Оливия Голдсмит - Да омъжим мама

Когато Монти пристигна в „Пиер“ след празненството с картофените палачинки, беше облечен в обичайния си вечерен костюм, ако не се броят новите обувки „Мъри“.

— Изглеждаш дистинге — отбеляза Филис и си даде сметка колко старомодна е думата. За първи път от близо петдесет години се смущаваше като момиче. — Имаш ли някакви специални планове? — попита го тя.

— Имам — каза Монти и я изгледа по най-привлекателен начин. Макар и да бе плешив и по-дебел, отколкото бе полезно за здравето му, Монти излъчваше някаква самоувереност, която го правеше привлекателен, дори секси.

На вратата на апартамента се почука. Филис не очакваше никого.

— Може ли да отворя? — попита Монти, мина през вестибюла и отвори на Бърнард Кринц.

Архитектът влезе в стаята усмихнат и се огледа. За първи път ръкостискането му не беше като на търговец на стари коли, който иска на всяка цена да сключи сделка. Вместо това изглеждаше изпълнен с ентусиазъм — дори нетърпение. В първия момент Филис се изплаши, че Бърни търси нея, но след това от спалнята се появи госпожа Кац, без жилетката си, облечена в рокля с мъниста. Монти сложи ръка на рамото на Бърнард и го стисна сърдечно.

— Е — каза той, — премиера в „Метрополитън“, най-добрата ложа в залата и чудесна жена за компания. Вагнер не е сред любимците ми, но съм сигурен, че поне ти ще останеш доволен.

Филис изгледа Силвия озадачено, но Силвия беше облечена и готова, сякаш бе абсолютно наясно с тези неща. Бърнард й помогна да облече голямото си палто и да вземе незаменимата си чанта. Едва когато излязоха, Монти се обърна към Филис и й се усмихна.

— По-скъпо е, отколкото да купиш на малкото си братче шоколад, за да те остави на мира, но пък си осигуряваме поне пет часа тишина и усамотение.

След това се наклони към Филис и опря ръка в стената над рамото й, така че тя се оказа заклещена между тялото му и прозореца вляво. Знаеше, че се кани да я целуне — истинска целувка, целувка, която имаше значение и която би могла да доведе до други неща. В гърдите си почувства трепет, който не беше ангина. Бе минало доста време от последната й истинска целувка и не беше сигурна как ще реагира.

В този момент на вратата се позвъни отново. Монти повдигна вежди, усмихна се и отиде да отвори. В стаята влязоха трима келнери — единият буташе масичка на колелца, вторият носеше две бутилки шампанско в кофички с лед, а третият — поднос с вкусни неща.

— Реших, че можем да хапнем тук — отбеляза Монти.

Единият келнер подреди масата със замах и понечи да сложи розова ленена салфетка в скута на Филис, но Монти го спря.

— Не, благодаря. Аз ще се погрижа за това — каза той и ги освободи с жест. — Ако имаме нужда от нещо, ще се обадим.

Монти бе поръчал всичко — като начало миди за себе си, любимият й пъпеш за нея. С шампанското, плодът бе превъзходен. Никой, никога не бе глезил Филис по този начин. Когато й се бе налагало да се погрижи за нещо, погрижваше се и толкова. Бе се грижила за децата, когато бяха малки, бе се грижила за фирмата и Айра, когато той беше болен, и се грижеше за всички роднини, когато тъгуваха. Сега се бе появил човек, който да й поръча вечеря, включително и любимата й салата — дори бе забелязал с какви подправки я предпочита. Монти бе внимателен мъж.

— Не съм свикнала с такива неща — призна тя.

— Е, време е да свикнеш — каза той и мушна последната мида в устата си. — Забавно е човек да се отнася с теб наистина добре. — Усмихна се хитро и продължи: — Хрумна ми една идея. — Стана и остави вечерята, неизползваните чаши, сребърния кафеник. — Не мисля, че сега ни е необходима повече храна. Трябва ни само време.

Улови я за ръката и Филис почувства някакво бодване, електрическо жужене, което почти я накара да се изкиска с глас. Този човек беше на седемдесет и четири години и напълно откачен, но въпреки това тя реагираше. И в същото време, когато усети как желанието му възпламенява нейното собствено, я обзе някаква неохота. Беше свян, а може би и малко страх.

Сякаш почувствал боязливостта й, Монти я прегърна.

— Стари сме вече, татко Умлям — цитира той погрешно старото стихотворение, което Филис почти не помнеше. — Не искам да те карам да бързаш, но наистина те желая.

— Така ли? — попита Филис шеговито и свенливо. Харесваше й да го чуе. Всичко у този старец й харесваше.

— Искам да спиш с мен — добави Монти и целуна ухото й. — Може да не съм така добър, както някога, но от време на време… — Гласът му бе пресипнал. — Не съм привърженик на дългите годежи, а ти?

Филис поклати глава и го остави да я заведе в спалнята.

На прага я целуна, заведе я до леглото, сложи я да легне и внимателно свали обувките й.

— Милко съм нервна — призна Филис.

— Само малко ли? — попита Монти и се засмя. — На нашата възраст картите са на масата. Ти не можеш да загубиш девствеността си, но аз лесно мога да загубя своята гордост.

Наведе се и целуна Филис кратко, съвсем кратко, но все още имаше вкус на миди, шампанско и още нещо. След това седна на леглото и улови ръката й.

— Знаеш ли какво научих през последните пет десетилетия за секса? — попита той.

Филис, все още смутена, поклати глава.

— Научих, че в любовта към една жена има твърде много неща, с които повечето мъже нямат търпение да се занимават. Възрастта отне много от мен, Филис, скъпа, но ме дари с търпение. — Наведе се и я целуна отново, този път по-продължително. — Мога да ти гарантирам две неща… че никога няма да има нищо, от което да се срамуваш, и че в края на краищата, с мен ще преживееш много, много хубави неща.

Беше прав.

Два дни по-късно Сиг се събуди от бясно звънене и чукане по вратата. Никой в Ню Йорк не ставаше толкова рано в неделя.

— Какво има? Какво има? — промърмори тя навъсено, успя да се увие в един мохерен шал и отиде до вратата. До Коледа оставаха само девет дни за пазаруване, защо трябваше да я безпокоят така?

Шарън, задъхана и със зачервено лице, стоеше до Брус, който пък беше пребледнял като задник на ирландец.

— Какво има? — попита Сиг. — Мама добре ли е?

— Не — отговори Шарън.

— О, Боже, да не би…

— Не е това — прекъсна я Брус. — Не е получила инфаркт. Аз ще получа. Чековете на Монти се оказаха невалидни… и за моя бизнес и за дарението за училището.

— Какво? — изграчи Сиг. — Това е невъзможно! Ами Монтана? Ами авиолинията? Наследничката на Гинес?

— Фалшификат. Всичко е фалшификат — отвърна Брус. — Освен за наследничката. Оженил се е за нея и е изсмукал всичко. Той е търсач на съкровища. Запознал се е с мама в първа класа на самолета от Флорида. Сигурно е искал да се запознае с богата вдовица.

— Мама е летяла с първа класа? — учуди се Сиг и докосна главата си с ръка. Тримата все още стояха на прага. Сиг се наведе, за да вдигне вестника, „Сънди Таймс“. Трябваше да провери дали е излязла обявата й за апартамента.

— Влезте — каза тя. — Влезте.

Брус и Шарън минаха покрай нея. Раменете на Шарън бяха увиснали. Седнаха във всекидневната.

— Добре — заговори Сиг и се почувства по-уморена от всякога. — Започнете от началото.