Двадесета глава

Беше бременна. А това не беше нещо, което един убиец би приел лесно, Хармъни бе сигурна. Честно казано, това я ужасяваше. А тя не се беше чувствала ужасена от много дълго време.

Когато Джонас и неговата пасмина, включително и адвокатката, напуснаха офиса и излетяха с лъскавия им малък черен хеликоптер, Хармъни се отправи към канапето от другата страна на стаята и седна уморено.

Странно, не се чувстваше различно. Не трябваше ли да се чувства бременна, или нещо такова? Не трябваше ли светът да изглежда различно или тялото й да се чувства различно?

Ланс заобиколи бюрото си и се тръшна на стола, а Хармъни отпусна глава назад върху възглавниците и се замисли. Не обичаше да мисли. Не обичаше да се намира между чука и наковалнята, но сега беше там. Благодарение на Джонас.

Брат й. Тя стисна зъби при мисълта за родствената им връзка. След това изскърца с тях, когато логическата част от мозъка й се съгласи с него. Тя щеше да направи същото. Защитаването на Породите беше несигурна работа в този момент и ако особеностите около разгонването и стареенето излезеха наяве, всички щяха да бъдат прецакани. По дяволите, това побъркваше Хармъни, когато хормоните бушуваха. Не че наистина си бе позволявала да мисли за това до този момент. Обаче сега трябваше.

Беше прецакана. И то не по добрия начин.

Беше бременна. Имаше нов живот, който да защитава. Дете. Детето на Ланс. Как щеше да предпази себе си, детето си и Ланс? Докато Смъртта беше жива, опасността щеше да виси над нея.

И все пак тя не можеше да предаде Дейн. Нямаше значение защо той е бил или не е бил там, за да я спасява през последните десет години. Беше факт, че го е правил. Беше се грижил за нея, беше излекувал потенциално смъртоносните й рани и й беше осигурил място, където да се скрие, когато тя трябваше да оздравее.

Грижеше се за нея. Каквито и да бяха причините му, каквото и да искаше от нея, той го бе сторил. Може да му беше ядосана сега, но знаеше това.

Господи, можеха ли нещата да станат по-лоши? Алонзо протестираше пред вратите на шерифството, Джонас бе решен да залови единствения приятел, който някога бе имала, а тя бе чифтосана с мъж, който бе решен да не я пуска да си тръгне. Изобщо не се съмняваше, че Ланс ще я върже и затвори в една от неговите проклети килии, ако с това щеше да я задържи.

Бременна.

Хармъни положи внимателно ръка върху корема си и се намръщи, докато се опитваше да осмисли това. Очевидно хормоналната терапия не струваше. Тя не бе спряла разгонването, нито бе предотвратила зачеването. Всичко, което бе направила, бе да се погрижи Хармъни да не избяга. А трябваше да бяга, нали?

Добре, така или иначе нямаше да избяга. Прииска й се да ритне нещо. От първата вечер, когато бе срещнала Ланс, беше хваната в капана и го знаеше. Проклето да е разгонването, този мъж знаеше как да докосва, да прегръща и как да накара една жена да се пристрасти дори без глупавите й хормони.

Трябваше да има начин да се измъкне от това. Начин да даде на Джонас това, което иска, без да предава Дейн и начин да се увери, че Дейн ще остане в безопасност. Не беше възможно той да е първият Лъв, без значение какво твърдеше Джонас. Повечето от електронните файлове бяха криптирани, но информацията за първият Лъв беше трудна. Множество страници с генетични доклади и тренировъчни профили. Ако нямаше още хард дискове, заедно с тези файлове, Хармъни никога нямаше да се справи.

А и тя не беше хакер. Електрониката, когато не ставаше въпрос за система за сигурност или оръжия, не беше стихията й. Компютрите бяха трън в задника, а джобните модели направо я подлудяваха. А клетъчните телефони бяха за хора с предсмъртно желание. Те можеха да бъдат хакнати, проследени и подслушвани, както тя често се опитваше да каже на Дейн. По тази причина тя дори нямаше мобилен телефон, за да му се обади. А сега наистина трябваше да говори с него. Защото искаше да знае какво, по дяволите, планира той. Може би щеше да успее да се промъкне в свързващия офис и да проведе един бърз разговор…

— Не и в този живот.

Хармъни вдигна глава и се взря в половинката си. Този властен тон караше нервните окончания на едно момиче да се събудят, но сега не беше време за това.

— Глупав вятър. — Думите прозвучаха почти като ръмжене. — Това е толкова несправедливо, Ланс. По-лошо е дори от четенето на мисли.

— Свиквай.

Хармъни свъси вежди към сърдиткото, който бе заел мястото на обикновено веселият й любовник. Ланс седна, опря лакти на бюрото и прегледа папката. Доста дебела папка. Очите й се присвиха, когато той обърна страницата и тя съзря едно име. Това нейното досие ли беше?

— Какво правиш?

— Опитвам се да разбера как да обезвредим това копеле, брат ти — изръмжа мъжът.

Хармъни сви рамене.

— Дейн. Но той не е първият Лъв.

— Без майтап! — изръмжа отново Ланс. — От къде знаеш?

Хармъни извъртя очи и се изправи на крака.

— Защото Дейн не е чифтосан. А първият Лъв е.

— А ти откъде знаеш?

Хармъни пъхна ръце в задните джобове на дънките си, докато обмисляше възможностите си за отговор.

— Хармъни? — В тона му се появи отново онази властна нотка.

— Е, според онова, което казват, след като се чифтосаш, не можеш да правиш секс с друг. Нали така?

— Да — изплю той.

— Ами — Хармъни размърда рамене неловко. — Ако Дейн е първият Лъв, тогава е нарушил това малко правило.

— Не е възможно — изръмжа Ланс. — Брейдън каза, че мъжете дори не могат да се „заинтересоват“ от друга жена. Сега ми обясни как Дейн е нарушил това малко правило.

Младата жена стисна устни.

— Ами… Защото… — Тя се покашля. Беше й дяволски неловко. — Аз спах с него.

— Мамка му, знаех си! — озъби се Ланс и затвори папката шумно. — И защо не даде тази информация по-рано? Когато тя можеше да обезвреди Джонас?

— Защото, може би, това не е негова работа — озъби се тя в отговор, разкривайки кучешките си зъби. Сега вече щеше да я ядоса.

— И смяташ, че това не би помогнало, ако той знае, че Дейн не е първият Лъв?

— Е, не знам това със сигурност — намръщи се жената. — Какво се случва, когато половинката ти умре? Въпреки че не мисля, че е чифтосан. — Тя бърбореше. Хармъни Ланкастър, известна като Смъртта, се превръщаше в глупачка. Изведнъж затвори уста. — Виж, Джонас няма да се оттегли просто така — информира го тя, когато Ланс я погледна намръщено. — Веднъж насади ли се нещо в главата му, то си остава там. Беше такъв в лабораториите и оттогава не се е променил.

— И как ще помогне това да се обадиш на безценния ти Дейн?

Хармъни облиза устни.

— Ами мога да му кажа какво става.

— И как ще ни помогне това? — Гласът му стана по-груб и гневен.

— Той би могъл да ни скрие. Само докато разберем това…

Ланс наведе глава.

— Той може да го направи, Ланс — прошепна младата жена. — Само докато бебето… — Тя преглътна сълзите си. — Докато то е в безопасност.

Усещаше как ръцете й треперят, чувстваше как емоциите я поглъщат. О, Господи, не можеше да понесе това.

Ланс вдигна глава след няколко напрегнати секунди. Гневът, който Хармъни очакваше, го нямаше, но изражението му изобщо не бе окуражително.

— Ланс, чуй ме. Той знае как да го направи. Крил ме е достатъчно пъти…

— Ако побегнем сега, никога няма да спрем, Хармъни. — Гласът му беше нежен, но властен. — Не искам това за нас, или за нашето дете.

Раменете на Хармъни увиснаха и тя се извърна от него. Какво друго можеха да направят?

— Трябват ни файловете, които си откраднала — заяви тогава половинката й.

Хармъни се завъртя.

— Как ще помогнат? Заради шпионина в Убежището не можем да направим нищо с тях. Няма начин Лео да остане в безопасност, ако съществуването му бъде разкрито.

— Джонас беше прав, Хармъни — каза Ланс. — Съществуването на чифтосването е бомба със закъснител, която само чака да бъде взривена. Когато това се случи, Породите никога няма да бъдат в безопасност.

— Какво предлагаш тогава? — Тя махна с ръка подигравателно. — Направо да го пратим при Съвета. Защото Койотите ще разбият войниците на Породите. Няма начин да го опазим, ако новината за него достигне до Убежището.

— Ще вземем информацията и ще отидем там — каза Ланс. — С малко късмет, в дисковете, които си намерила, ще се съдържа информация за разгонването.

Гласът му вибрираше от знание. Боже, това нещо с вятъра наистина ще я подлуди.

Хармъни потърка лицето си, притискайки с длани очите си, докато се бореше с желанието не просто да защити и открие първият Лъв, но и да запази собствената си реалност.

— Ако е толкова добър в криенето на хора, тогава може би този Дейн ще скрие и първият Лъв — предположи Ланс. — Можем да проверим информацията за себе си…

— Голяма част от нея е криптирана. — Хармъни поклати глава. — Аз не мога да разбия кода. — Отпусна ръце и се взря в него отчаяно.