо? — попита го тя, като постави ръка на широките му гърди и с едно дръпване развърза панделката на ризата му. Плъзна пръст между ленените гънки и загали меките му косми.

Той затвори окото си, ръцете му се свиха в юмруци. Докосването й го влудяваше.

— Имах си причини — отвърна той, отказвайки да й даде подробен отговор.

Мариса му отправи сладка усмивка.

— Не достатъчно добри, милорд.

— Трябваше.

— Помислете си пак, милорд — предизвика го тя, после се наведе да провери дали е вързан добре, давайки му възможност да зърне гърдите й.

Камерън усети незабавната реакция на члена си. Проклятие! Бе завързан като затворник, а видът на плътта й го възбуждаше.

И изведнъж откри, че не се страхува. Ядосан — да; ужасно. Но уплашен? Кам се взря в зелените очи на жена си. Предишният път, когато бе вързан така, той бе пленник и от дяволските очи на Фейт Белами се излъчваше злоба като змийска отрова. В очите на Мариса нямаше нищо подобно. Те бяха мили и ясни, в техните смарагдови дълбини бе виждал гняв, но не и омраза, отмъстителност или предателство.

Би ли могъл да й каже истината?

Мариса го чакаше да отговори. В тишината можеше да се чуе тиктакането на часовника. Крясъкът на някаква нощна птица долетя през отворения прозорец. Последва го възбуден лай на куче.

— Не беше ли защото си мислехте, че ще ме отблъснете със свидетелствата за престъплението на онази жена? — Мариса протегна ръка и докосна обезобразената му страна. Кам рязко отдръпна глава.

— Камерън, моля ви, изслушайте ме. Зная как сте били обезобразен. Зная за майка ви и зная какво ви е сторила след завръщането ви в Шотландия.

— Тя ли ви разказа? — Кам не можеше да повярва, че майка му би могла да признае постъпката си на жена му.

— Да. Онова, което е направила, заслужава порицание, но — наблегна на думите Мариса — аз не съм тя.

Кам се засмя язвително.

— Да, така казвате сега. Зная как изглежда лицето ми за неподготвените. Забравете това!

— Не, няма да го забравя. — Мариса плъзна поглед по лицето му, сведе го към широките му гърди, към колана, който придържаше поличката му. Издърпа ризата му изпод колана.

Стана от леглото и се върна със сребърна ножичка в ръка.

— Какво ще правите?

— Ще се избавя от този нежелан плат — отвърна тя и разряза ризата през средата, като разголи широките му гърди, покрити с тъмнозлатисти косми.

Пусна ножицата на пода и доразкъса ризата с ръце. Кам се завъртя неспокойно.

— По дяволите, недейте!

Мариса забеляза разкъсаната плът от дясната страна на гърдите му. Дъхът й секна, тя притисна ръка към устните си.

— Достатъчно ли видяхте? — запита я той с леден глас.

Мариса докосна белега.

— Това е знак за доблест, милорд, защото е спечелен в служба на краля.

— Това е знак за глупост, защото спах с жената, с която не трябваше — заяви той, — и я подцених.

— Всички допускаме грешки, Камерън — каза Мариса. — Вярвайте ми.

— Зная кое е най-добре…

— Престанете! — настоя Мариса.

— Не — отвърна той, — вие престанете. — Искаше да я вразуми преди да е станало твърде късно и да е стигнала до точка, от която връщане назад няма. — Иначе ще съжалявате. Послушайте ме.

— Как смеете да се отнасяте с мен като с дете, което не може да мисли самостоятелно? — възмути се тя. — Зная какво искам и кого обичам — вас!

— Обичате ме? — попита той. Страстните думи на жена му го смаяха. Мили Боже, щеше да стане още по-трудно, когато го отблъснеше такъв, какъвто беше.

— Да, обичам ви — отвърна тя нежно. Гневното й избухване бе преминало. Единственото, което искаше, бе да му докаже истината на думите си. Ръцете й разкопчаха плоската сребърна тока на широкия кожен колан.

— Заклевам ви! — извика Кам.

Мариса не му обърна внимание и продължи да сваля полата му, сякаш разопаковаше скъпоценно бижу.

Кам затвори окото си. Не искаше да гледа лицето й, когато тя види и останалите свидетелства за обезобразяването му.

Кам нямаше нищо под поличката.

Белези кръстосваха десния му крак; голяма рана започваше от плоския му корем и се плъзваше надолу към златистите косми около члена му, който се бе изправил в гордо непокорство. Сърцето на Мариса се изпълни с ужас и болка.

Кам усети как сълзите й капят по кожата му. Жалост. За нея той бе създание, предизвикващо жалост. Нещо много по-малко от мъж.

Окото му се разтвори, когато устните й го докоснаха, леко като перце, а косата й се разпръсна по корема и между краката му.

Мариса не можеше да измисли друг начин, за да покаже на Камерън, че мракът за него е свършил. Че сега има човек, с когото да сподели светлината. Не й трябваше смелост, за да го целува там, където не бе мислила, че може да докосне с уста, преди да прочете книгата; единственото, от което се нуждаеше, бе вярата, че нейната любов може да го излекува.

Нежните й целувки бяха като лек ветрец в летен ден, успокоителен балсам, който като с магия изтриваше белезите, нанесени на разкъсаната му плът. Дългата й коса докосваше кожата му като копринените шалчета, с които бе завързан.

Мариса усети тръпката, преминала по цялото му тяло, докато го целуваше. Насърчена, тя продължи пътуването си нагоре, по стегнатия му стомах, по ивицата косми, която водеше към широките му гърди. Прокарваше пръсти през златистата гора, докато стигна до едното зърно на гърдите му. Езикът й го облиза така, както той бе правил с нея.

Той пое шумно въздух и тя се усмихна разбиращо.

— Харесва ли ви така? — попита го тя; бе сигурна за отговора, но все пак искаше да чуе потвърждението му.

— Да, харесва ми — отговори Кам с дрезгав от вълнение глас. Не можеше да повярва, че тя прави това с него. Наслада изпълни тялото му до невероятна степен, сякаш бе избухнал пожар.

Мариса продължаваше с нежното си насилие, като се местеше все по-нагоре. Устните й проследиха костта на рамото му, като го хапеха лекичко. Шията му се изви и тя продължи пътя си натам, плъзгайки устни по белега, който минаваше през гърлото и страната му.

Мариса поспря за миг на гърдите му; харесваше й да усеща горещата му кожа, мъжката му миризма, реакциите му на нейните действия.

Оставаше да изтрие само още един белег.

Тъмнозлатистата му коса бе гъста и мека. Ръката й се плъзна по вълните и стигна до ширитчето, което придържаше черната му превръзка. Преди той да може да се възпротиви, тя я дръпна и откри окото му.

Кам остана неподвижен, вперил едната си синя зеница в зелените й очи, без да мига. Не можеше да се защити със завързаните си ръце. Сега тя бе открила и последната му тайна.

— Видяхте ли всичко, което искахте да видите?

Мариса втренчи поглед в ужасната рана. Онази кучка съзнателно бе ослепила Кам, обгаряйки плътта му така, че само белези бяха останали от някога синьото око, толкова синьо, колкото и онова, което я наблюдаваше в очакване на реакцията й.

— Виждам само мъжа — отговори Мариса. Думите извираха направо от сърцето й. — Мъжа, който е понесъл огромна болка, мъжа, който притежава повече храброст от цялата кралска армия. Обичам те, Камерън Бюканън — каза тя просто. — Имаш думата на една Фицджералд. — Мариса се наведе и целуна първо сляпото му око, а сетне и чувствената му уста.

Кам посрещна устните й с цялата страст, скрита в него от толкова много време. Сякаш се развали някаква магия и той се освободи от онова, което го държеше затворник — самотата.

Съпругата му го бе научила на много неща и най-вече на това, колко голяма е силата на любовта й. Тя бе отишла толкова далеч, за да му покаже онова, в чието съществуване не би повярвал, ако просто му го бе казала.

— Освободи ме — каза й той между целувките.

Загадъчна усмивка се появи на устните на Мариса.

— Не още.

— Искам да те любя — рече той и дълбокият му глас сякаш я погали.

— По-късно — прошепна тя. — Това е за теб, Камерън. — Мариса милваше тялото на мъжа си с уста и ръце, плъзгайки езика си по цялото му тяло, а ръцете й търсеха тайните места, който можеха да му доставят удоволствие. Споменът за прочетената книга на баба й и собственият й любовен инстинкт взеха връх, навлизайки в скритите богатства на страстта й. Тя бе едновременно свенлива и дръзка, несигурна и уверена, копнееща да опитва.

Пресипналото дишане на Ками гърлените му стонове й даваха допълнителен подтик. Горещата, дива кръв на потомката на рода Фицджералд се почувства свободна.

Меките й, възбуждащи ръце хванаха нежно твърдия му член и Кам си помисли, че ще избухне. Мариса плъзгаше ръката си нагоре и надолу, наоколо и отдолу, тласкайки го към края на издръжливостта му.

— Ще ви се кача, милорд — каза тя задъхано.

— Да, мила — насърчи я той, — направи го. Направи го веднага!

Като повдигна полите на кафтана си, Мариса се качи отгоре му с котешка грация и го възседна. Намести се внимателно върху нарасналия му член и го пое изцяло в тялото си. Той я изпълни с горещата си твърдост. Дрезгаво прошепнатите окуражителни думи я възбудиха. Той проникваше все повече и повече в стегнатата топлота на тялото й. Всеки тласък, всяко движение ги приближаваха все по-близо до крайния екстаз.

Мариса тихо простена, почти загубвайки и малкото контрол, който й бе останал.