Устните на Джейми обаче бяха меки и нежни и не носеха заплаха.

Тя се отпусна и се отдаде на нежността на мига.

Джейми я притисна по-силно, неспособен да повярва, че прегръща жената, която обича, и окуражен продължи да я целува.

Паника изпълни гърдите на Браяна. Чувстваше се като прежда за гоблен, която се разплита в ръцете на Джейми, и го отблъсна. «О, Майко Божия, какво ли си е помислил за мен!» Тя скри очите си с ръце и промълви сподавено:

— Простете ми!

И преди Джейми да реагира, избяга от беседката, захвърляйки жакета му.

Съвсем объркан, той гледаше след нея. Какво лошо бе направил?



Кам слушаше поройния дъжд, който се изсипваше върху покрива на селската къща. Отвори вратата и се вгледа навън. Чакаше Мариса. Тя вече трябваше да е тук. Студената влага се просмукваше през тънката му риза. Кам затвори вратата и се приближи до огъня, за да се постопли.

А ако лошото време е променило решението й?

Ами ако просто е отказала да се вслуша в поканата му?

Огледа къщата. В сравнение с онова, което представляваше преди седмица, сега тя бе спретната и чиста. Личеше си, че Кендъл е поработил здравата. Трябваше да го възнагради. Леглото заемаше почти цялата стая. Върху него имаше пухен дюшек, чисти бели чаршафи и няколко дебели пухени възглавници.

Кам вдигна голямо шарено парче кариран плат. Карето на Бюканън. Напомняше му за дома и семейството. Поднесе го към носа си и усети познатия мирис на шотландско пиво, който му навя рояк спомени. Макар че Англия бе земята, която сега наричаше свой дом, Шотландия завинаги щеше да остане в сърцето му. Неговата мила родина. Той стисна вълнения плат, после го остави на леглото.

Беше подходящ за брачното ложе на един Бюканън. Напомняше му за това, което беше преди. Родовата гордост бе дълбоко вкоренена в душата му. Кам се закле, че наследниците му също ще носят тази гордост, независимо от това, че ще са родени на английска земя.

Наля си от горещото подправено вино в един от еднаквите калаени бокали и отпи голяма глътка. На чамовата маса имаше голяма брезентова торба. Кам развърза ремъка й, извади дълъг тънък шал, ушит от същия плат като одеялото, и прокара по него лявата си длан; докосването до меката, износена тъкан бе приятно. Дори чудесно. Извади от раницата и друго. Шотландска кама. Изтегли дългото, тънко като бръснач острие от канията и разряза шала на две половини. Сега вече щеше да бъде подходящ за целта.



Възседнала едрия си бял жребец и преоблечена в мъжки костюм, тъй че да не бъде разпозната, Мариса яздеше по пътя. Дърветата от двете й страни бяха тъмни и натежали от влага. Във въздуха се носеше някакво усещане за магия — тя го чувстваше навсякъде около себе си толкова реално, колкото и момчешките дрехи, с които бе облечена. Пред нея, на по-малко от половин миля, бе каменната селска къща. От комина й се виеше дим. Поне щеше да бъде топло и сухо.

Но това ли очакваше тя? Към това ли се стремеше?

Можеше да допусне, че преди той бе по-разумният. Дали да не се върне, сякаш нищо не се е случило? Да пренебрегне писмото. Да не се подчини на заповедта му.

Рем риеше с копита калната земя и мяташе нетърпеливо глава. Мариса го успокои и се подчини на порива на сърцето си.

Нито заради краля, нито заради политиката.

Нито заради дълга, нито поради династична отговорност.

Нито заради клетвите, нито заради страстите.

Щеше да отиде при него само от любов.

Тя обичаше Камерън Бюканън. Обичаше този мъж с цялото си същество, с всичко, което притежаваше. Своя мъж. Беше се влюбила в него бавно. Дълбоко. Силно. Безвъзвратно.

Той вече владееше сърцето, душата и ума й. А сега щеше да притежава и плътта й.



Кам чу тропота на конски копита. Най-после тя бе дошла.

Стана от масата, сигурен, че очакваният от него миг е настъпил. Отвори вратата и видя стройна фигура, загърната в тъмна пелерина, и с голяма шапка. Присви здравото си око. Изглежда, това бе някакъв младеж, дошъл от имението.

Придържайки шапката си с облечената си в ръкавица ръка, младежът се втурна вътре, за да се спаси от поройния дъжд. Намерил подслон в топлата къща, той застана с гръб към Кам, без да вижда ледения му поглед.

— По-добре затворете вратата, милорд — рече младежът с ирландски акцент, свали мократа си вълнена пелерина, изтърси водата от нея и я преметна през стола. — Иначе ще се удавим.

Горчиво разочарован, Кам запита:

— Носите съобщение от жена ми? — По дяволите! Толкова планове за нищо!

Младежът се обърна и свали шапката от главата си. Кестенявите коси се разпуснаха по раменете му. Зелените му очи проблеснаха весело.

— Да — каза той.

— Мариса! — извика изненадано Кам.

С елегантен поклон Мариса, облечена във взетите назаем момчешки дрехи — брич, чорапи, обувки и риза — каза усмихнато:

— Да, господарю и повелителю.

Кам бавно и продължително я огледа. Тя стоеше пред него с ръце на кръста. Светлината на свещите и проблясъците на огъня подчертаваха формите й. Бе облечена в леко влажна бяла памучна риза, под която с учестеното й дишане се надигаха и спускаха голите й гърди. Вълненият брич прилепваше към краката й и стигаше до коленете. Беше обута в оплескани с кал чорапи и черни обувки.

Острият му поглед я накара да сведе очи. Топлина се разля по лицето й, макар че иначе цялата замръзваше. Тя отиде до огъня, събу мокрите си обувки и седна на проснатата пред огнището овча кожа. С разсеян жест поглади с длан руното и изпита удоволствие, като го прокара между пръстите си.

Кръвта на Кам кипна от несъзнателния й чувствен жест. Защо ръцете й не правеха същото и с него! Той пресече стаята и седна до нея на простия чамов стол.

— Подай ми крака си, момиче.

Мариса извърна глава и вдигна очи към него. Погледът й бе озадачен.

— Крака — повтори Кам, потупвайки с ръка лявото си бедро.

Мариса извърна тялото си така, че сега бе с лице към него, опря се на лакти и вдигна десния си крак.

Кам го хвана, усмихвайки се на позата й. Можеше да види розовите връхчета на гърдите й, които се триеха в бродираната й риза. Постави крака й между бедрата си, близо до втвърдяващото се доказателство за желанието му. Държеше прасеца й със счупената си ръка, а с другата се пресегна и разкопча чорапа от брича й, сетне го плъзна бавно и умело надолу, галейки гладката кожа, и го хвърли на пода.

Пръстите на крака й помръднаха леко щом Кам прокара показалец по петата й; Мариса реагира и кракът й първо докосна мускулестата му издутина, а после, без да иска, се отпусна върху свидетелството за неговата мъжественост. Шокирана, тя отдръпна крака си.

Ако беше по-опитна, помисли си Кам, можеше да остави там голия си крак и да погали с него онова, което нарастваше в брича му.

— А сега — каза той с подрезгавял глас, — ми подай другия.

Мариса се подчини.

Кам постъпи по същия начин и студът започна да отстъпва пред бързо обхващащата я топлина.

Мариса преглътна. Очите й бяха приковани към неговите. Питаше се какво вижда там. Похот? Навярно. Съпругът й бе мъж с всички мъжки желания, още повече, че имаше репутацията на женкар, равна на тази на краля. Да спи с жена за него не е ново преживяване. Но мисълта, че макар и неопитна в изкуството на плътските наслади, може да го накара да я желае, й достави известно удоволствие. Тя премигна и отново отвори очи. Гордостта, една черта, присъща и на двамата, бе очевидна. И търпението. И него откриваше в очите му. Сякаш времето в къщата бе спряло. По някакъв начин тя разбра, че съвкуплението не ще дойде бързо.

Внезапно гърлото й пресъхна. Мариса откъсна очи от него и погледна медния съд на масата.

— Това е вино с подправки — каза Кам. — Искате ли?

— Да — отвърна Мариса.

— Трябва да е все още топло — рече той.

Мариса докосна колебливо с ръка медния съд. Наистина още бе топъл.

— Искате ли го по-топло? — запита Кам.

— Не — отговори тя, — така е добре.

Сипа си малко от течността в калаения бокал и усети сладкия вкус на подправките. Изпи виното и се поотпусна. Приближи се до леглото. То я канеше с пухените си възглавници и с шарения вълнен плат, застлан върху него. Мариса го вдигна. Жълто, зелено и червено, съчетани в характерен мотив. Мариса се извърна леко, така че да може да вижда Кам.

— Ваш ли е? — попита тя.

— Да — отвърна мъжът. — Това са цветовете на рода Бюканън.

— Значи тези цветове са вече и мои — твърдо заяви Мариса и отметна плата от леглото. После пое дълбоко дъх и каза с ясен глас:

— Както и аз съм вече ваша.

За нея нямаше връщане назад. Ръцете й се насочиха към копчетата на брича, разкопчаха ги и панталонът се плъзна от бедрата й. Мариса го подритна настрани. Изправи се само по риза. Ръцете й трепереха, но съблече и нея.

Кам наблюдаваше как жена му сваля брича си; кръвта бучеше в ушите му. Голите й стройни крака го влудяваха; ризата й, съвсем къса, също бавно падна на земята. Той се опияни от вида на стегнатото й дупе, чиято бяла кожа изглеждаше гладка като коприна. Единственото й одеяние сега бе лъскавата й кестенява коса.

Отмествайки стола си назад, Кам стана.

Мариса бавно се обърна и го погледна без страх, макар да бе нервна.

Кам протегна лявата си ръка, отметна нежно кичурите коса и оголи едрите й гърди. Вдиша дълбоко, сякаш безкрайно, отстъпи крачка назад и я огледа. Спокойно и бавно погледът му се плъзна по краката й, по червеникавокафявите къдри, събиращи се между бедрата й, остана там за няколко мига, сетне се отмести към извивката на кръста й и обгърна зрялата сочност на гръдта й.