— Престани, Джонас — предупреди го Ланс строго.

— Той няма да ме залови, защото аз няма да го допусна. — Беше бременна. Детето на Ланс растеше вътре в нея. Чувстваше как става все по-слаба, избори, които мислеше, че е заровила под това знание.

— Ти вече си слаба. И знаеш, че ще те вземе. Ти си важна за него, заради информацията, която открадна от онези лаборатории. Той няма да позволи никой друг да притежава тази информация. Няма никакъв шанс да споделиш онова, което имаш. Чифтосана, бременна, ти си слаба, и следователно си заплаха. Той няма да допусне това. Няма да ти позволи да обърнеш това доказателство към някой друг.

— Откъде знаеш?

— Защото той е първият Лъв. Първият създаден, Хармъни. Неговият генетичен модел е оригинала за всяка Порода, която произлиза след него. Мадам Ла Рю притежаваше последното доказателство за съществуването му, в документите и файловете, които ти открадна. Ти си неговата слабост.

* * *

Думите му я шокираха. Разтърси я това, че Джонас знаеше информацията, която съдържаха файловете — но първият Лъв не можеше да бъде Дейн.

Хармъни поклати глава бавно.

— Той е прекалено млад. Няма мирис на Порода…

— Той няма миризма изобщо. Забравяш, че е чифтосан с един от най-големите експерти от Съвета по генетика по създаване на Породи за момента. Ако е намерил начин да прикрие миризмата си, тогава общността на Породите също може да използва това знание.

— Той е прекалено млад.

— След настъпване на разгонването, Породата и половинката й спират да стареят — отговори Джонас. — Нямаме никаква представа колко дълго могат да живеят двойките. Имаме нужда от това знание.

— Тогава защо той не е взел информацията? — озъби се Хармъни. — Ако това беше истина, той щеше да ми каже. Щеше да поиска онова, което притежавам, и аз щях лесно да го обърна към него. Това няма смисъл, Джонас. Лъжеш.

— Не знам защо сам не е опитал да обезпечи информацията — каза Джонас. — И затова те доведох тук, защото знаех, че ще се чифтосаш с Ланс, ще забременееш и необходимостта да защитиш половинката и детето си ще надделее над приятелството ти с този мъж. Хармъни, чуй ме. — Гласът му стана по-груб, когато се вторачи в нея, живачните му очи бяха по-меки от преди. — Ти си ми сестра. Знам каква беше Ла Рю. Но знаех, че никога няма да ми повярваш, че никога няма да ми се довериш толкова лесно. Трябва да получим отговорите за чифтосването, които притежават първия Лъв и неговата половинка.

— Ще му пратя съобщение… — възрази Хармъни.

— Смяташ ли, че не съм опитвал това? — попита Джонас. — Мислиш ли, че не съм опитал всичко, преди да те замеся по този начин?

Тя пристъпи към вратата, осъзнавайки, че Ланс я прикрива, въпреки внезапното раздвижване на хората на Джонас.

— Не се опитвай да избягаш, Хармъни. Разположил съм хора извън сградата. Не ме карай да го правя.

— Кучи син! — Гласът на Ланс отекна яростно. — Мислиш ли, че ще позволя това да ти се размине, Джонас? Наистина ли смяташ, че ще допусна да я използваш по този начин?

— Не можеш да го спреш — прошепна жената. — Погледни го — той знае, че не можеш да го спреш.

— Как ли пък не. — Той сграбчи китката й, преди тя да побегне, преди да измине скъпоценните сантиметри до вратата.

— Хармъни. — Гласът на Джонас стана още по-нежен, напомняйки й за брата, който някога бе ресал косата й, за младият мъж, който се бореше да намери път за бягство за онези, които води. — Направихме всеки опит да убедим първият Лъв да се свърже с нас. Да ни помогне. Разполагаме с няколко месеца, може би година, докато света научи истината за разгонването. Ти си умна, скъпа. Знаеш какво ще се случи, когато това попадне в медиите. Натрапчива сексуална възбуда, принудително обвързване. Ще бъдем унищожени.

Скъпа. Този глас. Нотката на болезнена топлина в тона му. Очите на Хармъни се напълниха със сълзи. Тя примигна яростно и преглътна стегнатото кълбо от емоции, заседнало в гърлото й.

Поклати глава, чувствайки как мрака поглъща съзнанието й. Чувството за предателство я прониза дълбоко.

— Ти ме използва — прошепна тя болезнено, взирайки се в него, докато остриетата на тази мисъл се забиваха в нея. — Не си се опитвал да ми помогнеш. Използваш ме.

— Опитвах се да направя и двете, по дяволите — отвърна Джонас намръщено. — Щяха да те хванат или да те убият. Нямаше да стигнеш до никъде.

— Как разбра, че аз съм половинката й? — попита Ланс остро.

— Няма значение как разбрах — отсече Породата. — Нищо друго няма значение, освен онова, пред което сме изправени сега. Тя е бременна. И детето, което носи, е твое, Ланс. Дете на земята. Ще позволиш ли да ти бъде отнето? Или от мен, или от мъжа, който я защитава?

— Ако може да ти помогне, ще трябва — извика Хармъни.

Познаваше Дейн. Той беше безжалостен, да. Можеше да бъде упорит и често прекалено строг. Но никога нямаше да обърне гръб на хората си по такъв начин, ако беше Порода.

— Самият факт, че той е жив ще отговори на много от нашите въпроси, Хармъни — изръмжа Джонас. — Той не ти е спасител. Защитава те поради някаква причина.

— Той беше там, когато ти не беше — озъби се жената, опитвайки се да отблъсне Ланс, който я държеше неподвижна. — Ти си изпратил шибаните си Койоти след мен, докато все още беше в лабораторията. Казал си им как да ме заловят. Ти ме искаше мъртва!

— Никога не съм искал да си мъртва. Исках да си безопасност.

— Шибан лъжец! — Викът, който се изтръгна от гърлото й, прониза гърдите й.

— Достатъчно! — отсече Ланс между тях. — Придържай се към плана, Хармъни.

— Какъв план? — изсмя се тя, като се обърна и се взря отново в Джонас. — Той е начертал плана ти, Ланс. Твоя, моя и на децата ни. Каква интересна история ще имам за него, когато разкрия, че неговата безопасност е била закупена с кръвта на единствения човек, готов да рискува живота си, за да ме спаси, освен теб.

— Ако толкова много го е грижа за теб, ще помогне на хората ти, както и на неговите — изръмжа Джонас.

— Ако гориш, дори не бих се изплюла върху теб — изсъска Хармъни. — Нищо чудно, че Дейн отказва да отговори на несъмнено позорните ти заповеди.

Ланс щеше да се изсмее на изражението на Джонас, ако ситуацията не беше толкова опасна. Хармъни беше готова да избяга. Ланс можеше да почувства това във въздуха около него, викът й за свобода отекна в главата му.

— Достатъчно! — Гласът му се извиси, когато Джонас отвори уста да проговори. — Той е шибан задник и всички го знаем, Хармъни. Но не можем да го убием. Ще направим сделка с него.

— Определено ще ти благодаря по-късно — промърмори Джонас.

— Не е нужно — отвърна Ланс, обви пръсти около китката на Хармъни и я задържа здраво. За ръката, с която използваше пистолета. Пръстите й потрепваха твърде близо до оръжието й.

Мерк, Лоу и Руул наблюдаваха отблизо. Ланс знаеше, че цялото им внимание е насочено към Хармъни и опита за бягство, който вярваха, че ще предприеме.

— Ще ти дам файловете, които имам за него — каза Хармъни, изненадвайки Ланс. — Мога да ги получа бързо. Ще ги имаш.

— Те няма да имат онова, от което се нуждаем, Хармъни. — Той поклати глава твърдо. — Трябва ни Лео. И ни трябва веднага.

Джонас я притискаше и Ланс го знаеше. Опитваше се да я накара да побегне. Искаше тя да бяга. Това бе една от причините Ланс да стои до голяма степен мълчаливо до този момент. Имаше информация в онова, което не бе изречено, в емоциите, шумолящи във въздуха.

— Седни. — Ланс натисна Хармъни да седне на стола и тя го погледна изненадано. Мъжът се приведе над нея и се взря в странно оцветените й гневни очи. — Тихо — каза той меко, но властно. — Веднага.

Младата жена стисна устни, а погледа й пламна.

— Няма…

— Веднага! — Нещо в него щракна. Проклет да бъде, ако й позволи да изложи живота си на опасност. Не и сега. Не и когато бе толкова близо до свободата.

Хармъни се облегна на стола и погледна половинката си внимателно.

— Благодаря. — Докосна бузата й нежно, като прокара върховете на пръстите си надолу към челюстта й, след което се изправи и се обърна отново към Джонас.

Другият мъж наблюдаваше размяната предпазливо.

— Готов ли си да изгориш този мост? — Ланс опря ръце на бюрото си. — Чувам, че Мегън е станала много близка със съпругата на водача на Прайда. Тя също не ти е голям почитател.

Джонас скръсти ръце на гърдите си.

— Наясно съм с това.

— Наистина ли искаш цялото ми семейство да станат твои врагове, Джонас? — попита внимателно. — Помисли ли върху това, когато провеждаше малкия си научен проект, за да видиш дали Хармъни и аз ще се съчетаем като половинки? Че ще спечелиш не само моята омраза, но също така и тази на семейството ми?

Сребристите очи на Джонас се присвиха и запламтяха на фона на мургавото му лице.

— Ще направя каквото е необходимо, за да спася Породите, Ланс — изръмжа той. — Ще се боря, с когото и с каквото се наложи. Хармъни няма да ми се довери, това е очевидно. А докато не бе настъпило разгонването и зачеването, аз не можех да се доверя на теб. Сега всичко зависи от двама ви. Ще ми помогнеш ли да хвана Лео, или ще рискуваш света да научи за разгонването, и евентуално унищожаването на твоята жена, дете и братовчедка ти Мегън в процеса?