Беше се надявал двете убийства, които бе инсценирал да хвърлят достатъчно подозрение върху нея, за да я съдят по собствените й закони. Тя бе достатъчно млада и приличаше на Породата, заподозряна в няколко убийства. Алонзо дори бе получил доклади от шпионина си в Убежището, че Смъртта е била там, под надзора на Джонас.

Ако Хармъни Ланкастър беше Смъртта обаче, нямаше да се налага неговият човек да извършва убийствата. Тя щеше да удари бързо, без милост.

Алонзо потърка челюстта си и стисна зъби, когато Райдъра изчезна от погледа му. Този глупав шериф щеше да съсипе всичко. Без съмнение спеше с нея. Мъжете не можеха да устоят на сексуалността на женските котки.

— Преподобни. — Акер Макуайър пристъпи към него бавно, високото му върлинесто тяло мина през входа на витрината. — Сега какво, сър?

Висок. Рус. Убиец, толкова безмилостен, колкото и онзи, който наричаха Смъртта. Той беше Дресьор в лабораториите, дори бе прекарал няколко месеца във френската лаборатория, макар и след бягството на Смъртта.

— Наблюдаваме ги — изръмжа той. — Джонас е намислил нещо.

— Има доклад от Убежището. Може би тя е Смъртта. Хеликоптерът беше проследен от Убежището до Карлсбад в нощта, в която си е тръгнала. На следващия ден Хармъни Ланкастър се появи тук, както и в базата данни на Породите.

Можеше ли тя да е Смъртта?

Хенри Ричард мушна ръце в широките джобове на спортните си панталони и се загледа в посоката, която Райдъра бе поел. Тя беше на точната възраст и телосложение. И имаше прилика със снимките, до които се бе добрал, въпреки че бе толкова слаба, че не можеше да е сигурен, че е тя. Но беше възможно.

— Има ли някаква информация за това как Джонас я е заловил, или защо й е позволил да живее?

Дори Породите бяха обявили цена за главата на Смъртта.

— Само това, че тя има нещо, което той иска. — Акер поклати глава, светлорусите кичури на косата му се развяха от вятъра.

— Тогава сигурно е тя — каза замислено. — Той ще иска информацията, която е откраднала, когато е избягала.

— Джонас Уайът не е единственият, който иска тази информация. Хората му са успели да я проследят до определено място, но не и по-нататък. Информацията, която тя е откраднала от лабораториите в деня, в който е убила учените, работещи там, е била толкова тайна и важна, че са били изразходвани милиони в опити да се открие.

— Ние можем да я хванем.

Хенри поклати глава бавно.

— Ще я проследим. Джонас ще пренебрегне убийствата, вярва, че ги е извършила в замяна на информацията, която притежава. Това би могло да обясни защо той си тръгна без нея.

— Аз изимитирах метода й на убийство точно. — Уверенията на Акер нямаха значение. От значение бяха само резултатите.

Хенри кимна отново.

— Да. Това би обяснило всичко. Те определено я подозират за убийствата, така че тя може да се окаже Смъртта. Наблюдавай я. Ако се отправят извън града, тогава ще знаем, че е тя.

Почувства задоволство. Беше толкова близо до унищожаването на Породите. Усещаше го. Ако Хармъни Ланкастър наистина беше Смъртта и Акер бе извършил престъпленията по достатъчно сходен начин с нейния маниер, тогава обвинението й щеше да бъде много по-лесно. И задоволяващо. Той щеше да й покаже колко неуравновесени са Породите и колко си приличат с безмилостните животни, които са били създадени да бъдат.

Не би позволил на нищо да открадне този шанс от него. Достатъчно е било откраднато от него заради измяната на дядо му, помагал при създаването на тези чудовища, тия мерзости срещу всемогъщия Бог.

Как му се искаше дядо му да е все още жив. Хенри Вандерел Демарси беше глупак.

Дъщеря му, майката на Хенри Ричард, не била достатъчна за баща си. Вандерел Демарси искаше син, а не внукът, който щеше да се роди по-късно. И бе създал сина си. Беше позволил семето му да бъде опетнено от Породи, така че да може да предаде дъщерята, която му е била дадена.

Хенри Ричард Вандерел Демарси. Копелето. Дядото на Х.Р., дори бе кръстен на него, въпреки че отказваше да използва това име, или част от него. Не искаше да бъде част от този род. Ако беше още жив, Алонзо щеше да го убие. Той бе помогнал в създаването на тези чудовища, за да има перфектния си син, беше откраднал голяма част от огромното си богатство, за да го даде на този син. По този начин бе оставил бабата на Алонзо с толкова пари, колкото да задържи имението, което й бе дадено. А нейните роднини в Южна Африка със сигурност не бяха проявили никакъв интерес да й помогнат в този момент.

Вандерел Индъстрис сега бе един от най-големите конгломерати в света и дори те, копелетата, поддържаха Породите. Въпреки че не би трябвало да очаква друго. Очевидно генетиката на Вандерел носеше следа от лудост.

Алонзо щеше да им прости не повече, отколкото би простил на дядо си.

Х.Р оголи зъби яростно. Първият Лъв. Първият създаден някога, първият избягал. И с бягството си той бе получил богатството, което дядото на Х.Р. тайно бе откраднал под носа на съпругата си, а след това бе изчезнал безследно.

Копеле. Семейството на Х.Р. бе пострадало. Те се бяха борили и мизерствали след смъртта му, докато майка му не се бе омъжила в могъщата фамилия Алонзо.

Дядо му ги бе предал заради едно животно.

Хенри се закле отново, както бе правил в продължение на десетилетия, че всяка Порода ще си плати. Че той лично ще се погрижи да изчезнат от лицето на земята. Те бяха отвратителни. Създания. Нямаха право да живеят и той щеше да се погрижи да се върнат в ада, от който бяха изпълзели. Щяха да се присъединят към стария Хенри Вандерел Демарси в огньовете на вечния съд. И той щеше да бъде този, който ще ги прати там.

Двадесет и първа глава

Порочно еротично чувство се обви около Ланс, когато той се облегна на стената от вътрешната страна на дома си и погледна надолу в екстаз.

Хармъни не бе жена, на която можеш да откажеш нещо, щом тя си науми, че трябва да го получи. Бе успяла да откопчае джинсите му още преди да стигнат до къщата, а ноктите й драскаха леко пениса му, карайки го да се бори да си поеме дъх.

Той едва успя да я отнесе до къщата и в мига, в който вратата се затвори зад тях, тя се бе свлякла на колене пред него. В момента тя бе на колене, а неговите заплашваха да се подгънат всеки момент.

Не можеше да откъсне погледа си от нея. Гледката на лицето й, затворените й очи и изражението й, толкова чувствено и зачервено, докато поемаше пениса му в устата си.

Гладък и горещ, езика й облиза набъбналата глава на пениса му, преди да го поеме навътре, чак до гърлото си, подлудявайки го с вибриращото си мъркане срещу плътта му.

Вплитайки ръце в косата й, той отметна глава, назад към стената борейки се да възвърне контрола си. По дяволите, имаше нужда от цялата си сила, за да остане на крака. Малката развратница щеше да го изсмуче целият, докато той се гърчеше от удоволствие.

— Определено ще те напляскам — каза той, в мига, в който успя да си поеме дъх. — Господи, бейби… да. Устата ти е дяволски добра.

Беше много повече от добра. Беше второто най-прекрасно място на този свят. Първото бе влажно и горещо и го очакваше между прелестните й бедра.

Още едно шумно мъркане се откъсна от гърлото й. Той можеше да се закълне, че го усети направо в тестисите си. Мачкайки косата й, той стисна зъби и опита да се пребори със замайващото удоволствие, което заплашваше да го погълне. По дяволите, не искаше да свършва. Все още не. Не и след като чувството беше толкова дяволски добро. Не и сега, когато страстта и възбудата преобразили лицето на Хармъни го държаха в плен на магията си.

— Мамка му! — Той стисна зъби, когато очите й се отвориха бавно, а набъбналата главичка на пениса му се изплъзна измежду устните й за да може езика й да го оближе.

Ближеше го сякаш това бе любимото й лакомство, галейки с горещия си малък език изпъкналата главичка преди отново да я поеме в устата си.

— Вещица — простена той. — Ще бъдеш напляскана, заради тази твоя гореща малка уста.

Той можеше да види голият й задник, леко зачервен от ръката му, а гънките на женствеността й — покрити със сладка влага.

Тя простена възбудено.

— Харесва ли ти? — попита той, борейки се да си поеме дъх, щом едната й ръка обви останалата част от пениса му, която не можеше да бъде достигната от устните й. С другата си ръка тя обхвана топките му и започна леко да ги драска с нокти, карайки го да изпитва толкова силно удоволствие, че той помисли, че ще свърши всеки момент.

Тя отне разсъдъка му. Обви се толкова здраво около душата му, че с всяко докосване, всеки поглед към нея, той се чувстваше като в рая. Това бе много повече от удоволствие.

Пот покри челото му, гърдите му, карайки ризата да залепне за тялото му като втора кожа. Накъсан вик се откъсна от устните му, когато тя го стисна за последно преди да го освободи. Езика й направо го убиваше.

— Няма да мога да издържа повече, бейби. — Той премигна от потта влизаща в очите му, а ръцете му стегнаха хватката си в косата й, докато се опитваше да я издърпа към себе си.

Тя стисна предупредително зъби. Вероятно би трябвало да го заболи. Не му допадаше да усеща зъби около члена си. Но острите ъгълчета на зъбите й го одраскаха нежно, изпращайки мълнии на удоволствие през тялото му. В същото време хватката й около члена му се затегна, а всмукванията на устата й станаха по-силни, погубвайки го. Ланс чу собствения си вик, дрезгав от удоволствието, докато свършваше в устата й. Членът му потръпна, стегна се и семето му се изля в устата й на силни струи. Всяко впръскване караше тялото му да тръпне, докато тя продължаваше да го смуче нежно. Дъха излизаше на тласъци от гърдите му, коленете му едва не се подкосиха, и той се наведе напред, за да ги подпре с ръце.