Двете с Ким имаме теория, че почти всичко на света може да се раздели на две групи.

Има хора, които обичат класическа музика, и хора, които харесват поп музика. Има градски хора и селски хора. Хора, които пият кока-кола, и други, които пият пепси-кола. Конформисти и хора със свободна мисъл. Целомъдрени и нецеломъдрени. Момичета, които имат гаджета в гимназията, и такива, които нямат.

С Ким винаги сме смятали, че и двете спадаме към втората категория.

— Не че на четирийсет още ще бъдем девствени — успокояваше ме тя. — Просто ще бъдем момичета, които си намират гаджета в колежа.

Това винаги ми се е струвало смислено и дори за предпочитане. Мама е имала гаджета в гимназията и винаги отбелязваше, че й се иска да не си е губила времето. „Едно момиче не изгаря от желание постоянно да се налива с евтина бира, да се опитва да събаря заспали крави и да се натиска в багажника на някакъв пикап. А точно това беше представата за романтична вечер на момчетата, с които излизах.“

Татко пък започнал да излиза на срещи с момичета чак в колежа. В гимназията бил стеснителен, но като първокурсник започнал да свири на барабани, включил се в една пънк група и хоп, сдобил се с гаджета. Поне няколко гаджета, докато не се появила мама, и тогава хоп, сдобил се със съпруга. Мислех си, че същото ще се случи и с мен.

Ето защо и за двете ни с Ким беше изненада, когато се озовах в първата група, тази на гимназистките с гаджета. Отначало се опитвах да го скрия. Когато се прибрах у дома след концерта на Йо-Йо Ма, разказах на Ким само най-общо. Пропуснах целувката. Ето как си го обяснявах: няма смисъл да се впрягаме много заради една целувка. Една целувка не означава връзка. И други момчета бях целувала, но обикновено на следващия ден целувката се изпаряваше като роса на слънце.

Обаче усещах, че с Адам работата е сериозна. Разбрах го от топлината, която плъзна по цялото ми тяло през нощта, след като той ме докара до къщи и ме целуна отново на стълбите. Разбрах го, понеже останах будна до сутринта, гушнала възглавницата. Понеже на следващия ден не можех да хапна нито залък, а усмивката не слизаше от лицето ми. Знаех, че целувката е като врата, през която съм минала и съм оставила Ким от другата страна.

След една седмица и още няколко откраднати целувки разбрах, че трябва да кажа на Ким. След училище отидохме да пием кафе. Беше май, но валеше проливен дъжд, все едно е ноември. Малко се задушавах от онова, което ми предстоеше да направя.

— Аз черпя. Искаш ли едно от твоите натруфени кафета? — попитах. Това беше друга категория, която бяхме установили: хора, които пият обикновено кафе, и хора, които пият натруфени кофеинови напитки като любимото на Ким лате с ментови пръчици.

— Смятам да опитам чая с мляко и канела — заяви тя и впери в мен решителен поглед, с който показваше, че не възнамерява да се срамува от избора си на напитка.

Купих напитките и парче къпинов пай с две вилички. Седнах срещу Ким и прокарах вилицата по назъбеното ръбче на ронливата коричка.

— Трябва да ти кажа нещо — признах.

— Нещо, свързано с факта, че имаш гадже? — Гласът на Ким звучеше развеселено, но макар да гледах надолу, усетих, че тя завърта очи в шеговито безсилие.

— Откъде знаеш? — погледнах я.

Отново завъртя очи.

— Моля те, всички знаят. Това е най-актуалната клюка след новината, че Мелани Фароу прекъсва училище, понеже ще ражда. Все едно президентски кандидат за президент на демократите се жени за републиканския.

— Ама кой говори за женитба?

— Казах го метафорично — поясни Ким. — Както и да е, вече знам. Разбрах го още преди теб.

— Глупости.

— Хайде, стига! Момче като Адам на концерт на Йо-Йо Ма! Подмазваше ти се!

— Не е така — възразих, но всъщност си беше точно така.

— Не разбирам само защо не ми каза по-рано — отбеляза Ким тихичко.

Канех се да излея тирадата си, че една целувка не означава връзка, и да й обясня, че не искам да раздухвам излишно нещата, но се спрях.

— Страхувах се, че ще ми се разсърдиш — признах.

— Няма. Но ще ти се разсърдя, ако отново ме излъжеш.

— Добре.

— Или ако се превърнеш в приятелка, която се превъзнася по гаджето си и говори в първо лице множествено число: „Ние обичаме зимата. Според нас «Велвет Ъндърграунд» са върхът“.

— Знаеш, че няма да ти дърдоря рокаджийски глупости. Нито в единствено, нито в множествено число. Обещавам.

— Добре. Понеже ако станеш такава, ще те застрелям.

— Ако стана такова момиче, сама ще ти донеса пистолет.

Ким се засмя от сърце и напрежението се стопи. Лапна голям залък от пая.

— Как го приеха родителите ти?

— Татко само за един ден премина през петте етапа на скръбта — отрицание, гняв, приемане и каквото още има. Според мен е уплашен най-вече защото се оказва, че дъщеря му вече е достатъчно голяма да си има гадже. — Замълчах, отпих от кафето си и оставих думата „гадже“ да повиси във въздуха. — Освен това не може да повярва, че излизам с музикант. Поне така казва.

— Ти самата си музикант — напомни ми Ким.

— Имам предвид пънкар, рок музикант.

— „Шутинг Стар“ са емокор — поправи ме Ким. За разлика от мен тя държеше на различните стилове в поп музиката: пънк, инди, алтернативен рок, хардкор, емокор.

— Цялата тази история… таткото с папийонката… е въздух под налягане. Според мен татко харесва Адам. Запознаха се, когато Адам дойде да ме вземе за концерта. А сега иска да го поканя на вечеря, но е минала само една седмица. Още не съм готова за среща със семейството.

— Аз май никога няма да съм готова. — Ким потръпна само при мисълта за такова нещо. — Ами майка ти?

— Предложи да ме заведе на гинеколог, за да ми предпише противозачатъчни, и каза да накарам Адам да се изследва за разни болести. А дотогава да си купя презервативи. Дори ми даде десет долара, за да започна да се снабдявам.

— И ти започна ли? — ахна Ким.

— Не, минала е само една седмица! В това отношение двете с теб още сме в една категория.

— Засега — отбеляза Ким.



Друга категория, която двете с Ким измислихме, е свързана с хора, които се стараят да са готини, и други, които не се стараят. По този показател Адам, Ким и аз попадаме в една група, понеже, макар Адам да е готин, той го постига, без да се старае. Удава му се без усилие. Затова очаквах ние тримата да си станем неразделни. Смятах, че Адам ще обича всички хора, които обичам аз, и че ще ги обича, колкото ги обичам аз.

Със семейството ми се оказа точно така. На практика той се превърна в третото дете у дома. С Ким обаче не си допаднаха. Адам се държеше с нея така, както винаги съм си представяла, че ще се държи с момиче като мен. Беше мил — любезен и дружелюбен, но дистанциран. Не се опитваше да влезе в нейния свят, нито да спечели доверието й. Подозирах, че не я намира за достатъчно готина, и това ме влудяваше. Бяхме заедно вече три месеца, когато здравата се скарахме заради приятелката ми.

— Ким не ми е гадже, а ти — заяви Адам, когато го обвиних, че не се държи достатъчно мило с нея.

— И какво от това? Имаш много приятелки. Защо и тя да не влезе в групата?

— Не знам — вдигна рамене той. — Просто не се получава.

— Ти си страшен сноб! — неочаквано се вбесих аз.

Адам ме изгледа, сбърчил вежди, все едно съм задача по математика, която се мъчи да реши.

— Защо да съм сноб? Не можеш насила да се сприятелиш с някого. Просто ние с нея нямаме много общо.

— Точно затова си сноб! Харесваш само хора, които са като теб — креснах и изхвърчах навън, очаквайки той да ме последва и да ме помоли за прошка, а когато не го направи, се ядосах още повече. Отидох с колелото до къщата на Ким да излея гнева си. Тя изслуша дитирамбите ми с умишлено безразлично изражение.

— Нелепо е да твърдиш, че той харесва само хора, които са като него — скастри ме тя, когато най-накрая престанах да ругая. — Харесва теб, а ти си различна от него.

— Точно там е проблемът — промърморих.

— Ами оправяй се, не замесвай и мен в тази драма. Освен това той също не ми допада особено.

— Така ли?

— Не, Миа. Не всички са луди по Адам.

— Не исках да стане така. Просто ми се щеше да се сприятелите.

— Е, аз искам да живея в Ню Йорк и да имам нормални родители. Нали знаеш, не можеш винаги да получаваш каквото искаш.

— Но вие сте двамата най-важни човека в живота ми.

Ким погледна зачервеното ми разстроено лице и изражението й поомекна.

— Знаем това, Миа — усмихна се тя, — но ние сме свързани с различни страни на живота ти и това е съвсем нормално. Не е нужно да избираш едното или другото, поне аз не желая да избираш.

— Но аз искам тези страни на живота си на едно място.

— Не става така — поклати глава Ким. — Виж, приемам Адам, понеже ти го обичаш. И те уверявам, че той също ме приема, понеже ме обичаш. Ако от това ще се почувстваш по-добре, знай, че твоята обич ни свързва. И това е достатъчно. Не е необходимо на всяка цена ние двамата с него да се обичаме.

— Но аз го искам! — проплаках.

— Миа — поде Ким и прокрадналата се в гласа й острота намекваше, че търпението й е на изчерпване, — започваш да се държиш като онези момичета. Трябва ли вече да ми носиш пистолет?