Кам прокара облечената си в ръкавица ръка по лявата половина на лицето си и си припомни деня, когато за пръв път бе поискал бръснач и огледало. Стопанката на фермата не беше склонна да изпълни молбата му, но той настоя. Като му донесе нещата, които искаше, тя го остави сам. Дори и днес той не можеше да забрави лицето, което зърна за пръв път в очуканото огледало. Слънчевата светлина нахлуваше в стаята през отворения прозорец и го осветяваше целия. Гледката го накара да потрепери. Съвсем хладнокръвно той взе острия бръснач с лявата си ръка и го опря в гърлото си. Едно бързо рязване щеше да сложи край на болката.

— Не, Кам — изпълненият с молба глас на Джейми го спря.

Кам се бе обърнал към него с горчива усмивка, като даде възможност на приятеля си да види изцяло пораженията върху лицето му.

— Нямам никакво намерение да напускам този живот, скъпи приятелю — каза той. — Е, признавам, че и тази мисъл мина през главата ми. Но да се самоубия значи, да се оставя онази отвратителна мръсница да ме победи. А това, Джейми, няма да направя никога.

И той наистина изпълни дадената дума. Успя да победи отчаянието, да свикне с мисълта, че съвършенството на чертите му е вече част от миналото. Вместо това насочи усилията си върху това, да се научи да си служи с лявата ръка, да се справя при новите обстоятелства в живота. Само нощем, когато го нападаха кошмарите, Камерън мислеше какво ли щеше да се случи, ако Джейми тогава не беше влязъл в стаята.

Джейми барабанеше неспокойно с пръсти по бедрото си. Това пътуване беше лудост. Вместо да хаби мъжествеността си за една лека жена, приятелят му би следвало да опложда собствената си градина, да се грижи за нея, докато разцъфти. Да пренебрегва лейди Мариса означаваше Кам да трупа една връз друга обиди и горчилки. Така смяташе Джейми. Камерън имаше нужда не от проститутка, а от любяща съпруга, която, да го изведе от мрачния свят на страданието. Някой, който би възвърнал изгубената му вяра. Джейми долови иронията в тази своя мисъл. Защото името на Фейт, жената, която почти бе убила приятеля му, означаваше «вяра».

Джейми често си спомняше онази нощ, не беше забравил гледката на нажежения метал, зловонието на гореното човешко месо, монотонния глас на госпожа Белами, надвесена над тялото на жертвата си, дарявайки с похотливи ласки изпадналия в безсъзнание мъж. Той не се съмняваше, че тя се готвеше да му причини още страдания все в името на републиката на Кромуел. Ковингтън даде подкуп и успя да осигури официален документ, според който Камерън Бюканън трябваше да му бъде предаден, после разпространи слуха, че затворникът е умрял от раните си. Когато след време се върна на същото място, установи, че госпожа Белами е избягала. Джейми направи някои проучвания с цел да я открие, но без успех. Може би така стана по-добре, защото ако Кам я беше намерил, тя щеше да е мъртва.

— Зад хълма е — обърна се Джейми към Кам, после добави: — Може би си размислил, Кам.

Кам сви рамене.

— Нямам никакво желание да променям решението си.



Госпожа Кардуел си сипа чаша шери и блажено се наслади на чудесния му вкус. Всичко бе готово за гостите. След като получи спешното съобщение, тя го прочете и отговори незабавно. Винаги беше от полза да се радваш на благоволението на знатни мъже. Слънчева светлина струеше в стаята и осветяваше чудесните диаманти, които украсяваха шията и ръцете й. Вярно, че щеше да печели повече, ако бе развъртяла занаята си в някой от лондонските вертепи, но разноските щяха да са много по-големи. А и клиентите нямаше да са толкова прилични. Все по-често, беше забелязала тя, най-благочестиви джентълмени натрупваха огромни дългове и заразяваха със сифилис жените, с които спяха. Като се прибавят дамите от кралския двор и ония, които се наричаха актриси, щеше да й е доста трудно да поддържа клиентелата, която намираше за подходяща. Това обаче не означаваше, че тя не е доволна от възстановяването на монархията. По дяволите, строгите ограничения на републиката почти я бяха разорили. Всъщност тя почти всеки ден се молеше за здравето на Негово величество. Той беше този, който вдъхна втори живот на страната след онези отегчителни, лицемерно набожни пуритани и й даде възможност да възроди занаята си. Госпожа Кардуел проницателно съзря шанса как да избегне конкуренцията. Използва малко провинциално имение, което един пийнал клиент й остави вместо неизплатен дълг на хазарт, и за по-малко от година си спечели добра репутация със здравите момичета и почтеността на заведението си.

Мъжете, а понякога и жените, които посещаваха дома, трябваше да отговарят на определени изисквания, същото важеше и за проститутките, които работеха в него. Тя не проявяваше ни най-малка търпимост към пиянството, нито към необузданото поведение, защото смяташе заведението си повече за клуб на джентълмени.

Госпожа Кардуел вдигна изящното сребърно звънче от писалището си и позвъни. След миг в стаята се появи висока, стройна жена.

— Готово ли е всичко?

— Да, госпожо Кардуел — отвърна жената. — Приготвили сме златистата спалня. В малкия салон няколко от момичетата очакват пристигането на гостите.

— Добре — кимна утвърдително госпожа Кардуел, — мисля, че ще са доволни от онова, което им предлагаме. — Тя отиде до вратата. — Ела, искам да разменя няколко думи с момичетата, преди гостите да са дошли.

Двете жени тръгнаха по облицования коридор, дъбовата ламперия блестеше на светлината на свещите но стените, личеше си, че е била лакирана скоро. Без да знае вкуса на човека, за когото й се бе обадил господин Ковингтън, госпожа Кардуел вече бе решила как да представи заведението си в най-добрата му светлина.

Когато отвори вратата на салона, тя не можа да сдържи усмивката си на задоволство. В камината от дялан камък гореше огън. Вътре завари пет млади жени, някои поседнали, други се разхождаха, всяка облечена в прозрачна наметка в различни цветове, което позволяваше на клиента да види какво се продава. Клиентът й не би могъл да остане недоволен от разнообразието, което му се предлагаше — висока, гъвкава и грациозна светлоруса блондинка; поразителна тъмнокоса съблазнителка от Испания; дребна закръглена тъмноруса красавица; стройна кестенява девойка и хубава брюнетка с къси къдрици.

През отворения прозорец госпожа Кардуел чу приближаващия екипаж.

— Джейн, посрещни, моля те, нашите гости — обърна се госпожата към високата жена, която я придружаваше. — Аз ще ги приветствам тук.

— Както желаете, госпожо Кардуел — подчини се Джейн и се запъти навън.



Кам слезе от каретата, опря се на бастуна, който завършваше със златно топче, и бавно тръгна към вратата. Чакълът по пътеката хрущеше под черните му ботуши.

Вратата се разтвори широко, преди изобщо той или Джейми да са посегнали да почукат. Една млада жена на около двадесет и две години ги посрещна с мила усмивка. Джейми свали от главата си разкошната шапка с пера, — единствената проява на суета у него, размаха я широко и се поклони.

— Моля, последвайте ме — подкани ги жената и отстъпи леко назад, за да ги пропусне. После затвори вратата и погледна крадешком мъжа с бастуна. Той бе облечен семпло, в облеклото му липсваха каквито и да било натруфени градски финтифлюшки, които да подсказват, че е дворцов кавалер.

Двамата мъже тръгнаха след жената по един коридор, докато стигнаха до една врата, откъдето долиташе женски кикот и разговори.

Кам се напрегна.

— Господа — Джейн разтвори широко вратата. — Мога ли да ви представя госпожа Кардуел?

Дамата, за която се отнасяха думите й, стана грациозно от стола си и протегна ръка.

— Добре дошли, господин Ковингтън — обърна се тя към Джейми.

Джейми се поклони вежливо и поднесе отрупаната с пръстени ръка към устните си.

— Ваш покорен слуга, госпожо Кардуел. А сега, позволете ми честта да ви представя своя приятел, който се нуждае от услугите на вашето изискано заведение.

— Няма нужда от имена, щом вие, господин Ковингтън, поръчителствате за вашия приятел — рече тя, водена от желанието си да накара непознатия, застанал на прага, да се отпусне — той стоеше неподвижно и дори не свали шапката си за поздрав, както правеха повечето джентълмени. Тя инстинктивно се досети, че това не е проява на неуважение към събралото се в салона общество, а по-скоро нещо като самозащита. Освен това госпожа Кардуел забеляза, че мъжът предпочита да не застава на светло.

Тя дари Джейми с една от най-хубавите с усмивки.

— Вярвам във вас и във всеки ваш приятел, когото доведете в дома ми. — После се обърна към Джейн, която наливаше по чаша шери на мъжете. — Джейн, моля те, спусни завесите. Тук е прекалено светло.

Джейн изпълни каквото й поръчаха и се върна към другата си задача. Джейми пое чашата с шери, а Кам направи знак с все още облечената си с ръкавица ръка, че не желае питие.

— Събрах тук някои от нашите дами — започна госпожа Кардуел, като подреди момичетата едно до друго, — тъй че можете да избирате. Не се притеснявайте, че ако изберете една или две, ще обидите останалите. Ние сме тук, за да ви доставяме удоволствие.

Джейми хвърли бърз поглед на Кам, който продължаваше да стои безмълвен и неподвижен.

— Не бързайте, господа — продължи госпожа Кардуел, — може би първо ще изпиете питиетата си.

На Кам направо не му се вярваше, че тази жена е сводница. Беше облечена изискано, роклята й бе скромна, самата тя имаше безукорни маниери. Изглежда, единствената й слабост бяха бижутата. Джейми се оказа прав — това не бе обикновен публичен дом. Кам съсредоточи вниманието си върху проститутките. Може би преди да избере някоя от тях, трябваше да свали шапката си и да види реакцията им. С удоволствие би оставил Джейми да му избере жена за леглото. Всички те имаха приятни форми в един или друг смисъл. Но никоя не бе толкова хубава като съпругата му.