Начинът, по който се чувстваше всеки път, когато тя го погледнеше.

Господ да им е на помощ, защото и двамата щяха да си платят за тази вечер. Но той щеше да се увери, че ще е този, който щеше да заплати най-високата цена. Никой нямаше да нарани дамата, заради това, което му бе дала. Той щеше да се погрижи за това.

Катарина се събуди точно преди зазоряване. Всички все още спяха и тя не забеляза, че Нора не е в своя сламеник, докато не взе кофата си и не се насочи към потока за прясна вода. Подсвирвайки си мелодията, която майка ѝ я бе научила, тя откри Юън и Нора да лежат прегърнати под плейд. Въпреки че бяха почти покрити, личеше, че и двамата са голи. И не беше нужно да си много умен, за да разбереш защо двамата лежаха голи в гората под плейд. Тя се усмихна, след което се отдалечи на пръсти, за да не ги обезпокои. Въпреки всички протести на Нора, дамата бе влюбена в него.

Катарина почувства краткотрайна ревност. Искаше ѝ се да да намери мъж, когото да обича. Но нямаше да позволи това да унищожи радостта, която изпитваше към Нора. Любовта беше красиво нещо и всички заслужаваха да открият своята перфектна половинка. Тя вярваше в любовта от пръв поглед. Повече от това, Кат вярваше в предначертаната съдба. Някъде там всеки имаше своя половинка; един ден тя щеше да открие и своята любов.

Но това можеше да почака.

Сега Юън и Нора имаха нужда от нейната помощ.

– О, не и този поглед.

Тя се обърна, за да открие, че Виктор седи в сламеника си и я наблюдава.

– И какъв поглед е това? – попита тя.

– Замислила си пакост, шери. Просто ми кажи, че този път не включва и мен.

Тя се засмя.

– Не, Виктор, в безопасност си.

Той си отдъхна с облекчение.

– Благодаря ти за малката услуга. И кой е рибата, която е на път да се хване на въдицата?

– Това не те интересува.

Виктор изсумтя.

– Смяташ да ги събереш заедно, нали?

– И ако е така?

– Мисля, че Юън ще предпочете да го отровим, вместо да го упоим.

– Виктор! Той обича дамата.

– Кат – каза той с дрезгав глас – знам, че приличаш на майка си. Тя се остави сърцето ѝ да я отклони от пътя, и докъде я доведе това? Освен теб, всичко, което получи от своята капризна любов, беше разбито сърце. И до ден днешен чака известие от баща ти. Това ли искаш за тях двамата?

– Баща ми нямаше право на избор, за кого да се ожени, но той обичаше майка ми, знаеш го. Ако беше някой друг, щеше да се ожени за нея.

– Нора е обещана на друг. Знаеше ли това? Тя е обвързана с него, както баща ти беше…

– Не. Юън няма да позволи тя да се омъжи за друг. Знам го.

Той поклати глава.

– Не си играй с живота им, Кат. Умолявам те. Правя това само защото ми беше наредено, но знаеш, че не съм съгласен. Остави ги на мира.

Кат разбра предупреждението му. Той бе прав. Въпреки любовта между родителите ѝ, те бяха принудени да живеят разделени. Но не грейналите ѝ очи бяха събрали Юън и Нора заедно. Бяха собствените им действия.

И ако можеше да направи нещо, за да им помогне, щеше да го стори.

Нора се събуди, откривайки, че още лежи върху Юън. Лицето ѝ се изчерви, когато си спомни какво бяха направили в късните часове на нощта.

Сега, на утринната светлина, тя видя голите им тела.

Докато се отдръпваше, Юън се събуди рязко, сякаш очакваше да се бие. Веднага щом я видя, той се успокои. Нежната усмивка, с която я дари, помогна доста в това, да облекчи неудобството ѝ.

– Добро утро, мила.

– Добро утро.

– Боли ли те? – попита той.

Тя отново се изчерви.

– Не, а теб?

При това той се засмя. Господи, колко ѝ харесваше звукът от този дълбок тътен.

– Не, любима. Изобщо.

Юън се изправи до седнало положение и плейдът се смъкна, разкривайки голото му тяло пред нея. Нора не можа да спре погледа си, който се придвижи надолу само за да види, че отново се е възбудил.

– Това често ли се случва?

Той погледна надолу, след което срещна очите ѝ с дяволита усмивка.

– Само когато те погледна.

Целувката му беше както нежна, така и настоятелна.

Поне докато не чуха циганите да се движат и да си говорят. Юън се отдръпна.

– По-добре да се облечем, преди някой да дойде да ни потърси.

Нора кимна. Докато се протягаше към долната си риза, осъзна, че бедрата ѝ бяха обляни в кръв.

Юън се обърна, когато чу тревожното ѝ ахване. Вдигна я от земята и я отнесе до потока, помагайки ѝ да се изкъпе. Беше невероятно нежен с нея.

Тя забеляза, че е намръщен, докато премахваше всички следи от това, което бе направил.

– Съжаляваш ли за стореното? – попита го тя.

Юън вдигна очи, а погледът му бе смесица от възмущение и чувство за вина.

– Не съжалявам за това, което направихме. Как мога да съжалявам? Само се страхувам какво може да ти се случи, ако някой друг научи.

– Няма да кажа на никого. Обещавам, че няма да искам нищо повече от теб.

Юън замръзна.

Думите ѝ го шокираха. Досега не бе познавал толкова мила жена. Имаше безброй приятели, които бяха принудени да се оженят за някое момиче, защото то бързо търчеше при баща си, за да разкаже какво ѝ бяха сторили. Вместо това Нора му предлагаше защита. Тя бе наистина уникална девойка. Жена, с която би искал да прекара живота си, докато я изучава.

Поколеба се при мисълта. Смееше ли да опита? Или да не опита?

Той се изправи пред нея, несигурен какво да прави. Неуверен какво би трябвало да стори. Но в края на краищата, вътре в него отекваше една-единствена истина. Нора заслужваше някой по-добър от него.

След като я изкъпа, двамата се облякоха, докато той обмисляше какво да прави с нея. Върнаха се при циганите, които бяха станали и готвеха.

– Къде бяхте вие двамата? – попита Виктор.

За първи път, Нора не можеше да отговори, изчерви се и погледна към него със страх в очите.

– Станахме рано и отидохме да се разходим – отвърна Юън.

Дори и циганите да не бяха повярвали, никой не каза нищо. Те просто продължиха с разнородните си задачи без да им обръщат внимание.

Катарина ги приближи с две чинии наденица и хляб.

– Реших, че тази сутрин двамата може да сте огладнели. – Тя наведе глава, когато погледна към Нора. – Въпреки че изглеждате леко уморена, милейди. Не спахте ли добре?

– Много добре, благодаря – отвърна Нора бързо, взе чинията си и се отдалечи от любопитния поглед на Катарина.

– А вие, милорд?

Юън се насили да не поглежда към Нора.

– Доста добре, благодаря.

Не разговаряха, докато закусваха; измиха чиниите и след това приготвиха фургона.

Нора се озова във вагона по настояване на Юън.

– Днес няма да има нужда да яздите коня, милейди – каза ѝ под носа си. – Само ще те заболи още.

След което я целуна бързо по бузата и я остави да седне до Виктор.

Нора се почувства поласкана от тактичността му и затова прекара целия ден, говорейки си с Виктор, докато се придвижваха на север, за да се срещнат с мъжа, който бе платил на циганите да отвлекат Юън.

МакАлистър яздеше встрани от фургона и наблюдаваше Нора, а сърцето му желаеше това, което не можеше да има.

– Кажи ми – обади се Лисандър, като изравни коня си, за да язди успоредно с Юън, – как успяваш да понесеш приказките ѝ, без да запушиш устата ѝ?

– Бърборенето ѝ не ми пречи.

При тези думи Лисандър изсумтя.

– Сигурно се шегуваш. Как така не кара ушите ти да звънтят? Изненадвам се, че горкият Виктор все още не ѝ се е озъбил.

Юън вдигна рамене. Той пришпори коня си напред, за да може да поговори с нея.

– Нора?

Тя се обърна, за да го погледне. Бризът развяваше кичури от русата ѝ коса, които се бяха измъкнали от воала ѝ. Бузите ѝ бяха червени, а устните – влажни.

Желаеше да ги вкуси отново. Да отпие от възхитителната сладост на устата ѝ, докато не се опиянеше.

– Да? – отвърна тя.

Юън се почувства като внезапно ударен, когато я погледна.

– Имаш ли нещо против да пояздиш с мен за малко?

Той видя облекченото изражение на лицето на Виктор, когато мъжът му кимна с благодарност.

– Би ли било редно? – попита го тя.

– Да, би било, милейди – побърза да я увери Виктор и спря фургона.

Юън ѝ помогна да се прехвърли на седлото му. Придърпа я в скута си, така че тя седеше на една страна пред него.

Нора го погледна с подозрение, докато той наместваше роклята ѝ.

– Да не правиш това, защото искаш да запазиш слуха на горкия Виктор, а не защото искаш да яздя с теб?

– И двете.

Тя се усмихна.

– Значи, не те е грижа за собствения ти слух?

– По-добре да загубя собственият си слух, отколкото Виктор да ти извие врата.

Думите му я разсмяха.

– Тогава ще трябва повече да го измъчвам, ако това означава да седя в скута ти. Тук ми харесва.

И на него му харесваше. Повече, отколкото трябваше.

Беше му приятно да усеща Нора в прегръдката си и още повече да седи в скута му. Вече можеше да си я представи каква беше предишната вечер. Възбудена и приветстваща докосването му.

– Според теб, колко още ще пътуваме, преди да спрем, за да се подкрепим? – попита тя.

– Гладна ли си?

– Не, никак даже. Но се изморявам от ездата. Как издържаш на седлото толкова дълго? Не ти ли се иска да можеш да вървиш?

Преди да може да отговори, тя продължи.

– Смятам, че щеше да е по-добре, ако можехме да пътуваме пеша. Мога да си представя, че и на коня би му допаднало. Сигурно е трудно на жребеца ти да носи и двама ни.

– Ти едва ли тежиш толкова, че да му пречи.

– Да, но си мисля, че ти тежиш поне два пъти повече от обикновен човек.

Когато тя му напомни за това, Юън се намръщи.

– Това обезпокои ли те? Извинявай, Юън. Смятах, че си горд от факта, че си толкова едър. Братовчед ми Шон често се оплаква, че е по-нисък от повечето мъже. Всъщност той е с цяла глава по-нисък от мен. Защо ръстът ти, ще те притеснява?