— Господи, да… — простена той. — О, небеса. О, бейби.

Той бе опустошен от екстаза и безсилен пред силата на освобождението си, когато последната струя сперма се изстреля в устата й.

Едва тогава тя се отдръпна от него и чувството на устните й, плъзгащи се назад по дължината на пениса му изпрати силни тръпки на удоволствие по всеки негов нерв, го накара бързо да я изправи на крака.

Нямаше да успее да стигне до леглото. Просто не бе възможно. Вдигайки я на ръце, той игнорира слабия й протест и влетя във всекидневната. Нямаше време да я съблича. Ако не влезеше в нея на мига, щеше да полудее от силната нужда.

Заставайки пред големият покрит с възглавнички стол, който се оказа първата мебел изпречила се на пътят му, Ланс бързо я пусна долу.

— Обърни се. — Той я завъртя, а ръцете му на мига се заеха да свалят панталоните й.

— Диванът е…

— Майната му.

— Пода. — Тя дишаше също толкова тежко колкото и той, докато се опитваше да свали панталоните му, както правеше той с нейните.

— Наведи се напред.

Панталоните й се смъкнаха надолу по бедрата й. Златистите твърди полукълба го накараха да спре за миг. Притискайки я към стола, с ръка между раменете й, той я изви напред, докато тялото й не се отпусна върху меките възглавници.

— О, по дяволите, да — прошепна той, когато ръката му погали сатенено меката плът. — Красиво. Толкова дяволски красиво, бейби.

— Имаш фетиш към задници, Ланс — простена тя, щом и другата му ръка се присъедини в изучаването на меката й плът.

— О, бейби, и идея си нямаш. А това сладко задниче е най-красивото нещо, което някога съм виждал.

По меката златиста кожа нямаше нито един недостатък. Задника й бе достатъчно закръглен, че да може един мъж да го обхване с ръце и толкова изваян, че да му стане хоби по цял ден да я гледа единствено как крачи напред-назад. А той обожаваше да я гледа как ходи.

— Ланс. — Тя простена, когато пръстите му се плъзнаха между изкусителните полукълба, за да открият меката сладка влага между тях.

— Толкова си влажна, Хармъни. — Той се приближи, обхвана с ръка дължината на члена си и го потърка между бедрата й.

— Спри да си играеш…

— Но като си играя, ставаш толкова влажна. — Той позволи на пениса си да се плъзне по сладките й гънки, докато гледаше към подутият й клитор.

Хармъни потръпна.

— Толкова гореща и влажна — не се стърпя да я похвали той. По дяволите, само преди миг тя почти го бе пресушила и все пак само докосването й бе достатъчно да го задържи в плен на магията й.

— Ланс. Имам нужда от теб. — Гласът й трепереше. Нарастващата възбуда и нуждата бяха превърнали звънливия й глас в дълбок и дрезгав.

И той имаше нужда от нея.

Ланд отметна глава в екстаз, когато члена му откри сладкият вход към вагината й. Мускулите й го стиснаха, бавно засмуквайки го, докато той се навеждаше над нея. Ланс подпря ръце на облегалката на стола, а устните му докоснаха ухото й.

— Обичам те — прошепна той нежно.

Хармъни се шокира от собствения си вик. Прошепвайки тези две думички, той проникна в нея бързо и твърдо, тласкайки между чувствителните гънки и стегнати мускули, докато разпалваше огън в цялото й тяло.

Тя изви гръб, опитвайки се да се изправи, само за да осъзнае, че е прикована на място от ръцете му, покриващи нейните ръце и гърдите му, прилепени към гърба й.

— Толкова си стегната, скъпа — прошепна й той, извивайки бедра, галейки я отвътре, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Имаше нужда да си поеме дъх. Но всеки път щом опиташе, той се раздвижваше, изпращайки мълнии на удоволствие през сетивата й.

Отмятайки глава назад, от гърлото й се изтръгна дрезгав стон, докато устните му галеха лицето й, драскайки я леко със зъбите си и изпращайки чувствени тръпки по цялото й тяло.

— Имам нужда от теб… — Тя едва можеше да говори, докато се опитваше да раздвижи бедрата си, за да се наслади на дължината му, заровена дълбоко в тялото й.

Господи, члена му бе толкова голям, че разтягаше силно мускулите на влагалището й.

— Имаш ме, скъпа. — Той захапа брадичката й, преди устните му отново да се преместят до ухото й. — Всяка част от мен.

Тогава той започна да се движи с тласъци, които не бяха нито бавни, нито нежни. Нуждата пулсираше между тях, превръщайки се в отчаяна възбуда.

Хармъни никога не бе чувствала това напрежение, което изпитваше сега с Ланс и което все повече и повече стягаше гърдите й… Повече удоволствие, повече емоции се вихреха в гърдите й и засядаха в гърлото й. Преди този мъж не бе осъзнавала, че има нужда от друго, освен от отмъщението си.

Това, което изпитваше в този миг, бе нещо, без което не би могла да живее. Връзката с друго човешко същество. Топлината, която обгръщаше душата й, след всяко негово докосване.

— Ето, бейби…

Тя простена, когато тласъците му се засилиха, забивайки пръсти в материята, с която бе застлан стола. Едната му ръка сграбчи бедрото й, задържайки я на място, докато члена му се забиваше в нея със силни тласъци.

Разтърсващи, мъчителни усещания се стрелнаха от вагината й, разпространявайки се по цялото й тяло, умоляващо я за освобождаване. Беше толкова близо. Хармъни можеше да почувства как изгаря утробата й, но Ланс я възпираше, забавяйки тласъците си, преди отново да ги забърза и пак да ги забави, отново и отново.

Тя започна да ръмжи. Тихи малки звуци на животинско удоволствие, които се изтръгваха от гърлото й, щом изви гръб и започна да се бори да го задържи в себе си, стягайки вътрешните си мускули всеки път щом той се отдръпнеше назад.

— Лошо момиче. — Лекото плясване по задника й само допринесе за нарастващата й възбуда.

Болка ли бе или удоволствие?

Тя се притисна отново назад към него.

— Хареса ли ти, бейби? — Ръката му се спусна отново, но този път на другата буза на задника й. — Колко красиво се изчерви хубавото ти задниче.

Следващото плясване бе малко по-силно от предишните, удоволствието бе по-остро, а зад клепачите на затворените си очи видя звезди. Тя се стегна отново около него, стенейки от невероятното удоволствие струящо през тялото й.

— Казах ти, че ще те напляскам, бейби.

Още едно плясване и още един силен тласък. Оттегляне, плясване, тласък. Сетивата й стенеха, нестихващи писъци на нужда, докато усещаше как огъня пламва в утробата й. Тя беше близо. Господи, толкова близо.

В следващия миг той сграбчи бедрата й с две ръце и започна да се тласка силно в нея. Твърдата дължина на члена му разтягаше вътрешните й мускули, галейки ги, възпламенявайки всяко нервно окончание, до което се докоснеха, изтръгвайки стонове от гърлото й.

Оргазмът не просто изригна в нея. Беше експлозия, всяка нейна клетка, всеки мускул в тялото й се сви, стегна се, възпламенявайки я с шокиращ резултат. Викът на Ланс отекна някак далечно в ушите й. Усещането на тялото му, покриващо я, държейки я близо, защитавайки я, докато тръпките разтърсваха тялото й, само усилваше невероятното удоволствие.

— Скъпа моя — прошепна той в ухото й, докато тя се бореше да го задържи в тялото си, а вагината й се напрегна, докато пениса му изстреля семето си в нея за последен път.

* * *

Хармъни бе останала без сили и воля, когато Ланс се размърда, излезе от тялото й и обу панталоните си, преди да я вдигне на ръце. Главата й се отпусна на рамото му и тя затвори очи, борейки се да вземе под контрол емоциите си.

Той се насочи към банята, където съблече и двамата, и постави Хармъни под струите топла вода.

Тя го наблюдаваше, докато я къпеше. Ръцете му бяха нежни, изражението смесица от задоволена похот и нежно веселие, докато я гледаше как му се мръщи.

Ланс не говореше, а тя нямаше енергията да говори за всичко, което чувстваше и което растеше в душата й. Затова тя стоеше и го гледаше, удивена от мъжа, който, коленичил пред нея, довърши измиването, преди да я обърне и да се заеме с измиването на задната част на тялото й.

— Готово, вече си чиста — прошепна той, обръщайки се, за да измие бързо тялото и косата си. Със собственото си тяло той се отнасяше много по-грубо, отколкото с нейното.

Водата от душа изми първо пяната по красивото му лице, после по тила, раменете и мощните му гърди.

Къпейки тялото си надолу, той изми наполовина еректиралият си член и тежките торбички под него. Беше бърз, ефективен и не губеше никакво време. Упражняваше същата сила, докато миеше тялото си, каквато упражняваше и във всяко нещо, което правеше. С изключение на случаите, в които докосваше нея.

Хармъни го гледаше през водните струи, осъзнавайки че с нея Ланс до някаква степен бе нарушил някои от собствените си правила.

Неписаните си правила. Тя го знаеше. Ланс бе мъж, който приемаше живота такъв какъвто е, и поправяше това, което бе по силите му да поправи. И го правеше без колебание.

Той не бе човек на преструвките и никога не се оправдаваше, ако се провали.

Той виждаше всички различни нюанси на свята и правеше всичко, което е по силите му, за може този свят да стане едно по-добро място.