Поклати глава, сломен от неприятностите с нея, изморен от планирането на сватбата и от ремонта на къщата, изтощен от неспособността си да пише. Откакто бе дошъл тук, дните му бяха изпълнени с несгоди. И защо? Защото обича Лекси? Защо тогава той понася всичко, а тя изглежда незасегната от затрудненията? Защо той да е изкупителната жертва?

Не, призна си, не беше съвсем прав. И на нея не й беше лесно. Не само покрай организирането на сватбата и ремонта на къщата. Беше бременна, събуждаше се разплакана посред нощ, следеше какво яде и какво пие. Тя просто се справяше със затрудненията по-добре от него.

Объркан, Джеръми седна пред компютъра. Знаеше, че няма да пропише, но можеше поне да си провери пощата. Отвори първото съобщение и се втренчи като хипнотизиран в екрана.

Каза ли ти истината? Прочети дневника на Дорис. Там ще намериш отговора.

9

— Не знам какво да ти кажа! — смая се Алвин. — Какво означава това според теб?

След като прочете съобщението десет пъти, Джеръми бе набрал номера му.

— Не знам — призна.

— Провери ли в дневника на Дорис?

— Не — отговори Джеръми. — Току-що получих имейла. Нямах време. Просто се опитвам да проумея ситуацията.

— Прочети дневника — посъветва го Алвин.

— Защо? — попита Джеръми. — Дори не знам какво да търся. И съм сигурен, че дневникът няма нищо общо с това, което се случва напоследък.

— Какво имаш предвид?

Джеръми се изтегна в стола, после стана и закрачи напред-назад, сетне пак се строполи тежко на стола, докато разказваше на приятеля си какво се е случило през последните няколко часа. Когато приключи, Алвин замълча.

— Искам само да се уверя, че съм чул правилно — рече най-сетне. — Била е при Родни?

— Да.

— И не ти е казала?

Джеръми се приведе напред, търсейки точните думи.

— Не, но твърди, че щяла да ми каже.

— И ти й вярваш?

Това беше същината на проблема, нали? Дали наистина е щяла да му каже?

— Не знам — призна Джеръми.

Чу как Алвин си поема дълбоко дъх.

— Наистина не знам какво да кажа…

— Какво означава според теб? Защо някой ми изпраща такива имейли?

— Сигурно знае нещо, което ти не знаеш — предположи Алвин.

— Или иска да ни раздели — посочи Джеръми.

Вместо да отговори, Алвин попита:

— Обичаш ли я?

— Повече от всичко на света.

Сякаш да разведри приятеля си, Алвин му напомни весело:

— Е, поне ще започнеш следващия етап от живота си със страхотно парти. Остават шест дни.

За пръв път от незнайно колко часа Джеръми се усмихна.

— Ще бъде забавно.

— Безспорно. Най-добрият ми приятел не се жени всеки ден. Очаквам те с нетърпение. А и една екскурзия до града ще ти се отрази добре. Бях там, помниш ли? Знам, че единственото развлечение е да гледаш как ти растат ноктите на краката.

И да наблюдаваш хората, помисли си Джеръми. Но не каза нищо.

— Обади ми се, ако научиш нещо от дневника на Дорис. Неприятно ми е да го призная, но започвам да съпреживявам приключенията ти.

— Не бих нарекъл имейлите приключение.

— Наричай ги както щеш, но те карат да се замислиш, нали?

— О, да — призна Джеръми. — Определено ме карат да се замисля.

— Ако ще се жениш за нея, трябва да й се доверяваш. Знаеш го, нали?

— Знам — отвърна Джеръми. — И още как!



Какво означава да вярваш на някого? Дневникът на Дорис лежеше върху бюрото и той се втренчи в него. Вярваше ли на Лекси? Всичко опираше до това. През повечето време й вярваше, да, но напоследък не му беше лесно.

А имейлите? Не един, а два. И вторият…

Ами ако научеше от дневника нещо, което не знае за Лекси и не иска да го знае? Ще повлияе ли това на чувствата му към нея? Ще го застави ли да сложи точка и да си тръгне оттук, без да поглежда назад?

Опита се да намести парченцата от мозайката. Човекът, изпратил имейлите, знаеше, че Лекси е бременна и че дневникът на Дорис е у него. Освен това му внушаваше безочливо, че ще научи нещо, което Лекси крие от него. Отново стигаше до извода, че някой иска да ги раздели.

Но кой? Неколцина в града бяха наясно, че Лекси е бременна, но малцина знаеха, че дневникът е у него. Освен Лекси само един човек знаеше какво съдържа той.

Дорис.

Не беше възможно обаче да е Дорис. Именно тя подтикна Лекси да се сближи с него; тя му обясняваше поведението й, за да я разбере по-добре. С Дорис споделяше колко го тревожи неспособността да пише.

Вглъбен в мисли, не осъзна веднага, че някой чука на вратата. Стана и отвори.

Лекси се усмихна насила. Въпреки смелото й изражение очите й бяха зачервени и подпухнали. Личеше, че е плакала. Известно време никой не проговаряше.

— Здрасти — поздрави накрая тя.

— Здрасти, Лекс.

Понеже не тръгна към нея, тя заби очи в пода.

— Питаш се защо съм тук, а? Надявах се да се върнеш, но ти не дойде.

Джеръми не отговори и тя отметна кичур коса зад ухото си.

— Искам да ти се извиня. Беше прав за всичко. Трябваше да ти кажа. Сгреших.

Той не продума. Отдръпна се от вратата. Лекси се възползва от безмълвната покана, влезе в стаята и седна върху леглото. Джеръми седна на стола зад бюрото.

— Защо не ми каза? — попита.

— Не смятах да ходя — отвърна тя. — Може би няма да ми повярваш, но мислех да се прибера вкъщи и… не знам… изведнъж ми хрумна, че трябва да поговоря с Родни. Надявах се да науча къде е отишла Рейчъл.

— А преди това? — попита Джеръми. — Край реката? Защо не ми каза?

— Родни ми е приятел. Не му е лесно в момента. Знам как изглежда отстрани, но двамата се познаваме отдавна и аз исках просто да го подкрепя.

Джеръми забеляза колко предпазливо отбягва да отговори на въпроса му. Приведе се напред.

— Край на игричките, Лекси — предупреди я сериозно. — Не съм в настроение за шикалкавене. Искам да разбера защо не ми каза.

Тя се обърна към прозореца. Светлината на лампата се отрази в очите й.

— Беше ми… трудно. Не исках да се намесвам. Не исках да намесвам и теб. — Засмя се тъжно. — Но те намесих, а? — Поклати глава и си пое дълбоко дъх. — Родни и Рейчъл се карат често напоследък. Заради мен. — Продължи с по-тих глас: — На Рейчъл й е неприятно, че с Родни сме излизали. Освен това знае какви чувства е изпитвал към мен. Мисли, че още е влюбен в мен. Според нея той ме споменава прекалено често. Според Родни обаче Рейчъл преувеличава. Това обсъждахме на пейката.

Джеръми събра длани.

— Има ли чувства към теб?

— Не знам — отговори Лекси.

Изражението му й подсказа, че не й вярва, и продължи бързо:

— Знам, че звучи като увъртане, но не съм сигурна какво друго да кажа. Държи ли Родни на мен? Да, но ние се познаваме от деца. Щеше ли да излиза с Рейчъл, ако не бяхме сгодени? Мисля, че щеше. И преди съм ти казвала, че според мен те са родени един за друг. Но…

Тя сбърчи угрижено вежди.

— Не си сигурна — довърши Джеръми вместо нея. На нейно място и той не би могъл да отговори категорично.

— Да — каза тя. — Но разбира, че съм сгодена за друг. Приема, че между нас няма да се случи нищо, и знам, че държи на Рейчъл. Тя обаче е чувствителна на тази тема и мисля, че Родни несъзнателно влошава положението. Каза ми, че Рейчъл се ядосала един следобед, когато минавали с колата край библиотеката и той погледнал към кабинета ми. Обвинила го, че търси мен, и се карали часове наред. Обяснявал й, че е просто навик, но Рейчъл повтаряла, че никога няма да ме прежали и само се оправдава. На другия ден Родни дойде в библиотеката да се посъветва с мен. Излязохме да поговорим. — Тя въздъхна. — А тази вечер, както казах, не бяхме планирали да се срещаме. Познавам и двамата, държа и на двамата и искам всичко между тях да е наред. Затова се чувствам длъжна да им помагам. Или поне да го изслушвам. Чувствам се впримчена в нещо, от което не знам как да се измъкна.

За пръв път, откакто дойде, тя сякаш се поуспокои.

— Може би си била права да не ми казваш. Южняшките сапунени опери не са ми по вкуса.

— На мен също. Понякога ми се иска да се върна в Ню Йорк, където никой не познава никого. Понякога ми идва до гуша, а на всичкото отгоре те ядосах. Започна да ме подозираш, а вместо да разсея съмненията ти, аз се опитах да те държа в неведение. Нямаш представа колко съжалявам. Няма да се повтори.

Гласът й стана още по-тих и по-колеблив. Когато избърса крайчеца на окото си, Джеръми стана от стола и седна до нея. Улови я за ръката и тя изхлипа.

— Хей! Недей да плачеш! — прошепна й той.

Думите му сякаш отприщиха чувствата й и тя закри лице с длани. Заплака сърцераздирателно, като че ли е сдържала сълзите много дълго. Джеръми я прегърна и сълзите рукнаха още по-силно.