Беше в пламъци. Чувстваше се така, сякаш е в треска и изгаря; толкова чувствена, че въздуха в джипа изглеждаше прекалено тежък за дишане.

— Господи, това изражение на лицето ти. — Гласът му бе напрегнат, когато автомобила увеличи скоростта. — Убиваш ме.

Хармъни отвори очи, отпусна глава на облегалката и го погледна замаяно.

— Как изглеждам?

— Жадна — прошепна той. — Толкова възбудена и жадна, че ме караш да копнея да те видя заситена.

Можеше ли да бъде заситена?

— Искам те сега — каза тя тихо. — И това малко ме ужасява — призна с крива усмивка.

Животът трябва да означава нещо за теб, за да се страхуваш от последиците от действията си. Собственият й живот никога не бе бил от значение отвъд изпълнението на отговорностите й към други хора. До сега.

Сега животът означаваше удоволствие. Означаваше неговата целувка, неговото докосване, приключение в усещанията, каквото тя никога не си бе представяла, че ще намери.

— Ето я къщата. — Ланс кимна напред, когато фаровете осветиха бледите очертания на едноетажно ранчо. Разтегнатия дизайн изглеждаше ленив и удобен, светлините на верандата окъпваха предната част на къщата в нежен, съблазнителен блясък.

Ланс закара джипа до циментовата пътека, която водеше към верандата. Извади ключовете от стартера, обърна се към гостенката си и я погледна мълчаливо.

Светлозелените й очи се взираха в него през сънливо спуснатите клепачи, а руменината по бузите и подутите извивки на устните й свидетелстваха за възбудата й.

Самият Ланс бе в агония. Пенисът в дънките му бе като стомана, горещ и пулсиращ от желание да се зарови вътре в нея. Езикът го болеше от нуждата да я вкуси. Нужда, към която можеше да се пристрасти. Споменът за това го измъчваше — за фината сладост, със следа от възбуда.

— Готова ли си?

Хармъни кимна в отговор, изражението й беше мрачно, когато той отвори вратата си, за да излезе от автомобила. Но спря. Само едно вкусване. Бяха достатъчно близо до къщата. Със сигурност можеше да запази контрола си достатъчно дълго, за да я вкуси още веднъж.

Ланс я остави тя да върви пред него по пътеката, погледът му се насочи към бедрата й, които се поклащаха и люлееха съблазнително, а ръцете го засърбяха да ги сграбчи, да ги стисне и да ги задържи здраво, докато се тласка вътре в нея.

Мъжът направи гримаса при изгарящата страст, която измъчваше тестисите му. Те бяха напрегнати също както пенисът му, изтерзани, страдащи и копнеещи за освобождение. Ланс си мислеше, че я желае още преди онази целувка, но след като устните му докоснаха нейните, гладът само бе нараснал. Дори сега продължаваше да расте главоломно.

— Пристигнахме. — Ръката му се отпусна на хълбока й, докато отваряше мрежестата врата и вадеше ключовете от джоба си. Изсумтя, когато плата притисна ерекцията му, но успя да извади ключодържателя.

Отключи вратата и влезе. Бързо огледа вътрешността на къщата, сетивата му улавяха всеки нюанс, докато изследваше стаята.

— Имаш хубав дом — произнесе Хармъни меко, когато пристъпи в антрето. Слабата светлина създаваше лек ореол върху тъмночервеникавата копринена коса, падаща гладко около лицето й.

— Гладна ли си?

Младата жена поклати глава отрицателно и Ланс усети как мускулите му се стягат още повече, а пенисът му става още по-твърд, ако изобщо бе възможно.

— Питие?

— Не, благодаря. — Ръцете й висяха до тялото й, сякаш отпуснати, но Ланс усещаше напрежението, което я изпълваше.

Протегна ръка подканващо към нея и видя как тя подаде своята без колебание. Тънките й пръсти се свиха в топлата му длан. Приемащо. Охотно.

Ланс не успя да сдържи усмивката си, харесваше му лекият блясък на озадачено любопитство, който изпълваше погледа й всеки път, когато правеше така. Сякаш никой не й се бе усмихвал преди.

— Спалнята? — попита тогава.

Хармъни наклони глава и го погледна, докато вдишваше бавно и дълбоко. Той видя как руменината по бузите й се сгъсти, съзря безпокойството, което потъмни очите й.

Езикът й се подаде и облиза устните й. Това бе първият истински знак на нервност, който той видя от нея.

— Спалнята. — Гласът й бе дрезгав и вибриращ от желание.

Когато влязоха в спалнята, автоматичните светлини отслабнаха в лека, приглушена светлина, която засенчваше стаята и запазваше интимната обстановка, която той обичаше.

Ланс затвори вратата, обърна се към Хармъни и не й даде време да изрази каквото и да бе имала намерение да каже. Не искаше никакви възражения, не можеше да понесе да чуе колебание. Искаше я мека и сладка до него, езикът й да ближе неговия като малко котенце, вкусът й, този див вкус на орлови нокти и детелина, да порази сетивата му, както бе станало по-рано.

Устните му се спуснаха към нейните, докато той се опитваше да сдържи страстта си. Ръцете му я придърпаха към него и притиснаха нежните й извивки към високото му тяло, дланите му преминаха по гърба й, докато отпиваше от устните й. Дълбоки, успокояващи целувки, които само разпалваха още повече желанието.

Хармъни беше слаба в ръцете му, по-дребна, по-деликатна, отколкото изглеждаше, но Ланс усещаше силата в нея.

Малките й остри нокти го прободоха през ризата, когато пръстите й го стиснаха. Един измъчен стон се откъсна от него, когато бедрата й се раздвижиха срещу неговите и твърдият й плосък корем притисна бушуващия му пенис. Ланс наклони устните си върху нейните и плъзна език в устата й, търсейки нежното докосване на нейния и еликсира на страстта, който сякаш я изпълваше.

По дяволите, вкусът й беше прекрасен. Езикът й се преплете с неговия, разливайки сладък мед в сетивата му, който изгори съзнанието му като афродизиак.

— Ела тук. — Ръцете му обхванаха дупето й. Заоблено, извито и стегнато. Пръстите му го стиснаха и я повдигнаха към него. Ланс изстена, когато краката й се обвиха около кръста му и меката й женственост приюти ерекцията му.

— Ти си като огън. — Той захапа устните й, понесе я към леглото и я положи под себе си. — Толкова сладка и гореща, че може да изгубя ума си по теб.

Той беше изгубил ума си по нея. Пръстите му се насочиха към потника й и го издърпаха през главата й, разкривайки дантеления сутиен, който повдигаше гърдите й, след което отстрани и него.

Никоя жена не му бе повлиявала по този начин, никоя не го бе карала да изгаря, всяка клетка на тялото му да копнее и пулсира за докосването й, за вкуса й. Хармъни беше толкова дяволски женствена, толкова мека и топла, и все пак твърда и жилава, че той трябваше да стисне зъби, за да не изкрещи от нуждата за нея.

А тя го гледаше, ръцете й паднаха отстрани до тялото й, морскозелените й очи блестяха от страст и объркване.

Ланс свали обувките й и практичните бели чорапи. Стъпалата й бяха нежни, деликатни, с висок свод и малки лакирани нокти, толкова очарователни, че той направи гримаса при вида им.

Нищо на този свят не бе като жената — нежен аромат, леко украсен, с всички техни козметични трикове и самоуверената находчивост, която обръщаше един мъж наопаки. Те бяха слаби, и все пак най-голямата сила на земята. А тази жена би могла бързо да стане неговия свят. Той го усещаше. Знаеше го с всяка фибра на съществото си.

Хармъни носеше съвсем лек грим, колкото да подчертае външността си, а не да я прикрие, но аления цвят на тези малки нокти на краката бе това, което го тласна към ръба. Тя глезеше стъпалата си. Грижеше се за тях. Те бяха меки като коприна, с перфектен педикюр, и блестяха от красота.

Ланс вдигна едното ходило, докато я гледаше, и постави свода му върху бузата си, която се бе покрила с леко набола брада. Усети коприненото докосване, когато пръстите й се свиха и в очите й проблесна изненада.

Мъжът обърна глава, наведе я и гризна извивката на палеца й, след което го облиза невероятно нежно.

Очите й пламнаха, шок и нещо приличащо на страх изпълни дълбините им.

— Имаш прекрасни стъпала. — Той ги масажира кратко, преди да я пусне.

Хармъни преглътна и отвори уста да проговори, но само прехапа долната си устна, когато пръстите му се насочиха към панталоните й. Закопчалката и ципа паднаха бързо. Ханшът й се надигна и Ланс плъзна плата надолу по бедрата й, пръстите му докосваха нежната сатенена плът, докато освобождаваше краката й.

Тогава тя се протегна към него, ръцете й трепереха, а от устните й се откъсна тих, почти неуловим стон.

— Не още. — Той бутна ръцете й обратно на леглото. — Почакай, скъпа. Позволи ми да те докосна. Ако сложиш горещите си малки ръце върху мен първа, ще изгубя контрол и ще те чукам, докато и двамата не останем без сили, за да се тревожи за любовна игра. Просто си лежи там. Само за малко.

— Искам да те докосвам. — Думите й прозвучаха накъсано, но изпълни това, за което я бе помолил, пръстите й се свиха в юмруци и се отпуснаха от двете страни на главата й.

— И аз искам да ме докосваш — призна той, опитвайки се да разсее мъглата на страстта в съзнанието си. — Просто не още.

Ланс се отдръпна назад и очите му обходиха тялото й. Нежната дантела на сутиена й не можеше да скрие стегнатите й зърна. Плоският загорял корем и изящната бяла коприна на прашките й. Материята бе достатъчно влажна, за да очертае меките извивки на женствеността й.