Гостите бяха шестнайсет — семейството на Джеръми, Дорис, Рейчъл и Родни. Последният поканен заместваше Алвин. Часове по-късно, докато стоеше на брега и чакаше Лекси, Джеръми усети как кметът Джъркин го потупва по гърба.

— Знам, че се повтарям — каза той, — но за мен е истинска чест, че ми е отредена ролята на кум в тази възхитителна церемония.

Облечен в сини полиестерни панталони, жълта риза и карирано спортно сако, кметът представляваше неповторима гледка както винаги и Джеръми си каза, че сватбата нямаше да е същата без него. И без Джед.

Оказа се, че освен препаратор Джед е и пастор. Косата му беше старателно вчесана, носеше най-хубавия си костюм и за пръв път не се мръщеше на Джеръми.

Точно по вкуса на Лекси, церемонията беше и съкровена, и романтична. Майката и бащата на Джеръми бяха най-близо до младоженците. Братята и сестрите му стояха в полукръг около тях. Местен китарист изпълняваше тиха музика, а братята на Джеръми бяха украсили тясната пътека с миди и раковини. На фона на залязващото слънце дузина факли отразяваха златната небесна светлина. Просълзената Рейчъл стискаше цветния букет, сякаш се страхуваше да не го изпусне.

Лекси беше боса, както и Джеръми. Върху главата й имаше цветен венец. С щастлива усмивка Дорис крачеше до нея; Лекси не даде и дума да се издума друг да я доведе до олтара. Когато тя спря, баба й я целуна по бузата и застана до майката на Джеръми, която я улови под ръка.

Лекси сякаш се носеше по въздуха, докато вървеше към Джеръми. Държеше букет от диви цветя. Когато стигна до него, той усети, че косите й излъчват ухание на нежен парфюм. Обърнаха се към Джед, който отвори Библията и заговори.

Джеръми се смая от мекия мелодичен тембър на гласа му. Джед поздрави гостите и прочете няколко пасажа от Библията. Впил очи в тях и сбърчил сериозно гъстите си вежди, той им заговори за любов и всеотдайност, за доверие и честност и колко е важно Бог да присъства в живота им. Каза им, че животът невинаги ще е лесен, но ако запазят вярата си в Бог и един в друг, ще намерят начин да преодолеят всички изпитания. Говореше с изненадващо красноречие и като учител, отдавна спечелил уважението на учениците си, им помогна да изрекат обетите си.

Кметът Джъркин подаде златната халка на Джеръми и той я сложи на ръката на Лекси с разтреперани пръсти. Лекси му сложи неговата халка и Джед ги обяви за съпруг и съпруга. Джеръми я целуна нежно и я улови за ръката. Пред Бог и пред семейството си й обеща вечна любов и преданост с чувството, че изрича най-естествените думи.



След церемонията гостите останаха край брега. Дорис бе приготвила скромен бюфет, подреден върху маса за пикник. Един по един кметът Джъркин и членовете на семейството на Джеръми ги поздравиха с прегръдки и целувки. Джед изчезна след церемонията, преди Джеръми да успее да му благодари, но се появи след няколко минути, понесъл кашон с размерите на хладилник. Беше облякъл отново гащеризона си и косата му се бе върнала към обичайния безпорядък.

Лекси и Джеръми приближиха до него точно когато остави подаръка върху пясъка.

— Какво е това? — попита Лекси. — Нали се уговорихме да няма подаръци?

Джед не отговори. Сви рамене, подсказвайки, че ще се обиди, ако не приемат подаръка му. Лекси го прегърна и го попита дали може да отвори кутията. Джед пак сви рамене и тя разтълкува жеста като позволение.

Вътре беше препарираният глиган, който Джеръми го бе видял да изработва. В типичния стил на Джед глиганът изглеждаше така, сякаш се кани да направи на пух и прах всеки, осмелил се да го доближи.

— Благодаря — каза Лекси и на Джеръми му се стори, че лицето на Джед поруменява.



По-късно, след като изядоха храната и наближаваше краят на церемонията, Джеръми се отдалечи от гостите и застана до водата. Лекси дойде при него.

— Добре ли си?

Той я целуна.

— Добре съм. Чувствам се прекрасно всъщност. Но мисля да се поразходя.

— Сам?

— Искам да… осмисля всичко.

— Добре — целуна го Лекси. — Но не се бави. След малко се връщаме в бунгалото.

Той я изчака да се върне при родителите му и тръгна бавно по пясъка, заслушан във вълните, миещи брега. Докато вървеше, си припомни церемонията от началото до края — как Лекси крачеше към него, благите, но убедителните думи на Джед, вълнението, което изпита, когато се закле във вечна вярност. Всяка стъпка затвърждаваше убеждението му, че всичко е възможно, че дори изящните багри по небето го приветстват. Когато стигна издължената сянка на фара, забеляза няколко диви коне на тревистата дюна пред него. Повечето мустанги пасяха, но един се взря в него. Джеръми продължи напред. Различи мускулестите хълбоци на коня и мекото ритмично полюшване на опашката му. За миг му се стори, че мустангът ще му позволи да го докосне. Абсурдна идея, която не би дръзнал да пробва, но щом спря, вдигна неволно ръка като за поздрав. Ушите на коня щръкнаха любопитно, сякаш се опитваше да го разбере. После ненадейно разклати глава нагоре-надолу, като че ли отговаря по свой начин на дружелюбния жест. Джеръми го наблюдаваше мълчаливо, удивен, че някак си общуват. Когато се обърна, видя Лекси и майка му да се прегръщат нежно и си помисли, че това е най-хубавият ден в живота му.

15

Следващите дни се занизаха като насън. Горещината на ранното лято обви като пелена Бун Крийк и градът се движеше в бавен, умиротворен ритъм. Към средата на юни в живота на Лекси и Джеръми също се възцари блажено спокойствие. Тревогите от миналото бяха забравени. Дори ремонтът течеше по-гладко, макар че продължаваше да поглъща много средства. Лекотата, с която се приспособиха към новия си живот, не ги изненада особено.

След кратък меден месец в бунгалото край брега с лениви утрини в леглото и дълги следобедни разходки край океана се върнаха в Бун Крийк, освободиха стаята на Джеръми в „Грийнлийв“ и заживяха в къщата на Лекси. Кабинетът на Джеръми се намираше в стаята за гости, но вместо да работи, той подготвяше къщата за кандидат-купувачите. Окоси моравата, посади цветя около дърветата, подряза живия плет, боядиса верандата и стаите и складира ненужните вещи в бараката зад ресторанта на Дорис. Понеже парите от продажбата им бяха необходими за ремонта, двамата с Лекси искаха къщата да изглежда възможно най-привлекателна. Иначе животът в Бун Крийк течеше в познатото русло. Кметът Джъркин организираше летния фестивал, Джед отново бе онемял, а Родни и Рейчъл започнаха да излизат отново и изглеждаха далеч по-щастливи.

Все пак не липсваха главоблъсканици. Макар че вече живееха постоянно заедно, прегръдките сякаш никога не стигаха на Лекси, а Джеръми мислеше за по-удовлетворителни форми на близост. Не искаше обаче да я разочарова. Което означаваше… какво? Колко е достатъчно? Всяка нощ ли трябваше да се гушкат? Гушкането включваше ли целувки? Опитваше се да разгадава желанията й… но понякога се объркваше.

Температурата в спалнята също създаваше затруднения. Той се чувстваше добре, когато климатикът работи с пълна пара, а вентилаторът на тавана се върти главоломно, но на Лекси вечно й беше студено. Когато навън беше трийсет и пет градуса, въздухът лепнеше от влага, а стените и прозорците се сгорещяваха, Джеръми нагласяше термостата на двайсет и пет градуса и си лягаше потен, само по бельо и без завивка. След малко Лекси излизаше от банята, включваше термостата на двайсет и осем градуса, завиваше се с две одеяла и трепереше, сякаш са в арктическа тундра.

— Защо е толкова студено? — питаше, сгушена под завивките.

— Защото аз се потя — отговаряше той.

— Как така се потиш? Тук е като в хладилник.

Поне бяха на една вълна, когато правеха любов. През седмиците след сватбата Лекси беше ненаситна, което — поне според Джеръми — отговаряше напълно на определението за меден месец. Думата „не“ не съществуваше в речника й и той си го обясняваше с факта, че вече официално са семейство и че е неустоим. Всичко й доставяше удоволствие и това дотолкова го опияняваше, че по цели дни мечтаеше за нея. Представяше си меките контури на тялото й и ласките й; спомняше си с трепет сладкия й дъх или копринения досег на косата й, когато прокарва пръсти през нея. Върнеше ли се от работа Лекси, едва се стърпяваше да я целуне нежно, а докато вечеряха, се взираше в устните й, предвкусвайки момента, когато ще удари неговият час. Никога не го отблъскваше. Дори да беше плувнал в пот от косенето в двора, влезеха ли в спалнята, нямаха търпение да се разсъблекат.

После, изневиделица, всичко се промени. Все едно от изгрев до залез-слънце Лекси се превърна в друга, охладняла жена. Помнеше ясно деня, защото за пръв път му отказа — 17 юни. Цяла вечер си повтаряше, че не е болка за умиране, и се питаше дали не е объркал нещо. На другия, а и през следващите осем дни се случи същото. Той я прегръщаше страстно, тя казваше, че е изморена или че не е в настроение, и Джеръми лягаше до нея намусен, чудейки се как се е превърнал в съквартирант, от когото се изисква да я приспива с гушкане в стаята, сгорещена като пещ.

— Днес май си се събудил вкиснат — отбеляза Лекси на сутринта след първия отказ.

— Не спах добре.

— Кошмари ли сънува? — осведоми се загрижено тя.

Въпреки разчорлената коса и дългата пижама изглеждаше странно съблазнителна и Джеръми не знаеше дали да се ядосва, или да се срамува от себе си, че зърне ли я, мисли само за секс. Разбираше, че това са подмолните течения на навика; режимът им през предишните седмици го изпълваше със задоволство, но тя явно не споделяше мнението му. Първият му брак обаче го бе научил никога да не се оплаква от честотата на секса. В това отношение мъжете и жените бяха различни. Жените понякога искаха; мъжете винаги изпитваха необходимост. Голяма разлика! От нея в най-благоприятния случай произтича разумен компромис, който не задоволява напълно нито една от страните, но е приемлив и за двете. Знаеше обаче, че ще прозвучи като каприз, ако се оплаче от краткотрайността на медения месец. Ако пожелае той да продължи по-дълго. Петдесет години, да речем.