– Прави каквото ти кажа или ще ти се случи нещо по-лошо от това.

Раян се бе пресегнал към нея с окървавената си ръка, след което беше паднал мъртъв на земята.

Споменът накара Нора да изхлипа.

Раян беше мъртъв заради нея, а сега Юън беше заловен. Ако не измислеше начин да го освободи, и той щеше да умре.

Тя също.

Не. Не, никога нямаше да се предаде на тези разбойници. Тя беше племенница на Елеонор. Беше дъщеря на баща си. Александър Канмуур можеше и да е грубиян, но никой не го беше побеждавал в битка или обучение.

Щеше да ги измъкне от тази каша.

И бог да се смили над МакКейд, когато го направеше.

Яздиха с часове, докато накрая не стигнаха до изоставена крепост, която, изглежда, беше опожарена.

Основите на сградата стояха, но не изглеждаше никак безопасна. Плевели и лози покриваха падналите и обгорени камъни.

Беше зловещо място. Около него се носеше аурата на смърт и упадък.

Досега Нора никога не бе усещала истински страх, но сега го изпита. Мястото приличаше на крипта. Такова, което нямаше друга цел, освен да съхранява останките на мъртъвци.

МакКейд слязоха от конете си, след това внимателно свалиха Юън от неговия.

Той изгледа мъжете гневно. Въпреки че не знаеше как, беше твърдо решен да ги спаси от тази ситуация.

Веднъж след като се увереше, че Нора е в безопасност, и тримата братя щяха да си платят. Щеше да се увери в това.

През цялото време Греъм държеше камата си до гърлото на Нора.

– Само едно движение – предупреди той.

Юън се вслуша в заплахата.

Въведоха го в порутената зала и грубо го накараха да коленичи пред камината. Единственото нещо, което го караше да се подчинява, беше ножът притиснат в гърлото на Нора.

Юън не сваляше очите си от оръжието или нея, докато Шон и Руфъс го завързваха за железния пръстен, който беше прикован дълбоко в камъка до камината.

Едва тогава камата се отдалечи от гърлото ѝ. Юън въздъхна облекчено.

Сега истинската забава можеше да започне…

Греъм се усмихна зловещо срещу него.

– Жалко, че не мога да те убия. Но трябва да се уверя, че ще останеш жив, докато откупът за нея не пристигне. Кажи ми, как ще я убиеш? Ще я удушиш ли? Или ще ѝ прережеш гърлото?

Юън го изгледа с цялата омраза, която таеше към него.

– Ако я нараниш, господ да ми е на помощ, ще се противопоставя на смъртта и ще ти изтръгна сърцето.

Шон рязко си пое дъх.

– Като те гледам така, почти съм готов да повярвам на слуховете, твърдящи, че си продал душата си на дявола.

Юън извърна празния си поглед към мъжа.

– Може да повярваш, МакКейд. Ако я нараниш, ще те представя на самия дявол.

– Шон, Греъм, оставете ги на мира – сопна се Руфъс. – Нека напишем писмото до баща ѝ и да задвижим плана. Колкото по-скоро изпратим съобщението, толкова по-близо ще сме до това отново да имаме дом.

Греъм изблъска Нора към МакАлистър и прибра камата си.

Тя падна на колене до Юън. Когато я видя до него цялата трепереща, желанието да пролее кръвта на МакКейд се увеличи.

– Не се тревожи, Нора – побърза да я увери. – Няма да им позволя да те наранят.

– Те убиха Раян – каза тя с треперещ глас, докато се сгуши до него като дете, нуждаещо се от утеха.

Новината накара Юън да изтръпне. Искаше му се ръцете му да бяха свободни, за да я прегърне и да успокои тревогата и притеснението ѝ.

– Какво се случи?

– След като си тръгна, разговарях с него, когато те влязоха. Раян се опита да им попречи да ме заловят и Греъм го намушка и уби.

В очите ѝ проблясваха сълзи, но за щастие тя успя да ги задържи.

– О, Юън, какво направих? Исках единствено да отида при Елеонор. Никога не съм желала някой да пострада. Светците знаят, че никога не съм искала Раян да умре. Просто не желаех да се омъжвам за него, но не съм искала да го сполети някакво зло. Не заслужаваше да умре по този начин. Не и заради мен. Какво ще кажа на родителите му? Горката му майка живее заради него. Никога няма да се възстанови след това.

Той погали главата ѝ с бузата си, предлагайки ѝ утеха, доколкото беше възможно със завързани към стената ръце.

– Шшш, любов моя. Нищо от това не е по твоя вина.

– Напротив. Всичко е по моя вина. Никога не съм искала Раян да умре. Той беше досадна напаст, но все пак…

– Той те обичаше.

– Не – отвърна тя, прегръщайки го през кръста, като положи глава на гърдите му. – Не наистина. Бяхме врагове от деца, заради това, че родителите ни винаги ни оставяха заедно. Никога не сме се разбирали.

Юън погледна към Греъм и Шон, които спореха какво трябваше да пише в писмото до баща ѝ и върху това колко пари да поискат.

Трябваше да намери някакъв начин да ги измъкне от тук.

Юън дръпна силно пръстена, който го държеше прикован към стената. Оковата помръдна достатъчно, за да го накара да мисли, че може да се освободи, и при условие че МакКейд не се обърнеха, за да разберат какво беше намислил.

Нора го видя как усуква въжетата. Отдръпна се от него.

– Ще се нараниш.

– Ще ми мине.

Тя поклати глава, след което огледа обраслия под, изпълнен с плевели и камъни. Погледна към тримата МакКейд, които все още спореха и направи знак на Юън да остане неподвижен.

Той я видя да отива до малка купчина камъни. След няколко минути тя се върна с един камък. Но преди да може да му го подаде, Шон я видя.

– Дай ми това – заповяда той, спускайки се към тях и изтръгвайки камъка от ръцете ѝ.

– Какво има? – попита Греъм, след като се присъедини към тях.

– Малката курва се опитва да го освободи.

Руфъс се приближи, като се озъби.

– Предлагам да я завържем до него, докато напишем писмото.

– Да – съгласи се Греъм. Той свали колана си и го подаде на Шон. – След като приключим с писмото, можем да се позабавляваме с нея.

Юън замръзна.

– Дори не си го помисляйте.

Греъм се усмихна злобно.

– Защо не? И без това ще умре веднага щом получим парите. Единственият, който ще знае, че сме били с нея, ще си ти, МакАлистър. А ти няма да можеш да кажеш на никого, след като ти прережем гърлото.

Усмивката му се разшири, докато гледаше злобно към Юън.

– Не ти допада, нали? Мисълта, че ще я употребим? Да. Ти използва сестра ни и я захвърли. Поне можем да ти върнем услугата.

– Сестра ви го е напуснала.

Думите на Нора, накараха Юън да трепне.

Греъм се пресегна, за да я удари.

Юън изпъна крак, като събори Греъм далеч от нея.

– Ако я докоснеш, кълна се в цялата мощ на ада, че ще те накарам да си платиш.

Греъм отиде до Юън. Изгледа го студено, след това го ритна силно в ребрата.

– Юън! – извика Нора.

Шон я задържа настрани.

МакАлистър простена от болката, докато се опитваше да я пренебрегне.

Греъм щеше да си плати за това. Когато се освободеше, щеше да се увери, че това е последната грешка, която МакКейд някога е правил.

– Ти си безполезен, МакАлистър – Греъм се усмихна подигравателно. – Вече няма какво да ми сториш.

– Нямаш представа на какво съм способен Греъм МакКейд, защото, ако знаеше, сега щеше да си на колене и да се молиш на господ да прати своите ангели, за да те предпазят от мен. Ще се погрижа да умрете – той изгледа всеки един от братята. – Всички вие.

Гневно изречените думи наистина накара Шон да се прекръсти.

Греъм се изплю на земята и изблъска Нора към Руфъс.

– Завържи я здраво и нека се върнем към работата.

Юън опъна въжетата, които го държаха. Щеше да намери начин да се измъкне от тук. Господ да беше на помощ на МакКейд, когато го направеше. И тримата щяха да научат от първа ръка, защо никой не смееше да се изпречи на МакАлистър.

Такива глупаци ги очакваше единствено смърт.

След като Руфъс завърза Нора с колана на Греъм, той грубо я остави да седне до Юън и се върна при братята си, за да им помогне да напишат писмото.

Нора облиза устни, а силната воля, която не ѝ позволяваше да се срине, изуми Юън. В действителност беше невероятна, предвид през какво бе преминала. Наистина беше смела.

Можеше да види колко е потресена от всичко и изгаряше от желание да успокои страховете ѝ. Но се съмняваше, че нещо друго освен бягството им можеше да направи това.

– Наистина е безнадеждно, нали? – попита тя.

– Никога нищо не е безнадеждно – отвърна той убедено.

Без значение какво щеше да му коства, той ще я измъкне оттук.

С въздишка тя намести вързаните си ръце в скута си.

– Не знам, Юън. Мисля, че по-безнадеждно от това не може да стане.

– Погледни ме, Нора.

Тя се подчини.

– Ако наистина не може да стане по-безнадеждно, и двамата имаме добри шансове. Обещавам ти. Това, във великият план на живота, не е толкова лошо.

Нора поклати глава.

– Странен мъж си, Юън МакАлистър. Но въпреки това те обичам.

Думите ѝ накараха сърцето му да трепне.

– Моля?

– Обичам те – повтори тя. След това положи глава на гърдите му и се сгуши до него. – Съжалявам, че те забърках в това.

Щастие, неверие и гняв го раздираха отвътре.

Как беше възможно жена като нея да изпитва загриженост към него?

И въпреки това знаеше, че казва истината. Тя не беше Айзобел, която лъжеше и след това си беше отишла. Нора никога не би могла да е толкова жестока.

Тя го обичаше.

А сега той я обичаше още повече отпреди.

– Няма да им позволя да те наранят, Нора. Разбираш ли?

Тя му се усмихна вяло. Оценяваше това, което той се опитваше да направи, но не хранеше напразни надежди.

Колко много обичаше своя голям мечок. За малко да му повярва, когато изрече думите.

– Да.

Юън притисна лицето си към нейното. Тя можеше да го чуе как си поема въздух, сякаш я вдишваше. Той се отдръпна леко и я целуна по бузата.