— Не съм сигурен — отвърна най-сетне.

Объркването му през последните една-две седмици се задълбочаваше от факта, че през деня Лекси изглеждаше същата както винаги. Четяха вестника, споделяха наблюденията си; сутрин, докато се подготвяше за работа, тя го канеше да я придружи в банята, за да не прекъсват разговора си.

Джеръми се стараеше да не преувеличава проблема.

Ала всяка нощ лягаше в леглото и се подготвяше за поредното „не“, убеждавайки се, че то не го безпокои. След като, разбира се, тайничко връщаше термостата на двайсет и пет градуса. С течение на времето обаче се чувстваше все по-унил и по-объркан. Една нощ гледаха телевизия, после изключиха лампите и той прегърна Лекси. След малко се претърколи в другия край на леглото да се поохлади. Тя улови ръката му.

— Лека нощ — каза нежно, а палецът й погали бавно дланта му.

Той не отговори, но на другата сутрин Лекси му се стори смутена, когато тръгна към банята. Последва я; измиха си зъбите и чак тогава тя го погледна.

— Какво ти стана снощи? — попита го.

— В какъв смисъл?

— Бях в настроение, а ти заспа.

— Откъде да знам, че си била в настроение?

— Улових те за ръката, нали?

Джеръми примигна. Що за знак?

— Съжалявам — извини се, — не разбрах.

— Няма нищо — поклати глава тя, сякаш има нещо.

Тръгна към кухнята и Джеръми си отбеляза мислено да не забравя какво означава да те уловят за ръка в леглото.

След две нощи тя отново го хвана за ръката и Джеръми се обърна толкова бързо към нея, че чаршафите се оплетоха. Понечи да я целуне.

— Какво правиш? — Лекси се отдръпна назад.

— Държиш ме за ръката — обясни той.

— Е, и?

— Нали така проличавало, че си в настроение? Миналия път го спомена.

— Онзи път бях в настроение, но тогава ти галех дланта с палец.

Джеръми с всички сили се постара да проумее думите й.

— Значи сега не си?

— Не много. Спи ми се.

Той положи усилие да не въздъхне.

— Добре.

— Ще ме погушкаш ли?

— Защо не? — отговори й след известно колебание.

Едва на другата сутрин всичко се изясни. Събуди се и я видя седнала на канапето — всъщност по-скоро изглеждаше, сякаш се опитва да лежи и да седи едновременно. Горнището на пижамата й беше навито до гърдите. Настолната лампа бе насочена към корема й.

— Какво правиш? — попита я и се протегна.

— Ела бързо! — подкани го тя. — Седни до мен.

Той се настани до нея и тя му посочи корема си.

— Гледай! Не мърдай, за да го видиш.

Джеръми я послуша и внезапно върху корема й се появи малка подутина. Стана бързо и той се почуди какво става.

— Видя ли го? — възкликна Лекси.

— Май забелязах нещо. Но не знам какво е.

— Бебето е. Рита. През последните седмици го усещам да се движи от време на време, но сега за пръв път съм сигурна.

Подутината се появи отново.

— Видях! — възкликна Джеръми. — Наистина ли е бебето?

Лекси кимна възторжено.

— Цяла сутрин рита, но не исках да те будя. Дойдох тук, за да видя по-добре. Невероятно е, нали?

— Удивително — съгласи се той, без да отлепя очи от корема й.

— Дай ми ръка — каза тя.

Постави дланта му върху корема си. След няколко секунди той усети движението и се усмихна.

— Боли ли?

— Не — увери го Лекси. — По-скоро е като натиск или нещо такова. Трудно е да се опише, но е прекрасно!

Джеръми си помисли колко красива изглежда в мекото сияние на лампата. Тя го погледна със светнал поглед.

— Това осмисля всичко, нали?

— И не само това — допълни Джеръми.

Тя отпусна ръка върху неговата.

— Съжалявам, че напоследък не съм много отзивчива, но пак ми се гади. Странно, понеже през първите месеци не се чувствах така. Сега обаче стомахът ми непрекъснато се бунтува. Страхувах се да не повърна, докато се любим. Е, поне разбрах причината.

— Не се притеснявай — успокои я Джеръми. — Нищо ми няма.

— Как не! Разбирам кога си кисел.

— Нима?

Тя кимна.

— Мяташ се в леглото. Понякога въздишаш. Очевидно е. Но сега не ми се гади.

— Така ли?

— Всъщност се чувствам както след сватбата.

— О?

Тя кимна отново с изкусително изражение.



Единствено работата помрачаваше първите им месеци заедно. Както през май и през юни, към края на юли Джеръми изпрати на редактора си в Ню Йорк последната от предварително написаните статии. От сега нататък започваше обратното броене. Разполагаше с четири седмици да измисли нещо.

Ала седнеше ли пред компютъра, нищо не му хрумваше.



През август настана безмилостен зной, за какъвто той беше чувал, но никога не бе преживявал. През лятото Ню Йорк беше влажен и горещ, но през най-жарките дни Джеръми оставаше вкъщи, където климатикът работеше с максимална мощност. Бун Крийк, от друга страна, предразполагаше към живот на открито — реката и летният фестивал примамваха хората извън домовете им.

Както предсказа Джъркин, фестивалът привлече хиляди от източната част на щата. По многолюдните улици се редяха сергии, предлагащи всичко — от сандвичи с месо на скара до скариди на клечка. Край реката имаше пътуващ лунапарк и децата чакаха на опашка да се повозят на въртележката и на скрибуцащото виенско колело. Хартиената фабрика край града беше дарила хиляди кубчета с различни размери, с които хлапетата строяха сградите на мечтите си.

Астронавтът пожъна горещи овации и часове наред раздава автографи. Джъркин бе проявил ненадминат талант, пресъздавайки темата за Космоса. Предлагаха се временни татуировки на космически совалки, метеорити, планети и сателити; освен това кметът бе успял някак си да убеди „Лего“ да дари конструктори, та децата да сглобяват космически кораби. Разположена под огромен балдахин, импровизираната игрална зала се превърна в притегателен център и за родителите, понеже беше единственото сенчесто място в района.

Джеръми подгизна от пот за няколко минути, но Лекси, вече навлязла в седмия месец, се чувстваше още по-зле. Още не беше натежала, но бременността определено й личеше и по-възрастните жени от града, разбрали новината едва сега, не криеха изненадата си. След задължителното повдигане на вежди обаче повечето откликваха с искрено вълнение.

Лекси смело се преструваше на по-бодра, отколкото се чувстваше. Настоя да останат колкото пожелае Джеръми. Забелязал зачервеното й лице обаче, той поклати глава, увери я, че е видял достатъчно, и й предложи да прекарат почивните дни далеч от шумотевицата. Събраха си багажа и заминаха за бунгалото в Бъкстън. И там беше горещо, но океанският бриз предлагаше освежителна прохлада. Когато се върнаха в Бун Крийк, научиха, че Родни и Рейчъл са се сгодили. Двамата бяха успели някак си да преодолеят проблемите и след два дни Рейчъл покани Лекси да й кумува на сватбата.

Дори къщата беше почти готова — основният ремонт бе приключил и кухнята и баните изглеждаха като нови. Оставаше само довършителните работи да превърнат мястото от строителна площадка в дом. В края на месеца щяха да се нанесат — отлично стечение на обстоятелствата, понеже получиха предложение за покупка от семейство пенсионери от Вирджиния, които искаха възможно най-бързо да заживеят в бунгалото на Лекси.

Ако не броим липсата на творческо вдъхновение, Джеръми се чувстваше добре. Понякога си спомняше изпитанията, които преживяха с нея преди сватбата, но осъзнаваше, че те са ги сплотили. Погледнеше ли Лекси, си даваше сметка, че никога не е изпитвал по-дълбока привързаност. Не подозираше обаче, нямаше как да предвиди, че най-трудните дни предстоят.

16

— Още не сме избрали име за бебето — отбеляза веднъж Лекси.

Беше ранно утро през втората седмица на август; тя и Джеръми седяха на верандата в новата си къща. Още не се бяха пренесли, но работниците имаха почивен ден и двамата съзерцаваха реката. Безветрието превръщаше водата в неподвижно гладко огледало. Отразени в него, кипарисовите дървета на другия бряг изглеждаха така, сякаш растат наопаки.

— Реших да предоставя тази чест на теб — каза Джеръми.

Вееше си със „Спортс Илюстрейтид“. Мислеше да го чете, но осъзна, че вестникът има по-добро приложение в горещата лятна вечер.

— Не може така. Бебето е на двамата. Искам да чуя мнението ти.

— Казах ти какво мисля — напомни й Джеръми. — Но на теб не ти хареса.

— Няма да нарека дъщеря си Мисти.

— Мисти Марш? Невъзможно е да не ти харесва!

Предишната седмица предложи името на шега. Негодуванието на Лекси обаче го предизвика да продължава да я дразни.

— Но не ми харесва! Никак даже!

Макар и само по шорти и широка тениска, тя беше почервеняла от жегата. Понеже краката й бяха започнали да се подуват, Джеръми придърпа стара кофа, за да ги вдигне върху нея.