Никой никога нямаше да ги раздели.

Късната следобедна светлина, прокрадваща се в стаята, събуди първо Нора. Тя се прозина и погледна към Юън, за да види, че той все още спи дълбоко.

Беше напълно гол.

Лицето ѝ пламна, но тя не можеше да извърне поглед от дългите му, стройни крайници, изпъкващи със здрави мускули. Бронзовата му кожа изглеждаше пищна върху белите ленени чаршафи и това караше устата ѝ да се навлажнява.

Не че трябваше да го желае след нощта, която бяха прекарали. От тази гледна точка, тя не би трябвало да може да се движи.

Юън ѝ бе показал начини, по които мъж може да обладае жена, за които не би помислила, че са възможни. Но нито веднъж не я бе наранил.

Не, мечокът ѝ винаги беше нежен.

И докато се взираше в голото му тяло, тя много добре си спомняше как облизваше гърдите му. Как усещаше суровата му сила да я обгръща, докато той я държеше в прегръдката си.

Невероятен беше единствената дума, която можеше да го опише.

Тя се изниза от леглото и бързо се облече в роклята, която беше заела от Катарина, опитвайки се да не го събуди. Без съмнение целият ден щеше да е изморен.

Усмихвайки се, тя дяволито прехапа устна, когато си го помисли.

След като се облече, Нора се насочи към стаята, която споделяше с Катарина. Щеше да има нужда от собствените си дрехи, преди да слезе долу, за да закуси.

Докато напускаше стаята на Юън, тя срещна собственика на странноприемницата в коридора. Той я изгледа гневно, когато тя се извини и се насочи към стаята, където спеше Катарина.

– Милейди… добре ли прекарахте вечерта?

Приятелката ѝ вече се беше събудила, и от усмивката на лицето ѝ, Нора знаеше, че не беше нужно да ѝ казва къде е била.

– Шшш – каза тя.– Ще трябва да прекарам остатъка от живота си, плащайки за това.

– Тогава го превърни в почтен мъж.

Нора се засмя.

– Само ако беше толкова лесно – тя въздъхна обнадеждено, докато събираше нещата си.

Какво ли би било да прекара остатъка от живота си с Юън, по начина, по който бяха преживели последните няколко дни.

Щяха ли някога да се смеят и да бъдат щастливи? Или той щеше да се върне към мрачните си навици.

Трябваше да признае, че мисълта за него като съпруг беше наистина прекрасна, и тя в действителност смяташе да го превърне в почтен мъж, както Кат беше предложила.

Приятелката ѝ се извини и излезе, за да я остави сама.

Нора се изкъпа и облече, след което събра нещата си и слезе долу.

Виктор взе багажа ѝ от нея и го занесе до фургона. Нора му благодари и се насочи към мястото, където Катарина седеше със самун хляб.

Когато Кат ѝ подаде парче, гласът на собственика на странноприемницата прозвуча в стаята като гръмотевица.

– Тук, на това място с достойни хора, не се обслужват блудници. Ако иска да се храни, може да го направи отвън с кучетата.

Никога досега, през целия ѝ живот не бе била толкова ужасена или обиждана.

Няколко души от редовните клиенти я погледнаха с любопитство.

Гърлото ѝ се стегна от силно чувство за срам, което беше подсилено от погледите, насочени към нея. Слабият, плешив собственик я хвана грубо за ръката и я изблъска към вратата. Едва беше направил и една крачка, когато висока сянка се надвеси над тях. Нора погледна нагоре, за да види как Юън се взираше с ярост в мъжа.

Той изви ръката на собственика, за да я пусне и го избута назад.

– Докосни я отново и, кълна се, ще откъсна ръката ти и ще те пребия с нея.

Собственикът преглътна от страх, но жена му продължи вместо него.

– Позволено ни е да обслужваме, когото решим. И ние няма….

– Ако още веднъж обидиш съпругата ми, жено, ще се погрижа да те бичуват.

Нора не можа да разбере, кой беше по-шокиран от думите на Юън. Тя или собственика на странноприемницата, или циганите.

– Аз… аз съжалявам, милорд – собственикът побърза да се извини. – Видях я да се насочва към стаята на другата дама и предположих, че не сте женени. Затова, когато я забелязах да излиза от стаята ви тази сутрин, помислих, че тя…

– Бяхме скарани, когато пристигнахме.

– Милейди, моля ви, простете ми – мъжът се обърна към съпругата на Юън. – Бързо, Айда, донеси на милейди и милорд пържола и яйца.

Съпругата му побърза да изпълни заръката, докато собственикът ги заведе до масата, където Катарина все още чакаше.

Кат се извини и накара Бейвъл, Пейгън и Лисандър да станат и да тръгнат с нея.

– Но ще носят пържола – измърмори Лисандър.

Катарина го изгледа гневно.

– Няма да можеш да я изядеш, ако те бия по главата, докато припаднеш. Сега мърдай.

Той се изправи с неохота.

След като останаха сами, Нора взе ръката на Юън в своята и я стисна.

– Благодаря.

Юън кимна.

– Извини ме, че не можах да измисля по-добра лъжа и наистина съжалявам, че се отнесоха така с теб, заради мен. – Можеше да види срама, който тя се опитваше да скрие. – Нора, аз…

Юън се спря, преди да се изкара още по-голям задник. Почти ѝ беше предложил.

Това беше последното нещо, което можеше да направи. Дори не знаеше към кой клан принадлежи.

Имаше етикеция, която трябваше да се спазва, ако искаше тя да бъде негова.

Трябваше да я накара да му довери тази информация и след това да поиска разрешение от баща ѝ. Ако мъжа, кажеше не…

Е, в края на краищата щяха да отидат в Англия.

– Да? – попита тя.

– Нищо.

Нахраниха се мълчаливо. Когато приключиха, Юън плати за храната и настаняването, след което я изведе навън, където ги чакаха циганите.

Скоро отново бяха на път.

Нора прекара остатъка от деня, опитвайки се да накара Юън да се отпусне, но той отново се бе затворил в себе си, изолирайки я.

Без значение какво опитваше, той я пренебрегваше.

Най-накрая се отказа и продължи да язди коня си в тишина, докато се насочваха към мястото на срещата, където онзи мъж би трябвало да се срещне с циганите и да им плати.

Късно следобед пристигнаха в Дриксел. Селцето кипеше от активност, докато хората влизаха и излизаха от малките къщи и магазини.

Виктор ги насочи към една конюшня, която бе построена в края на селото. Едър ковач работеше отвън, в ковачницата си под тентата16. Якият мъж прекъсна работата си, за да ги погледне.

– С какво мога да ви помогна, добри хора? – попита той.

– Чакаме някого – отвърна Виктор.

Ковачът кимна и се върна към работата, за да довърши подковата.

Виктор посочи задната част на конюшнята.

– Трябваше да се срещнем в последното отделение на обора.

Юън кимна, докато обмисляше най-подходящия начин, по който да подходи към предстоящия сблъсък. Последното, което искаше беше Нора или циганите да пострадат.

Той огледа тълпата.

– Виждаш ли някой, който да прилича на мъжа, който ви нае?

Виктор поклати отрицателно глава.

– Добре тогава.

Юън нареди на Лисандър да пази жените, докато той, Пейгън и Виктор отиваха, за да се срещнат с мъжа, който щеше да им плати.

– Ами ако те види? – попита Катарина. – Може да се уплаши, ако научи че си тук. Не се обиждай, Юън, но си едър и съм сигурна, че ще се стресне, като научи, че си дошъл за отплата.

Беше права.

– Тогава ще накарам Виктор да върже ръцете ми. Можем да се престорим, че ме е довел, за да се увери мъжът, че всичко е наред.

– Но щеше да ни се плати да те возим наоколо, след което да те пуснем – каза Бейвъл. – Ако те види, може да избяга.

– Това е риск, който трябва да поемем. Доста съм едър, за да се скрия където и да било. Все едно ще му е проблем да ме разпознае.

– Имаш право – призна Виктор.

Изпрати Лисандър да донесе въже и след като той се върна, Юън остави Виктор да завърже хлабаво ръцете му зад гърба, за да може да избяга, ако се наложи.

– Не мисля, че това е добра идея – каза Нора. – Не ми допада мисълта да отиваш там по този начин.

Юън ѝ намигна.

– Голямо момче съм. Мога да се оправя.

Нора и Катарина размениха неодобрителни погледи, когато останаха назад.

– Мъже – промърмори Нора под носа си. – Смятат, че са непобедими, а че ние сме крехки.

Катарина кимна, след което се обърна към своя „пазач“.

– Лисандър – каза тя. – Жадна съм. Би ли ми донесъл мяха от фургона, за да пийна вода?

Мъжът се съгласи, но почти веднага, след като се качи във фургона, Катарина го заключи вътре.

– Кат! – извика той ядосано, удряйки по вратата толкова силно, че Нора очакваше да я изкърти от пантите. – Освободи ме. Мразя като правиш така.

Тя се усмихна дяволито на Нора и плесна триумфално с ръце.

– Готова ли си разкрием мъжа?

– Със сигурност.

Обединени от пакостта, и двете се насочиха към конюшните, за да намерят Виктор, Бейвъл, Пейгън и Юън напълно сами, във вкиснато настроение.

– Може би сме подранили? – предположи Виктор с надежда, докато двамата с Бейвъл крачеха напред-назад в последното отделение на конюшнята.

– Може би са ни зарязали – допълни Бейвъл. – Може би никога не е имал намерение да ни плати.

– А може би ни е видял и се крие – предположението на Юън беше най-разумно.

Виктор кимна.

– Най-вероятно. Бейвъл, остани тук, а ние ще огледаме наоколо и ще проверим, дали ще го намерим.

Юън се освободи от въжетата и ги подаде на Бейвъл. Катарина се изправи, когато мъжете минаха край тях. Лицето на Юън помръкна, щом ги видя сами.

– Къде е Лисандър? – изръмжа той.

Катарина не трепна нито от тона му, нито от заплашителното му поведение.

– При фургона. Мъжете винаги лесно се хващате в капана, когато една жена знае как да ви хване.

Юън не беше доволен от думите ѝ.

– Какво ти има, че заключваш хората във фургона си, Катарина? Смятам, че някой трябва да го запали.