Джейми преглътна хапката си и зададе следващия въпрос:

— Помислил ли си за новото си положение? Сега ти си един от най-влиятелните хора в кралството, Камерън. А — Джейми замълча за момент — знаеш не по-зле от мен какво значи това за някои хора. Ще станеш прицел на още повече клюки в двора. Такова богатство и положение водят след себе си силна завист, приятелю.

— Мислиш ли, че не знам това, Джейми? Бих бил доволен да имам някъде малко собствено имение, може би по границата с Шотландия, близо до семейството ми. Никога не съм копнял за тази чест, но след като ясно изразеното желание на краля беше да взема за жена наследницата на Фицджералд и да поема графската титла, ще трябва да го сторя.

— И да основеш цяла династия?

— Не мисля за династия, Джейми. Знаеш ли, желанията ми са много по-скромни. Искам син, кръв от кръвта ми. Законен наследник.

— Това е проблем и за Негово величество — каза Джейми. — Ето защо той също иска да сключи законен брак. Добре известно е, че нашият славен крал Чарлз не среща трудности да прави бебета, въпреки че те всички са незаконородени. Англия се нуждае от законен наследник на трона, за да не се възцари отново хаосът в страната.

— Ами ти, Джейми? Не искаш ли да предадеш на наследниците см натрупаното богатство на Ковингтън? Не копнееш ли за свой собствен син? — попита Кам.

— Трябва да призная, че доста съм мислил по този въпрос — каза Джейми. — Трудното в случая е да открия жената, която бих могъл да обикна.

— Ти гониш мечти, приятелю — каза Кам малко рязко. — Твърде рядко съм срещал в живота си това, което наричаме любов. Страст, да. Това лесно се постига. Намери си жена, която да ти роди деца, и любовница, за да ти доставя удоволствие.

Лешниково-кафявите очи на Джейми придобиха замислен израз.

— Това ли си планирал за себе си?

Кам отпи бавно от виното си.

— Не, аз съм венчан и това слага край на всичко друго.

— Тогава какво ще кажеш за вчера?

— Това вече е минало — въздъхна Кам. — Пък и няма никакво значение за мен.

Той набоде още едно парче от пая и смени темата.

— Имам намерение да те поканя да вечеряш с мен и графинята тази вечер.

— Мислиш ли, че е разумно?

— О, Джейми, престани да се тревожиш. Уверявам те, всичко е наред. А сега, нека да довършим това ядене. Какво ще кажеш за една игра на шах после?



Расови коне.

Тя се нуждаеше поне от няколко отлични коня, за да могат да се сбъднат плановете й. И много разчиташе на краля да й помогне в избора.

— Графиньо — чу тя гърления басов глас зад гърба си. — Дума да няма, много ми е приятно, че ви виждам. Хайде, дайте да ви хванем под ръка.

— С удоволствие, Ваше величество — отвърна Мариса и подаде ръка на краля. Разхождаха се в красивия парк Сейнт Джеймс. Тя знаеше, че кралят обича да се разхожда и че често го виждат рано сутрин да обикаля алеите на някой от парковете около двореца, придружен от няколко джафкащи около краката му ловджийски кучета. И днес не беше направено изключение — три малки кученца тичаха около тях.

— Как сте?

— Доста добре, Ваше величество — отговори Мариса, доволна, че е облякла плътна рокля от тъмнорозово кадифе, тъй като усещаше лек хлад.

— Отлично. — Чарлз се взря от висотата на ръста си в красивата си придружителка. Свежата й хубост беше омайваща на фона на всички гримирани придворни дами от свитата му. Ако беше омъжена за някой друг, за човек, който би склонил да играе ролята на отстъпчивия съпруг — mart complaisant, той със сигурност би помислил за един флирт с нея. Графиня Деран притежаваше бърз ум и духовитост, двете качества, които Чарлз най-много ценеше у жените. Погледът на тъмните му очи се спря върху пищната бяла гръд, която се откриваше от четвъртитото деколте на корсажа й. Неговият сватбен подарък, огърлицата от злато и сапфири, лежеше върху сочната плът, която той би желал да погали. Горещият пламък на желанието се надигна в слабините му.

Мариса повдигна глава и очите й срещнаха втренчения взор на краля. Разбра какво означава този поглед и бузите й се обагриха в руменина.

Неловката ситуация бе нарушена от едно от кучетата на краля, което залая възбудено. Беше подгонило една голяма катерица и я плашеше, застанало под едно дърво. Пухкавото животинче страхливо надничаше от клоните.

Чарлз повика кучето и то дотича при тях.

Мариса въздъхна дълбоко, доволна от намесата на кучето в този момент, който би могъл да се окаже неловък, ако бе продължил малко повече. Наведе се и разроши с ръка меката козина на кучето, а кралският любимец я възнагради с подобие на усмивка и влажно близване по ръката.

— Обичате ли животните? — попита кралят.

— Да, много, Ваше величество — отвърна Мариса, като се изправи. — Докато живеех при братовчед си Килрун, имах няколко любими кучета, между които и една голяма хрътка. Тя беше едра, предана и готова да ме брани яростно.

— Беше? — Чарлз не пропусна да забележи употребата на минало време.

Тъжна усмивка се появи на устните на Мариса:

— Тя загина по време на лов. Преследвахме един голям, доста зъл глиган и накрая попаднахме на дирите му. Конят ми започна да куца и аз бях принудена да спра и да изчакам, а останалите продължиха. Не бяха изминали и две минути, когато чух шум. Изглежда, глиганът беше сменил посоката и тичаше право към мен. Имах само една малка кама, за да се защитавам, и знаех, че тя няма да ми бъде от полза срещу едрия звяр.

— Сигурно сте загубили ума и дума от страх — предположи Чарлз.

— О, да, бях ужасена, Ваше величество — призна Мариса. — През главата ми мина странната мисъл, че баща ми ме е изпратил в Ирландия, за да запази живота ми, а един див звяр ще стори онова, което хората на Кромуел не успяха да направят. Но аз съм от рода Фицджералд и не бих се оставила да загина, без да се съпротивлявам. — Мариса прекъсна разказа си, за да се полюбува на малкото ято патици, които плаваха щастливо във водата. — Кучето ми дотича обратно тъкмо когато глиганът се готвеше да ме нападне. То загуби живота си, за да спаси моя.

Продължиха да се разхождат но пътеката и Чарлз с леко закачлив тон попита:

— Как се справяхте с изучаването на латински, графиньо?

— Учителите ми смятаха, че съм добра, Ваше величество.

— Можете ли да преведете тогава този израз: aut Caesar aut nullusl.

Мариса спря и помисли секунда, после отговори с ясен и сигурен глас:

— Или Цезар, или никой.

— Съвършено вярно — каза Чарлз и я възнагради с една от ослепителните си усмивки, която открои белите му зъби на фона на мургавото му лице. — Във вашия случай, графиньо, бих се осмелил да заменя Цезар с Фицджералд.

Мариса се засмя високо и звънливо. Не се чувстваше засегната от прозорливата забележка на краля.

— Бих казала, че Ваше величество е съвсем прав в преценката си. Винаги е било така в семейството ни и осмелявам се да предположа, че ще продължава да бъде така.

— Във вашия случай, скъпа графиньо, гордостта е добродетел — каза Чарлз.

— Ваше величество е както винаги извънредно внимателен към смирената си поданичка.

При тези думи Чарлз също се разсмя високо и от сърце, като си припомни почти същите слова, изречени от съпруга на графинята.

Мариса го погледна учудено.

Чарлз се опита да й обясни:

— Шегата засягаше мен, скъпа. Вашите думи ми напомниха за изреченото от един друг човек. Но няма значение. А сега бих ви предложил да се върнем обратно в Уайтхол, тъй като там ще дойде човекът, за когото ви говорих. Той ни предложи да огледаме конете му.

И Чарлз се запъти обратно. Мариса наблюдаваше как тълпите се стичат към него. Обикновените хора го приветстваха, поздравяваха го на висок глас, а тук-там се чуваха и неприлични забележки. Той беше техният крал, родом от Лондон, и той можеше да се разхожда из парка си спокойно, без да се бои от нищо. Мариса осъзна, че това наистина беше много важно за Чарлз — да даде възможност на поданиците му да го виждат сред тях самите. И от своя страна, те му отвръщаха с обичта си. Той печелеше поклонници благодарение на личното си обаяние и на силния си характер, а не на елегантните си дрехи, ушити по френска мода. Чарлз беше едновременно и достъпен за хората, и царствен.

Мариса забеляза също и закачливите погледи, отправени към нея. Харесваше ли й, или не, но те я вземаха за последното завоевание на краля, най-новата нагиздена и уханна фуста, която да забавлява Чарлз. Чу един мъж да казва:

— Нашият крал има точно око за хубавите жени. Тази наистина е красавица и половина.

Забележката достигна до слуха на краля, който веднага изви глава към Мариса.

— Чувствате ли се засегната, миледи?

Мариса вдигна очи към него:

— Моля ви, в този случай не мога да бъда обидена. Макар и да не ми харесва да ме бъркат с някоя лека жена, пък била тя и любовница на самия крал, вашата репутация на пръв женкар на кралството изключва възможността която и да било жена в компанията ви да бъде невинна. Боя се, че хората щяха да си мислят същото дори и да бях някоя старица.

Чарлз пое дясната й ръка в своята и я поднесе към пълните си чувствени устни:

— По дяволите, графиньо. Вие наистина сте забележителна жена.

— Може би — усмихна се Мариса в отговор. — Все пак бих предпочела да мисля за себе си като за честна жена, Ваше величество.

— Точна така, госпожо, и това ви прави още по-скъпа за мен — отговори Чарлз, докато приближаваха до конете си. Очакваха ги лакеите, всеки в ливрея с отличителния знак на дома, където служеше.

Докато яздеха обратно към двореца, внимателният поглед на Чарлз се насочи към ездачката пред него. Тя седеше с безупречна стойка върху коня. И той не можеше да не си зададе въпроса дали неговият приятел шотландец би могъл или би искал да оцени по достойнство скъпоценния дар, с който кралят го бе възнаградил.