Може би това наистина нямаше да й хареса. Отведи, я в леглото, Джон Смит, покажи й опустошителната сила на плътската страст, изпълни я със себе си и с отвращение. Тя е жена.

Но Миси не само че хареса всичко, но и демонстрира изненадваща склонност към креватите изяви. И с това сякаш още един гвоздей бе забит в ковчега на Джон Смит, както той призна пред себе си, около три часа, след като двамата с Миси си бяха легнали, без да вечерят. Чудесата никога не свършват. Тази застаряваща девственица сякаш бе създадена за това! Макар да изглеждаше малко неумела в началото, тя не беше нито срамежлива, нито стеснителна и със страст отвърна на милувките му, което го възбуди още повече и потисна първоначално възникналото желание да бъде груб с нея и да й причини болка. Малка палавница! С нея и дума не можеше да става за пасивно лежане по гръб. Сякаш бе пълна е живот и само чакаше да я докоснеш, за да го покаже. Изведнъж Той осъзна, че мисълта за неотвратимия край на живота й започва дълбоко да го поразява; съвсем друго бе, когато се отнасяше за човек, когото познава интимно.

Това му е лошото на леглото — че превръща непознатите в близки приятели по-бързо, отколкото се сменят сезоните на годината.

Миси спа като пребита и се събуди преди Джон Смит, може би защото сънят му убягваше дълго, след като бе заспала тя. Имаше много, за което да мисли.

През прозореца се процеждаше слаба светлина; тя се измъкна от леглото и се наведе разтреперана от студ над торбата с дрехите. Извади оттам една домашна рокля. Колко чудесно бе всичко! Въобще не бе почувствала болка, затова пък незабравими бяха тези груби мъжки ръце, които я милваха с такава нежност и от които се излъчваше спокойствие. Чувства и усещания, докосвания и целувки, топлина и светлина — о, наистина беше чудесно!

Тя се движеше колкото се може по-безшумно из колибата; напипа чайника и го постави над огъня, за да се сгрее. Ала независимо от това, Джон я чу и се размърда, след това стана, без да се смущава от голотата си. Така Миси получи възможност за пръв път да се запознае подробно с анатомичните разлики между мъжа и жената.

Но най-вълнуващо от всичко бе реакцията му от нейното присъствие. Той незабавно се приближи към нея, сграбчи я в обятията си и я залюля нежно, все още сънен; грубата му брада стържеше лицето й.

— Добро утро — прошепна тя и докосна с усмихнати устни голото му рамо.

— Добро утро — измърмори в отговор той, очевидно доволен от нежното докосване.

Миси чувствуваше, че умира от глад; изведнъж си спомни, че не е хапвала нищо близо два дни.

— Ще направя закуска — предложи тя.

— Искаш ли да се изкъпеш? — Гласът му вече не звучеше сънено, но той продължаваше да се притиска към нея.

Ами ако подуши миризмата на Бътъркъп! О, бедният човек! Тя мигновено забрави за глада.

— Да, разбира се. И до тоалетната също бих отишла.

— Обуй си обувките.

Докато тя си нахлузваше обувките, без да си прави труда да ги завързва, Джон отвори един скрин и извади две кърпи.

Полянката изглеждаше заскрежена и потънала в здрач, но когато вдигна поглед нагоре, Миси видя че стените на долината вече аленеят от първите слънчеви лъчи, небето беше придобило мътният блясък на перла — или на кожата на Уна. От всякъде се чуваше песента на птици, които срещаха с радостни чуруликания зората.

— Тоалетната ми е малко примитивна — каза той, като посочи една дупка с няколко камъка, пригодени за седалка, и кутия, от която се подаваха парчета от вестник. Нямаше нито стени, нито таван отгоре.

— Това е най-проветрената тоалетна, която съм виждала през живота си — отвърна жизнерадостно тя. Той се изкиска.

— Голяма или малка нужда? Малка, благодаря за вниманието.

— Тогава ще почакам тук. — Той посочи отвъдната страна на полянката.

Когато само след минути Миси се присъедини към него, тя вече потръпваше от предстоящата среща с ледената вода на реката. Мина й през ума, че може набързо да приключи с медения месец, ако при скока в реката изведнъж получи шок.

Но вместо да я поведе към реката, Джон Смит се насочи към гъстите папрати край полянката, сред които се белееха красиви цветя. И там тя се изправи пред най-красивата баня на света — един извор с гореща вода, която бликаше от цепнатината на малък скален отломък и се спускаше като водопад в издълбаният отдолу басейн.

Миси побърза да свали роклята си и само след миг вече стоеше в басейна с топла вода, а в хладния въздух над нея се издигаше пара. Потъна почти до гърди, като под стъпалата си чувстваше солидна гладка скала. И никакви пиявици!

— Внимавай със сапуна. — Джон вдигна ръка и посочи малко безценно късче сапун, поставено в една ниша в скалата. — Водата, изглежда, изтича надолу, защото дълбочината на басейна винаги е една и съща.

— Сега вече разбирам защо винаги си толкова чист — рече тя и си представи банята в Мисалонги, плиткото, изгнило от ръжда корито и двете кофи — за топла и студена вода. Крайно недостатъчно за три жени, а за Миси, която винаги беше последна, не оставаше почти нищо.

Без да осъзнава колко привлекателна изглеждаше в този миг, тя му се усмихна и вдигна нагоре ръце, докато зърната на гърдите й се показаха над водата.

— Няма ли да дойдеш? — запита го с глас на професионална изкусителка. — Има предостатъчно място.

Не му трябваха повече подканвания — след миг ръцете му се плъзгаха по тялото й, но бяха толкова нежни и гальовни, когато разтъркваха по кожата й сапуна, че едва ли причината беше само в миризмата на Бътъркъп. Тя се отдаде с неописуемо блаженство на докосванията му и не след дълго изрази желание да отвърне със същото. Така къпането се проточи повече от час.

След закуска дойде време за работа.

— Трябва да има регистрационна служба в Катуумба, така че ще отидем там, за да получим разрешително за брак — каза той.

— Ако двамата отидем до Мисалонги, а после продължа за Байрон и взема влака, предполагам ще успея да стигна в Катуумба по едно и също време с твоята двуколка — рече Миси. — Трябва да се видя с мама, да напазарувам нещо за ядене и да върна една книга в библиотеката.

Той я погледна разтревожено.

— Надявам се, че не си замислила някоя шумна сватба?

Тя се разсмя.

— Не! Само ти и аз — мисля, че така ще е чудесно. Оставих бележка на мама; искам да се уверя, че не е възприела зле. А най-близката ми приятелка работи в библиотеката надявам се, няма да имаш нищо против, ако присъства на сватбата?

— Не, щом ти искаш. Искам обаче да те предупредя, че ще направя всичко възможно да приключим с този въпрос още днес.

— В Катуумба?

— Да.

Да се ожени с кафява рокля! Нима така й е писано?

— Добре, — въздъхна Миси, — но ако ми обещаеш нещо.

— Какво? — запита предпазливо той.

— Че когато умра, ще ме погребеш облечена в рокля от алена дантела. Ако не намериш алена, купи каквато и да е, само не кафява!

Той я погледна изненадан.

— Не харесваш ли кафявия цвят? Никога не съм те виждал да носиш други цветове.

— Нося кафяво, защото съм бедна, но почтена. По кафявото не се вижда нечистотията, то никога не излиза от мода, нито пък идва на мода, не избелява, а и не се носи от много хора.

Това го накара да се разсмее, но той отново се сети за предстоящите задачи.

— Имаш ли кръщелно свидетелство?

— Да, нося го в торбата.

— Как е истинското ти име?

Реакцията й бе съвършено неочаквана; тя почервеня, намести се в креслото и стисна устни.

— Не може ли просто да ме наричаш Миси? Винаги съм искала да бъда наричана така, честна дума.

— Рано или късно истинското ти име ще излезе на бял свят. — Той се ухили. — Хайде, не го крий. Едва ли е чак толкова лошо!

— Мисалонги.

Той избухна в смях.

— Ти се майтапиш с мен!

— Бих искала да е така.

— Същото като на къщата?

— Съвършено. Баща ми е смятал, че това е най-хубавата дума на света, а освен това ненавиждал обичая на Хърлингфордови всичко да се нарича с латински имена. Мама искала да ме нарече Камила, но той настоял на Мисалонги.

— Бедното изгубено кученце!


Този път краката й се подчиниха без никакви проблеми, докато се изкачваше по стълбите на Мисалонги; тя потропа на вратата, сякаш бе непозната в този дом.

На прага застана Друсила и огледа собствената си дъщеря, сякаш наистина беше непозната. Но без съмнение беше съвсем добре. Изглеждаше дори по-добре от всякога.

— Знам какво си правила, докато те нямаше, моето момиче — каза тя, обърна се и пое към кухнята. — Бих предпочела да ме беше уведомила за намеренията си, пък дори и чрез писмо, но сега вече предполагам е късно да се плаче за счупената стомна. При нас ли ще останеш?

— Не.

Отнякъде докуца Октавия и получи нежни целувки по двете бузи от лъчезарната Миси.

— Всичко наред ли е с теб? — попита тя, като я стискаше трескаво за рамото.

— Разбира се, че е наред! — прекъсна я Друсила. — Погледни я внимателно, за Бога!

Миси дари майка си с любеща усмивка; колко странно, че едва сега когато връзката й с Мисалонги бе прекъсната, тя за пръв път почувства колко е привързана към Друсила.

— Благодаря ти за всичко, мамо — каза тя. — И най-вече за доверието, което ми оказа, и за това, че вярваш в онова, което правя.

— Ако сега, когато наближаваш тридесет и четири Миси, още не знаеш какво вършиш, то всяка надежда би била изгубена. Време е да опиташ да се справиш живота, както ти намериш за добре и, кой знае — може би най-сетне ще ти потръгне?

— Вярно. Това, което сега ми казваш, напълно се различава от опитите ти да ме поучаваш какви книги трябва да чета и как да се обличам.

— Мисля, че го правех достатъчно деликатно.