Часовникът на полицата на камината тиктакаше и му напомняше, че не е дошъл тук, за да се размотава.

Кам вдигна бастуна си и посочи грациозната светлоруса блондинка.

— Искам теб — Произнесе той с дрезгав глас, изпълнен с незадоволен копнеж.

Госпожа Кардуел се усмихна. Този човек направи мъдър избор. Пейшънс бе куртизанка с високо ценени умения, която приемаше съвсем сериозно занаята на удоволствието. Госпожата стана и леко плесна с ръце. Проститутките бързо излязоха от салона през една друга врата.

— Джейн, придружи, моля те, нашия гост до стаята, която е запазена за него. Погрижи се да има каквото пожелае. — Госпожа Кардуел проследи с поглед как Кам се отдалечава към вратата и не можеше да не забележи, че той върви с леко наклонена на една страна глава. Занаятът я бе научил бързо да преценява хората — дали насреща си има приятел или враг; джентълмен или простак; хедонист или аскет. Този тук, реши тя, притежаваше дяволски силна гордост, която странно се съчетаваше с дълбоко чувствена натура. Личеше си от начина, по който се държеше, от движенията на ръцете му в украсените с орнаменти ръкавици от еленова кожа, в проницателния поглед, който бе отправил към момичето, което избра.

Тя насочи вниманието си към мъжа, седнал срещу нея.

— А какво е вашето желание, сър? С какво бихме могли да ви изкушим, докато приятелят ви се забавлява?

Джейми се отпусна в креслото и отправи ленива усмивка към собственичката на публичния дом.

— По-скоро бих предпочел чаша вино.

— Това лесно ще се уреди — отвърна тя и добави: — Нямате ли други желания, които бихме могли да удовлетворим?

Джейми позабави отговора си, сякаш размишляваше. За миг затвори очи, като че ли искаше да прецени как по-добре да изрече искането си.

— Имате ли тук някой, който да играе добре шах?

Мадам Кардуел забеляза игривия блясък в очите му и се засмя:

— Мисля, че бих могла да ви осигуря партньора, когото търсите. Ако ме извините за момент, ще се погрижа желанието ви да бъде изпълнено.

Да играеш шах в публичен дом! Какъв абсурд! Джейми свали ръкавиците си от ярешка кожа, без никакви украшения, и раздвижи пръстите си. Сигурно би било по-редно да се възползва от прелестите на една от дамите на мадам Кардуел. О, да, много по-лесно беше да се каже, отколкото да се извърши. Той никога не се беше стремил към евтините удоволствия. Пък и ако имаше желание, лесно би могъл да се пъхне в леглото на една или друга от придворните дами. Известно му беше как някои се подмазват на приближените на краля, един вид търговия с плътта заради някоя и друга добра дума, пошушната на когото трябва. Една жена дори беше предложила на Джейми дъщеря си, петнайсетгодишна девица, само за да може да стане една от перачките на краля. Джейми бе отказал. По-късно бе открил, че друг от мъжете не се бе проявил като такъв благородник.

Лека усмивка трепна в ъгълчетата на устните му. Той беше точно това, което някои го наричаха — «кралският пуритан».

А какво ли ставаше с приятеля му горе? Дали физическият акт бе достатъчен, за да прогони демоните, каквито и да бяха те, които терзаеха душата на Камерън?



Пейшънс влезе в затъмнената стая. Скоро щеше да настъпи пладне и тя усети в стомаха си първите признаци на глад. Може би мъжът нямаше да се бави, след като приключи. Тя бе открила, че повечето мъже не го правят. Страстно желаеха да получат наслаждение, а после всичко свършваше. Много рядко наистина се срещаха мъже, които се интересуваха от това дали тя също бе получила удоволствие. Както и да е, сви рамене тя, едва ли имаше от какво да се оплаква. Клиентите на мадам Кардуел бяха предимно добри мъже, които търсеха нещо или някой, за когото да се хванат, макар и за кратко. А и щяха да й дадат достатъчно пари, за да може да си осигури прилична зестра. Тя имаше намерение да се омъжи за преуспяващ фермер и да роди децата, от които сега се стараеше да се предпази, като взимаше съответните мерки.

Всичко това обаче принадлежеше на бъдещето. Сега трябваше да изпълни дълга си към клиента, който бе заплатил за уменията й.

— Как мога да ви доставя удоволствие, милорд? — попита тя, пристъпвайки бавно към седналия в сянка тайнствен непознат.

— Ела тук — каза Кам. Когато тя застана пред него, Кам се изви така, че дясната страна на лицето му да остане скрита. Би предпочел да извърши деянието в тъмнина, без свещи и без разговори, да задоволи страстта си, и да си тръгне.

— Да донеса ли още свещи? — попита жената, като го изтръгна насила от мислите му. Кам се раздвижи в креслото, лицето, му се обърна право срещу нейното и той чу задавения възглас, който се изтръгна от гърлото й.

— Сега знаеш защо предпочитам тъмнината, госпожо, въпреки че това не те засяга — каза той. Виждаше очертанията на малките й гърди, напиращи под тънката материя на ризата й. Вдигна облечената си в ръкавица ръка и погали тъканта на ризата, после разголи гърдите й. Тя ахна отново, но този път той знаеше, че възгласът и не се дължи на отвращение. Допирът на меката еленова кожа до нежната плът на щръкналите й зърна бе предизвикал неволния звук. Кам я привлече върху скута си и наведе глава, за да усети вкуса на гърдите й.

Пейшънс развърза връзките, които придържаха ризата, за да освободи гърдите си и да улесни достъпа му до прелестите си. Очите й се притвориха от удоволствие, докато се отдаваше на умелите докосвания на устните му, които вършеха чудеса с нея. Начинът, по който смучеше и лижеше зърната й, разгаряше пламъка на страстта в долната част на корема й, замествайки предишния й глад с много по-съществено желание. Тя сграбчи с ръце главата му, прокарвайки пръсти през гъстите златисторуси къдрици. Косата му беше удивително чиста и мека като коприна. Допирът й до разголената й плът й доставяше огромно удоволствие и тя притискаше устата му все по-силно към гърдите си.

Посегна и хвана лявата му ръка, измъкна ръкавицата със зъби и я захвърли на пода. Лежеше в скута му. Кам пъхна ръката си без ръкавицата под алената й фуста, търсейки сърцевината на страстта й. Почувства топлата влага между краката й, пръстите му си запроправяха път през нежните къдрави косми.

Тя седна напреки върху силните му бедра, ръката й се протегна и зашава по панталоните, след това по фините му ленени долни гащи, докато не откри това, което търсеше.

Ловките й пръсти освободиха от дрехите свидетелството за мъжката му сила. След секунди тя бе отгоре му, а бедрата й се движеха срещу неговите.

Дори когато тялото на Кам реагираше физически на опитните движения на проститутката, мислите му блуждаеха в друга посока. Вместо високата, по момчешки стройна фигура, която се движеше в отговор на неговите мощни тласъци, той си представяше друга, с буйна кестенява коса, спускаща се на вълни около гъвкавото й тяло, с големи, сочни гърди, притискащи се към тънката му ленена риза, с ръце, които се движеха по гърдите му, докато той се наслаждаваше на дълбоките, страстни стонове на удоволствие, излизащи от устните й.

«Мариса» — помисли си той в мига, когато страстта му избухна на воля. Мариса.

Глава пета

— Някаква работа извън града — изрече Мариса в отговор на въпроса на братовчедка си. Гласът й издаваше нейния скептицизъм.

— И това ли е извинението му, че вчера е напуснал къщата ти? — попита Браяна.

— Да — отвърна Мариса. — Това е лъжа, разбира се.

— Защо мислиш така?

Мариса свали ръкавиците от фина еленова кожа и ги захвърли небрежно на малката мраморна масичка във вестибюла, върху която бе оставена и въпросната бележка.

— Що за работа е тази, която кара един мъж да стане от сън преди зазоряване, когато се предполага, че кара меден месец с жена си, и да го държи далеч от дома му през цялата нощ?

Тя стискаше здраво бележката във високо вдигнатата си ръка. После втренчи поглед в братовчедка си.

— Ти също не можеш да ми дадеш отговор, нали? Защото просто няма такъв — заяви Мариса.

— Може би — предположи Браяна — е трябвало да свърши някаква работа на краля.

— Не, не ми се вярва — каза Мариса. — Малко вероятно е Негово величество да подготви цяла сватбена церемония и след това да изпрати младоженеца по дворцови дела преди още да е започнал брачният му живот.

В златистокафявите очи на Браяна се появи тревога.

— Имало е и други случаи, когато кралят използва своите прерогативи, за да отпрати съпруга на жената, защото той самият я е пожелал.

Мариса се засмя в отговор:

— Ласкаеш ме, братовчедке. Негово величество съвсем не се нуждае от тялото ми, когато има на разположение толкова други жени, особено Барбара Палмърс. Макар всъщност да не се съмнявам, че ако бях от жените, които са склонни да се поддадат, Негово величество със сигурност би опитал от плода, който му се предлага, защото това е в природата му, както и на всички мъже от рода Стюарт. Но не мога да се съмнявам в уважението и добрите му чувства към моя съпруг. Чарлз не би предал приятеля си, нито пък аз бих изменила на клетвата си, за разлика от някои други жени в двореца.

— Ще вечеря ли тази вечер съпругът ти с нас?

— Изглежда, че ще го стори.

— Може би бихте предпочели да сте сами двамата? — рече Браяна.

Мариса разгъна смачканата в ръката й бележка и я прочете отново.

— Бюканън съобщава, че ще доведе със себе си и своя приятел, Джейми Ковингтън. По всичко личи, че не желае да вечеря насаме с мен.

— Мисля, че все пак би трябвало аз да вечерям в стаята си — настоя Браяна.

— Глупости — смъмри я нежно Мариса. — Тази вечер ще се храниш с мен. Не искам повече да чувам възраженията ти. Така съм казала и така ще бъде. — Дяволитите пламъчета в зелените й очи опровергаваха властните й думи. Тя вдигна ръкавиците си и ги сложи отново на ръцете си. — Хайде — подкани Мариса братовчедка си и я хвана под ръка. — Негово величество ни очаква в Уайтхол.