И в този миг в ума й се роди светкавично решение.

— Люби ме — прошепна тя, преди куражът й да изчезне.

Джейми замръзна. Правилно ли бе чул? Навярно бе чул във въображението си онова, което му се искаше.

Браяна отпусна главата си назад и го погледна в очите.

— Моля те, люби ме, Джейми — умоляваше го тя, предлагайки му свенливо устните си.

Устата на Джейми срещна нейната в страстна целувка. Той я желаеше, но бе сигурен, че тя ще съжалява за това, което са направили, без да са венчани.

— Не трябва, обич моя — възпротиви се той. — Мога да почакам, докато…

Браяна чу думите му, откъсна устните си от неговите, постави показалеца си върху устата му и не му позволи да продължи.

— Шшт — каза тя. Не искаше да го слуша. Те не можеха да се оженят. Но навярно би могла да изличи спомена за омразния допир на съпруга си с докосването на Джейми. Да замени ужасната болка с нещо по-нежно.

Знаеше, че си позволява плътско наслаждение с мъж, за когото не е венчана, и по този начин съзнателно извършва грях, но приемаше това; мислеше си, че не би могло да е по-лошо от бруталното използване на тялото й от Донал. Каквото и наказание да заслужеше, щеше да го направи.

Но трябваше да стане сега, преди смелостта да я напусне.

Джейми, чието сърце биеше все по-бързо, мина зад нея, развърза роклята й и докосна с устни малкото й дупе. Браяна потръпна. Той съблече дрехата от раменете й.

След няколко мига Браяна остана само по долната си риза и чорапите си, а дрехите на Джейми лежаха преметнати върху един от по-ниските клони на дървото, заедно с нейната рокля и няколко фусти.

Бузите на Браяна се изчервиха, когато извърна глава и видя, че Джейми е съвсем близо до нея. Тялото на Донал беше огромно и едро, покрито с тъмни косми; снагата на Джейми бе по-стройна, с гладки гърди. Тя затвори очи и се помоли да не съжалява за това, което щеше да извърши. Оставяше вярата си в ръцете на Джейми.

Той се наведе, впил поглед в нея. Дланите й бяха свити в юмруци; очите й бяха плътно затворени, сякаш не искаше да гледа, сякаш изпитваше страх. Той постави ръка на шията й. Тялото й бе сковано, сякаш очакваше удар.

— Браяна — прошепна той, — погледни ме.

Очите й се отвориха бавно.

— Няма да те нараня — обеща той и секунда по-късно усети как тялото й се отпуска до неговото. Този път той затвори очите й с целувките си, докосвайки с устни клепките, бузите и извивката на брадичката й. Целуна я по устата, отначало нежно, а сетне с все по-усилваща се страст. Показа й каква трябва да бъде целувката — дълбоко, взаимно споделяне на плът и вкус. Когато се откъсна от устните й, Браяна дишаше толкова учестено, колкото и той. Събличайки ризата си, тя оголи малките си гърди. Обхващайки ги с ръце, той ги целуна. Можеше да усети възбудата на собственото си тяло, втвърдяването на плътта си в очакване на срещата с нейната.

Протегна лявата си ръка и вплете пръстите си с нейните.

— Толкова си красива, макар сигурно да го разбираш всеки път, щом погледнеш в огледалото — каза той. Гласът му беше станал дрезгав от нарастващото му желание.

Донал никога не й бе казвал, че е красива. Единственото, което казваше, и то често, бе, че е «студена кучка, която може да смрази топките и на самия дявол». Донал никога не я бе докосвал с нежност като Джейми, нито пък е обожанието на мъж, който цени, а не граби.

Усети в стомаха си лек трепет на непозната топлота и премигна от изненада. Лявата й ръка се протегна към Джейми. Пръстите й се впиха в гърба му и го притиснаха още по-близо. Успокоена от бавните му движения, Браяна се отпусна. Изглеждаше, че не бърза да проникне в плътта й, и тя му бе благодарна за това. Птици чирикаха около тях. Отваряйки очи, тя зърна малко зайче, което хрупаше доволно тревата само на няколко крачки от тях. То вдигна глава и я погледна, после избяга с подскоци.

Джейми проследи погледа й и се засмя на подскачащия заек.

Браяна незабавно насочи вниманието си отново към Джейми, озадачена, че един мъж, готов да проникне в жена, може въпреки това да намери нещо смешно в лудориите на горското създание.

— О, Джейми! — каза тя, предлагайки му устните си.

Той разбра знака й, плъзна езика си между разтворените й устни, дръпна ризата й и се намести между бедрата й.

Браяна усети твърдостта на притиснатия му до нея член и неволно се напрегна. Той влезе в нея бавно. След като не последва болка, тя се отпусна.

Джейми продължи предпазливо, навлизайки все по-дълбоко, докато не проникна докрай във влажното убежище на плътта й. Обърканост и спокойствие се смесиха в душата му и се възнесоха във висините на любовта.



Браяна дишаше тежко, легнала до мъжа, който й бе разкрил пътя към удоволствието. В този миг нямаше добро и зло, начало и край. Единствено щастие, каквото не бе изпитвала досега, нито пък бе очаквала. Ценеше тези откраднати часове, защото Джейми й бе поднесъл дар с рядка стойност — чувство на гордост от самата нея като жена. Но колкото и да й се искаше да продължи да изпитва тези нови усещания, знаеше, че всичко е свършило.

Възвърна здравия си разум, а с него и вродената си скромност, отдръпна се от Джейми и се протегна за дрехите си. Обърна се с гръб към Джейми и бързо се облече.

— Трябва да се върнем преди да се притеснят, че сме се загубили или че ни се е случило нещо по-лошо.

Джейми се облече колкото можеше по-бързо, неспособен да потисне усмивката си. В сърцето си той вече гледаше на нея като на своя жена; тук, в това мирно убежище на Божието благоволение, те бяха дали тържествения си обет с любовта, която бяха споделили. Искаше да й обясни, че за него това е свещен договор.

— Ще ми помогнеш ли с роклята? — попита тя все още с гръб към него, и той бе очарован от напевния й глас.

Той стегна здраво и завърза панделките, заобиколи я, падна на колене, взе ръката й и я целуна.

— Аз, Джейми Ковингтън — закле се той, — взимам лейди Браяна О’Далей за моя законна жена пред Всемогъщия Бог. Отказвам се от всички други, според Божиите закони, докато съм жив.

Сълзи изпълниха очите на Браяна при прочувствената клетва на Джейми. Тя означаваше за нея повече, отколкото би могла да му каже. Само да можеше да повтори думите му — защото в сърцето и душата си тя ги бе приела.

— Джейми…

— Сега е мой ред да ти кажа да мълчиш, обич моя — отвърна той, като стана — Просто трябваше да разбереш какво означава това за мен, да разбереш, че любовта ми е истинска. Това не беше задоволяване на суетата ми, за да мога да се хваля на всички със завоеванието си. Това беше най-добрият начин да ти покажа какво чувствам. Знак за любовта ми, ако искаш да го наречеш така. Аз съм беден на думи, Браяна, за разлика от повечето мъже в двора.

— Които скриват лъжите си в красиви думи без покритие — каза твърдо тя. — Оценявам твоята честност, Джейми.

Да можеше и тя да е толкова честна с него. Браяна вярваше в любовта му и поради това не можеше да го обрече на живот с безплодна жена. Той бе добър мъж и заслужаваше истинска жена, истински брак.

— Ела — каза тя, прекъсвайки разговора, — не бива да се бавим повече.

— Но ще довършим този разговор — каза Джейми, докато й помагаше да се качи на седлото.

— Да, по-късно — отвърна Браяна, запазвайки за себе си мисълта, че за тях няма да има «по-късно».



Мариса се разхождаше в градината на Фиц Хол, когато видя голямата група конници, които идваха към имението. Все още бяха твърде далеч, за да ги разпознае, но веднага застана нащрек. Не можеше да е уелският й братовчед. Неотдавна бе поканила Рейвънсмур и семейството му да я посетят, когато желаят, защото смяташе, че ще останат тук с Кам няколко месеца. Но тези конници идваха от съвсем друга посока.

Слънцето огря дрехите на мъжа, който яздеше начело. Дори и от това разстояние Мариса видя, че е с шотландско наметало. Навярно беше някой от семейството на Камерън.

Повдигайки полите си, Мариса се затича към дома, без да я интересува, че постъпката й е по-подходяща за някоя весела селска кокетка, а не за благородница; толкова голямо беше желанието й да посрещне гостите.

От прозореца си Кам видя как жена му тича през тревата. Страхувайки се, че е в опасност, той грабна камата и бастуна си, втурна се навън и едва не се сблъска с Кендъл, който влизаше в стаята.

— Простете, милорд — извини се Кендъл, — помислих, че трябва да ви съобщя за група конници, която приближава насам.

Това обясни защо Мариса толкова бързаше да се върне у дома. Кам се поуспокои и отпусна камата.

— Знаете ли кои са?

— Не, милорд — отвърна Кендъл.

— Колко са?

— Седем или осем, милорд. — Кендъл излезе след Камерън от спалнята и заедно с него се спусна по стълбите. — С тях има поне две жени и може би едно дете.

Тези новини го ободриха. Никой, който възнамерява да атакува, нямаше да води със себе си жени и деца. Най-вероятно това бе посещение от някое съседско семейство.

— Къде е господин Ковингтън? — попита Кам.

— Излезе на езда с братовчедката на графинята, милорд.

— Бих искал да го видя, щом се върне — каза Кам. Спря пред вратата и пое дълбоко дъх. Трябваше да преодолее още една преграда. Да пренебрегне гостите би означавало да не изпълни задълженията си на домакин.

Излезе навън; Мариса идваше към него, като прескачаше широките тухлени стъпала. Слънцето целуваше страните и пищните й кестеняви коси. Изглеждаше чудесно: като младо, неопитно селско момиче; искаше му се да я грабне, да я отнесе в най-близкото легло и да я люби дълго и бавно, да съблече роклята от великолепното й тяло, да усеща в ръцете си тежестта на едрите й гърди и да ги опитва с устните си.