— За всички ще е най-добре, ако си тръгна — повтори Браяна.

— Не разбирам — възпротиви се Мариса. Питаше се какво ли е предизвикало отчаянието, което бе видяла в очите на Браяна. Братовчедка й гледаше като заловено в капан животно. Дали не се боеше да поеме риска от нова любов? — Браяна — започна тя, като хвана ръката на братовчедка си, — да не би да се страхуваш, че ако се влюбиш отново, ще оскверниш паметта на Донал? Никой ли не може да го измести от сърцето ти?

Нежните въпроси на Мариса накараха златистокафявите очи на Браяна да се напълнят със сълзи. Тя знаеше, че не може да продължава да се преструва, че в брака й е имало любов.

— Бракът ми с Донал не бе такъв, какъвто си мислиш.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мариса. — В какъв смисъл?

— Ела, трябва да ти разкажа някои неща — колебливо започна Браяна, решила да разкрие поне малко от истината, която се криеше зад фасадата на брачния й живот с Донал. И разказа на Мариса колко ужасно може да бъде обвързването с неподходящ мъж. — И така, разбираш — заключи Браяна, — че изпитах повече мъка поради смъртта на прислужницата си, отколкото заради Донал. Тя повече не можеше да понася отношението му към мен и обрече собствената си душа на гибел, за да ме освободи.

Сълзи се стичаха по бледите й страни. Мариса се отзова на очевидната мъка на братовчедка си и я притисна към себе си, опитвайки се да я успокои. При този жест Браяна се отпусна в прегръдките й, а насъбралите се сълзи потекоха свободно по бузите й.

— Ти заслужаваш да бъдеш щастлива, мила братовчедке — рече Мариса. — Джейми е много по-различен от онова адово изчадие, за което си била омъжена. Той ще те разбере, стига само да му разкажеш.

Браяна се разхълца, опитвайки се да преодолее емоциите си.

— Аз му казах, Мариса.

— А какво каза той? — Мариса бе сигурна в преценката си за Джейми.

— Той естествено бе смаян и много разгневен.

— Така и трябва — заяви Мариса.

— Не е толкова просто — настоя Браяна.

— Сигурна съм, ме Джейми е мъж, на когото можеш да размиташ, братовчедке — увери я Мариса. — Той никога не би се отнесъл лошо с жена.

— Така е — съгласи се Браяна, — той несъмнено има добро сърце.

Мариса оправи няколко непокорни мерни къдрици, които падаха безредно около лицето на Браяна, и изведнъж забеляза малка тревичка, преплетена в една от тях.

— Да не би да се страхуваш, че той ще се окаже мъж, неспособен да люби нежно и мило?

Браяна обърна глава и срещна зелените очи на братовчедка си.

— След днешния ден не се страхувам за това.

Мариса подозираше, че разбира какво иска да й каже Браяна, но искаше да е напълно сигурна.

— Любовници ли сте с Джейми?

— Да — Браяна за миг успя да се усмихне. — Това стана днес, докато бяхме на езда. Той ме помоли да се омъжа за него и тогава му обясних за нас с Донал. Почувствах се в примката на лоши спомени и си помислих, че Джейми би могъл да ми помогне да забравя. Така бих открила онова непознато удоволствие, за което само бях чувала да говорят.

Това обясняваше тревичката.

— И?

— Той ми отвори очите за онова, което двама души могат да споделят, ако се обичат.

— Това ли е причината за прибързаното ти заминаване? Искаш да съобщиш на Килрун, че ще се омъжваш отново? — запита Мариса с надежда. — Ако той има някакви въпроси, Камерън и аз ще гарантираме за Джейми, а зная, че ако трябва, и самият Чарлз Стюарт ще го направи.

Браяна се изплъзна от прегръдката на братовчедка си.

— Няма да има сватба.

Мариса се обърка.

— Няма да има сватба?

— Не мога да се омъжа за Джейми. И се връщам в замъка на брат си, защото не съм в състояние да му го кажа лично. Прекалено страхлива съм.

— Ти не си страхливка, Браяна О’Далей! — възкликна разпалено Мариса. — Ти си оцеляла от ад, който мнозина не биха понесли.

— Двама души не оцеляха — тъжно рече тя.

— Ти не си виновна — каза Мариса. — Чуваш ли ме?

— Благодаря ти, Мариса. — Гласът на Браяна премина в накъсан шепот. — Твоята вярност винаги е била утеха за мен.

— Браяна! — Мариса бе решена да накара братовчедка си да постъпи разумно. — Обичаш ли Джейми?

— Сама си зададох този въпрос днес — призна Браяна. — Тогава не бях сигурна в отговора, но го разбрах след това и именно, защото го знам, не мога да вкарам Джейми в капан.

— Да го вкараш в капан? За какво говориш? — Мариса отново бе озадачена от думите й.

— Аз съм безплодна — отвърна тъжно Браяна с ръце на корема си. — Утробата ми никога няма да даде живот на дете. Бих ли могла да откажа на мъжа, когото обичам, наследника, който заслужава? Няма да е честно. — Очите й бяха пълни с тъга. — По-добре е да го оставя да си мисли, че не го обичам достатъчно, за да се оженя за него.

— И ще изпуснеш възможността да бъдеш щастлива?

— Да, защото няма да го окова към себе си.

— Ти си глупачка, Браяна — заяви Мариса. — Защо не си му го казала? Може би за Джейми това не ще бъде пречка.

— Мислиш ли? — В гласа на Браяна се прокрадна внезапен интерес.

Мариса й отговори със студена логика:

— Никога няма да разбереш със сигурност, ако не му кажеш нищо.

— Трябва ли да го насилвам да избере мен вместо наследника, който трябва да има?

Мариса даде воля на надигащото се в нея раздразнение.

— Господ да ме опази от хора, които взимат решения вместо другите. Дай на Джейми възможност! — помоли я тя.

Браяна поклати глава.

— Не.

Мариса опита отново.

— Браяна, трябва да се бориш за любовта си.

— Така ли би постъпила ти?

— Да — призна Мариса. — И ще го направя.

— В такъв случай ти наистина обичаш Бюканън?

— С всеки изминал ден все повече и повече — отвърна откровено Мариса и продължи с тиха решителност: — И той ще бъде само мой. — Устните й се усмихнаха леко. — Зная за миналото му и то няма никакво значение, защото аз съм неговото бъдеще, както и ти би могла да си бъдещето на Джейми, ако му довериш истината. Ако те обича, ще те приеме такава, каквато си.

— А ти прие ли мъжа, за когото се венча?

— Напълно — отвърна Мариса. — Белезите му съществуват и аз не мога да ги излича. — Тя се приближи до широкото легло и прокара длани но драпериите, които, спуснати, можеха да обгърнат леглото в тъмнина. — Но аз видях мъжа зад маската, която носи. Него обичам. Смелия и верен мъж, който има бърз ум и чувство за хумор. Мъжа с желязна воля и сила, който се нуждае от любовта ми, макар все още да не иска да го признае. — Тя добави с лека усмивка: — Точно, както и аз трябва да имам неговата любов.

— Поставяш си опасна задача, братовчедке.

— Камерън си заслужава.

— И как ще я постигнеш?

Мариса я погледна с потайна усмивка.

— Нищо няма да се получи, ако просто кажа на Камерън, че го обичам. Думите не значат нищо за него. Трябва да му го покажа, защото ще го разбере по делата, и се моля на Бога да разбере и да повярва. — Мариса се върна на предишната тема. — Дължиш на Джейми Ковингтън истината, Браяна. Нали ще помислиш върху думите ми преди да вземеш решение, което би могло да разбие живота ти?

Уморена, с ум, объркан от всичко, което се бе случило през деня, Браяна най-сетне се съгласи.

— Предавам се, братовчедке, и ще сторя това, за което ме молиш.

Мариса я целуна по бузата.

— Така е най-добре.

— Предполагам — отвърна Браяна.

— Вярвай ми — каза Мариса и щом излезе, видя Чарити.

— Носиш ли ми отговор?

— Да, миледи — рече Чарити. — Негово благородие нареди да ви кажа, че отговорът му е «да».

— Добре — зарадва се Мариса. Бе хвърлила стръвта и той я бе налапал. — А сега — каза тя, понижавайки глас, — ела с мен, защото трябва да ти дам да отнесеш още едно писмо.



— Друго писмо? — каза Кам учудено.

Чарити се усмихна на графа и подаде на Джейми сгънатия лист хартия.

— То е за вас, господине.

Кам позна печата. Преди малко Чарити бе донесла подобно писмо и на него.

— От жена ми ли е?

Джейми разгледа печата.

— Така изглежда.

— Тогава, моля те, отвори го — рече Кам. Джейми счупи печата и прочете краткото писмо.

Джейми,

Ако искате да спечелите сърцето на братовчедка ми, отидете без отлагане в стаята й. Ако се колебаете, всичко може да бъде загубено.

Отдолу бе драснато главно «М».

Джейми блъсна стола си, стана, сгъна съобщението и го прибра във вътрешния джоб на жакета си.

— Има нещо, за което трябва да се погрижа — каза той на Кам. — Ако ме извиниш, можем да довършим работата си утре. — Той събра документите и ги сложи в кожената чанта. — Ще ги пазиш ли вместо мен?

— По-добре ги остави на сигурно място — отвърна Кам, — защото и аз имам среща. Какво се е случило?

— Любезната ти съпруга ми съобщава, че нещо много ценно за мен може да бъде загубено, ако не действам веднага.

Кам отправи на приятеля си загрижен поглед.

— Мога ли да ти помогна?

Джейми взе документите, които Кам бе чел, прибра ги и заключи чантата.

— Това е проблем, който трябва да реша лично.

— Не е ли свързан с лейди Браяна? — Кам разбираше, че приятелят му е дълбоко влюбен в красивата меланхолична ирландска благородница.

— Да — отвърна Джейми. — Изглежда, че съм объркал нещо в отношенията си с нея.

— По какъв начин? — В гласа му се промъкна нотка на загриженост. Все пак ставаше дума за член на семейството му.

Джейми усети леката студенина в гласа на приятеля си. Разбираше, че Кам се грижи и пази онези, които обича. Бракът бе разширил границите на неговата лоялност; а дали, питаше се Джейми, бе разширил и границите на сърцето му?