— Не това казах. — Тя поклати отчаяно глава. — Не разбираш…

— Разбирам, че Джонас, Дейн и тези шибани файлове те преследват от десет години и всичко това ще свърши тук и сега.

Той приведе глава и изръмжа срещу нея.

— Свършва тук. Точно тук, по дяволите.

— Дори с цената на живота ни? — изплака тя, борейки се да спре сълзите си. — Те ни преследват, Ланс. Дори не можем да сме сигурни кой е и какво иска. Не ме карай да поемам този риск. Моля те.

Той отпусна ръка на корема й, дланта му го обгърна, а очите му станаха почти черни.

— Ако това щеше да коства живота ти, щях да го знам — заяви той. — Щях да го почувствам и ветровете щяха да ми го изкрещят. Това е единственият начин.

— Не. — Тя се отдръпна от него.

— Да.

Той не й остави време да спори. Щом устните й се отвориха, за да го наругаят, той се приближи, ръцете му я притиснаха към гърдите му.

Тя мислеше, че възбудата би трябвало да бъде по-малка, или поне тя да й откликва по-малко. Намираха се в сърцето на една война и чувстваше, че е на път да стане по-лошо. Но устните му върху нейните бяха толкова чувствени, еротични и властни. Той не помоли за целувка, нито се поколеба. Той я изиска. Завладя я. И в крайна сметка Хармъни се отдаде на порочните еротични малки захапки по устните й и от гърлото й започнаха да се откъсват накъсани стонове.

Тази доминантност бе нейното падение. Женските породи вероятно са били програмирани да се подчиняват на мъжете, но преди Ланс тази генетична заложеност никога не се бе проявявала в нея. С Ланс не можеше да го отрече. Не можеше да отрече нуждата или глада не повече, отколкото можеше да отрече страха, който се разтваряше под страстта му.

Ръцете му се плъзнаха по нейните, галейки плътта й с чувствена ласка, прогонвайки студа и замествайки го с топлина и удоволствие.

Тя бе изгубена в него. Колкото и невъзможно да беше, въпреки гнева й към него, страстта му я погълна, карайки глада в нея да нарасне и да я изпълни.

Тя разкъса дрехите му и сега, когато можеше да почувства кожата му срещу себе си и горещото докосване на тялото му, нищо друго не бе от значение.

Ризата й падна под ръцете му, само миг преди дънките й да я последват. Стенейки и борейки се за въздух, те се докосваха, разкъсвайки дрехите си, смъквайки чорапите и обувките си, докато Ланс я положи на леглото, а огромното му твърдо тяло се надвеси на нейното, откъсвайки устни от тези на Хармъни.

— Моя! — изръмжа той, докато разтваряше широко бедрата й, а пениса му се притисна към влажните горещи гънки на вагината й. — Кажи го, по дяволите! Кажи, че си моя.

— Твоя. — Тя едва можеше да диша, но нямаше как да спре думите да се откъснат от устните й, докато гледаше към него, шокирана от напрежението в погледа му.

Чертите на тъмното му лице, сините очи горящи решително, доминантност и изгаряща мъжка мощ, сякаш светеха срещу нея.

— Никой няма да те вземе от мен — изръмжа той, едната му ръка се вплете в косата й, докато члена му проникваше в нея — силен, горещ, разтягайки я до крайност, докато тя се извиваше срещу всеки негов тласък.

Искаше й се да затвори очи, но просто не можеше да откъсне погледа си от неговия. Той я държеше в плен, втренчен в очите й, прониквайки в душата й, както ерекцията му проникваше във вагината й.

Ако можеше щеше да се затвори пред него. Невероятното удоволствие минаващо през тялото й, пречупи концентрацията й, попречвайки й да го държи настрани от това, което изпитваше вътре в себе си.

— Недей… — Тя го молеше да я освободи, но не от тялото си, а от тази вътрешна връзка, която стигаше до самата й душа.

Той се надвеси над нея, широките му рамене блестяха от капчиците пот, които ги покриваха. Тя можеше да почувства мощта, вихреща се в тялото му, силата, която бе толкова голяма част от него, сега се обвиваше около нея, правейки я по-силна.

Защитавайки я.

— Няма да те пусна. — Гласът му трепереше от яростна решителност. — Няма да те загубя. Нито теб, нито това.

Тогава той отново се раздвижи, бедрата му се отдръпнаха назад, галейки всички оголени нервни окончания, карайки сетивата й да тръпнат от удоволствие, когато тя се изви, в опит да го задържи в себе си.

— Можеш ли да избягаш от това, Хармъни? — Устните му се извиха, когато проникна отново в нея, мощен, твърд тласък, заравяйки го дълбоко в нея, докато Хармъни стенеше от горещината експлодираща в тялото й. — Кажи ми, бейби. Кажи ми, че можеш да си отидеш от това.

Ако бе само удоволствието, тя определено можеше да се махне. Но бе нещо много повече. Докато я чукаше със силни заслепяващи тласъци, той покоряваше и душата й. Горещината премина от неговото в нейното тяло, замествайки твърдата решимост, която тя се бореше да възроди отново в сърцето си.

Едната му ръка сграбчи косата й и вплете пръсти в нея, добавяйки нова нотка на удоволствие. Другата му ръка обгърна гърдата й и я повдигна нагоре, така че устните му да покрият зърното и езика му да го замилва в екстаз.

Той проникваше през всяка защита, която бе изградила, оставяйки я да рухне в краката й, докато накрая тя впи пръсти в косата му, притискайки го към гърдите си.

Бедрата му се движеха срещу нейните, тласкайки, галейки я отвътре, докато пръстите му се търкаха в набъбналият й клитор. Чувственото галене и плъзгане, оттегляне и нахлуване я подлудяваше. Удоволствието бе заслепяващо, трупаше се пласт върху пласт, докато всичко в нея се превърна в една пулсираща нужда, глад, който забиваше нокти в утробата и душата й.

— Почувствай го! — Той повдигна глава, поглеждайки към нея с обтегнато изражение, когато спираловидното напрежение започна да се натрупва в него. — Няма да избягаш. Чу ли ме?

Тя поклати глава, опитвайки се да диша, да мисли.

— Кажи го, Хармъни. — В гласът му имаше властна и заповедническа нотка, която разтърси сетивата й.

Той искаше капитулацията й. Тя поклати отново глава, борейки се срещу това, борейки се с нуждата да му даде всичко, което желае.

— Кажи го, проклета да си! — Едната му ръка сграбчи бедрото й, за да я задържи неподвижна, докато се тласкаше в нея, той раздалечи бедра и тласъците му станаха по-силни, а щом се завъртя леко, започна да прониква още по-дълбоко в нея.

— Не го прави. — Стиснала зъби, Хармъни се опитваше да запази ума си. — Не.

— Кажи го. Ти си моя, по дяволите. Моя. И ще ме следваш. Кажи го.

Ръката му хвана китката й, докато ноктите й се забиваха в раменете му, и я притисна към леглото. Наказанието му дойде с бавни, мъчителни тласъци на пениса му, дълбоко във вагината й. Чувствено горещо плъзгане на мощната му ерекция по отчаяните й нервни окончания.

Хващайки и двете й китки с една ръка, той отново сграбчи бедрото й, за да я задържи прикована на място под него. Със силата на тялото си, той я контролираше, сякаш с контрола се бореше за надмощие над волята й.

— Няма — простена тя, борейки се срещу страха, срещу глада и срещу нуждата да му се подчини безпрекословно.

— Ще го направиш, Хармъни.

Преди да успее да възрази, той се раздвижи, излезе от тялото й и я завъртя по корем, приковавайки я към матрака.

— Проклет да си, Ланс. — Тя се бореше, когато той повдигна бедрата й, и мушна възглавница под тях, преди отново мощно да проникне във вагината й.

— Стой мирна. — Ръката му се спусна над задника й, плясвайки я леко и предупредително. — Дай ми каквото искам, бейби, и ти също ще получиш това, което искаш.

— Не мога да го направя. — Пръстите й се вкопчиха в чаршафа на леглото. — Няма…

— Ще го направиш, Хармъни. Кажи го. Кажи, че ще ме следваш. Няма да ти позволя да продължиш да бягаш.

Притискайки чело в леглото, тя поклати глава.

— О, мисля, че ще го направиш, скъпа. — Мекият предупредителен тон трябваше да я подготви за това, което ще последва, но не стана така.

Потръпна, когато почувства, че се отдръпва назад, усети как члена му запулсира силно в нея, преди ръцете му да раздалечат меките полукълба на задника й.

— Толкова си влажна. — Пръстите му се преместиха на мястото, където вагината й се бе разтегнала, за да го поеме. — Толкова сладка и влажна навсякъде. — Той потопи пръсти във влагата изтекла от вагината й и ги плъзна назад… назад.

— О, господи! — Очите й се отвориха рязко, шокирано и дезориентирано, насочвайки се към стаята пред нея.

Пръстът му се притисна към малкия скрит отвор на задника й. Палецът му масажираше, притискаше. Не беше докосването, а по-скоро доминантния му контрол и собственото й отдаване, което докара ума й до объркване и безумие.

Тогава тя го почувства да се навежда над нея и ръката му посегна към нощното шкафче, върху което стоеше несесера му с принадлежности за бръснене. Докато се движеше, члена му се търкаше в стените на вагината й, отнемайки дъха й, карайки я да стене, докато го гледаше как взима малката туба с лубрикант, който носеше със себе си.

Хармъни започна да трепери под него.

— Спокойно, скъпа. — Ръката му погали задника й, докато той се изправяше зад нея, карайки я да тръпне от удоволствие.