— Гениалната статистичка Шарън е объркала всичко. Данните й, както казват специалистите по маркетинг, са силно компрометирани. — Брус направи гримаса. — Монти няма пукнат цент. Вложил е парите на жена си в авиолинията, но тя е фалирала преди повече от десет години. Оттогава живее на кредит и непрекъснато взема заеми. Нашият Коперник, тук, е объркал всичко.

— Не съм виновна аз! — извика Шарън. — Мама го избра, не аз.

— Къде е мама? — попита Сиг и усети как стомахът и гърлото й се свиват.

— Мисля, че все още е в „Пиер“ — отвърна Брус.

Сиг изпъшка и потрепери. Каква ли щеше да е сметката от там? Беше обявила пръстена си за продажба на търг, но дори и с парите от него шансовете да запази апартамента си и да оправи живота си бяха по-малко от когато и да било. Не можеше да потисне отчаянието си.

— Добре — каза тя съсредоточено и със спокойствие, което не чувстваше, — имам план. Най-напред ще убием Монти. След това ти, Брус, ще убиеш Шарън, а аз ще убия себе си.

— Никой ли няма да убие мама? Що за план е това? — пробля Шарън. — Тя е виновна за всичко.

Брус не обърна внимание на живеещата в предградието своя сестра.

— Може пък и да се получи нещо — каза той и потупа Сиг по голата ръка. — Шарън, ако искаш, можеш да убиеш мама, преди аз да убия теб.

Шарън се разплака.

— Не съм виновна аз! — повтори тя.

— О, млъкни — сряза я Брус. — Винаги, за всичко си виновна само ти.

— Не съм! Не е моя вината, че Барни отказа работата, която му предлагаше Монти.

— Отказал е? — попита Сиг. — Побъркал ли се е? — Брус я погледна. — Въпросът е риторичен — увери го тя. — Наистина ли е отказал работата?

— Каза, че била под достойнството му. Предлагаше му да стане мениджър на средно ниво, нещо в маркетинговия отдел. Барни заяви, че няма да приеме нищо по-долу от вицепрезидент.

— Боже мой! Стои без работа и без пари близо две години и отказва предложение? — попита Сигорни.

Брус сви рамене.

— Все едно. И то е било фалшиво, сигурен съм.

Преди това бърборене да се е превърнало във фронтална атака, Сиг се окопити.

— Достатъчно — каза тя. — Ще съм облечена след четири минути и половина.

— Какво ще правим? — попита Шарън.

— Отиваме в „Пиер“, за да проведем сърдечен разговор с мама.



Тъмната, лъскава врата на апартамента в „Пиер“ приличаше на портал на крепост. Позвъниха три пъти и зачакаха.

— Чувствам се като приказен принц, който трябва да спаси принцесата — отбеляза Брус.

Сиг го изгледа мрачно и заяви троснато:

— Единствената принцеса тук си ти. Сега няма време за глупости, а и приказният принц досега щеше да е разбил вратата.

— Ще трябва да извикаме охраната — каза Брус и сви рамене.

— Великолепно хрумване — промърмори Сиг.

Чуха шумолене и шпионката се затъмни. Вратата се отвори и се появи госпожа Кац, облечена в пухкава хавлия от хотела.

— Толкова рано? — учуди сетя и се прокашля. — Може би трябва да дойдете по-късно.

Сиг бутна вратата, за да се отвори докрай и мина покрай госпожа Кац, ненужният пътник без билет. Колко ли й струваше присъствието й? Шарън и Брус я последваха. Сиг стигна до всекидневната — там бяха разхвърляни вестници, на канапето имаше одеяло, а на масичката стояха останки от вечеря. Госпожа Кац я настигна и попита:

— Къде отиваш?

Сиг я изгледа както си знаеше и отиде до вратата на спалнята. Улови дръжката.

— Не зачиташ ли правото на личен живот? — попита госпожа Кац навъсено.

— А ти? — сряза я Сиг. — Дойде тук и се натресе на майка ми. Лепна се за нея като лепенка. Каква възможност й оставяш да има личен живот?

Госпожа Кац повдигна вежди с изненада, обидено.

— Всякаква — отговори тя, сви рамене и й обърна гръб. — Ще видиш.

Сиг отвори вратата. Брус и Шари бяха непосредствено зад нея. Видяха главата на майка си — с разрошена коса, но спокойно лице — положена върху косматата стара ръка на Монти Дънлийд.

— О, Боже! — възкликна Шари и закри очите си с длани.

Монти, чиято плешива глава блестеше над разрошената коса отстрани, отвори очи и седна. Гърдите му бяха космати като ръката. Гърдите му висяха над корема. Сиг беше готова да затвори очи. Някак си не си бе представяла това.

— О, Боже! — успя да каже само тя, като ехо на сестра си.

— Какво правите с майка ми? — попита Брус настоятелно.

— Мисля, че се нарича „традиционен“. Или тук, в Щатите, го наричате „мисионерски“?

Филис също отвори очи.

— Е, с това започна наистина… — включи се тя.

Шарън вдигна двете си ръце, сякаш за да се предпази от удар.

— Получихме повече информация, отколкото ни е нужна! — извика тя и потрепери.

— А кой ви е карал да се интересувате? — попита Филис. Надигна се и стана ясно, че тя също е гола. Сиг забеляза дантелената коприна, захвърлена край леглото.

Брус извърна лице и издаде гърлен звук:

— Боже! Кой би си помислил, че мама е като… като… Луиз Брукс в „Кутията на Пандора“!

Сиг грабна един халат от стола край леглото и го хвърли на Монти, докато майка й се опитваше да закрепи завивката под мишниците си. Всъщност на Сиг й се гадеше, но трябваше да издържи. Мина по килима и застана край нощното шкафче. Вдигна годежния пръстен, който бе оставен там и го задържа на светлината. Блестеше, несъмнено, но сега, когато се вгледа по-внимателно, без усилие видя, че цветът не е какъвто трябва — вместо белите отблясъци на съвършения камък, повърхностите отразяваха цветовете на стаята.

— Пълен фалшификат! — извика тя и го запрати гневно към стъклото. — Ти, мошеник такъв! Пълен мошеник!

— Сюзън, овладей се — намеси се Филис. — Какво, според теб, правиш?

— А ти какво правиш? — попита Сигорни. — Срещна този човек преди няколко дни. Дори не го познаваш, а вече спиш с него!

— Аз съм сгодена за него, Сюзън. Освен това ти искаше да се сгодя за него. — Сви рамене. — Според мен е все едно дали съм омъжена, но Монти е старомоден. — Погледна го по начин, непознат за Сиг. Това я обърка и смути. Накара я да се почувства изолирана, дори… омерзена. Погледна Монти.

Той не беше само старомоден, а стар. Сиг не можеше да не се втренчи в купчината стара плът пред очите й, кожата му, покрита с жълти петна, космите, които стърчаха от ушите му и кошмарните бръчки по ръцете на майка й. Беше достатъчно лошо, че самата тя трябваше да прибира корема си, когато спеше с Филип Норман. Но поне не беше сбръчкана, а тялото на Филип беше гъвкаво и жилаво. Той знаеше какво удоволствие й доставя то в леглото. Защо тогава Сиг имаше чувството, че Монти дава на майка й нещо друго, нещо повече? Прогони мисълта от главата си.

— Вън! — каза му. — Остави майка ми на мира.

Монти вдигна рунтавите си вежди и поклати глава.

— Забравяш, че сме сгодени.

Сиг едва сдържаше гнева си. Ръцете й трепереха и усещаше как треперенето се изкачва нагоре и пронизва тялото й. Всичко се бе объркало. Нямаше да има никакво спасение, поне не за майка й. Пръстенът й — истинският — сега си бе отишъл завинаги, също и този на майка й. Този мошеник, този шарлатанин, бе провалил всичко. Тя щеше да загуби апартамента си, да се откаже от работата си и да завърши в някой мръсен апартамент под наем в бедняшки квартал с майка си в гостната… ако изобщо имаше гостна. Щяха да си делят наема и да свързват двата края с осигуровката на Филис. Тъкмо тя, Сиг, неомъжената дъщеря, щеше да се грижи за майка им, докато собствените й гърди увиснеха до пъпа.

— Вън! — извика тя отново, но този път беше почти през сълзи.

— Извинявай — каза Филис, — но за коя се мислиш? — Погледна Брус и Шарън. — И какво правите вие тримата тук? Това е моят живот и вие нямате никакво право да се намесвате в него.

Сиг погледна тавана. Ако имаше пистолет…

— Мамо — зае се да обяснява Брус, — този човек е лъжец. Той е мошеник. Няма пукната пара.

— Ей! — изкрещя Филис. — Не смятах да се омъжвам за него заради парите му! Монти е на седемдесет и четири и все още му става. Освен това знае какво да прави с него!

— И това го казва жена, която се бе отказала от гениталиите си — добави Монти гордо. С едната си ръка прегърна Филис, а с другата се протегна към нощното шкафче, за да си вземе пура.

— Мамо, стани от това легло! — изръмжа Сиг. Филис сви рамене и се подчини, въпреки че беше гола. Трите й деца изпищяха едновременно и ужасени се обърнаха с гръб. Сиг успя да грабне копринената дреха от пода и да я хвърли към майка си. Филис спокойно започна да се облича.

— Какъв е проблемът тук? — попита тя и приглади тъканта около надебелялата си талия. — Имал е пари. Сега няма пари. Може би пак ще има пари. Така или иначе, обещавам ви, че междувременно няма да отмъкне наследството ви. — Замълча и се усмихна иронично. — Освен това не отмъкна и добродетелта ми. — Погледна Сиг и добави: — Ако трябва да си говорим истината, ти, Сюзън, няма с какво толкова да се гордееш. Ако си мислиш, че се е опитвал да те измами, много се лъжеш! Самата ти се опита да го измамиш с всичко това.