Кам мина зад столовете и се приближи до празното, тапицирано с брокат кресло. Опря се на бастуна си, седна и погледна жена си.

— Госпожо — каза той и леко наведе глава. Светлината от стенните свещници падаше върху дългите й къдрици и те блестяха като златни.

Всъщност едва ли биха се намерили други две жени, които толкова трудно можеха да бъдат объркани с момчета. Барбара си беше просто Барбара. Паметта му възстанови образа на жена му, гола и очакваща го в спалнята си: бедрата й бяха стройни като на момче, но гърдите й бяха като на зряла жена, едри и високи.

В този момент Мариса хвърли поглед към него и очите им се срещнаха. Кам я изгледа внимателно и усети, че тя приема чертите му спокойно — поне, за разлика от други, не изразяваше видимо отвращение.

Пълните му устни се изкривиха в мрачно подобие на усмивка. Всички присъстващи, той бе сигурен в това, вярваха, че лъснатите му черни обувки скриват разцепените копита на въплъщението на дявола.

Кам въздъхна дълбоко. Така да бъде.



След края на пиесата Мариса се върна в къщата си на Странд, като учтиво отказа поканата, на краля да вечеря с него и Барбара.

Качвайки се по каменните стълби, тя се обърна и видя, че съпругът й е спрял, за да се сбогува с краля и графинята. Чу гърления смях на краля, последван от по-мек женски смях, а след това и звук, който й бе непознат — смеха на шотландеца, който се бе присъединил към тяхното веселие.

Смееше се звучно и силно. Мариса се запита каква ли шега си разказват тримата. Почувства се излишна и тъй като не искаше да си помислят, че подслушва, влезе в къщата, подавайки пелерината си от дебел, мек ирландски вълнен плат на Чарити.

— Сега ли ще желаете готвачката да поднесе вечерята, миледи, или по-късно? — попита госпожа Чатам. — Лейди Браяна ви моли да я извините тази вечер, не е добре и си легна.

— Ще вечерям по-късно — отвърна Мариса. После, докато се качваше по стълбите, попита: — Какво й е на братовчедка ми? Болна ли е?

Госпожа Чатам и хвърли хитър поглед.

— Само женският й цикъл, това е всичко.

Мариса кимна и каза през рамо:

— В такъв случай ще я посетя. Имате позволението ми да сервирате на съпруга ми, ако реши да вечеря сам — каза тя, повдигна полите на роклята си и се втурна нагоре по стълбите.

Почука леко на вратата на Браяна. Как можа да забрави, че е дошло време за цикъла на братовчедка й? Нали тъкмо той й бе спестил собственото й унижение след неуспешната брачна нощ?

Тя тихо се приближи до леглото.

Там лежеше Браяна — бледа фигура сред меките завивки и възглавници. Очите й блуждаеха в сумрака на стаята.

— Как си, братовчедке? — попита Мариса.

Браяна потупа с ръка леглото до себе си.

— Седни, моля те — рече тя. — Просто един неприятен пристъп, който ме накара да си легна. Цикълът ми почти свършва.

— А пък аз усещам остри болки, когато дойде моят — призна Мариса. — Искаш ли да ти дам нещо, за да облекчи болката ти?

— Не е необходимо — каза Браяна. — Скоро ще се оправя.

Мариса положи длан на челото на братовчедка си и приглади назад черната й коса.

— Сигурна ли си? Какво ще кажеш за малко греяно вино?

— Не, наистина съм добре, братовчедке. Почивката ще ми се отрази благотворно. — Тя се надигна сред планината от възглавници. — Моля те, разкажи ми за посещението си в театъра с краля и графиня Касълмейн.

— Няма нищо важно за разказване, освен че любовницата на краля ми обърна съвсем малко внимание, докато към съпруга ми отношението й бе обратното.

— Защо смяташ така, мила?

Мариса се намръщи.

— Съдя по маниера й на говорене и по лакомите й очи.

— Лакоми? — попита Браяна. Бледото й лице изглеждаше озадачено. — Как така?

— Сякаш копнееше за това, което е под дрехите на Бюканън — отвърна Мариса. — А би трябвало детето на краля в утробата й и кралят между бедрата й да и стигнат.

Златистокафявите очи на Браяна се взряха в лицето й.

— Това те безпокои? Може да е било само невинен флирт.

Мариса стана от леглото, отиде до прозореца, вдигна ръка и я прокара по рамката.

— Не беше само флирт. — Тя пак се обърна към леглото. — А и уважаемата лейди Касълмейн далеч не е невинна, братовчедке. Не, беше съвсем съзнателно.

— Ами съпругът ти? — попита Браяна. — Отвърна ли на вниманието на графинята?

Мариса хвърли на братовчедка си мрачен поглед.

— Какво искаш да кажеш?

По устните на Браяна се плъзна лека усмивка.

— Само това, че очевидно си силно обезпокоена. Защо?

— Струва ми се, че е съвсем ясно — рече Мариса студено. — Това е обида към Негово величество.

— И това е всичко?

— А какво друго?

— Наистина, какво друго, мила Мариса! — каза Браяна развеселено.



— Ще желаете ли нещо за вечеря, милорд? — попита госпожа Чатам. Стоеше на известно разстояние от мъжа, седнал пред горящия огън в библиотеката на Фицджералд Хаус с книга в скута си.

Кам вдигна очи.

— Вечеря ли вече госпожа съпругата ми?

— Не, милорд.

— Добре. Тогава ще вечеряме заедно…

Госпожа Чатам ухапа със зъби долната си устна и не си тръгна.

Синьото око на Кам се впи в нея.

— Има ли нещо друго?

— Графинята нареди да ви кажа, че ако искате, можете да вечеряте без нея, милорд.

Кам затвори спокойно книгата и се усмихна леко.

— Наистина ли?

— Да, милорд — отвърна госпожа Чатам.

— Е — рече той с нисък ясен глас, — искам да вечерям с жена си. Разбрахте ли?

— Да — отвърна тя. Мислеше си, че е разбрала, но не бе сигурна дали и графинята ще разбере.

— Къде е жена ми?

— В кабинета си, милорд.

Той се наведе да вземе елегантния бастун, който лежеше в краката му, подпря се на него, за да може да се изправи, и попита:

— Къде се намира кабинетът?

— Долу, вдясно от салона. — Госпожа Чатам отстъпи назад, щом той я приближи.

Кам не можеше да не забележи реакцията й и спря на няколко крачки от нея.

— Милорд — попита тихо тя, — да съобщя ли на графинята, че бихте желали да вечеряте с нея?

— Не, госпожо Чатам — рече той. — Лично ще отида при жена си. Бих желал да се погрижите вечерята да бъде сервирана и да ни очаква.

Тя се поклони.

— Както желаете, милорд.

— Почакайте — нареди той. — Преди да тръгнете, кажете ми, има ли бира в тази къща?

— Да, милорд.

— В такъв случай поднесете я с ястията.

— Както желаете, милорд — повтори госпожа Чатам.

«О, добра ми жено, точно така ще бъде — помисли си той. — Дяволите да го вземат, точно така ще бъде, независимо колко време ще е необходимо.»

Завари жена си в кабинета й — седеше зад голямо полирано дървено писалище, приведена над куп разпръснати листове хартия. Очевидно се бе задълбочила в някакъв голям документ.

— Госпожо — каза той.

Главата й се вдигна рязко, зелените й очи го погледнаха отнесено.

— Какво желаете, милорд?

— Удоволствието да имам вашата компания за вечеря.

Мариса отметна назад една непокорна къдрица. На бузата си все още носеше черна, оформена като сърце изкуствена бенка. Кам знаеше, че жените си слагат такива неща, за да привлекат вниманието към най-красивите си черти. Той би избрал място точно до долната й устна или може би по извивката на гърдите й.

— Не мога — рече тя и се върна към документите.

Ако очакваше да си тръгне след лаконичния й отговор, много се лъжеше.

Кам се приближи и застана до нея.

— Ще дойдете.

Мариса вдигна глава и се взря в черната превръзка на окото му. Запита се дали някоя жена е спала с него, откакто видът му е станал такъв. И откога точно изглежда така? Белезите, които обезобразяваха страната и шията му, не бяха отскоро. Как ли ги бе получил?

Тя сведе очи. Какъв ревнив съпруг! Да, сигурно много ревнив.

— Няма.

— Моля ви.

Мариса вдигна глава и му отправи проницателен поглед.

— За какво?

Кам постави обезобразената си длан на облегалката на стола й.

— Моля ви — повтори той с дълбокия си убедителен баритон, — елате и вечеряйте с мен.

Любезната му молба свърши повече работа, отколкото ако бе крещял или я бе заплашвал. В края на краищата този човек бе законният й съпруг и като такъв беше в правото си.

— Добре, съпруже — рече тя и започна да навива документа пред себе си.

— Какво е това? — попита той.

— Архитектурните планове за едно от именията на рода Фицджералд. Беше разрушено заедно с още няколко други роялистки крепости в района. Строи се нов замък и къщи за моите арендатори.

— Мога ли да погледна?

Мариса разви листа и го постави разгънат на бюрото.

Кам погледна скиците и се удиви на майсторството.

— Очевидно ще струва скъпо — прецени той.

Тя взе плана и заяви:

— Мога спокойно да си го позволя.

— Това не бе израз на неодобрение, миледи. Само отбелязах, нищо повече. — Кам се изправи и й протегна ръка.

Мариса завърза документа с дебелата червена панделка, с която бе завързан по-рано, и го остави на бюрото. После стана и подаде на Кам лявата си ръка.

Вечеряха гъста дивечова супа, хляб и сирене. Кам наля още бира в калаените халби и потупа плоския си корем.

— Трябва да се гордеете с готвачката си.

Мариса възнагради съпруга си с широка усмивка.

— Благодаря ви от нейно име, съпруже. Тя е със семейството ми от много години. Смятам да я взема със себе си, когато напусна Лондон.