Тя дишаше тежко от болката, опита се да се отпусне, докато той я приканваше. Никога не си беше представяла, че усещането, да бъде с мъж, би било такова, но се радваше, че Юън е този, който беше в нея. Беше благодарна за силата на ръцете му, които я обгръщаха и за звука на плътния му глас в ухото си. Тя прегърна раменете му с ръце и зарови лице в мускулестия му врат, вдишвайки аромата му. Това ѝ даваше кураж и сила да не го отблъсне.

Искаше това. Желаеше да сподели тялото си с него и Юън да е този, който я изпълва за пръв път.

Той изгаряше от желание, докато се въздържаше да не проникне в нея по-дълбоко.

Беше трудно.

Желаеше я невъобразимо. Обгръщаше го с топлина, а дъхът ѝ по кожата му го караше целия да тръпне. Беше прекрасна и не искаше никога да я пусне.

– Отпусни се, любима – каза той внимателно. – Обещавам, че няма да се движа, докато не си готова за това.

Той изчака, докато тя не отслаби прегръдката си. Погледна към него, доверявайки му се.

Юън се усмихна на куража ѝ и на красивата гледка под него, на голото ѝ тяло, свързано с неговото. Това беше най-красивото нещо, което бе виждал някога. Вълна на страстно притежание го завладя особено когато погледна надолу, за да ги види съединени.

– Усещането да си в мен е толкова странно. – каза тя.

Юън се засмя. Досега никоя жена не беше казвала подобно нещо. Но пък говоренето беше това, което тя правеше най-добре и той намираше вроденото ѝ любопитство за очарователно. Нямаше никакви задръжки относно въпросите и коментарите си.

– Как се чувстваш? – попита той.

– Цяла. Мога да те усетя чак в сърцевината си.

Дъхът му секна, когато чу думите ѝ и си представи образа, който те създаваха. Харесваше му да я чува как говори подобни неща.

– Може ли вече?

Тя кимна.

Той се отдръпна, след това притисна бедрата си към нейните. Двамата простенаха в унисон.

– Заболя ли те? – попита я той.

– Не – отвърна му тя задъхано.

Юън се задвижи бавно, осмелявайки се да проникне достатъчно дълбоко.

– Това е прекрасно – вздъхна тя. – Така ли трябва да е?

– Някога оставаш ли без въпроси?

– Да не би да трябва да мълча?

Юън се претърколи, докато двамата бяха все още съединени. Той я постави върху себе си, като я гледаше на лунната светлина. Очите ѝ се разшириха още повече.

– Нима трябва да съм отгоре по този начин?

Той се засмя.

– Харесва ли ти?

Прехапвайки устна, тя кимна ентусиазирано.

– Тогава се предполага, че трябва да го направим.

Юън ѝ показа как да го язди бавно и спокойно. Прокара ръце по бедрата ѝ, гледайки как лунната светлина се отразява в бледата ѝ кожа.

– Може ли да ти задам още един въпрос?

Умът му беше замаян от усещането за голото ѝ тяло, плъзгащо се срещу неговото, че му отне няколко секунди, преди да отвърне.

– Ако ви доставя удоволствие да го правите, милейди, моля, при никакви обстоятелства не спирайте да говорите. Разкажи ми още за това какво е усещането да съм в теб.

– Ти си голям и силен. Мога да усетя как пулсираш в мен.

Нора посочи към долната част на корема си.

Гледката как гали корема си почти разби контрола му. Той пое ръката ѝ в своята я отмести, преди да успее да се предаде твърде рано на оргазма, за който копнееше.

Нора размърда задните си части срещу него.

– Какво трябва да правя?

Той повдигна бедрата си, като проникна още по-дълбоко в нея.

– Каквото поискаш.

Тя се отърка в него по такъв невероятен начин, че той изръмжа от задоволство.

Когато бе с него, Нора се чувстваше толкова свободна. Прокара ръце по здравите му гръдни мускули и корем. Беше толкова странно да го вижда, легнал под нея между разтворените ѝ крака.

Той държеше бедрата ѝ с ръце и насочваше движенията ѝ. Но това, което я приковаваше, беше блаженството, изписано на лицето му. Бузите му бяха зачервени, очите му тъмни и нефокусирани. Тя изстена, когато той прокара ръката си нагоре от бедрата ѝ, към гърдите, където се заигра с твърдите ѝ зърна. Ако някой ѝ беше казал, че ще седи така върху мъж и ще се наслаждава на случващото се, щеше да го нарече лъжец и въпреки това тя стоеше по този начин с твърдата му мъжественост в себе си.

– А ти как ме усещаш, Юън?

– Влажна и нежна.

– Бил ли си с много жени?

Той спря да се движи.

– Не. Не много.

Тя се усмихна. Това правеше този момент още по-специален.

– Щастлива съм. Искам случващото се между нас да е специално.

Юън хвана лицето ѝ с ръце.

– Повярвай ми, любима, така е – той я придърпа към себе си и я целуна пламенно.

Нора изтръпна от страстта, която вкуси, от начина, по който дразнеше устните ѝ със своите и преплиташе езика си с нейния. Мускулите му я обграждаха и това я караше да трепери.

Юън прекъсна целувката и отново се завъртя с нея, поемайки контрол. Нора изви гръб, когато той се задвижи по-бързо, по-силно. Сякаш бързаше за нещо. Какво беше това чудно усещане, когато той се плъзваше в и извън тялото ѝ? Всяка ласка носеше повече удоволствие; всяка целувка и докосване отекваха в нея.

– Направи ме твоя, Юън.

Но в сърцето си знаеше, че това вече се беше случило.

Той превзе отново устните ѝ, когато проникна в нея, дори още по-дълбоко отпреди. Тя обви кръста му с крака и се остави на страстта да я завладее.

Юън сведе глава към рамото ѝ и изръмжа свирепо, щом свърши в нея. Тя дишаше накъсано, когато той се строполи отгоре ѝ и я прегърна силно.

– Благодаря ти, Нора – прошепна в ухото ѝ, като дишаше тежко.

След това отново я целуна по устните с нежна ласка, която я накара да изтръпне.

Юън се отдръпна от нея, легна по гръб и я придърпа към себе си.

Предполагайки, че е приключил, тя се изненада, когато той разтвори краката ѝ и докосна най-съкровенното ѝ място.

– Какво правиш? – попита тя.

– Искам да ти доставя удоволствие.

– Но ти вече го направи.

Той се усмихна дяволито.

– Не, моя невинна гълъбице, не съм.

Нора преглътна, когато дългите му тънки пръсти проникнаха дълбоко в тялото ѝ. Тя се напрегна леко, докато те прогаряха нежната кожа на долните ѝ устни.

– Не губи влажността си, Нора...

Объркана от това, което той намекваше, тя се намръщи.

Юън придърпа плейда си и го използва, за да я изтрие между краката. Това му действие я накара да се изчерви.

– Какво правиш?

Очите му горяха.

– Довери ми се. Обещавам ти, че това ще ти хареса.

Той легна между краката ѝ и разтвори широко бедрата ѝ.

Лицето на Нора пламна, когато осъзна, че той вижда сърцевината на тялото ѝ.

Юън прокара дългия си пръст по женствеността ѝ. Тя потрепери. След това използва останалите си пръсти, за да я разтвори и наведе главата си надолу.

Нора подскочи от изненада, щом устните му я покриха. Всяко нервно окончание в тялото ѝ затрепери, когато тя извика изненадано. Той я галеше с език и устни.

Тя мъркаше и стенеше, докато притискаше главата му към себе си. Вече неспособна да говори, можеше единствено да се наслаждава на усещането, което всяко еротично облизване създаваше.

Кой можеше да предположи? Дъхът му беше горещ по голата ѝ плът, а когато проникна дълбоко в нея с пръст, тя си помисли, че ще умре.

Нора погледна към него само за да види, че я гледа, докато я измъчваше в захлас.

Отдръпна се, но не извади пръста си от нея. Завладя я странно интимно чувство.

– Не се срамувай, гълъбице – прошепна той, след което продължи да я дразни с уста.

Сякаш със собствено мнение, тялото ѝ се извиваше при всяко негово докосване и целувка.

– О, Юън – простена тя.

И докато той продължаваше, тя откри, че вече не можеше да говори. Не бе способна да прави каквото и да е било друго, освен да се наслаждава на чувството. На усещането за езика му, плъзгащ се по нея и на въртеливите движения на пръста му.

Удоволствието, което изпитваше, достигна невъобразими висини, докато накрая тя бе сигурна, че ще се пръсне.

И тогава, секунда по-късно, тя наистина избухна. Тялото ѝ се разполови и Нора извика.

Юън не спря. Той остана на място, ближейки и дразнейки я, докато тя не свърши още два пъти.

Когато изглеждаше, че той бе решен да продължи да я дразни, тя го помоли за милост.

– Моля те, Юън – простена тя. – Страхувам се, че ако свърша отново ще умра.

Той се изсмя на молбата ѝ, след това извърна глава и засмука нежната кожа на бедрата ѝ.

Нора остана да лежи така, напълно изтощена и слаба. Дишаше накъсано, когато Юън я придърпа в прегръдката си и я задържа така.

– Не се шегуваше – каза тя, докато тялото ѝ бавно се възстановяваше. – Нямах представа, че това съществува.

Той я целуна по челото и хвана лицето ѝ с ръце.

– Нито пък аз – прошепна внимателно той.

Нора се усмихна и се сгуши в него, желаейки да е колкото се може по-близо до него. Това бе единствената прекрасна нощ в живота ѝ и тя се радваше, че я бе споделила с него. Ако утрешният ден я принудеше да се омъжи за Раян, поне беше познала една нощ на истинска страст. Нощ, в която бе лежала в прегръдките на мъж, който я желаеше и уважаваше.

Щеше винаги да я цени.

Юън слушаше как Нора заспива. Чувството на вина и съжаление го завзеха.

Това, което бе направил тази вечер, беше непростимо. Бе отнел девствеността ѝ – право, което принадлежеше на съпруга ѝ, а не на него. Баща ѝ и годеникът ѝ, щяха да са бесни, когато научеха. Мисълта, че друг мъж ще я докосва както той тази вечер, представата, че тя ще окуражава другиго с думите си, го изпълваше с неописуема ярост.

Тя бе негова!

Нямаш право да я имаш! И без това какво можеш да ѝ предложиш?

Юън зави и двамата с плейда ѝ и прокара ръка през бледорусата ѝ коса. Нямаше какво да ѝ предложи. Всичко, което знаеше, бе това какво изпитваше, когато я държеше така.