Нора поклати глава.

– О, Раян. Дори аз мога да те победя с меча.

Той я погледна разпалено.

– Не съм чак толкова некадърен, Нора. Просто не съм перфектен. Повярвай ми, нямам нужда да ми напомняш колко посредствен съм.

За малко да го съжали.

За малко.

Но след това, което беше причинил на Юън, тя не беше готова да му прости за действията му.

– Какво се случи? – попита го тя.

Потърквайки лицето си с ръка, той доби отегчен и уморен вид. Всъщност изглеждаше състарен.

– Всеки път, когато загубех, подписвах разписки за стойността на коня и бронята си. Продължавах да си мисля, че ако спечеля само един турнир, ще имам достатъчно да се разплатя с всички.

Той въздъхна многострадално. Очите му изглеждаха обладани от спомена и пълни с унижение. Сега наистина съжаляваше както него, така и глупавия му стремеж.

– Но продължавах да губя отново и отново. Когато сезонът свърши, всички започнаха да настояват да им се изплатя. Не знаех какво да правя, затова взех на заем от Страйдър от Блекмор достатъчно пари, за да мога да се прибера, да се оженя за теб и да изплатя дълговете си.

Нора не можеше да повярва на това, което чуваше.

– Страйдър от Блекмор? Ти луд ли си? Казват, че той е самият дявол.

– Да, но нямах избор. Странно, но той самият все още не ме е подгонил за парите, които му дължа. Но останалите ме преследват до дупка. Трябва да се оженя за теб, Нора. Няма друг начин.

Тя притисна слепоочието си с ръка, опитвайки се да спре болката, която се беше появила, докато размишляваше над всичко, на което Раян я бе подложил.

Страхът, който бе изпитала, докато стигне при Юън, притесненията и тормоза. Сега вече изобщо не се покайваше за действията си.

Можеше да го удуши!

– Не мога да повярвам – каза тя. – Дългът ти е единствената причина, поради която ти поиска ръката ми?

– Е, грижа ме е за теб, като за малка досадна сестра. И не изглеждаш зле, когато не говориш. За съжаление, ти почти никога не млъкваш, но…

– Раян! Знаех, че си подъл, но това… Как може да заемеш пари и след това да разчиташ на мен да съм ти банкер?

Той отново въздъхна.

– Знам, че това, което направих не е редно. Единственият начин, по който можех да остана в турнира, беше като кажа на всички, че съм сгоден за племенницата на крал Хенри – той я погледна с умоляващ и глуповат поглед. – Виждаш ли защо имам нужда от теб, Нора. Наистина ще умра без теб, защото, ако не успея да се изплатя на някои от мъжете, на които съм длъжник, те ще ме убият за назидание на другите.

– Нямаш нужда от мен, Раян – каза тя сприхаво. – Това от което имаш нужда е банкер.

– Племенницата на крал Хенри, а? Е, сега, това е прекрасно.

Нора се обърна към гласа, който ѝ прозвуча странно познат. Отне ѝ минута, за да познае брата на Айзобел, Греъм, когото бе срещнала предния ден. Но този път той не беше сам.

– Какво правите тук? – попита ги тя.

Греъм я дари с подигравателна усмивка, която беше толкова зловеща и студена, че можеше да накара зъбите ѝ да тракат.

– Оправяме някои неща.

– Моля? – попита тя.

Преди да може да мръдне, Греъм извади кама.

– Ела мирно с нас, момиче, и няма да те нараним. Опитай се да се бориш и нещата ще станат много по-зле заради предизвикателството.

14voila – ето (фр.ез.) – Б.р.

15 Каял – мек молив за очи – Б.пр.

16 тента – платнен навес, палатка – Б.пр.


Глава 10

Юън стоеше в конюшнята, четкаше коня си, докато умът му се въртеше около признанието на деня. Не знаеше защо е тук, но не успяваше да измисли какво друго да прави със себе си освен, че конят му имаше нужда от сресване.

Може би.

Не.

Всъщност имаше нужда да се съсредоточи върху нещо друго освен изгарящата болка в сърцето му.

Раян обичаше Нора.

Но и той също.

Обичаше я повече от всичко. Нямаше нищо, което да не направи за нея. Нищо, което не би ѝ дал.

Освен това да се ожени за нея.

Безнадеждността, която чувстваше в сърцето си, накара стомахът му да се свие още повече.

Защо винаги изпадаше в положението да се влюбва в жени, които не можеше да има? Какъв беше шансът бащата на Нора да застане на негова страна и да развали годежа ѝ с Раян, след като МакАрън я обичаше? Особено когато двете семейства се познаваха. Когато Нора и Раян бяха израснали заедно.

Беше невъзможно.

Баща ѝ не би ѝ позволил да се омъжи за мъж с толкова малко перспективи. Той не беше леърд като Локлан, или Син, или Брейдън, които носеха титлата лорд.

Беше обикновен земевладелец, със сравнително благоприличен доход.

Земевладелец, който живееше в пещера.

Можеш да я вземеш.

Да, можеше, но с каква цел? Поредната вражда между семейства за клана му. Още смърт. Още скръб.

Как изобщо щяха да имат щастлив брак, въз основа на това?

Толкова много животи бяха заложени на карта. Неща, които бяха много по-важни от собственото му щастие, което изглеждаше незначително, сравнено с това, което можеше да се случи, отново.

Юън изруга когато болката отново го завладя.

Трябваше да остане в планината. Не биваше изобщо да ѝ помага.

Но сега, когато беше…

Юън не можеше да я избие от главата си. Нуждаеше се от нея повече от всичко или от всеки.

Самата мисъл, да живее без нея, беше достатъчна, за да подкоси краката му.

Как щеше да се върне към това, което беше преди, след като ведрата ѝ усмивка го бе освободила?

– Юън?

Той погледна през рамо, за да види приближаващата се Катарина. Момичето си играеше с края на дългата си плитка. Изглеждаше нерешителна, докато го приближаваше.

– Какво има? – изръмжа той. – Не виждаш ли, че предпочитам да съм сам?

Пренебрегвайки грубия му тон, тя се спря до главата на коня му. Погали го по носа, докато наблюдаваше стопанина му.

– Нора не те е излъгала.

Усети пристъп на гняв, когато болката накара стомаха му да се свие.

– Какво знаеш за това?

– Знам достатъчно, за да кажа, че тя предпочита да вземе теб за съпруг пред Раян.

Той стисна още по-силно четката, отказвайки да ѝ позволи да види колко го притесняваха думите ѝ.

– А аз ще ти кажа, че ти не си Нора и не знаеш нищо нито за нейните намерения, нито за моите.

– Знам какво виждам – отвърна тя внимателно.

Пресегна се и хвана ръката му, карайки го да спре да вчесва коня.

– Двамата си принадлежите.

Юън се вгледа в ръката ѝ върху неговата. Кожата ѝ беше бледа, като на Нора, ноктите ѝ бяха също толкова добре поддържани.

Но тази ръка не го караше да трепери.

Не изгаряше тялото му, не възбуждаше мъжествеността му.

Само Нора можеше да направи това.

А тя беше единствената жена, която не можеше да има.

Той сам можеше да се бори за нея. Искаше да се бори за нея. Но ако Раян откажеше да я пусне, щеше да се случи същото като с Роби МакДъглас.

Още една вражда между семействата.

Още неоправдана смърт…

– Тя принадлежи на Раян – каза той настойчиво, избутвайки ръката ѝ на страна. – Чу го какво каза. Иска я толкова силно, че рискува да си навлече гнева ми като ви нае, за да ме държи на разстояние от нея. – Юън се поколеба при мисълта за това. – Чакай… как е знаел да ви наеме? Как може да е разбрал за плановете на Нора и след като е научил за тях, защо Раян е дошъл при вас, а не при баща ѝ, за да я спре да избяга?

Катарина изглеждаше някак смутена.

Тя отстъпи назад, намръщвайки се.

Лошо предчувствие обзе Юън, след като забеляза колко нервна стана изведнъж Катарина. Какво точно се случваше?

– Кат? Какво не ми казваш?

Тя видимо се сви.

– Обещай ми, че няма да ни се ядосваш.

– Не – отвърна той твърдо. – Никога не давам обещание, което не мога да спазя, и както изглежда, девойче, мисля, че ще бъда доста ядосан от обяснението.

Тя отстъпи още една крачка назад.

Юън я сграбчи за китката, за да я спре да не избяга.

– По-добре ми кажи, Кат.

Тя изпита срам от изпитателния му поглед и когато най-накрая заговори, всичко излетя като вихрушка.

– Баща ѝ искаше Нора да се омъжи за Мак­Алистър. Той се опитваше да уреди брак между семействата ви от доста време и след като Брейдън и Син се ожениха наскоро, той се притесни, че някоя жена може да хване окото ти и той няма да успее да обедини двете семейства.

Думите ѝ накараха Юън да се намръщи. Нямаше никакъв смисъл в това, бащата на Нора да го иска за зет.

– Защо ще иска да я омъжва за по-малък син?

Катарина прочисти гърлото си.

– Защото за Локлан, кланът е на първо място. Алекс искаше по-малък син, който да поеме управлението на клана му и все пак да покаже каква е силата на МакАлистър, ако се наложеше.

Името накара Юън да замръзне.

– Алекс? – повтори той бавно и невярващо.

Имаше само един Алекс, който беше отварял темата за брак с един от братята му.

– Да не казваш, че Александър Канмуур е баща ѝ?

Катарина кимна.

Юън изруга. Силно.

Това беше невероятно. Да, баща ѝ би поискал главата му.

И на двамата.

– Баща ѝ е братовчед на краля на Шотландия! – извика той.

Катарина му се усмихна насила.

– Изненада.

Юън се почувства много зле, когато силата на това, което бе направил с Нора се стовари отгоре му.

Беше мъртъв, ако баща ѝ някога научеше какво бяха сторили.

– Тя каза, че е племенница на Елеонор.

– Така е. Майка ѝ е сестра на Елеонор. Тя се омъжила за Алекс преди години, когато той бил в Париж.

Юън изруга отново, след като си спомни, че Александър се беше оженил за французойка. Никога не му беше идвало наум, че тя ще е сестра на една от най-силните жени в целия християнски свят. Още повече, изобщо не му беше хрумвало, че Нора може да е дъщеря на Александър. Нищо чудно, че не искаше да му каже кой е кланът ѝ или името на баща ѝ. Никой мъж, с малко разум, не би посмял да я изведе от страната и да рискува да си навлече гнева на баща ѝ.