Когато реши, че е изминало достатъчно време, Фейт продължи:

— Връща се отново и отново. Независимо колко често се местя, за да избягам от него, той винаги ме открива и се страхувам, че ще полудея. Разполагам със съвсем скромно състояние, което спечелих от работата си като шивачка, достатъчно да плащам наема си и да си купувам евтина храна. О — простена тя, — какво не бих дала този мъж да изчезне от живота ми!

Той отговори сякаш следваше ролята си: приближи се до нея, прегърна я и обърна лицето й към себе си. Целуна я и й прошепна, че ще й помогне.

— Ти си толкова добър, толкова мил — каза Фейт, щастлива, че планът й действа. — Как бих могла да ти се отблагодаря…

— Позволи ми да те любя — умоляваше я отчаяно той.

— Да — съгласи се тя, сякаш преодолявайки някаква забрана и го остави да я повали на дъсчения под.

Всичко свърши за няколко минути. И този моряк се мислеше за мъж над мъжете, за любовник над любовниците! Тя сподави прозявката си, докато той мачкаше тялото й. Щом се отървеше от него, щеше да вземе нещата в свои ръце и да си намери някаква утеха, защото бързото му съвкупление не я развълнува. Сега, докато той си почиваше, тя вече можеше да поработи върху него.

— Никога не съм знаела, че може да е толкова чудесно — каза тя и пое дълбоко дъх, сигурна, че той ще приеме лъжата й за истина.

Тъп задник! Каква самодоволна усмивка!

— Каза, че ще ми помогнеш — рече тя и го погледна невинно, сякаш забравила, че ризата и фустата й са набрани чак до шията й. — Той няма да ме остави на мира, докато е жив.

— Искаш да го убия ли? — попита морякът и посегна към бедрата й.

— Това е единственият начин — каза тя и погали мръсната му ленена риза. — Иначе ще трябва аз да се убия, за да сложа край на това унижение. Не мога да издържам повече!

— Тогава остави това на мен, Джейн — заяви той и премести ръката си по-нагоре.

— О, Титъс! — промълви Фейт и го възнагради със страстна целувка, доволна, че се бе сетила да му каже фалшиво име, защото каквато и беда да се случеше, той щеше да я познава само като Джейн Ренолдс. — Ти наистина си прекрасен човек.

После посегна и върна малкия му отпуснат член към живот.

— Помогни ми да забравя злините му — помоли го тя.

Единственото, което искаше Титъс, бе да й се подчини.



Две седмици след срещата си с Хартуел Фейт бе готова да започне изпълнението на плана си. Титъс Филдинг бе неин доброволен съучастник: смяташе, че спасява една бедна вдовица от злия й мъчител, и изобщо не разбираше, че е въвлечен в интрига от една бивша куртизанка — жена, отдавна опитна в изкуството да управлява мъжете.

Тя му бе обещала, че ще обмисли предложението му за брак и ново начало в колониите. Следващото му плаване бе до Вирджиния. Там можели да купят евтино земя, пък и щели да оставят миналото зад гърба си.

Фейт мислено се засмя. Никога нямаше да напусне Англия заради смрадливите колонии. Присви рамене, докато пишеше бележката до Хартуел, с която го вкарваше в клопката — Титъс Филдинг не биваше да знае това. Запечата писмото и въздъхна облекчено. Е, щяха да й липсват парите на Хартуел, както и информацията, която той можеше да й осигури, но в края на краищата човек трябва да гледа интереса си. А Фейт Белами винаги бе била много добра в това отношение.



На Хартуел му бе омръзнало да чака тази глупава курва. В писмото си го молеше да се срещнат в пристанищната таверна, защото имала важна информация за Бюканън. Е, тази среща трябваше да се състои преди часове. Къде по дяволите беше тази кучка? Той извади джобния си часовник и го погледна. Възнамеряваше да даде още само десет минути и да си тръгне. Каквото и да имаше да му съобщава, щеше да й се наложи да изчака завръщането му от сватбеното пътешествие. Макар че момичето, за което предстоеше да се ожени, щеше да увеличи състоянието му съвсем малко, той се нуждаеше от зестрата й, защото бе останал почти без пари. Освен това бракът нямаше да е много дълъг.

Титъс Филдинг се криеше в тъмнината до таверната, стиснал здраво пистолета. Дланите му се потяха. Никога досега не бе убивал човек — поне не хладнокръвно.

За да прогони тревожните си мисли, той насочи вниманието си към жената, заради която извършваше това. Не можеше да повярва в късмета си, не можеше да повярва, ме съдбата му е дала жена като Джейн Ренолдс. Бе попаднал в плен на магията й още щом се бе изпречила на пътя му онази първа вечер. Тя го бе накарала да разбере, че като й помага, поправя огромното злодеяние, извършено спрямо нея и съпруга й. Това бе справедливост, единствената справедливост — така му беше казала тя.

Титъс чакаше мъжа, който трябваше да излезе от таверната.

Време беше това копеле да плати за престъпленията си.



Фейт си наля чаша бренди и го изпи бавно, като се усмихваше все по-доволно. След тази вечер един от проблемите й щеше да бъде решен, ликвидиран изцяло. Оставаше само още един — Камерън Бюканън, този страхотен рус жребец. Човекът, чието тяло никога нямаше да забрави; а бе направила така, че да не я забрави и той.

«Тъпо шотландско копеле!» — крещеше тя наум. Ах, ако Бюканън нямаше толкова силна воля! Щеше да й каже това, което искаше да научи. Но не бе го направил и я бе принудил да действа.

В дома й бе топло. Тя мразеше нощния въздух, особено гадните миризми, които се носеха в тази част на Лондон, и затова всичките й прозорци бяха плътно затворени. Това със сигурност не бе красивият дом на Деран. Тя го бе посетила предишния ден, разпитвайки за графиня Деран… Облечен в ливрея лакей я погледна отвисоко и й съобщи, че графинята не си е у дома и ще отсъства няколко месеца. Фейт прехапа езика си и се усмихна сладко на лакея, настоявайки, че графинята щяла да иска да научи за благотворителната й дейност и грижите й за сираците. Слугата повтори, че графинята отсъства. Фейт попита дали може да изпрати на лейди Деран писмо, в което да й съобщи новините. Слугата каза, че в този момент графинята със сигурност е в имението си Фиц Хол в долината на Ус. Било вероятно писмото да я намери там. Фейт му благодари по възможно най-превзетия начин и си тръгна, потривайки радостно ръце.

А където бе отишла графинята, там би трябвало да бъде и графът.

Тя погледна малкия си часовник и се подготви да изкаже признателността си към моряка. Малкото легло вече бе оправено. Чаршафите бяха парфюмирани, тъй че миризмата на Титъс нямаше да дразни носа й. Тя отпусна робата си и леко напудри зърната на гърдите си.

Чу плахото почукване на вратата, завъртя се и слезе да отвори.

— Направи ли го? — попита тя, опитвайки се да скрие вълнението в гласа си.

Титъс кимна и влезе.

— Значи най-сетне съм свободна! — възкликна тя.

— Той повече няма да те безпокои, Джейн — каза доволно Титъс.

— Сигурен ли си?

— Човек с куршум в тялото и на дъното на Темза не може да ти направи нищо лошо. — Той се отпусна на стола. — Доказах, че любовта ми към теб е истинска.

Усмивката на Фейт изразяваше искрено — и злорадо — удовлетворение.

— О, мили мой! — промълви тя. — Нека докажа и моята любов.

Хвана го за ръката и го поведе нагоре по стълбите към спалнята си. На малката чамова масичка ги очакваха бутилка бренди и две чаши. Фейт му наля догоре, после вдигна своята чаша.

— За новия ни живот!

Титъс гаврътна силното питие.

— Да, прелестна моя, за новия ни живот, далеч от горчивите спомени.

И подложи чашата си за още.

Фейт свали робата си и застана гола пред него.

— Нека ти докажа и моята любов, скъпи Титъс — рече тя, отпусна се на леглото и разтвори крака. Малко време щеше да му трябва, за да съблече дрехите си и да се качи върху нея. Ако се престореше на заспала, той навярно щеше да си тръгне рано.

Титъс легна върху нея и потъна в плътта й колкото можеше по-бързо, за да изтрие всички останали съмнения.

Фейт затвори очи и започна да издава съответните звуци, копнеейки на мястото на Титъс Филдинг да е Камерън Бюканън, който бе яздил между краката й с мощното си оръжие, като се бе потапял и изплувал от тялото й. Той знаеше как да го прави. А единственото, което този урод тук успяваше да направи преди да се отпусне отгоре й изтощен, бяха само няколко изсумтявания и един-два тласъка.

Само след няколко мига той захърка отвратително. Фейт се изплъзна изпод тялото му. Титъс никога вече нямаше дори да я зърне.

Тя го изгледа презрително, наля си още една чаша бренди и я вдигна в безгласна наздравица: «За Камерън Бюканън, звяра, който създадох аз, звяра, който ще унищожа!»

Част втора

Нежен като лунен лъч

Глава двайсет и първа

Мариса не можеше да се съсредоточи: убоде се със сребърната игла за втори път през последните десет минути. Остави ръкоделието настрани, стана от удобния си стол и пъхна наранения пръст в устата си.

Разходи се из малката стая. Тук бе нейното светилище, единственото място, където можеше наистина да остане сама, когато имаше нужда от това.

Или поне така беше преди.

Дори и тук, сама, в мислите си тя бе обградена от хора, и особено един човек тормозеше ума й. Толкова много неща се бяха случили през седмиците след тяхното пристигане в новопостроения Фиц Хол, разположен в красивата долина на река Ус.

Между нея и Камерън се бяха установили ледено любезни резервирани отношения. Това бе нейно дело, призна пред себе си тя. Бе отвърнала на резервираността на съпруга си с любезност и спокойствие, заклевайки се да го накара да забрави другата жена. Сега вече вярваше в непрекъснатите забележки на баба си за горещата кръв на рода Фицджералд. Само от нея зависеше да накара Камерън никога да не съжалява, че се е съгласил да се ожени за нея. Тя трябваше да вярва, че е в състояние постепенно да спечели любовта му.