Използвайки възможността, че съпругът й е все още буден, Мариса реши да не чака до сутринта, за да му засвидетелства признателността си, а наметна робата си и завърза стегнато коланчето на стройния си кръст. После взе свещника, отвори вратата и надникна в коридора. Не видя никого и си помисли, че може спокойно да излезе.

Застана пред вратата на стаята му. Сърцето й се разтупка. Тя пое дълбоко въздух, за да се успокои, и почука.

Никой не отвърна и Мариса реши, че е постъпила твърде глупаво. Той, разбира се, бе заспал. Стиснала документите в ръка, тя се обърна, за да си тръгне.

В този момент вратата се отвори рязко.

— Да? — чу се гърленият му глас.

— Дойдох да поговоря с вас, милорд. Може ли да вляза?

Вратата се разтвори по-широко и Мариса пристъпи вътре. В огнището не гореше огън и бе доста студено.

— Защо не извикахте някой прислужник да разпали огъня? — попита тя, докато поставяше свещника върху малката кръгла масичка. Забеляза празната бутилка вино.

— Не ми е студено — отвърна той и се приближи до леглото, пъхайки камата обратно в ножницата. После бутна възглавниците настрани и легна на одеялото с ботушите, без да сваля камата от кръста си.

Поставяше я в неудобно положение — лицето му бе изцяло скрито в сянката, докато тя бе окъпана от светлината на ароматичната свещ.

— Защо сте дошли? — попита той.

— За да изразя благодарността си за това, което направихте днес.

— Можехте да го направите и сутринта. — Проклятие, имаше ли тя някаква представа какво му причиняваше, като беше дошла в стаята му и стоеше тук, обкръжена в нимб от светлина? Кестенявата й коса хвърляше топли отблясъци, както и зелените дълбини на очите й. Той стисна лявата си ръка в юмрук. Усещаше мощното въздействие на съблазнителното й присъствие.

Мариса внезапно почувства срам и неудобство, не беше сигурна какво да направи. Не й харесваше, че не може да го вижда ясно, за да прецени реакцията му към подаръка й.

— Знам, че можех да ви кажа по всяко време — започна тя с нисък, мек глас — колко се възхищавам от дръзката ви смелост да се справите с разбойниците. Но реших да го направя сега.

— Виждам.

— Не — отвърна Мариса и се приближи. — Не смятам, че виждате. — Тъмнината я обгърна. Тя протегна напред ръка и видя слабото му движение, сякаш той се отдръпваше леко назад. — Вземете това — рече тя и му подаде документите.

Той ги пое и хвана здраво ръката й.

— Какво е това?

Мариса усещаше как топлината на ръката му се влива в нея.

— Акт — промълви тя.

— За какво?

— За едно имение.

— Кое имение? — попита той, галейки китката й; усещаше гладката й кожа под пръстите си като топъл, оживял мрамор.

— Фиц Хол в долината на река Ус — обясни тя и от устните й се изплъзна въздишка. Въпреки ледения въздух Мариса усещаше как топлината се разлива по цялото й тяло.

— Къщата, която наредихте да възстановят? — Той се спомняше плановете, които му беше показала, гордостта и решителността в гласа и, когато му разказваше какво е направила.

— Да — рече тя. — Беше моя, завещана ми от баща ми. — Страните й се изчервиха. — Казаха ми, че съм била зачената там. Сега я дарявам изцяло на вас, като знак за признателността ми за това, че спасихте живота ми.

— Едно просто «благодаря» би било напълно достатъчно, момиче.

Беше озадачен от щедростта й и не знаеше какво повече би могъл да каже. Изобщо не бе очаквал подарък, така чудесен, като този. Всъщност не бе очаквал нищо в замяна за това, което бе длъжен да направи.

Мариса облиза внезапно изсъхналите си устни.

— Позволете ми аз да реша какво трябва да е възнаграждението за подобна постъпка. Поверих живота на всички ни във ваши ръце и вие не ме разочаровахте. А сега — рече тя след кратка пауза — ви поверявам това, което ми принадлежи.

Кам я притегли върху себе си.

— В такъв случай нека го запечатаме с целувка — прошепна той дрезгаво. Устните му намериха нейните и той забрави предпазливостта си. Бавно разпалваше огньовете на желанието си за живот. Свежите й устни, така невинни и привлекателни, го зовяха. Езикът му проследи извивката им и опита вкуса им. Кам се извърна така, че Мариса се оказа под него, а единият му крак бе преметнат върху бедрата й, за да я държи неподвижно. Развърза робата й и я съблече. Хладното докосване на финия лен, когато прокара ръка но едрите й гърди, го накара да потрепери. Кам наведе глава и облиза плата, гледаше как мократа тъкан прилепва към зърното й.

Мъжеството му се втвърди и той свлече нощницата й и разголи красотата на гърдите й. Устните му си играеха с плътта й, смучеха и облизваха, а лявата му ръка се насочи надолу, към заоблеността на корема й, и стигна до къдрите между бедрата й. Пръстите му дразнеха и опипваха, прилепваха плата към тялото й и го триеха бавно. Кам чу тихия стон, изплъзнал се от устните й. Целуна шията й и усети препускащия й пулс, после отново потърси устните й и използва езика си, за да влезе навътре, като прекрачи бариерата на опита й със съвършено умение.

Мариса бе погълната от прелъстителното майсторство на устните му. Всяка целувка бе по-дълбока и по-дълга от предишната и предизвикваше силно чувствено удоволствие. Тялото й сякаш плуваше и единственото, което го държеше на едно място, бе тежестта на мъжките му форми. Усещаше с бедрата си твърдостта на плътта му. Пръстите му не спираха да я галят и дълбоко в нея се зароди болка, която молеше да бъде облекчена. Тя простена и измести бедрата си към ръката му.

Ръцете й се плъзгаха по гърба му и усещаха мускулите под дрехата. Мариса инстинктивно впи нокти във фината ленена риза, после лявата й ръка се измести и пръстите й докоснаха обезобразената плът на шията му. Кам рязко се отдръпна, сграбчи ръката й и каза:

— Излезте.

Студенината на гласа му смрази топлината, разляла се из тялото й. Мариса премигна объркано, питайки се какво е направила, за да разпръсне насладата, която изпитваха и двамата.

— Какво ви безпокои, милорд?

— Искам да си тръгнете веднага — каза спокойно Кам.

— Но защо? — запита отново тя, оправяйки нощницата си. Изведнъж в нея се надигна срам от начина, по който бе реагирала на умелите му докосвания. Майко Божия, сигурно я бе помислил за уличница, щом се бе държала така разпуснато.

Сълзи потекоха от очите й. Мариса ги избърса с опакото на ръката си и стана от леглото.

— Простете ми — каза тя и изскочи от стаята.

Кам се насили да диша по-спокойно и закри очите си с ръка, после промълви нежно:

— Не, мила, вие трябва да ми простите. — Почти я бе взел преди момент. Само още няколко мига и щеше да може да подпечата окончателно брачния им обет. Само още няколко мига и щеше да чуе ужасеното й ахване, а тръпките на страстта щяха да се превърнат в отвращение, когато забележеше всичките му белези.

Не, не можеше да поеме този риск. Не можеше да й се довери.

За пореден път почти бе загубил контрол, а много добре знаеше, че никога не бива да допуска това. То означаваше да се подложи на болка по-силна, отколкото можеше да понесе.

Глава единайсета

— Чарити, погрижете се за закуската ни, моля — нареди Мариса.

— Както желаете, миледи — отвърна прислужницата, вече напълно възстановена след изпитанието от предишния ден.

Браяна, която се бе събудила, когато Мариса се върна в леглото, забеляза лошото настроение на братовчедка си. Беше я чула да плаче. Мислеше да я разпита, но липсата на истинско уединение й попречи. И сега, щом вратата се затвори, Браяна остави гребена си, обърна се към Мариса и попита:

— Какво се случи тази нощ?

Мариса за миг замръзна, с гребен, наполовина прокаран в косата й, после се върна към заниманието си.

— Бях будна и те чух как се връщаш.

Мариса й отправи въпросителен поглед.

— Защо не ме попита тогава?

— Ако бяхме сами, щях да го направя — отвърна Браяна. — Ти плачеше.

— Моля те, прости ми, че съм ти попречила да спиш, братовчедке — промълви тихо Мариса.

— Няма да е първата ми нощ без почивка, Мариса — рече Браяна, стана, приближи се до Мариса и се усмихна с обич. — Трябва да носиш косата си разпусната — забеляза тя, взе дървения гребен от ръката на Мариса и застана зад нея. После го прокара през гъстата й кестенява коса и попита: — Свързано ли е със събитията от вчера?

Докато нежните ръце на братовчедка й правеха чудеса с разрошената й коса, Мариса се поотпусна.

— Да, може да се каже и така.

— Няма ли да споделиш с мен?

Мариса за пореден път почувства как страните й се изчервяват от срам при спомена за миналата нощ.

— Иска ми се да можех — рече тя.

— Свързано е със съпруга ти, нали? — Браяна забеляза лекото потръпване на раменете на братовчедка си, когато спомена за Бюканън. Хлад пропълзя в душата й. Дали графът най-после бе взел онова, което му принадлежеше по право? Това ли бе причината за странното настроение на братовчедка й?

— Май е по-добре да не мисля за това — отвърна Мариса.

Браяна се поколеба за миг, преди да зададе следващия си въпрос, защото се страхуваше да чуе отговора.

— Да не би да ти е причинил болка? — Не можеше да повярва, че мъжът, който бе изложил живота си на опасност заради всички тях, мъжът, когото бе видяла да гледа Мариса с такава жажда и копнеж, би причинил болка на жената, която бе спасил толкова храбро.

Мариса се чудеше как да отговори честно на въпроса. Да, бе изпитала болка, макар и не така, както си мислеше братовчедка й. Когато се върна в стаята си, я болеше на странни места, по начин, който никога не си бе представяла. Тънкият плат на нощницата дразнеше втвърдените й зърна; ако бе сама, щеше да я съблече. Тъпо пулсиране тежеше дълбоко в корема й и молеше за облекчаване. Гордостта й бе наранена, както и вярата й в самата нея. Унижението гризеше ума й и забиваше в нея острите си нокти. Беше постъпила толкова глупаво! Бе усетила прословутата «гореща кръв» на рода Фицджералд в леглото му. Като пристанищна уличница или проститутка от най-долните лондонски бордеи, тя бе попаднала в плена на плътската похот.