Джеръми мълчеше.

— Защо не ми е казала? — попита най-сетне.

— Не знам. Сигурно е искала да те изненада. Съжалявам, че се разбъбрих. Исках да кажа обаче, че повечето жени не биха го направили. Лекси е усетила, че на майка ти не й е приятно, задето заминаваш, но не го е приела лично. Опитва се да я улесни. Само специален човек би проявил такова разбиране.

— Не мога да повярвам — промърмори Джеръми.

Лекси беше пълна с изненади. Този път обаче изненадата не го ядоса.

— Знам, че си бил женен и преди, но сега започваш начисто. Не забравяй само да оглеждаш цялата картина. Щом те налегнат грижи, спомни си защо си се влюбил в нея. Лекси е специална жена и си късметлия, че си я открил, както и тя е щастливка, че те е открила. Има златно сърце, а такова нещо не може да се подправи.

— Защо имам чувството, че си на нейна страна и смяташ, че аз съм виновен за свадата?

— Защото те познавам отдавна — намигна му баща му. — Винаги те е бивало в схватките. Какво мислиш, че представляват статиите ти?

Джеръми се засмя въпреки всичко.

— Ами ако грешиш? Ако тя е виновна?

Баща му сви рамене.

— Тогава ще кажа, че за танго трябват двама. Предполагам, че и двамата сте прави и същевременно и двамата грешите. Това важи за повечето кавги всъщност. Хората са такива, каквито са. Никой не е съвършен, но бракът изисква сплотеност. От сега нататък ще научавате все повече един за друг и от време на време ще припламват искри. Но ако си избрал подходящия човек и ако се обичате, винаги ще намирате начин да преодолявате трудностите. В това се състои красотата на брака.



По-късно същата вечер Джеръми стоеше облегнат на стената в апартамента на Алвин. Стискаше бира в ръка и наблюдаваше сборището. Най-вече заради татуировките, Алвин беше запален фен на Алън Айвърсън, а тази нощ „Севън Сикстиърс“ играеха плейоф с „Хорнетс“. Макар повечето присъстващи да биха предпочели да гледат „Никс“, които водеха с два мача срещу „Раптърс“ след срещата в сряда, около телевизора беше истинско стълпотворение. Ергенското парти се оказваше чудесен повод да изгледат мача с подобаваща шумотевица, каквато съпругите у дома не биха разрешили. Ако изобщо имаха съпруги. Джеръми не беше сигурен за мнозина, татуирани и с повече пиърсинг дори от Алвин. Очевидно обаче всички се забавляваха; неколцина пресушаваха жадно чашите още откакто бяха прекрачили прага, и вече заваляха думите. От време на време някой си спомняше защо са в апартамента на Алвин и заставаше до Джеръми.

— Забавляваш ли се? — питаха го.

Или:

— Да ти донеса ли още една бира?

Не бяха се виждали от няколко месеца, но почти никой не се заинтересува от живота му — нищо изненадващо всъщност, след като тук преобладаваха приятелите на Алвин. Джеръми огледа стаята и осъзна, че не познава половината от гостите на ергенското си парти. Щеше да е доволен да прекара вечерта в компанията на Алвин, Нейт и братята си, но приятелят му никога не пропускаше повод за развлечение. А той несъмнено се веселеше, особено след като „Севън Сикстиърс“ поведоха през третата част. Дюдюкаше и надаваше възторжени възгласи всеки път, щом те вкарваха кош. Както и братята на Джеръми. Само Нейт, който не беше страстен привърженик на спорта, не се вълнуваше от мача, а пълнеше чинията си с парчета пица.

Партито бе започнало както подобава. Джеръми влезе в стаята и всички го поздравиха, сякаш се завръща от война. Братята му го заобиколиха и го бомбардираха с въпроси за Лекси, Бун Крийк и къщата; Нейт му беше донесъл списък с идеи за статии, едната от които засягаше темата за увеличаващата се популярност на астрологията в сферата на финансовите инвестиции. Джеръми слушаше и си вземаше мислени бележки. Призна, че идеята е оригинална, благодари на Нейт и му обеща да я вземе предвид. Не че щеше да излезе нещо.

Въпреки това успя временно да забрави наболелите проблеми. По някакъв странен начин разстоянието придаваше комичност на несгодите в Бун Крийк; докато разказваше на братята си за ремонта и им описваше работниците, те се превиваха от смях и Джеръми им пригласяше. Избухнаха в гръмогласен смях, когато разбраха как Лекси го е накарала да отседне в „Грийнлийв“, и го помолиха да снима стаята, за да видят и те препарираните животни. Поискаха и снимка на Джед, чийто образ постепенно придобиваше митологични измерения. Настояха — също като Алвин — да ги уведоми, когато отиде на лов, за да чуят цялата история от игла до конец.

След известно време, заразили се от духа на вечерта, братята му се вторачиха в телевизора. Джеръми се задоволи да наблюдава от разстояние. След малко Алвин застана до него.

— Хубава риза — отбеляза.

— Знам — отвърна Джеръми. — Вече ми го каза два пъти.

— И ще продължавам да ти го казвам. Подарък е от Лекси, разбрах, но с нея приличаш на турист.

— Е, и?

— Е, и? Ще излизаме след малко. Ще превземем града! Ще празнуваме цяла нощ в чест на последните ти ергенски нощи, а ти ще си облечен, все едно цял ден си доил крави. Не е в твой стил.

— Това е новият ми стил.

Алвин се засмя.

— Нали ти самият се оплакваше от ризата?

— Влезе ми под кожата.

— Определено влезе и под кожата на приятелите ми.

Джеръми вдигна бирата и отпи глътка. Надигаше я цял час и вече се беше стоплила.

— Това не ме притеснява. Половината са с тениски от концерти, а другата половина са с кожени сака. Ще изглеждам като черна овца с каквото и да съм облечен.

— Имаш право — ухили се Алвин, — но забележи с каква енергия зареждат партито ти. Не мога да си представя да прекарам цяла нощ само с Нейт.

Джеръми погледна агента си в отсрещния край на стаята. Нейт носеше костюм от три части, челото му светеше от пот, а върху брадичката му беше покапал сос от пицата. Изглеждаше по-неуместно дори от него самия. Нейт забеляза, че го гледа, и му помаха с парчето пица.

— Което ми напомня… да ти благодаря, че покани приятелите си на ергенското ми парти.

— Че кого да поканя? Обадих се на момчетата от „Сайънтифик Америкън“, но не проявиха интерес. Всички други, за които се сетих, бяха жени. Ако не броим братята ти и Нейт, разбира се. Едва сега осъзнах, че си живял като отшелник тук. А и това е само подгряващо парти, за да се настроим за вечерта.

— Страхувам се да попитам какво още се предвижда.

— Не бой се. Изненада е.

Гостите нададоха възторжен рев. Тук-там се разля бира, докато повторението показваше как Айвърсън вкарва кош за три точки.

— Говори ли с Нейт?

— Да. Защо?

— Защото не искам да провали вечерта, дрънкайки за писане. Знам, че е болезнена тема, но се налага да я забравиш, щом яхнем лимузината.

— Няма страшно — излъга Джеръми.

— Да бе! Затова подпираш стената, вместо да гледаш мача.

— Събирам сили.

— По-скоро изглежда, че пестиш сили. Ако не те познавах, щях да се усъмня, че това ти е първата бира.

— Е, и?

— Е, и? Това е ергенското ти парти! Позволено ти е да го удариш през просото. Да ти донеса ли нова бира?

— Няма нужда — настоя Джеръми. — И така се забавлявам.

Алвин го изгледа изпитателно.

— Променил си се.

Да, помисли си Джеръми, променил съм се. Но не каза нищо.

Алвин поклати глава.

— Знам, че ще се жениш, но…

Джеръми го погледна втренчено.

— Но какво?

— Това — отговори Алвин. — Всичко. Начинът, по който си облечен. Начинът, по който се държиш. Все едно си друг човек.

Джеръми сви рамене.

— Може би съм пораснал.

Отлепяйки етикета на бирата си, Алвин отговори:

— Да… Може би.



Щом мачът свърши, приятелите на Алвин се нахвърлиха върху храната, решени да не оставят нито хапка от пицата, докато най-сетне Алвин ги отпрати от апартамента. Когато си тръгнаха, той, Нейт, Джеръми и братята му се качиха в лимузината, очакваща ги пред блока. В колата имаше нова касетка с охладена бира и дори Нейт се развесели. Понеже не носеше на алкохол, той се олюляваше след трите изпити бири, а клепачите му натежаваха.

— Клосън — обади се той. — Трябва да напишеш история като онази за Клосън. Нещо такова трябва да напипаш. Още един слон в торбата. Чуваш ли?

— Чувам. Слон в торбата — отвърна Джеръми, стараейки се да отбягва възкиселия му дъх.

— Именно! Това ти трябва!

— Знам.

— Трябва да е нещо велико!

— Разбира се.

— Слон! Чуваш ли?

— Големи уши, дълъг хобот, яде фъстъци. Слон. Разбрах.

Нейт кимна.

— Така ми харесваш!

Седнал срещу тях, Алвин се обърна към шофьора да го упъти. След няколко минути колата спря. Братята на Джеръми пресушиха бирите си, преди да слязат.

Джеръми слезе последен и осъзна, че са пред същия изискан бар, където бе отпразнувал появата си в „На живо в час пик“ през януари. С дълъг гранитен бар и артистично осветление, мястото беше елегантно и претъпкано както винаги. През витрината изглеждаше, че има само места за правостоящи.