Той бе нейното сърце.

Този мъж можеше да крещи по-силно от всеки, който познаваше; който разтопяваше стомана с изражението си. Същият, който изкачи дърво, за да върне воала ѝ; който можеше да ѝ покаже как да свири на лютня и който я любеше по възможно най-нежният начин.

Как можеше да не обича такъв мъж?

О, и от каква полза му беше любовта ѝ?

Не можеше да остане с него. Дори Юън да я приемеше, баща ѝ нямаше да го направи. Той бе твърдо решен да я омъжи за Раян.

И накрая оставаше проблемът със самия Раян. Той нямаше да отстъпи доброволно, имайки предвид какъв алчен, дребен просяк беше. Щеше да настоява тя да се омъжи за него.

Звяр!

Любовта им беше безнадеждна.

Нора обви ръце около врата на Юън и го задържа здраво, докато болката пронизваше тялото ѝ.

– Нора – той изхриптя. – Душиш ме.

Тя отпусна хватката си, след което зарови лицето си във врата му, за да вдиша приятния му, мъжествен аромат. Косата му покри лицето ѝ и тя се остави на спокойствието, което носеха бакенбардите, драскащи бузата ѝ. Не искаше да го пуска.

Ще се наложи.

Не, не беше честно. Не и когато всичко, което искаше, бе да го обича. Да бъде с него.

Защо да не може?

Защото си обещана на Раян…

Мъж, който презираше. Мъж, който не пропускаше всеки път в нейно присъствие да я критикува.

Вдигаш шум като за десет жени. Ако бях на мястото на баща ти, щях да съм пречупил този навик доста отдавна.

При тази мисъл тя изтръпна.

Юън се помръдна, за да захапе устните ѝ.

Изтласквайки настрани мислите за Раян, тя въздъхна доволно и се насили да забрави всичко. Засега, беше там където искаше и с мъжа, с когото искаше да бъде.

Тя затвори очи, докато той я целуваше по цялото тяло, надолу по гърдите ѝ, където я дразнеше и си играеше с нея. Извивайки гръб, Нора се разтопи под яростната атака на нежната му ласка.

Когато вкуси солената ѝ кожа, Юън простена силно. Ако можеше да живее вечно, щеше да помни тази нощ. Да помни танца ѝ, вкуса ѝ. Начинът, по който я усещаше под себе си и ръцете ѝ си играеха с косата му.

Беше рай.

Изръмжавайки гърлено, той остави едната ѝ гърда и си проправи път към другата, за да поеме коравото връхче в устата си и езика му да го вкуси.

Юън спусна ръката си надолу по тялото ѝ, между влажните ѝ, къдрави косъмчета, докато накрая не достигна тази част от нея, която жадуваше. Дишането ѝ се учести и тя простена, след което разтвори краката си още по-широко, за да може той да я изследва.

– Кажи ми какво искаш да направя за теб, Нора.

– Искам да ме целунеш.

– Къде?

Тя докосна устата му с пръсти.

– По устните.

Той ѝ се подчини, докато накрая едва си поемаше въздух от огъня, който го изгаряше отвътре.

– Къде другаде искаш да те целуна?

– Тук – отвърна тя, като извърна глава, за да разкрие шията си пред него.

Юън отново облиза врата ѝ, дразнейки я. Почувства как тръпки полазват тялото ѝ, усети как зърната ѝ се втвърдяват още повече под гърдите му.

Докато той хапеше кожата ѝ с устни, тя издаваше тихи, гърлени звуци.

– Има ли друго място, където искаш да бъда?

Лицето ѝ се изчерви и тя го погледна засрамено.

– Хайде сега – каза той, като улови брадичката ѝ с ръка и извърна лицето ѝ, докато накрая тя не го погледна. – Моята Нора не е срамежлива. Никога преди не си избягвала да говориш.

Погледът ѝ омекна.

Вече напълно сериозен, той се отпусна на ръцете си и срещна погледа ѝ.

– Никога не се страхувай или срамувай да ми кажеш какво искаш, Нора. Затова те питам отново. Къде другаде ме искаш, любов моя?

Тя прехапа устна и бавно прокара ръка надолу по тялото си. Юън следеше пътя, който показваше, а дишането му се учести. Това беше най-чувственото нещо, което беше виждал някога.

Тя сви едното си коляно, като разтвори крака широко пред жадния му поглед и се докосна между тях.

Погледът, който Юън ѝ отправи изпрати тръпки по цялото ѝ тяло. Все още не можеше да повярва какво прави, но не изпитваше срам. Само любов към мъжа, който беше с нея.

Бавно Юън си проправи път надолу по тялото ѝ с целувки. Ласките му, караха плътта ѝ да изгаря. Кой можеше да си представи, че мъжкото докосване ще е толкова приятно?

Когато той я пое с уста, тя изстена високо.

Горещият му език я ближеше и дразнеше, обхождайки навсякъде, галейки я и прониквайки в нея. Стаята се завъртя неконтролируемо, докато тя лежеше слаба и дишаща тежко от вълните на удоволствие, които я раздираха.

Пресягайки се надолу, тя взе голямата му, мъжествена ръка в своята. Юън преплете пръсти с нейните и леко ги стисна. Завладяна от любов, Нора се усмихна.

Наистина нямаше нищо по-възвишено от това, да го притежава по този начин. Да го чувства с тялото си; да се държи за силната му ръка.

Нора погледна надолу към сплетените им ръце. Кожата ѝ беше толкова бледа в сравнение с неговата. По кокалчетата му имаше белези, които изпъкваха на тъмната му кожа. Тя въздъхна, докато палецът му галеше дланта ѝ, а в същото време езикът му милваше тялото ѝ.

– О, Юън – въздъхна Нора.

Вдигна ръката му към устните си, за да може да целуне белезите му. Но не спря дотам. Отвори уста и засмука пръстите му един по едни, дразнейки ги. Хапейки ги.

Действията ѝ стреснаха Юън и той погледна нагоре към нея. Никоя жена досега не бе целувала ръката му, камо ли да ѝ обръща такова внимание. Никой жена до този момент, не бе дарявала пръстите му с такаова чувствена и сърдечна ласка.

Но трябваше да си признае, че усещането за езика ѝ, който се плъзгаше по кожата му между пръстите, беше божествено. Пропълзявайки нагоре по тялото ѝ, той се вгледа в нея, беше гореща и готова под него. Гледката го прониза. Колко я желаеше. Нуждаеше се от нея. Ръцете ѝ пуснаха неговите. След това тя прокара дланите си по гърдите му, бедрата му; спусна ги надолу, докато обхвана възбудената му, твърда мъжественост. Тялото му мигновено реагира. Юън простена от удоволствието, което ръцете ѝ създаваха, плъзгайки се по члена му, докато се спускаха по-надолу, за да достигнат тестисите му.

– Кажи ми какво искаш, Юън – промълви тя задъхано.

Теб.

Думата не излезе от устата му. За разлика от нея, словата бяха непознати за устата му.

– Предпочитам да ти покажа – отвърна той задъхано.

Навеждайки глава надолу, той я целуна, след което проникна дълбоко в нея. Изръмжа, когато усети топлата и прекрасна влага, която го заобикаляше. Изстена от чувството за тялото ѝ, което приветстваше проникването му. Бавно той започна да я люби, наслаждавайки се на усещането за силната ѝ прегръдка. Знаеше, че няма да продължи вечно и че ще трябва да я пусне да си отиде.

Но да го стори, щеше да е най-трудното нещо, което някога бе правил.

Юън я целуна по устните, докато проникваше в нея. Имаха само още няколко дни заедно. След това съдбата и обстоятелствата щяха да ги разделят.

Бори се за нея.

Смееше ли?

Осмеляваш ли се да не го направиш?

Опита да си представи как се връща обратно в пещерата без нея или как прекарва един ден без усмивката ѝ.

Не можа.

Болката от тази мисъл беше прекалено силна. Не, щеше да я задържи при него без значение от последиците. Тя беше единчкото хубаво нещо в живота му. Единственото, което го правеше щастлив и никой нямаше да му отнеме това.

Не и без бой.

Нора забеляза решителността в стегнатата челюст на Юън, докато той забързваше тласъците си.

– Добре ли си? – попита го тя, любопитна какво бе причинило внезапната промяна у него.

– Да, любима – отвърна той, наблягайки на думите си с тласъци. – Когато съм с теб, винаги съм добре.

Тези му думи я накараха да се разтопи. Обгръщайки раменете му с ръце, тя го задържа близо до себе си, наслаждавайки се на горещата му гола плът, притискаща се в нейната.

Нора погъделичка челюстта му с устни и език, докато прокарваше ръцете си по гладкия му гръб, надолу към бедрата му. Разпери длани над възхитителните му задни части и затвори очи, докато го насърчаваше да продължи.

Тялото ѝ се стегна и потрепери, когато вече не можеше да издържа повече.

Стенейки силно, тя се остави на оргазма и задържа Юън близо до себе си, докато и последният трепет не премина през нея.

Той взе лицето ѝ в ръце и я целуна страстно. След това тя го усети. Юън изръмжа, целувайки я, докато собственото му освобождение не го завладя.

Той се зарови дълбоко в нея и замръзна.

– О, девойче – простена в ухото ѝ. – Наистина няма нищо по-добро от това, да те усещам в леглото си.

– Няма нищо по-хубаво от това, да те усещам в себе си – лицето ѝ се изчерви, след като осъзна какво беше казала.

Но в момента, в който видя приветливото и задоволено изражение на лицето му, смущението ѝ се изпари.

Той я целуна нежно, след което се отдръпна. Завъртя се по гръб и я придърпа в прегръдката си.

Нора се отпусна на гърдите му, заслушвайки се в ударите на сърцето му под бузата ѝ. Плътното туптене беше толкова успокояващо. Искаше ѝ се да може да лежи така завинаги.

Рисуваше кръгове по гърдите му и разсеяно си играеше със зърната му.

– Продължавай да правиш това, Нора – каза той пресипнало, – и никой от двама ни няма да спи тази вечер.

Това беше закана, която той добре изпълни преди да се съмне.

Почти се беше развиделило, когато Юън най-накрая заспа, сънувайки нещо, за което не беше помислял от много дълго време.

Сънува себе си у дома с Нора. Видя я с децата му и за първи път, след като Айзобел беше заминала с любимия си, той се осмели да се надява за мечта, която бе изгубил.

Дори в съня си, можеше да я усети до себе си, да почувства топлия ѝ дъх върху кожата си. Намираше утеха в нея и в знанието, че щеше да бъде негова.