Мираж, който накара дъха му да секне.

– Трябваше да останеш в лагера, Нора. Опасно е да се разхождаш сама в гората.

– Знаех, че си тук някъде.

– Да, но ако се бе изгубила?

– Щеше да ме намериш.

– Ами, ако не можех?

– Щеше да ме намериш – повтори тя. Коленичи до него, а лунната светлина осветяваше лицето ѝ. – Мисля си, че ако си го поставиш за цел, можеш да преместиш и планина, ако се наложи. Да не говорим за откриването на изгубена жена в гората.

Той усети желание да ѝ се усмихне. Как го постигаше? Как можеше самото ѝ присъствие, да облекчава сърцето му?

Юън погледна извивката на челюстта ѝ и се запита какво би било, ако може да проследи красотата ѝ с език. Да усети млечната ѝ кожа с устни. Да чуе стоновете ѝ от удоволствие.

Против волята му, погледът му се спря на връвта на долната ѝ риза. Толкова беше лесно да се пресегне и да издърпа връзките, които я държаха притворена.

Или по-добре – щеше да я развърже със зъби…

Кръвта забушува във вените му като огън, възбуждайки го, карайки го да я желае. Искаше да я вкуси. Да се потопи в аромата и топлината ѝ, докато забравеше всичко освен това как го караше да се чувства. Щеше да е рай.

Когато Нора видя горещия поглед на Юън, дъхът ѝ спря. Тази вечер нямаше студ в тях.

Изгаряха от желание.

Не беше сигурна защо бе дошла при него. Усещаше силно привличане и се изуми, че той не пиеше. Изглеждаше напълно трезвен и тих.

– Какво правиш тук? – попита го тя.

За нейно по-голямо учудване, той ѝ отговори.

– Гледах звездите – тя погледна към небето. – И си мислех за това, което каза по-рано, че всяка си има история.

Тя се усмихна на думите му.

– Знаеш ли историите?

– Не. Знам само тази, която ми разказа. Ще ми разкажеш ли и други?

Нора потрепери от молбата му. Нещо ѝ подсказваше, че обикновено не би казал такова нещо на никого. Той се сближаваше с нея и това я караше да се чувства специална.

– Е, милорд, знаете колко държа на звука от собствения си глас…

Той се засмя леко, след това легна отново на земята така, както го бе намерила. Заинтригувана от смеха му, тя легна до него и изсумтя, докато се опитваше да се намести удобно.

– Ето така.

Юън я дръпна към себе си, за да може тя да постави глава на рамото му.

Сърцето на Нора заби лудо, когато той я накара да се сгуши в него. Никога досега някой мъж не я бе държал така. Главата ѝ лежеше на рамото му, докато ръката му я обгръщаше през кръста с длан, отпусната върху корема ѝ. Беше интимно и трогателно и я караше да се чувства странно. Плътният му и мъжки аромат бе окупирал сетивата ѝ, сгрявайки всяка част от нея. Можеше да усети силата му и коравите мускули, които я защитаваха. Тялото ѝ избухна от възбуда и болезнено пулсиране, което не можеше да разбере.

Прочиствайки гърлото си, тя посочи съзвездието Орион.

– Чувал ли си за Орион Ловеца?

– Не.

Тя закри звездите с ръка, посочи му колана на Орион, главата, ръцете и краката.

– Можеш ли да видиш очертанията?

– Да, виждам го.

– Много отдавна, в древна Гърция, живял Орион, който бил велик ловец. Син на Посейдон и Горгона Евриала, той търсил своята истинска любов по целия свят…

Юън слушаше мълчаливо, докато тя му разказваше как с години Орион се е опитвал да спечели ръката на Меропа и да получи благословията на баща ѝ, за да се оженят. Като наказание, баща ѝ ослепил Орион, който впоследствие не спрял да пътува, докато не открил гръцката богиня Артемида, която се влюбила в него. Брат ѝ Аполон се разгневил, когато научил за тази любов и подмамил Артемида да убие Орион, който бил издигнат в небесата от богинята, за да не го забрави никога.

– Защо всички твои истории включват провалена любов? – попита Юън. – Има ли такава, в която някой действително се жени за истинската си любов и живее щастливо с нея?

Тя се обърна към него и му се усмихна. Коремът му се сви.

– Има история за Купидон и Психея. Те живеят щастливо. Искаш ли да чуеш за тях?

– Да, девойче. Моля.

Докато Юън слушаше нежния ритъм на гласа ѝ, той бавно прокарваше дланта си по ръката ѝ надолу към нейната. В сравнение с неговите пръсти, нейните бяха толкова нежни... така меки. Хвана ръката ѝ в своята и погали внимателно с горната част на палеца си извитите ѝ и добре поддържани нокти. Нуждата да доближи ръката ѝ до устата си и да засмуче пръстите ѝ бе толкова силна, че не бе сигурен дали ще може да я отрече. Извъртя глава, за да може да я погледне, докато тя разказваше. Бузите ѝ бяха леко розови, докато говореше с нежен тон, изпълнен с доверие и любов.

Колко я желаеше.

Сега, докато лежеше толкова спокойно в прегръдката му. Какво ли щеше да е усещането да се движи с него? Да чувства приветстващата ѝ топлина под себе си? Вместо това, той лежеше допрял буза до главата ѝ и се бе примирил просто да я държи така, позволявайки на женствената ѝ нежност да го успокоява.

Когато Нора приключи с разказа си, тя осъзна, че Юън изцяло се бе отпуснал. Направо беше заспал.

– Юън? – прошепна тя, поглеждайки нагоре към него.

Той не помръдна. Нейният мечок лежеше с леко отворени устни, плитката ѝ почиваше между големите му пръсти. Дори не беше осъзнала, че я бе докосвал по косата. Но беше наясно с всяко негово друго движение. Бе усетила нежната му ласка, докато държеше ръката ѝ в своята и прокарваше пръсти по дланта и китката ѝ. И когато бе отпуснал бузата си на главата ѝ, тя се бе разтопила.

Претълкувайки се, Нора се надигна на ръце, за да го погледне, докато спи. Кичур черна коса падаше над челото му. Тя го отмести назад, след това проследи извивките на веждите му с върха на пръстите си.

Беше възхитително красив. Дори когато спеше, бе толкова силен и могъщ. Защо ѝ бе угодил тази вечер? Почти бе очаквала да ѝ се скара и да я изпрати обратно в лагера като непослушно дете. Вместо това, той я изслуша. Прегръщаше я. Окуражаваше я да му разкаже историите си.

Какво ли не би дала за съпруг, който да се държи с нея по този начин. Прехапа устна, когато мисълта се загнезди в съзнанието ѝ. Дали Юън щеше е такъв, ако тя беше негова?

Той не е за теб.

Нима?

Свиреше музика за нея и я изслушваше. Дори ѝ бе подал меч. Със сигурност подобни моменти компенсираха повечето му неизискани маниери.

Нужни са двама за брак.

Думите на майка ѝ отекнаха в съзнанието ѝ. Тя често ѝ бе изнасяла лекции за съпружеските задължения и какво се изискваше, за да изградиш здрав съюз.

Бракът е договор между мъжът и жената. Съпругата се грижи за съпруга. Грижи се за нуждите му, а от своя страна той я защитава и я издържа. Но за да бъде бракът щастлив, двамата трябва да се уважават. Никога не трябва да омаловажават или пренебрегват чувствата на другия. Вземи баща си например. По-скоро би извадил сърцето си, отколкото да ме разплаче. Съпругът ти винаги трябва да те изслушва, както и ти ще трябва да го слушаш.

Нора го изучи по-отблизо. Юън не изглеждаше типът мъж, който би пренебрегнал някого.

Проследи линията на устните му, спомни си вкуса им и как изглеждаха в редките случаи, когато се усмихнеше.

Ще трябва да се ожениш за някой. Защо не…

– Дори не си го помисляй – въздъхна тя.

Беше вярно, че трябваше да има съпруг, но Юън МакАлистър?

Той живееше в пещера!

Не можеше да се отрече, че бе хубава пещера с невероятно обзавеждане, но все пак беше пещера.

Какъв живот биха могли да имат?

Преди да осъзнае какво прави, тя смъкна края на ризата му. Никога преди не бе осъзнавала колко интересен е мъжкият врат. Колко приканваща може да е кожата. Погали адамовата му ябълка с пръсти, усещайки твърдата му мъжествена кожа и брада. Беше твърда и бодеше.

А челюстта му…

Наистина превъзходна. Силна и добре оформена. Никога преди не бе докосвала мъж по този начин. Родителите ѝ биха били много ядосани. Баща ѝ би ги погнал и двамата. Юън най-вероятно би бил кратък относно нейното изследване. Не изглеждаше сякаш му харесва да го докосва. Като тази вечер беше изключение.

Ако ме докоснеш, ще те целуна, а ако те целуна…

Да не би случайно да го подлудяваше? Можеше ли той да усети същото желание, която тя изпитваше към него? Майка ѝ я бе предупредила за мъжете и свирепите им и повтарящи се методи. Но вместо да я обезчести, Юън бе заспал като безобидно пале. Наистина бе безобидно пале! Тя се засмя при мисълта. Със сигурност нямаше нищо безобидно в страховит мъж като него.

Нора положи главата си обратно на гърдите му и се заслуша в ударите на сърцето му.

Само си бе представяла да лежи по този начин с мъж. Беше нещо, което смяташе да сподели със съпруга си, никога с мъж, който едва познаваше.

Тогава Юън се обърна, придърпвайки я по-близо към себе си. Прегръдката му се стегна.

– Юън? – каза тя. – Ще ме смачкаш.

Той отпусна хватката си, за да може да диша, но не я пусна. Вместо това се сгуши по-близо. Всъщност не беше толкова лошо. В действителност беше доста приятно. Отпускайки се, Нора се остави звукът от дълбокото му дишане да я приспи.

За първи път от години, Юън сънува приятни неща. Киърън не беше в съня му, за да го преследва. Нямаше и следа от Айзобел и жестокостта ѝ. Само Нора беше там, с котешките си очи и несекващите си въпроси. Той въздъхна в съня си, след като я видя да му маха от една приятна, зелена поляна.

– Елате, милорд, да седнем – тя го придърпа до себе си, за да му предложи питка и ейл.

В съня си, Юън затвори очи, за да се наслади на вкуса от пръстите ѝ, докато тя го хранеше с питка. Досега не бе познавал нещо по-сладко.

Отпи от ейла, след което остави храната и пиенето настрани, за да може да се вгледа в жената, която го изпълваше с желание. Караше го да копнее за неща, които отдавна бе загърбил. Мечти, които нарочно бе захвърлил.