Първият мъж облиза дебелите си устни, по сплъстената му брада се процеди слюнка.

— Мислиш ли, че ще можем да опитаме и тях след като си свършим работата? Никога не съм имал подобна жена.

Другият се почеса по чатала. Бяха му платили добре, за да се погрижи сакатият мъж, пътуващ в каретата, да умре. А после да се освободи от съучастника си. Бяха му наредили да остави дамите живи и да се върне в Лондон с доказателство, че граф Деран наистина е мъртъв. Не му бяха казали обаче да не се позабавлява. Онази глупава прислужница в хана прояви прекалена готовност да им помогне, след като той й обясни, че носят много важно съобщение за графинята и съпруга й, и дори го насочи по рядко използваната пряка пътечка. Той се изкикоти и отново провери пистолетите си. Прислужницата беше потвърдила онова, което му бяха казали: графът бил негоден, грозно осакатен. Чакаха го лесно спечелени пари.

Мъжът доволно се оригна.

— Защо не, щом свършим другата работа. — Той погледна спътника си. Нямаше да изпрати другаря си по кражби в ада без да му позволи да изпита за последен път удоволствието от женската плът. По дяволите, и самият той щеше да намаже, нали дори и уличниците го отбягваха, откакто изкара сипаницата.

Завърза мръсната си кърпа над носа си, спътникът му направи същото.

— Ти се заеми с кочияша — рече сипаничавият, яхна кафявия си кон и извади единия от пистолетите, които носеше в широкия си колан. — Графът е мой.

Глава десета

Кам чу пистолетния изстрел, рязко спря белия жребец и се заслуша. Звукът бе дошъл изотзад, откъм каретата.

Момчето, което яздеше с него, направи същото.

— Какво е това, милорд?

— Неприятност — кратко отвърна Кам и се пресегна за пистолета, скрит в гънките на черния му вълнен плащ. Единственото друго оръжие, което носеше, бе камата, мушната в левия му ботуш.

По дяволите гордостта му! Трябваше да пътува в каретата. Знаеше, че пътищата не винаги са спокойни, но си мислеше, че е по-добре да стои по-далеч от изкушението, което представляваше за него жена му. Бе решил, че като язди напред, ще се избави от излишъка от енергия и същевременно ще проверява пътя за разбойници. Може би все пак трябваше да настои да наемат ескорт. Не вече бе твърде късно. Той обърна коня назад. Единствената му грижа сега бе да стигне навреме, за да предотврати евентуалното нещастие, което можеше да сполети дамите.

Пришпори коня. Едрият жребец реагира мигновено и препусна в галон. «Мили Боже — помоли се Кам, — нека стигна навреме.»

Мариса чу изстрела и захвърли ръкоделието. Прислужницата се стресна и се събуди.

— Не викай! — нареди й Мариса.

— Разбойници? — попита шепнешком Браяна.

Мариса кимна.

— Опасявам се, че е така.

Чарити се озърташе страхливо.

— Какво ще правим, миледи?

Ех, да знаеше! В каретата нямаха никакви оръжия. В багажа си Мариса носеше чифт пистолети. Биха й свършили добра работа сега. Каретата спря рязко. До нея лежеше само ножичката, която бе използвала преди малко.

Вратата се отвори. Появи се някакъв мъж с пистолет в ръка. Беше мръсен; мърляво парче тъмен плат скриваше долната половина на лицето му.

— Излизайте — нареди той.

Браяна и Чарити погледнаха Мариса.

— Както желаете — отговори, тя, решила, че е най-добре да не го предизвиква.

Жените слязоха от каретата. Чарити се бе вкопчила в лейди Браяна. Мариса погледна нагоре и видя кочияша, отпуснат на капрата. Момчето до него трепереше. Забеляза още един мъж, възседнал разпенения си кон. Животното бе препускало много. Защо? Не беше ли принципно правило разбойниците да причакват жертвите си? Очевидно ги бяха преследвали, наблизо имаше още един запотен кон.

— Къде е мъжът с вас? — попита мършавият разбойник, който бе отворил вратата, и насочи пистолета си срещу Мариса.

— Какъв мъж? — отвърна с въпрос тя.

— Кучка! — изсъска той и я зашлеви през лицето с опакото на костеливата си ръка.

Мариса залитна. Обзе я ярост от дързостта на крадеца. Тя вдигна ръка и докосна подутата си страна. Никой никога не я бе удрял. Първата й реакция бе да намери камшик и да го нашиба. Втората й, по-логична мисъл бе, че тази гадина временно командва положението.

— Мариса, наранена ли сте? — попита Браяна и понечи да се приближи към братовчедка си.

— Не мърдай! — кресна мъжът. — А сега, мила ми госпожо, ще ви попитам още един път — къде е мъжът, който беше с вас? Къде е граф Деран?

Значи не ставаше дума за обикновен грабеж. Те преследваха Бюканън. Защо ли?

— Не знам — отвърна тя.

— Лъжкиня! — рече гневно мъжът.

— Как смеете да ме разпитвате? — Мариса се опитваше с въпроси да спечели време, призовавайки на помощ цялата си гордост на Фицджералд.

Брадатият мъж на коня се приближи. Мариса забеляза похотта в очите му, когато погледна братовчедка й и прислужницата. Той слезе от коня, свали мръсната кърпа от лицето си и облиза месестите си устни с похотлива усмивка.

— По-добре ми кажи каквото искам да науча — нареди първият мъж, който очевидно бе главният, — или приятелят ми ще си достави удоволствието да убеди тях.

Мариса хвърли бърз поглед към Браяна и Чарити. Прислужницата се тресеше от страх, а лицето на братовчедка й бе съвсем пребледняло; очите й, като на пленена кошута, гледаха втренчено. Тя наблюдаваше как мъжът се приближава към тях, видя как Чарити се сви… Браяна не помръдна, дори когато той протегна мръсната си ръка и хвана златното кръстче на шията й. Разбойникът се разкикоти и скъса верижката.

— Искам чернокосата — каза той на съучастника си и постави ръка върху гърдите на Браяна.

— Оставете я! — извика Мариса. Мъжът с пистолета се приближи до нея.

— Аз давам заповедите тук, миледи — рече той, наслаждавайки се на чувството за власт.

Гласът на Мариса бе презрително леден.

— Тогава кажете на онази свиня да свали ръцете си от братовчедка ми.

— Чуваш ли, Дракс? — попита мъжът с пистолета. — Графинята иска да ти каже нещо.

Дракс кимна, извърна глава към Мариса и се изсмя пренебрежително. После хвана корсажа на Браяна. Очите му блеснаха похотливо.

Мариса се опита да се приближи, но другият мъж я сграбчи за ръката и впи мръсните си нокти в нея. Тя пренебрегна болката.

Внезапно зелените й очи се разшириха от удивление: Дракс се свлече на земята със зейнала уста и се просна по очи в мръсотията. От гърба му стърчеше кама.

Чарити изпищя от ужас.

Браяна ахна.

И Мариса, и мъжът, който я държеше, се извърнаха, за да видят кой е хвърлил ножа.

И видяха Камерън Бюканън с пистолет в лявата ръка.

— Пусни жена ми — заповяда той. Разбойникът се изсмя грубо, допря пистолета си до главата на Мариса и викна:

— Няма!

Но усети, че по гърба му потече пот. Пое дълбоко въздух и обгърна здраво Мариса през кръста. Проклятие, не беше очаквал това от сакатия. Какво да стори? В пистолета му имаше само един куршум, както и в този, който бе затъкнат на пояса му. Той погледна отново противника си. Графът нямаше други оръжия. Под широкополата шапка можеше да се види черната превръзка, която скриваше дясното му око. Устата на разбойника се изкриви в презрителна гримаса. Един полусляп сакат мъж не можеше да му излезе насреща.

Кам стоеше неподвижно, окото му се бе впило в разбойника, който бе опрял пистолета в слепоочието на Мариса. Трябваше да поеме риска, в противен случай всичко щеше да бъде загубено. Така че той сви широките си рамене и каза:

— Както искаш.

Хладнокръвието на думите му вледени Мариса. Тя премигна от изненада, очите й се опитаха да прочетат истината от лицето на съпруга й. Между тях се осъществи някаква връзка — сякаш можеше да чуе мислите му: Довери ми се. Мариса се остави на инстинкта си и се усмихна едва доловимо на съпруга си.

Разбойникът потрепери леко — самоувереността му бе намаляла. Не откъсваше очи от мъжа, застанал само на няколко крачки от него. Не бе очаквал това. Бяха му обещали много пари, за да убие графа, а сега в ума му пропълзя страх за собствения му живот.

— Ще я убия — заплаши той.

Кам пое дълбоко въздух и се опита гласът му да звучи безучастно.

— Ами хайде — каза той, като се надяваше да обърка мъжа дотолкова, че да забрави за Мариса и да насочи пистолета си към него. — Имаш само един куршум. Аз също. — Той се усмихна. — И в двата случая ще те победя.

— Ще ме победиш? — попита крадецът и гласът му потрепери. — Ами това? — Той потупа по-малкото оръжие на пояса си.

— Да — отвърна Кам. — Ако убиеш жена ми, ще съжалявам, че съм загубил толкова добра партньорка за леглото, но пък ще бъда много богат вдовец. С пари мога да си купя друга жена — заяви твърдо той. — А ти, глупако, ще бъдеш мъртъв.

— Мислиш си, че стреляш толкова добре? — засмя се разбойникът. Очевидно смяташе, че човек само с едно око не може да бъде точен стрелец.

Кам се усмихна студено и безчувствено.

— Да.

Мариса използва представилата й се възможност, щом усети, че разбойникът разхлабва хватката и насочва вниманието си към съпруга й. Дясната й ръка се придвижи бавно към ножичката, която бе пуснала в джоба на полата си; пръстите й я измъкнаха. «Сега!» — изкрещя тя в ума си.

Крадецът извика от болка, пусна Мариса и изтърва пистолета, изпаднал в паника при вида на окървавеното си бедро. Тази кучка го бе промушила с нещо!

Това бе последната му мисъл — куршумът го прониза в челото.

Чарити изпищя.

Браяна, почти изгубила свяст, падна на колене и задиша накъсано.