Рисунките бяха така подробни, че Мариса почти можеше да види блясъка на капчиците пот по телата им.

С треперещи ръце тя обърна следващата страница. Двамата сега бяха легнали върху застлания с кожа под и рицарят бе между краката на жената. Изражението му бе страстно, а нейното — възторжено. Бяха изпаднали в екстаз, и двамата бяха победители и споделяха триумфа си. Мариса стисна очи, после прочете поемата на следващата страница. Тя бе чувствена и прелестна, а образите — едновременно силни и нежни.

Неспособна да устои, Мариса продължи да задоволява любопитството си.

Рицарят и неговата дама бяха във великолепно легло, чиито резбовани крака изобразяваха любещи се мъж и жена. Русата дама лежеше по гръб със свити в коленете и разтворени крака, а рицарят докосваше с език мястото, където преди това бе влизал членът му.

Мариса спря и пак затвори за миг очи; във въображението си видя на рисунката себе си и Кам с уста между краката й, как завършва онова, за което само бе намекнал.

Боже, за какво си мислеше?

Следващата рисунка изобразяваше рицаря, вече легнал по гръб, с протегнати напред ръце, обхванали гърдите на жената, която бе възседнала твърдия му член с отметната назад глава; косите й покриваха телата и на двамата.

Дали Камерън бе правил това с други жени? Мариса си спомни колко доволна била според Барбара Касълмейн лейди Макдоналд, предполагаемата някогашна любовница на съпруга й.

В следващата илюстрация дамата лежеше напряко на рицаря, членът му бе в устата й, а очите й светеха щастливо.

Мариса затвори интригуващата еротична книга, заключи я, наведе се и я остави на пода. Книгата определено й даваше повод за размисъл. Съпругът й бе принадлежал към приближените на краля и без съмнение бе опитал всичко, което можеше да предложи животът… а тя бе само една провинциална девственица. Баба й се бе опитала да й помогне, като й бе дала тази книга за ръководство.

Всъщност книгата предизвика във въображението й образи, някои от които останаха в ума й. Това обаче нямаше да бъде единственият момент в нейната решителна игра на любов. Тя щеше да ухажва съпруга си по свой собствен начин, със собствени средства.

На ръката й бе доказателството за положението й на омъжена жена — венчалният й пръстен. Той символизираше обета й, даден пред Бога и краля; сега той символизираше и нейната любов, дадена пред Бога и самата нея.

Жените, които Кам бе имал, нямаха значение. Те бяха в неговото минало.

Тя бе жената на Камерън.

Глава двадесета

— Какво искаш да кажеш с това «Бюканън е все още жив»? — истерично попита Фейт.

Роджър Хартуел извърна очи към тавана. Тази кучка бе толкова тъпа, колкото и разпусната!

— В двора се говори само за покушението срещу граф и графиня Деран и за това как той осуетил грабежа, като се справил и с двамата разбойници. Изглежда, че шотландецът за пореден път провали нашите планове. Това копеле има дяволски късмет.

Фейт осъзна, че идиотът Хартуел се е провалил отново.

— Тъй като е в центъра на вниманието, мисля, че е по-добре да изчакаме преди да ударим отново.

— Уплашен си — каза презрително тя.

Хартуел я сграбчи за китката и я стисна грубо.

— Не съм глупак, госпожо Белами — каза той през стиснатите си зъби. — Кралят изпрати неколцина от личните си стражи да се уверят, че Бюканън и жена му са пристигнали невредими. Би било безумие да рискуваме сега с друго покушение. След няколко месеца, когато…

— Няколко месеца? — възкликна Фейт. — Хората на Джейми Ковингтън вече започнаха да разследват случая. Бях принудена да сменя адреса си от страх, че ще ме разкрият.

— В такъв случай ти предлагам да напуснеш Лондон.

— С какво? — Фейт никога не би признала пред това гнусно създание, че предвидливо е спестила значителна сума. Това щеше да остане нейна тайна.

Хартуел наля в чашата си малко малвазия. Влажната мрачна атмосфера на пристанищната таверна подхождаше на целите им.

— Предлагам да си намериш жертва, която да заплати пътя ти, мила — каза той и пусна ръката й. — Имам да решавам мои си проблеми.

«Алчна, некадърна свиня!» — помисли си тя.

— И не си позволявай повече да ме заплашваш — каза той, докосвайки с тлъстия си пръст бузата й. — Ще ти дам препоръчително писмо. Не мисля, че си особено прозорлива в това отношение, мила — продължи той снизходително. — Но не смей да ме обвиняваш, както и аз не смея, защото и двамата имаме твърде много за губене. Особено ти… ако Бюканън някога те открие жива. — Той й се усмихна, показвайки пожълтелите си зъби. — Не се свързвай с мен, ако няма нещо спешно. А сега — Хартуел се изправи, — трябва да вървя, вече закъснявам. Довечера в двореца ще има фантастичен бал с маски. О! — въздъхна той драматично, — ужасно е тежко с всичките тези вечери и балове в чест на нашата нова кралица. Ще вземе да се окаже, че нашият крал си е избрал упорита гълъбица за голям ужас на кралската курва Касълмейн.

Фейт го изпрати с поглед. Вече бе спала с един от младите му лакеи, момче с лице на сводник, и бе получила известна информация, която Хартуел мислеше, че не й е известна. Изглежда, че бе изоставил или засега поне отложил плановете да се ожени за наследницата на Фицджералд и вместо това възнамеряваше да се венчае за застаряващата дъщеря на един проспериращ овцевъд. Фейт не се съмняваше, че жената не ще има дълъг живот след сватбата — толкова алчен за пари бе Хартуел.

Знаеше и че той е способен да я предаде на кралското правосъдие. Снощи бе видяла ясно това в очите му. Тъй че трябваше да измисли свой собствен план. Хартуел не струваше нищо — също като безполезния си член; не бе способен да освободи нито себе си, нито нея от заплахата, наречена Камерън Бюканън.

Побиха я тръпки. Не можеше да поеме риска проклетият шотландец да открие местонахождението й, нито пък Хартуел да я използва като разменна монета, за да спаси самия себе си.

Стигна до извода, че трябва да се избави и от Хартуел, и от Бюканън, и то незабавно. С крайчеца на окото си наблюдаваше лудориите на новопристигналите моряци, опитващи се да спечелят благоволението на дебелата келнерка. Тя ги разиграваше, опитвайки се да хване на въдицата мъжа с най-пълна кесия. Моряците се оглеждаха отчаяно да забършат каквото и да било, стига да е от женски пол — всички, с изключение на мълчаливия мъж, който пиеше сам на една маса. По дрехите му можеше да се съди, че също е моряк. Фейт придърпа качулката над лицето си и излезе от таверната.

Тръгна по тъмните улички, стиснала малкия си пистолет и скоро стигна невредима до новонаетата си къща. Затвори вратата и въздъхна облекчено. Лесно щеше да намери мъж, който да убие Хартуел; Бюканън бе по-опасен, но тя не можеше повече да се надява на никого, освен на самата себе си. Работата трябваше да се свърши веднъж завинаги. Смъртта на Бюканън щеше да я освободи и от страховете, и от спомените й.



Фейт Белами беше бясна, макар и да скри това от мъжа, който лежеше до нея и дишаше тежко. Допреди миг бе кокетна и мила, защото знаеше, че няма да й отнеме много време. Няколко изсумтявания и един-два тласъка бе всичко, от което той щеше да се нуждае, за да получи удоволствието си. Дори не й се наложи да се съблича, толкова много бързаше този глупак.

Затвори очи и се престори, че се наслаждава на неумението на партньора си. Той щеше да очаква няколко въздишки, тъй че тя бе задължена да му даде най-доброто, на което бе способна. Той далеч не бе най-яркият от мъжете, а тя търсеше точно това. Грижливо бе изработила първата им «случайна» среща, след като го бе наблюдавала да идва и да си отива от местната таверна. Бе изиграла ролята на овдовяла дама, манипулираше го толкова умело, че той не бе имал никакъв шанс, след като се бе спряла на него.

Бе му харесало да играе ролята на услужлив кавалер, който помага на дама, изпаднала в беда. «Изкълченият» й глезен свърши добра работа и привлече вниманието му. Нежното й потрепване от болка, смелата й решителност да продължи и да се върне в дома си въпреки навяхването го спечелиха. Прегърнал я през кръста с мускулестата си ръка, той й помогна да стигне до скромния й дом. Тя му бе толкова благодарна, че го покани, за да изрази признателността си.

Планът й бе прост. Тя щеше да му разказва малко по малко тъжната си история, привързвайки го все по-силно към себе си, за да не може той да узнае кога ще го хване в капана си. Тази вечер, когато се бе разплакала, след като му разказа подробностите за ужасното положение, в което се намирала, той ужасно се възмути, че чудесна жена като нея трябвало да понесе толкова нещастия.

Фейт би искала да може да се изчервява от момински свян, докато разказва историята си, но никога не се бе изчервявала, а и не бе нито свенлива, нито мома — това просто бе извън ограничения й репертоар. Вместо това сведе клепки и взе да стиска ръце в скута си, излъга го, че любимият й съпруг бил убит от могъщ мъж, който я желаел. Всичко се случило, когато отблъснала онзи мъж.

— Той искаше да ме направи своя любовница и аз, разбира се, отказах на това долно предложение. — Тя спря, за да постигне драматичен ефект. — Обичах съпруга си.

Все пак успя да подсмръкне, сякаш сдържа сълзите си.

— След два дни съпругът ми бе нападнат от разбойници, които обраха малкото ни пари. Същата нощ онова мръсно чудовище дойде в дома ми и настояваше, че щом мъжа ми го няма, ще имам нужда от закрилник. Зашлевих му шамар — каза тя убедително, — но нямаше полза. Той бе по-силен от мен.

— И ви изнасили?

Тя успя да потръпне.

— Моля ви, не ме карайте да говоря за това. Толкова ме е срам… — Тя стана, обърна се с гръб към него и допря кърпичка до сухите си очи. Дали пък навремето не бе трябвало да стане актриса?