— Това, миледи, може да се види навсякъде, защото не е необичайно и рядко срещано явление — каза Кам.

Мариса пренебрегна хапливата забележка и предпочете да насочи вниманието си към Джейми.

— Вие ще дойдете ли?

— Не мисля — отвърна той. — Нямам нагласа за пищни и шумни събирания. В душата си аз съм кротък човек, който обича да си стои вкъщи. Да се отдам на тълпата, на миризмата й, на цирковата атмосфера — не, по-добре ми е без нея. — Той хвърли поглед към Браяна. — Вие ще отидете ли, лейди Браяна?

Браяна отговори бързо, като същевременно грижливо подбираше думите си:

— Не, съжалявам, но не мога да отида. Аз съм в траур и не подхожда да се появявам на такива места.

— В такъв случай, изглежда, оставаме само вие и аз, съпруже — обади се Мариса.

Кам подпря брадичката си с лявата си ръка, блясъкът на четвъртития сапфир се отрази за миг, тъмен и дълбок, в единственото му око.

— Така излиза, съпруго моя.

— В такъв случай приемате ли предложението на краля?

— Кога съм отказвал да се подчиня на заповедите на Негово величество?

Мариса разпозна какво точно се крие зад меко изречената забележка. Тя само леко кимна и отправи към съпруга си, разбираща усмивка. Арогантен нахалник! Дали наистина смяташе, че може да вземе връх над нея? Как не!

— Нека вдигнем тост тогава — каза нежно Мариса — за здравето на Негово величество. «И чумата да ги тръшне всички съпрузи шотландци.»

Глава седма

Лондончани, начело със самия монарх, обичаха своя театър. Само няколко месеца след реставрацията си Чарлз бе издал разрешения за съставянето на две театрални трупи: първото — на името на Томас Килгрю, за кралската трупа, а второто — на сър Уилям Дейвънънт, за трупата на херцога.

Пуританските ограничения на Кромуел не бяха помрачили духа на хората, които искрено обичаха този род представления. От класиката до комедиите, от сериозното до лекомисленото, театърът даваше възможност за пълноценни усещания и изживявания.

Мариса влезе в кралската ложа и очите й се разшириха, щом видя кой е там. До нея щеше да седи самият крал, величествен в червените си кадифени одежди. Придружаваше го графиня Касълмейн, окичена с диаманти и перли, ослепителна в роклята си от сребро и злато.

Шумни овации се надигнаха от тълпата в партера, когато забелязаха краля и свитата му. Буйните мъже, които се състезаваха за любовта на няколкото актриси от театралната трупа, се обърнаха и дълго приветстваха своя суверен.

Чарлз, комуто реакцията на тълпата достави удоволствие, отвърна на бурните приветствия, като помаха с украсената си с пръстени ръка. Барбара се наслаждаваше на очевидното обожание на повечето мъже в театъра — вече бе решила, че провинциалната графиня не представлява реална заплаха за репутацията й на първа красавица в двора.

Мариса седна и погледна морето от безбройни лица край и под нея. Знаеше, че и самата тя за пореден път е във фокуса на много очи. Нито тя, нито графиня Касълмейн си бяха направили труда да скрият лицата си, както бе модерно сред дамите в двора. Няколко жени шепнеха зад ветрилата си; мъже я гледаха с копнеж; някои правеха явни жестове, с което предизвикаха появата на лека руменина по страните й, макар че я накараха и да се усмихне. Нищо не можеше да помрачи настроението на присъстващите. Струваше й се, че казват: «По дяволите последиците, по дяволите миналото. Да живеем тук и сега.»

Дори това, че споделяше ложата с най-заядливата любовница на краля, не можеше да развали удоволствието на Мариса. Тя бе забелязала погледите, които Барбара Палмър хвърляше в нейна посока. Нищо явно, само снизходителна усмивка на устните на другата жена, когато Мариса бе влязла в кралската каляска — сама. В ума й все още звучеше въпросът, който й бе задала тогава Касълмейн.

— Къде е уважаемият ви съпруг, лейди Деран? Да не би да е прекалено уморен, за да стане от брачното ложе? За Бога, да не сте докарали бедния звяр до крайно изтощение? — беше попитала тя.

Кралят, развеселен от откровените въпроси на любовницата си, отправи на Барбара нежен поглед, макар да я смъмри леко.

— Не трябва да надзъртаме в чуждите легла, скъпа Барб — каза той. — Нека не си играем на шпиони в дома на любовта.

— Божичко, обич моя — произнесе Барбара, — цял Лондон задава тези въпроси. Лейди Деран сигурно знае, че е сред приятелите, които, щат не щат, не могат да скрият тайните на спалнята си. — Барбара плъзна длан по брича на Чарлз, докосна бедрото му и ноктите й леко драснаха кадифения плат. — Добрата ни лейди Деран няма да е толкова недискретна, колкото лейди Макдоналд.

— Какво общо имам аз с дискретността на тази лейди Макдоналд? — попита Мариса.

Барбара се усмихна като котка, току-що облизала каймак.

— Защото, когато тя спеше със съпруга ви, не можеше да се сдържи да не сипе похвали за умението му. Едва не припадаше, когато разказваше за големината на мъжеството му… — графиня Касълмейн се поколеба за миг и овлажни устните си с език, — … за това как знае да доставя удоволствие на една жена в леглото. Хвалеше ловкостта му и с устата, и с ръцете. Според нея, той бил несравним. — Барбара хвърли бърз поглед към любовника си и добави с меден глас: — Разбира се, тя не познава вас, милорд, в противен случай навярно щеше да преразгледа становището си.

— Само навярно ли? — засмя се Чарлз и вдигна гъстите си черни вежди.

— Простете ми, сир — леко се нацупи Барбара, — никой никога не би могъл да се съмнява в това, че нямате равен в цяла Англия.

Ръцете на Мариса здраво стискаха ветрилото в скута й. Искаше й се да удари самодоволното лице на лейди Касълмейн.

— Разбира се — каза Барбара, като сви леко рамене, — това бе преди злощастното… преобразяване, което се случи с Бюканън. Известно е, че подобни неща, как да кажа, влошават представянето на един мъж.

Мариса разтвори ветрилото си и се престори на отегчена от разговора. Нямаше да достави на тази котка Касълмейн удоволствието да види колко гневна е в действителност.

— Осмелявам се да твърдя, че дворът ще продължава да клюкарства независимо от това какво кажа аз за съпруга си.

Чарлз избухна в смях. Колкото и да обожаваше ужилванията на Барб, винаги бе добре тя да знае, че не всеки се бои от езика й.

Сега Мариса бе тук, пред очите на всички в кралската ложа, и очакваше пристигането на съпруга си, който учтиво бе отказал да се качи в каляската на краля, заявявайки, че трябва да се погрижи за нещо и че ще се срещне с тях в театъра.

Пиесата започна. Мариса се питаше точно за каква работа става дума и мислите й за пореден път се върнаха назад. Щом привършиха сладкия плодов пай, който бе наредила да поднесат след вечеря, Кам и Джейми се бяха извинили и ги бяха оставили сами с Браяна. Вечерта не протече точно както я бе планирала и затова тя реши да се оттегли в леглото си сама, като залости вратите на спалнята си за всички. После загаси всички светлини, легна в широкото си легло и зачака да се случи нещо, и тя не знаеше какво.

На сутринта се събуди и откри, че съпругът й за пореден път бе напуснал дома й, за да се погрижи за някаква неизвестна й работа. Тя се изкъпа, облече се и се зае със собствените си работи: уреди сметките си с човека, от когото бе купила двата жребеца, а малко след това пристигна мъж, облечен в ливреята на неин слуга. Носеше писма от баба й, която я молеше за съвет относно едно от именията — било съвсем запуснато. Мариса отдели цялата кореспонденция между баба й и управителя на имението. Главата й пламна, щом разбра цената на необходимите поправки.

Обядва с Браяна и после отдели време да прочете едно лично писмо от баба си. Старата жена питаше за подробностите около сватбата и съпруга й. А какво би могла да отговори? Че се е венчала за един обезобразен шотландец, отказал да консумира брачния обет? Че я бе отблъснал? Баба й би се разгневила от обидата, нанесена на семейството й и най-вече на любимата й внучка.

Звънлив смях прекъсна потока на мислите й и я върна обратно в действителността. Мариса поднесе парфюмираната ленена кърпичка към носа си, за да смекчи силната миризма, която се разнасяше от тълпата под тях. Пиесата течеше — някаква недодялана комедия от грешки, в която главната роля се играеше от любимия актьор на краля, Джон Лейси, мъж, известен с умението си да имитира различни диалекти. Една от актрисите бе облечена в брич и мъжка бяла риза, с претенциите, че е дегизирана. Тъй като ризата бе прекалено тясна за огромните й гърди, а бричът — силно прилепнал около бедрата и закръглените й хълбоци, дегизирането изглеждаше твърде комично.

Вниманието на Мариса бе привлечено към другите ложи; тя разпозна някои от придворните кавалери, но дамите им според нея не бяха техните съпруги. Зелените й очи се разшириха от удивление, когато един от придворните започна нескрито да милва голите гърди на компаньонката си, без да спира да наблюдава действието на сцената.

Някой влезе в кралската ложа. Беше съпругът й.

Влизането му предизвика раздвижване сред хората в съседните ложи. Чуваше се ахкане и шепот. Кам бе облечен в черно, с изключение на набраната му риза, чиято белота не се нарушаваше от така модерните напоследък панделки. Като свали широкополата си черна шапка, украсена с екстравагантно перо, той се поклони на краля, после на Мариса и графиня Касълмейн и промълви с дълбокия си глас:

— Простете ми за закъснението, Ваше величество.

— Смятай се за извинен, Деран — рече Чарлз и посочи на приятеля си празното място до Мариса. — Изпусна прелестния вид на госпожа Чеймбърс, която се правеше на прислужница. — Чарлз хвърли поглед към двете жени. — Все едно нашите дами да се опитат да се преструват на момчета. Никой не би им повярвал.