— Реших, че ще ти хареса да започнем оттук — каза Алвин.

— Защо не? — отвърна Джеръми.

— Хей! — извика Нейт. — Това място ми е познато! — Озърна се. — Идвал съм и преди.

— Хайде, момче — подкани ги един от братята на Джеръми. — Да влизаме!

— Но къде са танцуващите момичета?

— По-късно — отговори друг от братята. — Нощта тепърва започва.

Джеръми се обърна към Алвин и той сви рамене.

— Не съм планирал нищо, но знаеш как се развихрят някои момчета на ергенско парти. Не отговарям за всичко, което ще се случи нощес.

— Отговаряш и още как!

— Днес си много духовит, няма що!

Джеръми тръгна след Алвин към входа на бара; Нейт и братята му вече си проправяха път сред тълпата. Щом влязоха, Джеръми започна да попива атмосферата, където някога се чувстваше в свои води. Повечето посетители бяха облечени стилно; неколцина в костюми сякаш бяха дошли направо от офиса. Съзря красива брюнетка в далечния край на бара, която пиеше нещо тропическо; в предишния си живот щеше да й предложи да я почерпи. Тази нощ се замисли за Лекси и докосна мобилния си телефон, питайки се дали да не й се обади, за да й каже, че е пристигнал и всичко е наред. Може би дори да й се извини.

— Какво ще пиеш? — извика Алвин.

Вече се беше добрал до бара и се бе облакътил върху него, опитвайки се да привлече вниманието на бармана.

— Нищо засега — отговори му Джеръми, надвиквайки гълчавата.

През човешкото море видя как братята му се скупчват в отсрещния край на бара. Нейт залитна в опит да освободи път на друга група.

Алвин поклати глава и поръча два джина с тоник; плати и подаде единия на Джеръми.

— Не приемам откази. Това е ергенското ти парти. Като кум, тропвам с крак и настоявам да се повеселиш.

— Забавлявам се — повтори Джеръми.

— Нищо подобно. Какво става? Пак ли се скарахте с Лекси?

Джеръми огледа бара; стори му се, че в ъгъла вижда жена, с която е излизал. Джейн някоя си. Или Джийн?

Нямаше значение, но си търсеше повод да отбегне въпроса на Алвин. Изопна рамене.

— Нещо такова — призна.

— През цялото време се карате — каза Алвин. — Това не ти ли говори нещо?

— Не се караме през цялото време.

— Каква беше причината този път? — попита Алвин, сякаш не чува забележката му. — Забрави да я целунеш по правилния начин, когато тръгна към летището?

Джеръми се намръщи.

— Тя не е такава.

— Но нещо не е наред — настоя Алвин. — Искаш ли да го обсъдим?

— Не — отвърна Джеръми. — Не сега.

Алвин повдигна вежди.

— Нещо сериозно е, а?

Джеръми отпи от питието и усети как прогаря гърлото му.

— Не е сериозно.

— Както и да е — поклати глава Алвин. — Щом не искаш да говориш с мен, поговори с братята си. Ще ти кажа само, че откакто се премести там, не изглеждаш щастлив. — Замълча, за да подчертае казаното. — Сигурно затова не можеш да пишеш.

— Не знам защо не пиша, но това няма нищо общо с Лекси. И не съм нещастен.

— Дърветата ти пречат да видиш гората.

— Какво ти става? — възкликна Джеръми.

— Опитвам се да ти отворя очите.

— Звучи, сякаш не искаш да се оженя за нея.

— Мисля, че не бива да се жениш — отсече Алвин. — Казах ти го още преди да се преместиш. Не я познаваш и част от проблема ти е, че най-сетне го осъзнаваш. Не е късно…

— Обичам я! — прекъсна го раздразнено Джеръми. — Защо говориш така?

— Защото не искам да допуснеш грешка! Тревожа се за теб. Не можеш да пишеш, разорен си, очевидно не се доверяваш на Лекси, а и тя не ти се доверява достатъчно, щом не ти е казала, че е била бременна и преди. А сега сте се скарали за не знам си кой път…

Джеръми примигна.

— Какво каза?

— Казах, че не искам да сгрешиш.

— След това! — извика Джеръми.

— Какво след това?

— Каза, че Лекси е била бременна и преди.

Алвин поклати глава.

— Имах предвид…

— Откъде знаеш?

— Не знам… Сигурно ти си ми споменал…

— Не съм — възрази Джеръми. — Разбрах тази сутрин. И не съм ти казвал. Откъде знаеш тогава?

В този момент, вперил очи в приятеля си, той осъзна, че парченцата от мозайката внезапно се подреждат — непроследимите имейли, флиртът му с Рейчъл и поканата да му гостува, фактът, че Алвин я бе споменал в един от разговорите им, което означаваше, че не я е забравил, необяснимото изчезване на Рейчъл и думите на Алвин, че ще се чуят по-късно, защото сега има „гости“.

Джеръми затаи дъх, прозрял всичко от началото до края — прекалено невероятно, но твърде очевидно… Рейчъл беше приятелка на Лекси от години, имаше достъп до дневника на Дорис, знаеше какво съдържа и навярно знаеше, че Дорис го е дала на Джеръми. Рейчъл, която ревнуваше Родни от Лекси… И Алвин, неговият приятел, който продължаваше да се среща с бившата му съпруга и да споделя с нея.

— Рейчъл е била тук, нали? — попита задавено Джеръми. — Била е при теб в Ню Йорк, нали?

— Не.

— Ти си изпратил имейлите — продължи Джеръми, разярен и смаян от предателството на Алвин. — Излъга ме.

Хората наоколо се заобръщаха към тях; Джеръми не ги виждаше. Алвин отстъпи неволно назад.

— Ще ти обясня…

— Защо го направи? Мислех, че си ми приятел.

— Приятел съм ти.

Джеръми не го чу.

— Знаеше колко ми е трудно!

Поклати глава, опитвайки се да осъзнае целия смисъл на случващото се. Алвин протегна ръка към него.

— Добре де, Рейчъл беше тук. И аз изпратих имейлите — призна. — Не знаех, че е решила да дойде. Просто се обади, че пристига. Изненадах се не по-малко от теб. Честна дума! Колкото до имейлите, изпратих ги, защото съм загрижен за теб. Откакто замина, не си на себе си. Не исках да допуснеш грешка.

Джеръми не продума. Алвин стисна ръката му и продължи:

— Не казвам да не се жениш за нея. Тя изглежда чудесно момиче. Но ти прибързваш и не се вслушваш в разума. Възможно е да е най-прекрасната жена на света, надявам се да е, но трябва да знаеш в какво се впускаш.

Джеръми издиша бавно, неспособен да погледне Алвин в очите.

— Мария ти каза, нали? — попита. — Каква е причината да се разведем?

— Да — призна Алвин, явно облекчен, че приятелят му започва да се вразумява. — Да… Каза ми, че няма начин Лекси да е забременяла. Мария беше по-подозрителна и от мен. Замислих се и реших да изпратя имейлите. — Той въздъхна. — Сигурно сгреших. Не предполагах, че ще ги вземеш толкова на сериозно. Усетих, че си разтревожен, когато ми се обади, и осъзнах, че и ти се съмняваш как е забременяла. — Алвин млъкна, за да му позволи да обмисли чутото. — После дойде Рейчъл, изпихме по няколко чаши и тя започна да ми разказва как Родни все още таи чувства към Лекси. Спомних си как Лекси беше скрила, че е прекарала вечерта с него. Рейчъл говореше ли, говореше. Научавах все повече за миналото на Лекси. За онзи мъж, с когото излизала, и как забременяла. Това потвърждаваше мнението ми, че знаеш много малко за нея.

— Накъде биеш?

Алвин си пое дъх, подбирайки внимателно думите.

— Казвам, че да се ожениш, е сериозно решение и трябва да знаеш в какво се впускаш.

— Мислиш, че бебето е от Родни? — попита Джеръми.

— Не знам — отвърна Алвин, — но това не е главното…

— Нима? — повиши тон Джеръми. — Кое е главното? Искаш да изоставя бременната си годеница и да се върна в Ню Йорк, за да обикалям баровете с теб?

Алвин вдигна ръце.

— Нищо подобно!

— Звучи точно така! — изкрещя Джеръми. Хората наоколо пак се обърнаха, но той пак не ги забеляза. — Знаеш ли какво! — продължи. — Не ми пука какво мислиш! Бебето е мое! Ще се оженя за Лекси! И ще живея в Бун Крийк, защото искам да живея там!

— Недей да крещиш…

— Излъга ме!

— Опитвах се да ти помогна…

— Предаде ме…

— Не! — възрази разпалено Алвин. — Само задавах въпроси, които ти трябваше да си зададеш!

— Не ти влизаше в работата!

— Не исках да те обидя! — изкрещя Алвин. — Не съм единственият, който смята, че прибързваш. Братята ти също мислят така!

Забележката накара Джеръми да застине за миг; Алвин използва възможността да защити гледната си точка.

— Бракът е сериозно нещо, Джеръми! Не е като да излезеш на вечеря с жена! До края на дните си ще се будиш до нея, за бога! Хората не се влюбват за един ден. Ти също, независимо какво смяташ. Сторила ти се е страхотна, интелигентна, красива и прочее… но тутакси да решиш да споделиш остатъка от живота си с нея! Да зарежеш семейството и кариерата си ей така!

Гласът му звучеше умолително, като на учител, който се опитва да вразуми талантлив, но твърдоглав ученик. На Джеръми му хрумнаха много отговори. Да каже на Алвин, че бебето е негово без всякакво съмнение; че идеята да изпрати имейлите е не само погрешна, но и зловеща; че обича Лекси, обикнал я е от пръв поглед и винаги ще я обича. Но всичко това вече го бяха обсъждали и дори да не беше прав, Алвин нямаше да си признае.