— Красота — промълви той с усмивка, въпреки че копнееше с цялото си същество да може да застане срещу Мариса в същия вид — плът до плът. Но никога нямаше да поеме риска от унижението, от ужасното нараняване, което със сигурност щеше да преживее. Тази мисъл изгаряше душата му.

И все пак я желаеше, копнееше за нея с безгранична жажда — и тя бе тук.

— Камерън — това бе и молба, и въпрос, и заповед.

Кам наведе глава и устата му потърси нейната. Този път устните й отвърнаха с готовност, разтваряйки се под неговите. Ръцете на Мариса се вдигнаха и обвиха врата му, пръстите й се заровиха в златните му къдрици.

Ръцете му се плъзнаха по кръста й; кожата й бе нежна като най-скъп сатен. Притисна я по-близо до тялото си, долепвайки я до себе си. Призовавайки всичките си запаси от сила, Кам се наведе леко и я взе на ръце. Опря се на леглото със здравия си крак и нежно я сложи върху него.

В зелените очи на жена си откри доверие — но и грижа. Никога не би могъл да понесе нейното съжаление или отвращение. От очите й това би било смъртоносна рана. Помоли се безгласно някой ден тя да разбере и да му прости онова, което щеше да направи.

Кам стана от леглото, отиде до вратата и пусна резето, заключвайки останалия свят навън. Внимателно събу обувките си от мека ярешка кожа, отправил поглед към очакващата го жена.

— Камерън — промълви нежно Мариса, — леглото е празно без вас. Върнете се, моля.

Това бе покана, на която не би могъл да откаже.

Той отново се поддаде на изкушението да потърси устата й. Откри, че устните й са като най-изтънчено вино — диво опияняващи.

Ръцете на Мариса се плъзнаха по гърба му, пръстите й усещаха играта на гладките мускули под тъканта на ризата му. Тя с готовност прие тежестта на стройното му тяло върху себе си.

Без да спира страстно да я целува, Кам бръкна в джоба на брича си и пръстите му стиснаха едната лента кариран плат. Той за миг прекъсна целувката и Мариса замига учудено, но Кам пак докосна с устни стройната й шия и ги плъзна по рамото й, като захапваше леко плътта й. После зацелува дланта й, а с лявата ръка завърза лентата около китката й.

Насочила вниманието си изцяло към това, което правеха устните му, Мариса отначало не усети нищо, но щом Кам стегна възела, извърна глава и видя дългата лента, завързана около китката й.

— Какво правите, Камерън?

— Каквото трябва — отвърна той, изви ръката й назад, затискайки мятащото й се тяло под своето с цялата си тежест, и успя да завърже другия край на лентата за таблата на леглото.

— Пуснете ме! — крещеше Мариса.

— Никога — каза Кам, затваряйки устата й с кратка, дълбока целувка.

— Вие сте луд! — Тя дишаше тежко, борейки се с надигналия се в нея страх.

— Не, любима — промълви той, — само решителен. Хвана главата й и повдигна с ръка непокорната й брадичка. — Не ми се съпротивлявай, Мариса, няма да те нараня. Трябва да ми вярваш. Това е всичко, за което те моля.

— Да ви вярвам — възкликна тя, убедена, че е попаднала в някакъв див кошмар. Тя бе сама. Никой освен Кендъл не знаеше къде е. — Защо да ви вярвам?

«Защото те обичам» — искаше да каже Кам, макар и да знаеше, че не може да го направи сега. Може би никога нямаше да може да й каже тези думи. Решен да продължи по избрания от него път, той завърза и другата й китка, оставяйки въпроса й без отговор.

Доволен, Кам отмести тялото си от нейното и легна на дясната си страна, насилвайки ума си да не обръща внимание на болката в крака, а да се съсредоточи върху стройното тяло до него. Лявата му ръка галеше деликатното й рамо, плъзгаше се по гладката плът и потъваше между гърдите й. Обхвана едрата й гърда и палецът му затанцува около розовото зърно, което набъбна в отговор.

Когато устните му обсипаха гърдите й с целувки Мариса простена. Устата му всмукваше нежната плът, езикът му описваше кръгове около зърната й. От гърлото й избликна стон и преди да може да го сподави, се изплъзна от устните й. Здравото й младо тяло реагираше въпреки обстоятелствата. Страхът изчезна, изместен от магията, предизвикана от устата и ръката на Кам, от тези пълни с наслада, ловки пръсти.

Кам милваше цялото й тяло, опознавайки всеки инч от кожата й, всяка изпъкналост, всяка кост. Ръката бе последвана от топлите му устни, които опитваха кожата й. Все още се усещаше мирисът на парфюма й. Той проследи формата на корема й, потъвайки надолу с върха на пръстите си. Ако Мариса не бе девствена, не би се колебал да наведе и главата си, за да усети целия й вкус. И това ще стане по-нататък — обеща си той, — когато в нея изчезнат всички задръжки.

Кестенявите къдри продължаваха да го канят.

Мариса се опита неуспешно да освободи ума си от това, което ставаше с тялото й. Но бе невъзможно, защото с всяко докосване Кам съживяваше у нея силни чувства, които тя дори не знаеше, че може да изпитва. Топлината се разливаше в тялото й и го правеше огнено и жизнено.

Непрестанните повели на устата му, съчетани с възбуждащите движения на пръстите му, караха Мариса да се извива. Тя не можеше да избяга от нежните му атаки. Щом езикът му се срещна с нейния, опипващите му пръсти откриха онова, което търсеха. Плъзгайки се през кестенявите къдри, той проникваше и потъваше все по навътре, докато Мариса не помисли, че ще припадне от това толкова интимно докосване. Звезди избухнаха зад затворените й клепки; тя изпъваше завързаните си ръце, докато той я омагьосваше с докосванията си. Гърдите й се надигаха и спускаха, дишането й стана накъсано и ускорено.

Щом видя, че Мариса е възбудена до крайност от милувките му, и се увери, че е готова, Кам бързо разкопча брича си, повдигна се леко и проникна в тялото й, възпрян от преградата на химена. Започна леко да тласка напред, като се опитваше да проправи пътя си през доказателството за нейната девственост.

Мариса отвори очи. Кам бе между краката й, все още облечен, вълненият плат на брича му се триеше във вътрешната страна на бедрата й. Краката й се разтвориха още по-встрани, когато усети проникването на твърдия му дълъг член, изпитващ здравината на химена й. Избухналата болка изпълни цялото й същество. Тя се опита да отмести тялото си, но той продължи ритмичните тласъци навътре и навън.

Кам взе решение: излезе от тялото й за миг и отново проникна с дълбок тласък. Болезненият вик на Мариса разкъса сърцето му, докато тялото му се движеше неумолимо към окончателната развръзка. Сега вече нейните движения инстинктивно повтаряха неговите. Потънал дълбоко в тялото й, Кам не можеше повече да се сдържа: експлодира и семето му се изля в нея. Накъсаните им викове отекваха из стаята.



Кам лежеше изтощен до Мариса. Затвори окото си, поемайки жадно въздух. Мили Боже, никога досега не бе изпитвал толкова силен оргазъм! Умът и тялото му се издигаха, извисяваха го все по-нагоре, там, докъдето никога не бе достигал. Бе се отдал изцяло и бе открил, ме все още има какво да научи. С Мариса бе отключил към себе си врата, за която дори не знаеше, че съществува. Насладата и удовлетворението, познато му от безброй други жени, не можеше да се сравнява с огъня на тяхното съвкупление.

Любовта, която бе отсъствала в предишните му връзки, бе превърнала чисто плътския полов акт в най-могъщата сила. Той щеше да бъде само неин мъж дори и след свършека на дните им.



Мариса се пробуди и видя, че е сама в леглото; ръцете й бяха развързани, а тялото й бе покрито с карираното одеяло. Заедно с болките в крайниците изпитваше усещане за изключителна жизненост.

Последното, което си спомняше, бе въздействието на проникването на Кам в тялото й — сякаш дори и вързана, тя бе по-свободна от когато и да било през живота си. Чувството бе толкова силно, че тя бе загубила контрол над емоциите си и бе крещяла името му. Бе отворила очи няколко мига по-късно, само за да се предаде на потребността от сън — изтощението й бе пълно.

Но защо съпругът й бе сметнал за нужно да я завърже? Очите й бяха впити в неговите, когато се бяха слели един в друг; тя не бе открила никакъв намек за лудост, а само изненада.

Обърна се и огледа стаята. Беше сама. От Кам нямаше и следа. Нима бе взел онова, което искаше, и я бе изоставил?

Вратата се отвори и в стаята нахлу влажен въздух. Мариса придърпа одеялото по-плътно към тялото си. Кам влезе с дървено ведро, пълно с вода. Тя срещна погледа му и дланите й конвулсивно стиснаха одеялото. Някакъв вътрешен глас я накара внезапно да изпита срам. Дали бе видял всичко, което можеше да се види в нея?

«Тя е толкова невероятно красива» — помисли си той. Пламъкът на многобройните свещи осветяваше кожата й и й придаваше плътен перлен отблясък.

— Събудих ли ви?

— Не — отвърна тя. Зелените й очи гледаха предпазливо. Гласът му й прозвуча формално, сякаш не бяха споделили току-що едно легло — и телата си.

— Нахраних конете — каза той и остави ведрото на масата. После свали плаща, с който бе наметнат. Това, което му се искаше да направи точно в този момент, бе да се присъедини към Мариса в леглото и да продължи да изследва дълбините на чувствата им. Отчаяно копнееше да почувства ръцете й върху тялото си, устата й — върху плътта си, върху цялата си плът. Копнееше да я научи как да доставя удоволствие на един мъж.

Но за да направи това, трябваше да й позволи да види зловещите следи от делото на друга жена. А това гордостта му никога, никога не би допуснала. За нея бе по-добре да чувства гняв, отколкото съжаление. За нея бе по-добре да пита, отколкото да знае. Така бе решил той.

Кам повдигна бродираната кърпичка — нейния подарък от деня на бала, и каза:

— Не съм имал възможността да ви благодаря за един друг прекрасен подарък. Правя го сега.

— Няма защо — отвърна автоматично Мариса и си помисли колко е странен този разговор, особено сега. И двамата избягваха да говорят за онова, което бе станало.