Пръстите му се плъзнаха по меката дантела, преди да я смъкнат, използвайки сутиена като рамка на плътта, която се разкри пред очите му.

— Ето. Точно така — каза напевно той.

Хармъни отметна назад глава, когато Ланс спусна устни и пое едното твърдо връхче, след което я вдигна на ръце и се раздвижи.

— Имам нужда от теб — произнесе задъхано тя, усещайки пламъците в утробата си, които се изстреляха към вагината й. — Имам нужда от теб сега.

— Ще ме имаш. Веднага.

Хармъни успя само да ахне, когато той я пусна, завъртя я и я притисна към леглото.

— Застани на колене.

По тялото й премина тръпка, когато осъзна покорството на позицията, в която знаеше, че я иска той. Ланс натисна раменете й надолу, като с едната си ръка улови панталоните й.

За няколко секунди долната част на тялото й бе разголена и Ланс коленичи зад нея.

По някаква причина Хармъни очакваше любовна игра. С изключение на единствения случай в офиса му, той винаги обичаше любовната игра.

Но сега нямаше.

Младата жена изкрещя, когато усети как пенисът му прониква през течната топлина на вагината й. Гърбът й се изви, дългият стон от агонизиращо удоволствие, който се откъсна от нея, щеше да я шокира, ако тя имаше достатъчно разум да мисли в момента.

— Все още си адски тясна, убиваш ме — изръмжа Ланс, улови бедрата й и раздвижи своите, галейки вътрешността й, изпращайки светкавици от удоволствие да измъчват нервните й окончания.

Беше така изпълнена. Той беше горещ, твърд, и й отнемаше дъха от насладата, с която я заливаше и от емоцията, надигаща се вътре в нея.

Контролът му изчезна. Как бе успял да го задържи толкова дълго, Хармъни не бе сигурна, но сега се бе взривил. Тя можеше да го почувства. И заликува.

Когато Ланс започна да се движи, големият му пенис я обладаваше със силни и дълги тласъци, Хармъни не можеше да направи друго, освен да се подпре на леглото, да се бори за въздух и да го поема.

Беше безпомощна под него. Изгубена в един свят на неочаквано, неотменимо удоволствие без начало и без край. Съществуваше само Ланс и блестящата топлина на докосването му, на притежанието му.

— Проклета да си. Нима ще им позволиш да ни отнемат това, Хармъни? — Той се заби в нея силно и дълбоко, всеки тласък й отнемаше дъха и открадваше още една частица от способността й да мисли. За причина. — Ще позволиш на някой да ти отнеме това?

Оргазмът, който я връхлетя, беше неочакван. Ръката на Ланс се изви под нея, пръстите му намериха жадуващия й клитор и го погалиха опустошително.

Хармъни разбра, че е изкрещяла името му. Усети как мускулите й се свиха, след това се отпуснаха, когато мъчителното удоволствие я заля. Около нея избухнаха звезди и тя се загуби в хаоса. Удоволствието. Отметна глава, оставяйки тялото и сетивата й да поемат всеки тласък, който увеличаваше освобождението й.

Беше загубена и го знаеше. Сексуалното господство, което дебнеше точно под повърхността, бе освободено. Ланс не беше човека, на когото можеш да се възпротивиш, беше разбрала това отдавна. Не беше човек, който ще стои отзад и ще се надява на най-доброто.

И не стоеше отзад и сега.

— Не сме приключили. — Грубото изказване, произнесено с грапав гладен глас, накара утробата й да се свие, а дъхът й да секне.

— Чакай… — Само един момент. Само колкото да се отслаби невероятната чувствителност на мускулите, стискащи дебелият му пенис.

— За какво? — Ланс се наведе над нея и я задържа неподвижна, а бедрата му се свиха, карайки пулсиращата му ерекция да я погали вътрешно. — За какво да чакам, Хармъни? За да помислиш? За да се довериш на някого, който ще унищожи и двама ни?

Бедрата му се тласнаха към нея, вкарвайки го по-дълбоко, дъхът й потрепери в гърдите, а юмруците й стиснаха завивката под нея.

— За да може някое копеле да реши, че си по-добре без мен?

— Не! — Мъчителната емоция, която чу в гласът му, разкъса сърцето й. Усети устните му на врата си, дишането му — тежко и остро — в ухото си.

И усети болката му. Страхът му. Мирисът се обви около нея, примесвайки се с решителността и силата му.

— Моя. — Ланс я ухапа по ухото, когато Хармъни почувства бавното оттегляне на пенисът му, плъзгащ се по пламтящите нервни окончания. — Чу ли ме, Хармъни? Моя си, по дяволите!

Последната част от изказването му дойде със силен рязък тласък, който я разтърси. О, боже, това беше толкова хубаво. Шибващите пипала на удоволствието сякаш се разпространиха от чувствителната й вагина по останалата част на тялото й. Зърната я заболяха, клитора й започна да тупти от подновено желание, а плътта й се наелектризира до точката, в която Хармъни можеше да почувства движението на въздуха около нея. Още една ласка. Още едно удоволствие, което я караше да вика за още, заглушавайки тихото котешко ръмжене, излизащо от гърлото й.

— Харесва ли ти това, скъпа?

— Да… — Думата прозвуча като скимтене. — О, господи, да, Ланс. Прекрасно е. — Тя се притисна назад, усещайки бавното проникване, поклащането и извиването на бедрата му, натиска на тестисите му по набъбналия й клитор, когато се зарови докрай.

— Ще им позволиш ли да ни отнемат това, Хармъни? — Гласът му стана напевен.

— Не. Не. Кълна се… — Главата й се отметна назад, когато тя се протегна отчаяно към надигащата се кулминация. — Моля те, Ланс. Моля те.

— Винаги моя, скъпа. — Ланс ухапа ухото й отново, открадвайки дъха й с животинското господство в акта. — Чу ли ме? Моя, по дяволите!

— Твоя. — Викът й я шокира. Излезе неканен от устните й и разтърси въздуха около нея. — Твоя, Ланс. Винаги твоя.

Звукът, който излезе от гърлото на мъжът, приличаше на диво ръмжене на Порода. Признанието на Хармъни разкъса и последните нишки, държащи контрола му.

Тласъците вътре в нея бяха буйни, примитивни. Но точно от това имаше нужда, осъзна тя. Толкова силни, че разтърсиха леглото, изгаряха вътрешността й, докато тя не полетя. Сякаш Ланс прониза духа й и го освободи с прелестното удоволствие, заливащо всяко нервно окончание в тялото й.

Дори въздухът около тях сякаш се подчини на волята му. Галеше голата й плът, облизваше зърната й, докато тя се мъчеше да се задържи на място, вдъхваше по влажната й от пот кожа, докато насладата стана прекалено силна, за да я понесе.

— Ланс… — Викът й бе отчаян, потресен, когато екстаза започна да пламти около нея.

— Свърши заради мен, Хармъни. Дай ми го, скъпа. Дай ми всичко… — Гласът му беше гърлен, така дрезгав, така дълбок, чак животински, когато пенисът му сякаш набъбна вътре в нея. — Дай ми го, скъпа. И аз ще ти го дам…

Хармъни не можеше да изкрещи. Не можеше да плаче. Усети как всеки мускул, всяка кост в тялото й се стяга, когато нещо започна да назрява вътре в утробата й. Не беше удоволствие.

Надхвърли екстаза. Зрението й се замъгли и тя започна да трепери, дълбоки силни тръпки разтърсваха тялото й, когато усети как оргазма започва да пулсира.

Мускулите на вагината й се свиха, подуха се и притиснаха пениса на Ланс вътре в нея. Хармъни чу агонизиращия му, шокиран стон, след това вагината й запулсира, когато кулминацията достигна връхната си точка. Вътрешността й го засмукваше, галеше го, докато Хармъни не усети силната гореща струя на спермата му.

Ланс ръмжеше зад нея, шепнейки нещо неразбираемо, а тялото му потръпваше до нейното.

Хармъни се срина под него, изгубила сила в ръцете си. Бузата й се притисна към завивката, докато тя се бореше с мъчителното свиване на вагината си. Мускулите й се свиваха при всяка яростна струя семенна течност и при всеки накъсан мъжки стон в ухото й.

— Любима. — Той лежеше върху гърба й, а гласът му бе измъчен. — Мили боже, Хармъни…

Хармъни потръпна от силният спазъм, предизвикан от гласа му и стона в ухото си.

— Спокойно, любима. — Ръцете му я погалиха нежно и успокоително. — Всичко е наред, скъпа. Тук съм.

Хармъни плачеше, шепнейки името му, а той целуваше сълзите по бузите й.

— Тук съм. Винаги ще бъда тук. — Едната му ръка приглади косата й назад, а другата се плъзна надолу по ханша й към бедрото. — Винаги, Хармъни.

Една последна тръпка разтърси тялото й, преди изтощението да я залее. Истинско изтощение. Дъхът й потръпна в гърдите и тихо и нежно тъмнината се затвори около нея.

* * *

Малко по-късно, когато дойде на себе си, Ланс събра дрехите им и се отправи към спалнята. Скъсаните дрехи бяха захвърлени в кошчето за боклук, а останалите — в коша за пране в банята. Тогава той взе мобилния си телефон.

Върна се обратно в кухнята, отвори телефона и натисна номера на Брейдън.

— Братовчеде, ставаш дразнещ — изръмжа Брейдън, когато отвори на четвъртото позвъняване, гласът му бе натежал от възбуда.

Ланс направи гримаса. Наистина не бе необходимо да знае за сексуалния живот на Мегън.

— Къде отиде лоялността ти, Брейдън?

Последва дълго мълчание, докато чакаше отговора на Породата.

— Мамка му. Знаех, че това ще се случи — изръмжа най-сетне той. — Знаех си. По дяволите, Ланс, лоялността ми е пред съпругата ми. Това е. Каквото наранява Мегън, наранява и мен, така че предполагам, че съм залепен към шибаната ти битка.