Глава шеста

Малката трапезария в лондонската къща на семейство Фицджералд беше огряна от светлина. Запалените свещи пропъждаха тъмнината и разпръскваха сладкия мирис на лимон и пчелен восък. Върху масата от як златист дъб проблясваха излъсканите чинии, изработени от сплав на калай и олово. Това бяха скъпи антики, всяка с преплетените инициали Х и Д. В средата на масата имаше голяма калаена купа, препълнена с плодове. Скъпоструващи уханни портокали, сочно червено грозде, пресни смокини, кисели лимони и зрели ябълки се разполагаха в легло от виещи се зелени растения. От двете страни на купата имаше по-малки купички, пълни с различни ядки — белени и небелени. Край всяка бе поставена изящна сребърна лешникотрошачка.

Две прислужнички влязоха в стаята с метални подноси, от които вдигаше пара прясно опечен топъл хляб. Друга прислужничка носеше дървена табла, изработена от наситен махагон, на която имаше четири купички студено масло. Тя ги постави пред всеки комплект за хранене и се усмихна при вида на семплата елегантност на наредената маса.

Снежнобелите салфетки бяха съвсем нови. На всяка със златни конци изящно бе избродирана буквата «Б», разположена сред извиващи се зелени лози. Прислужничката разпозна изкусната бродерия на господарката си, графиня Деран.

Мариса и Браяна влязоха през вратата откъм салона и трите прислужнички се поклониха на графинята, както му беше редът.

Мариса поглади ръцете си и допряла върховете на пръстите си, погледна масата. Обзе я неспокоен трепет, въпреки че бе решена да не позволи на никого да разбере как се чувства в действителност. Хвърли поглед към Браяна, доволна, че братовчедка й бе решила да се присъедини към компанията за вечеря.

— Виждам, че тази вечер си сложила наследствените скъпоценности от Дювеса — каза Браяна, загледана в бижутата на Мариса.

Мариса се усмихна и докосна с лявата си ръка красивата огърлица от злато и рубини. Подобна на нея гривна обгръщаше китката й; обиците грееха с наситен блясък на ушите й. Рубините на О’Нийл се предаваха от поколение на поколение на всеки следващ наследник на рода Фицджералд, на първородния син. Сега те бяха нейни, предадени й, за да ги запази за собственото си дете, ако има такова.

— Бяха любимите бижута на майка ми — каза Мариса и си припомни как в деня, когато майка й се омъжваше повторно, бе положила голямо ковчеже от слонова кост в ръцете й. То съдържаше всички скъпоценности на рода Фицджералд, които майка й бе успяла да изнесе от Англия, за да ги съхрани. — «Би било светотатство да позволя на алчните хора на Кромуел да сложат ръка на семейните бижута — каза майка й и просълзена продължи: — Ти си последната, която носи името Фицджералд, скъпа дъще. Носи ги с гордост.»

Мариса забеляза, че братовчедка й е облечена изцяло в черно. Единственото цветно нещо, което си бе позволила, беше якичката от кремави перли, която обгръщаше изящната й шия.

— Как мина посещението ти при краля? — попита Браяна.

— Негово величество беше изключително любезен — отвърна Мариса, като си припомни часовете, прекарани в компанията на краля. Беше се забавлявала чудесно. — Той е много остроумен, а познанията му за конете са изключителни. Негово величество ми довери, че жребците на съпруга ми са равни и даже превъзхождат неговите. — Очите на Мариса засияха с мека светлина. — Успях да закупя някои много добри коне днес, особено чифт великолепни жребци, чисто бели. Много красиви животни — добави тя с радостна въздишка. — Ще свършат добра работа за разплод, когато реша да ги използвам.

— Ще ги кръстосаш ли с ирландските расови коне, които възстанови?

Мариса кимна.

— По всяка вероятност. — Тя се пресегна, взе едно зърно от сочното грозде и го пъхна в устата си. — Съкровеното ми желание е да видя имотите ни възстановени във вида, в който бяха преди да бъдат пометени от войниците на Кромуел. Ще използвам всички средства, за да съм сигурна, че онова, което принадлежи на рода Фицджералд, е в безопасност. — Мариса се замисли за плячкосването, на което бяха подложени някои от имотите й. Хората, които преди живееха там, бяха прогонени. Тя искаше да поправи положението възможно най-добре. Благодарение на усилията на вдовстващата графиня, нейната баба, резиденцията на рода в Дорсет остана непокътната. Някои други имения обаче се нуждаеха от голямо внимание. Мариса знаеше, че не може да си позволи да се задържи за дълго в Лондон, защото на плещите й тежаха твърде много задължения. Подобно на възстановяването на Негово величество на престола, възвръщането на нейното положение в обществото също бе съпътствано от проблеми и отговорности.

В трапезарията влезе една от прислужничките, Бес, и направи реверанс.

— Простете, миледи, но един от конярите дойде да съобщи, че съпругът ви е пристигнал заедно с още един джентълмен.

— Благодаря ти, Бес.

— Как ще заповядате, тук ли да ги доведа?

— Не — разпореди се Мариса. — Поканете ги в библиотеката.

— Да, миледи — отвърна Бес и забърза навън да изпълни поръката.

Браяна хвърли озадачен поглед към братовчедка си. Какво бе намислила Мариса?



— Миледи ви очаква в библиотеката, милорд — предаде Бес на Камерън.

Кам вдигна учудено вежди и смутено погледна Джейми.

— Води ни, момиче — гърлено избоботи дълбокият му баритонов глас. Кам стисна бастуна си и последва Бес по дългия коридор към едни странични стълби.

Бес се изкачи и се обърна да се увери, че двамата мъже я следват плътно. Удовлетворена, тя се запъти към една дъбова врата и почука лекичко. Отвори я, пристъпи вътре и съобщи на дамите:

— Милорд Деран и господин Джеймс Ковингтън.

— Свободна си, Бес. — Мариса вдигна изящната си ръка, покани мъжете да се настанят и попита вежливо: — Чаша вино преди вечерята, господа?

За Кам не бе трудно да усети зле прикритата обида. Мариса не го назова с новата му титла. Той забеляза също, че жената, която седеше до нея, я стрелна с поглед. Очевидно тя също бе разбрала подтекста. Устата му се изви в познатата усмивка.

— Благодаря, съпруго, ще ни се отрази чудесно след дългата езда.

Мариса наля чашите им; очите й дори за миг не се спряха на лицето на Камерън.

Джейми стана да вземе бокалите и се възхити от все сърце на изумителната им майсторска изработка.

— О, простете ми, моля — възкликна весело Мариса. — Пропуснах да запозная и двама ви с моята братовчедка. Разрешете ми да ви представя лейди Браяна О’Далей Макбрайд. Тя току-що пристига в Англия и ще бъде за известно време моя гостенка.

— Браяна, позволи ми да ти представя господин Джейми Ковингтън, изключително ценна личност в двора на Негово величество, както ме уведомиха.

Джейми се изправи, пое ръката на Браяна и я поднесе към устните си.

— Ваш покорен слуга, лейди Браяна — каза той, като задържа погледа си върху очите й.

— Благодаря ви, сър — отвърна Браяна. Тихият й мелодичен глас наподобяваше шепот.

— А сега, скъпа братовчедке — продължи Мариса, — искам да се запознаеш с мъжа, комуто кралят ме даде за съпруга. Браяна, представям ти Камерън, барон Бюканън, моят съпруг.

— Добре дошли в семейството ни, милорд — каза Браяна и дари Камерън със свенлива усмивка, придружена с леко кимване.

— Чест е за мен — отвърна Кам, бавно се надигна от мястото си и пое със здравата си ръка протегнатата й десница — да ви приветствам с добре дошла в моето семейство, мила братовчедке. Всеки от роднините на жена ми е и мой роднина.

Браяна седна на стола си, вдигна чашата с вино и изрече с широка усмивка:

— В такъв случай с женитбата си сте поели голяма отговорност, милорд, защото ние, О’Далей, сме голям род с много разклонения.

— Няма значение колко голям или малък е родът ви — отговори Кам, — важно е единствено това, че ние сме свързани в едно семейство и че ценим тази връзка.

— Брат ми Килрун ще бъде особено щастлив да чуе думите ви, милорд, защото той е много привързан към братовчедка ни Мариса, също както и аз.

— Изглежда, че уважаемата ми съпруга има много покровители. — Кам вдигна чашата си, отправяйки шеговит поздрав към Мариса.

— Какво искате да кажете, съпруже?

— Само това, че имате своите почитатели в двореца, мила моя жено, които само чакат, за да запеят хвалебствени песни за вас. Един от тях е и самият крал.

Джейми, почувствал растящото напрежение между съпрузите, се намеси:

— Виното ви е от много добро качество, миледи. Откъде се снабдявате с него?

Мариса, леко присвила зелените си очи, се обърна към него.

— То е избор на нашия търговец на вина. При завръщането си в Лондон открих, че избите ни се нуждаят от зареждане, и се доверих на неговата преценка.

— Вкусът му, изглежда, съответства напълно на случая — обади се Кам. — Познавам семейството, което произвежда това вино, тъй като съм гостувал в къщата им.

— Вие сте били в Германия, милорд? — попита Браяна.

— Да, братовчедке Браяна.

— Кам беше в изгнание заедно с краля — обясни Джейми.

— Наистина ли? — попита Мариса, отпивайки от охладеното вино.

— Да — отвърна Кам.

— И каква работа вършехте за Негово величество — продължи Браяна.

Джейми се намеси, за да помогне на приятеля си:

— Кам беше представител в служба на короната.

Очите на Мариса се разшириха от изненада:

— Какъв точно представител?

— Задължението ми беше да осигурявам информация, която би била от полза за каузата на Негово величество — поясни Кам.

— Били сте шпионин?

— По-скоро бих го нарекъл пълномощен представител, графиньо — пак се намеси Джейми.