— И ако Хармъни не го направи, тогава няма да вдигнеш дори ръка, за да й помогнеш? — подтикна го Ланс.

Джонас се вгледа в Хармъни няколко дълги мълчаливи секунди.

— Бих умрял за сестра си. Но когато истината за разгонването излезе наяве, ако ние не сме подготвени за това, ако не разполагаме с отговорите, които трябва да предоставим на обществеността, тогава няма да бъда в състояние да спася никого. Нито себе си, нито моите хора, нито сестра си.

* * *

Дейн дъвчеше края на пурата си, докато наблюдаваше как Х.Р. Алонзо се движи сред протестиращите пред сградата на шерифството. Беше наистина трудно да си представи този човек като далечен чичо. Силни челюсти, нисък ръст и мънистени очички не се вписваха особено в името Вандерел. Макар че той не беше Вандерел, беше син на дъщеря Вандерел, и се оказа, че генетиката не бе направила успешна кръстоска. Жалко всъщност. Един истински Вандерел, макар и користен по сърце и твърде решен да следва собствената си цел, имаше малко благоприличие. Беше очевидно, че в генетиката на Хенри Ричард Алонзо липсваше този компонент.

И все пак му беше чичо. Внук на човека, чиято сперма бе създала първият Лъв. Илай Вандерел Демарси и съпругата му бяха създали дъщеря, след което Илай бе насочил вниманието си към Съвета по генетика и създаването на представата му за перфектен син. В крайна сметка съпругата му отказала да ражда повече деца, а както старият Вандерел Демарси бе казал на Лео, един син означава всичко. Илай беше решен да отгледа сина си като никой друг. Без значение какво ще му струва.

Арогантността и чувството му за превъзходство никога не са били под въпрос. Решителността му да има син по-силен, по-интелигентен и уникален от всеки друг, можеше да го определи като луд.

Спермата на Илай, макар и генетично променена, беше започнала процеса. След това той се бе заел със създаване на империя за своя син. Империята Вандерел. Конгломерат от корпорации, ръководен от мним далечен роднина. Погледът му бе забележително мъдро насочен към бъдещето. Електроника, оръжия и специализирани превозни средства.

Дейн поклати глава при спомена за стареца. Той бе починал малко след бягството на Лео от лабораторията, но бе умрял, знаейки, че е дал свобода на своя син и че синът му винаги ще знае какво е сигурност.

Това беше преди повече от шестдесет години. Империята Вандерел беше преуспяваща, вече световна сила, макар че човекът, стоящ зад нея, винаги внимаваше да остане скрит.

За съжаление по някакъв начин Алонзо бе узнал за участието на стария Илай в Съвета по генетика и родството му с Породите. Бедните господа, доста са били разстроени от това.

— Лео започва да се изнервя — промърмори Райън, когато той тръгна към кафенето отсреща. — Иска да се придвижим към нея.

Чудесно. Старецът искаше раздвижване.

Това обикновено означаваше, че реве от единият край на имението до другия и заплашва сам да потегли към Броукен Бът.

Вината беше негова, призна си Дейн. Първият път, когато бе открил Хармъни, ранена, почти изпотрошена, изпаднала в треска, той я бе отвел при майка си. По дяволите, не беше лекар. Майка му по едно време бе била най-важният специалист по генетика на Породите и заболявания. Тя бе идеалното решение.

Докато Хармъни лежеше в трескава мъгла и плачеше като детето, което всъщност беше, Лео беше този, който седеше до нея. Който плачеше с нея. Сега старецът мислеше за нея като за своя собствена дъщеря. А никой не застрашаваше онова, което принадлежи на Лео Вандерел. Ако такъв човек останеше жив, то бе само за да може да съжалява.

Дейн се втренчи в Райън мълчаливо с присвити очи, докато четеше вината по лицето на приятеля си. Рай отметна тъмната коса от челото си. В очите му се спотайваше веселие.

Райън бе смятан за много привлекателен от жените. Чертите му бяха изваяни и леко отсечени. Устните му — леко пълни, а сините му очи — често пълни със смях. И беше ужасно влюбен в половинката на Лео, майката на Дейн.

Майката на Дейн се бе обадила по-рано и вместо Дейн да се изправя пред разпита й, бе дал телефона на Рай, за да даде обяснения вместо него. Лоша идея. Райън бе толкова заслепен от жената, че всичко, което можеше да направи, бе да не заеква, когато говори с нея. Винаги издаваше плановете им на говорещата измамно меко и нежно половинка на първият Лъв.

Дейн извърна глава и се загледа през прозореца към протестиращите пред шерифството. Лео никога нямаше да се съгласи да отведат Хармъни от половинката й. Идеята беше добра и изпълнима, но Дейн познаваше баща си. Старецът щеше да получи удар.

Старец. Дейн едва не изсумтя. На деветдесет, Лео все още бе в разцвета на силите си, както й съпругата му. И в това бе същността на този малък кошмар.

— Джонас е направил своя ход — промърмори Дейн. — Сега ще се опита да се пазари с нея. Може да приеме информацията, която Хармъни има, ако тя му откаже онова, което наистина иска той.

Той трябваше да я принуди да му я даде преди години, помисли си Дейн. Но запазвайки това, мисълта какво ще се случи с първият Лъв, ако Съвета го открият, поддържаше желанието на Хармъни да се бори да живее. Оцеляването й зависеше от вярата й, че е единствената, която знае за съществуването на Лео. Дейн й имаше доверие — дори повече, познаваше я така, както половинката й я познава. Беше се борила като дива котка да скрие и запази това, което бе откраднала от онези лаборатории. Беше се борила да живее и той искаше да помогне. Имаше нужда Хармъни да живее.

— Джонас иска теб — напомни му Райън.

Ааа, да. Доклада на Елиана, че Джонас е тръгнал след сянката, която пази живота на Хармъни. Момчето бе отхапало повече, отколкото може да сдъвче. Ако случайно Джонас успееше да го залови, нямаше да го задържи за дълго. Ако Лео имаше собственическо отношение към Хармъни, тогава чувствата му бяха често обсебващи, когато бе замесен единственият му син.

Не че Дейн имаше намерение да се остави да го заловят.

— Той ще я обвини в убийствата. Ще призове Закона на Породите и ще я задържи на мига. Лео ще се разтревожи — напомни му Райън.

Дейн поклати глава.

— Ще получи аневризма. Няма да се разтревожи.

Устните на Райън се извиха.

Като партньор Райън де Салво беше най-добрия, който една Порода може да пожелае. Особено една хибридна Порода с тайните, които Дейн имаше. Признанието, че е надхвърлил петдесетте щеше да шокира повечето хора. Рай го беше приел като нормално.

— Какъв е плана? — попита Райън, докато приятелят му наблюдаваше протестиращите разсеяно.

— Трябва да имаме план? — Дейн се облегна назад, постави пурата между зъбите си и се усмихна бавно. — Да прелетим, приятелю. Интересно ми е да видя колко далеч ще стигне Джонас с малкия си план. Да видим какво е направил.

Райън го погледна изумено.

— Шегуваш се.

Дейн се ухили.

— Не съвсем. Мисля, че е време да науча от какво тесто е замесен малкият ми полубрат, а? Семето, което Съвета е запазило от стареца, е създало Джонас. Да видим дали той притежава същата стоманена решителност.

За щастие Хармъни беше резултат от друга бащина линия на Порода. В противен случай, чувствата му към нея щяха да го погубят още преди години. Лео не беше съгласен с нарушаването на някои правила. Това бе едно от тях. Ако Дейн чукаше женска Порода, тогава по-добре да е сто процента сигурен от каква бащина линия е. Което означаваше, че майка му е направила задълбочен генетичен анализ. Което пък не благоприятстваше за добрия сексуален живот на един мъж — майка му да проверява надеждността на бъдещата му любовница.

Достатъчно лошо беше, когато Лео научи, че е вкарал Хармъни в леглото си. Старецът бе беснял в продължение на месеци, разярен, че Дейн се е осмелил да я вземе без чифтосване.

— А информацията, която тя притежава?

— За съжаление, трябва да обезпечим файловете, които е откраднала. Повече не можем да й позволим да ги задържи. — Дейн извади пурата от устата си и издуха струйка дим, а погледът му се отклони към сервитьорката, движеща се из помещението. Беше прекрасно дребно същество, а той имаше нужда да облекчи напрежението, нарастващо вътре в него.

Когато тя погледна към него, той й намигна бавно и видя лекото й изчервяване.

— И как смяташ да го направиш? — попита Райън подозрително.

— Не аз. — Дейн сви рамене. — Хармъни ще го направи. Ние просто ще я следим и ще я освободим от наградата й. И, разбира се, Джонас ще я последва, за да я защити, и вероятно да ме залови. За последното ще трябва да го разочароваме.

— Боже, ти си си изгубил ума. — Рай се облегна бавно на стола си. — Старецът ще побеснее, ако научи за това, Дейн. Той не харесва игричките, които продължаваш да играеш със Съвета и Джонас.

— Кой казва, че трябва да знае? — Дейн се ухили и постави нова тънка пура между устните си. — Райън, трябва да те държа далеч от майка ми. Любовта ти към нея ще те погуби, освен факта, че те прави нетърпелив да разкриеш всичките ни тайни.

Райън се ухили.

— Тя е една добре изглеждаща жена, Дейн.

— Тя ми е майка. — Предупредителният поглед не помогна много.

Райън изпусна въздишка, изпълнена със съжаление.

— Има дни, когато се чудя на това…