— Паркинг? — Изражението му беше малко объркано.

— Да. Да закараш една жена в пустинята, да паркираш и да го направиш в Райдъра?

Ланс изтри лицето си с ръка.

— Ядосана си ми, защото не съм те взел на паркинг? — попита той предпазливо.

— Не. Ядосана съм за нещо много по-важно. — Хармъни подмина въпроса му. — Любопитна съм за паркинга.

— Колко любопитна? — попита мъжът, като се отклони от главния път.

— Е, аз никога не съм ходила. — Обърна се към него, кръстоса крака, протегна ръка между седалките и я отпусна на тила му. Ноктите й се плъзнаха по твърдата загрубяла кожа. Ланс потръпна.

Хармъни облиза устни при отклика му.

— Някой ден — въздъхна той, — кълна се, ще те напляскам.

Пръстите й се плъзнаха по долния край на дългата му коса.

— Ще ми хареса ли?

— Защо си ми ядосана, Хармъни? — Ланс я погледна, нежността в очите му, руменината от възбудата по лицето му, я разколебаха. — Не си любопитна за паркинга или пляскането. Все още. Наранена си. Как те нараних?

Мисълта, че той толкова лесно бе прозрял опита й да го разсее със сексуалността му, накара гърдите й да се стегнат от емоция.

— Ти не ми вярваш — прошепна тя, дишайки дълбоко, докато се опитваше да потисне болката. — Имах нужда да ми повярваш.

— Хармъни…

— Шериф Джейкъбс, имаме ситуация тук. — Гласът на Лени по радиоприемника прекъсна думите му. — Г-н Уайът се приземи току-що заедно с трима от неговите хора и настоява да се срещне със заместник Ланкастър, а Алонзо е събрал цяла тълпа пред входа. По-добре елате тук бързо.

Ланс присви устни гневно и натисна копчето за връзка на волана.

— На път сме. Ще спрем отзад и ще използваме входа там. Придружи момчетата от Отдела до офиса ми и провери дали групата на Алонзо имат разрешително за протест. Ако нямат, ги арестувай.

— Да ги арестувам? — Лени прозвуча така, сякаш се съмняваше, че е чул правилно.

— Арестувай ги до един — изрева Ланс. — Ще се оправя с тях, когато дойда. Край.

— Нека забавлението започне — промърмори Хармъни и се обърна отново напред, когато Ланс я стрелна с мрачен поглед.

— Мамка му! — изруга той под носа си. — Знаех си, че не трябва да вдигам телефона тази сутрин.

Деветнадесета глава

Задният вход на шерифството се отвори веднага след като Ланс закова Райдъра на паркинга, на не повече от три метра от вратата.

Протестиращи и журналисти се вълнуваха около външната страна на сградата. Хармъни последва Ланс и нахълта бързо в сградата.

— Имат разрешение, шерифе. — Лени беше потен, а по закръгленото му лице се четеше безсилие. — Някак си са успели да накарат кмета да го подпише.

— Невестулка — изръмжа Ланс, сложи ръка на гърба на Хармъни и я поведе към кабинета си. — Дръж ги далеч от тук. Уайът и пасмината му тук ли са?

— В офиса ти. С техния адвокат. — Лени кимна.

Хармъни се стегна, ръката й падна на оръжието й. Фактът, че Джонас бе довел адвокатката си, не вещаеше нищо добро. Джес Уордън беше баракуда, Хармъни беше разбрала това, когато Джонас я бе държал в клетките в Убежището. Тя познаваше Закона за Породите като дланта си и беше добре запозната с прилагането му.

— Да свършваме с това — каза рязко Ланс, като минаха през вратата.

В последната секунда, той избута Хармъни зад себе си и отвори вратата.

Джонас ги чакаше. Мерк, Руул и Лоу носеха късите си автоматични пушки небрежно в готовност. Бяха облечени в черни униформи, а израженията им бяха сурови, безстрастни.

Ръката на Хармъни се стегна върху оръжието й, когато влезе в офиса зад Ланс. Това беше. Джонас беше намерил това, от което се нуждаеше. Не би имало значение, че той знаеше, че тя не е извършила тези убийства. Той можеше да ги използва. И това щеше да му бъде достатъчно.

— Искам оръжията ти, Хармъни. — Гласът на Джонас съдържаше предупредителен тътен, когато Ланс затвори вратата за тях. — Имаме нужда от теб в Убежището за разпит за смъртта на Томи Мейсън.

— Джонас, не искаш да правиш това — предупреди го Ланс и Хармъни усети как напрежението в стаята нараства. — Знаеш, че няма да ти позволя да я отведеш.

Хармъни изсумтя.

— Това господство е наистина сладко — изръмжа тя. — И тестостеронното претоварване е на път да ме смаже. Може ли да минем без него, моля?

Младата жена отпусна тялото си, съзнателно разхлаби мускулите си, докато обмисляше възможностите си. Вратата беше до нея, измъкването нямаше да се окаже трудно. Да избяга щеше да бъде доста сложно.

Адвокатката, Джес Уордън, вероятно бе единствения човек в стаята, който щеше да обърне внимание на думите. Устните на Джес се извиха в развеселено съгласие, докато се облягаше на предната част на бюрото на Ланс.

— Хармъни, помниш ли, когато те предупредих, че Джонас иска нещо? — напомни й Ланс тихо.

— Да. И какво? — Разбира се, че искаше нещо. Всеки искаше нещо от нея.

— Попитай го какво иска.

Хармъни видя как Джонас вдигна вежди, а в погледът му се четеше възхищение.

— Твоят шериф е бърз — промърмори той и пое дълбоко дъх. — По повече от един начин.

— Джонас! — Гласът на Ланс изплющя заповеднически. — Не изгаряй мостовете си, човече.

Устните на Джонас се извиха подигравателно.

— Добре, да видим дали можем да направим това по лесния начин — сви рамене безразлично Породата. — Искам сянката ти. Ще следвате плана на мисията, ще действаме заедно и ще успеем да заловим екипа, който многократно те спасява. Искам ги и двамата.

Дейн? Той искаше Дейн и Райън? Не информацията, която тя бе откраднала от лабораториите? Хармъни се вторачи в него объркано.

— Защо?

— Това не те интересува, Хармъни — отвърна той. — Дай ми това, което искам и малките ти провинения ще бъдат забравени. Досието ти ще бъде изчистено и ще получиш свободата си. Свободата да останеш с Ланс.

— А ако не го направя?

— Ако не го направиш, ще те отведа с мен и Закона за Породите ще влезе в сила. Ти си издирван убиец, не само от Бюрото, но и от редовните органи на реда. Като Смъртта предлагат доста висока цена за главата ти в няколко държави. Дай ми каквото искам и ти гарантирам, лично аз, че всеки ще повярва, че Смъртта е мъртва. Хармъни ще може да живее живота си спокойно.

— Това няма да стане, Джонас. — Гласът на Ланс я изненада. Но това, което я изненада повече, беше колко непринудено ръката му се отпусна на оръжието му. — Хармъни е приела своята част от сделката. Аз лично ще свидетелствам за това.

— Мислиш, че можеш да спасиш Смъртта толкова лесно? — попита Джонас меко, почти нежно. — Тя е издирван престъпник.

Хармъни прецени шансовете си да достигне до вратата. Дейн и Райън щяха да я открият, всичко, което трябваше да направи, бе да се махне от там. Почувства болка дълбоко вътре в себе си при мисълта да остави Ланс. Топлината му, насладата от докосването му.

— Законът на Породите ще направи това за мен. — Младата жена застина при думите на Ланс. — Законът за Породите се отменя, когато е замесено дете. В мига, в който Хармъни забременя, бе оневинена, освен ако не убие отново. И тя е бременна. Не можеш да я отведеш, Джонас.

Хармъни едва сдържа усмивката си. Ланс със сигурност знаеше, че това няма да свърши работа. Джонас щеше да знае по-добре.

Но вместо това, Джонас кимна.

— Подуших това в мига, в който тя прекрачи прага на вратата. Но помисли, Ланс. Ще бъде ли тя някога в безопасност с теб?

— Не съм бременна. — Останалата част от разговора не достигна съзнанието й, защото нейният свят се сви до това единствено късче информация. — Невъзможно е.

Погледът й обходи стаята, срещайки съжаление, съчувствие и знание в израженията, обърнати към нея.

— Невъзможно е — повтори тя.

— Хармъни, бременна си — заяви тихо Джонас. — И двамата знаем, че ако сянката ти научи за това, ще те отведе. Ще те вземе сам, защото най-важната му цел е да те предпази. А това дете ще те отслаби.

— Никой няма да ме залови, освен ако аз не пожелая да бъда заловена — изсъска му Хармъни. — Ти успя, защото бях глупачка, и все още те наричах свой брат. — Мисълта за това прониза душата й. — Не можех да нараня твоите хора, не можех да се освободя без да ги убия, затова им позволих да ме отведат.

Хармъни не можеше да диша. Всяка глътка въздух беше болезнена, последиците от това, което те бяха казали, я погубваха. Как не бе разбрала, че е бременна? Това бе нейното тяло, нейното дете. Със сигурност щеше да разбере.

За миг изражението на Джонас сякаш се разнежи.

— Женските Породи рядко могат да доловят миризмата на собствената си бременност. Но тя съществува, Хармъни. Аз мога да я подуша, а ветровете са я прошепнали на Ланс. Не можеш да избягаш от това. Ти си тук. И си бременна. Човекът, който те защитава, няма да позволи да останеш. Помогни ми да го хвана, преди да те откъсне от Ланс.