— Не мога да спра. — Хармъни трепна, когато още едно ридание се откъсна от нея. — О, господи, Ланс, какво става с мен? Аз не плача. Смъртта не плаче.

— Смъртта умря преди десет години — прошепна той, като сведе устни към нейните. — Не знаеш ли това, скъпа? Няма я. Сега съществува само Хармъни.

Ланс се запита дали тя дори осъзнава защо е избрала името, което носеше. Хармония. Мир. Смесица от това, което е тя, и това, което трябва да бъде. Частта от нея, която се мъчеше да придаде смисъл на нейния свят и да се вмести в него.

— Моето малко, сладко котенце — прошепна той и потърка с устни нейните, без да откъсва очи от изпълнения й със сълзи поглед. — Продължаваш да се опитваш да бягаш от това и продължаваш да се криеш. Онези учени може да са създали тялото ти, но земята ти е дала живот. Перфектна, красива душа, създадена само за мен. Точно както и аз съм създаден за теб. Ние сме деца на тази земя, Хармъни. Не можеш да избягаш от това, както и аз. Вече не.

Ланс знаеше, че не може да се избяга от подаръка, който трябваше да чуе в шепотите на вятъра. Нейният живот и нейното бъдеще щяха да зависят от неговата способност да я защити. Не толкова физически, колкото защитата на сърцето й, на душата й. Имаше прекалено много свързани неща в съзнанието му, прекалено много съвпадения, и той знаеше, че следващите дни ще определят живота или смъртта й.

Вятърът шепнеше за опасност за нея. Ланс чу името си в нейните стенания, пронизителния вик на унищожението й, и почувства милувката на опасността по тила си. И знанието, че душата й е била свързана с неговата поради причина. Тя беше другата половина от него. Сърцето, което бе търсил толкова много години.

— Аз съм едно извращение — прошепна Хармъни през сълзи. — Убиец.

Ланс вдигна глава и погали с палец устните й.

— Ти си моята половинка. Моята душа. Аз убиец ли съм, Хармъни? Земята щеше ли да ми даде убиец за половинка?

Устните му поеха нейните и той усети как омеква под него, вкуси топлината и вкуса на възбудата й.

Хармъни плъзна бавно пръсти в косата му и ги заплете в кичурите, докато не ги дръпна силно, изгаряща от желание.

Ланс захапа устните й за отмъщение, само за да поеме разочарованото й ръмжене в устата си, след което задълбочи целувката и я притисна към стената на душ-кабината. Ръцете му се плъзнаха в мокрите кичури коса и задържаха главата й, дръпвайки я леко, както тя бе направила с него. Ефектът беше мигновен.

От устните й се откъсна тихо ръмжене и тя се изви към него, голото хълмче на женствеността й се притисна към бедрото, което се плъзна между краката й.

Тя беше хлъзгава и гореща, соковете на възбудата й изгаряха плътта му.

— Сладко, малко котенце — повтори Ланс, отдръпна се от устните й и се взря в блестящите й очи.

— Побързай — прошепна Хармъни, подутите й устни се разтвориха, докато се бореше да диша. — Имам нужда от теб.

— И аз се нуждая от теб. От докосването ти. От сладката ти топлина. От вкуса ти. Позволи ми да те притежавам, Хармъни. Цялата.

Хармъни се взря в него, омекнала от докосването му. Това не беше само удоволствие, беше чувство, в очите му, в изражението му. Тя усети как собствените й защити се разпадат. Ако той я вземеше, както искаше, тогава тя никога нямаше да бъде в състояние да го отхвърли отново.

— Довери ми се, Хармъни. — Устните му докоснаха нейните отново, твърди и горещи, разтвориха ги и езикът му нежно погали вътрешността.

— Страх ме е, Ланс. — Думите излязоха неканени от устата й. — Ако вземеш всичко от мен, какво ще остане, когато вече няма да ме искаш?

Ланс я погледна, в тъмните му очи се отразяваше шока му.

— Да не те искам вече? — прошепна той. — Не знаеш ли, че мечтаех за теб? Чух името ти, прошепнато от въздуха, който ни поддържа, и закопнях за целувката ти. Любима Хармъни, ще умра без теб.

Ланс вдигна ръце към раменете й, улови китките й и отдръпна пръстите й от косата си.

— Мога да използвам отново белезниците — прошепна той порочно, еротично дрезгавият му глас изпрати тръпка по гръбнака й. — Мога да те подсуша бавно и спокойно, да те отнеса в леглото ми, да те вържа и да те оставя безпомощна срещу докосването ми.

И той щеше да използва тази безпомощност. Щеше да си играе с нея. Щеше да я докара до лудост със собственото й удоволствие.

Душът спря и секунди по-късно Хармъни стоеше пред него, докато той прокарваше дебела, пухкава кърпа по тялото й.

— Нямам нужда от белезници.

Ланс спря, коленичи пред нея, след това прокара кърпата последователно по краката й.

— А от какво имаш нужда? — попита той пресипнало, коленичил и взрян нагоре в нея. — Кажи ми какво ти трябва, за да ми се отдадеш, Хармъни.

Устните й се разтрепериха и тя усети как от очите й отново закапват сълзи.

— Прегърни ме — прошепна тя. — Моля те, просто ме прегърни.

Сблъсъкът на емоциите вътре в нея я унищожи. Студените места в душата й изглеждаха заледени, докато топлината на тялото на Ланс й обещаваше топлота и спокойствие.

Искаше да го докосне, нуждаеше се от това. Когато Ланс я положи на голямото си легло, надигна се над нея и устните му превзеха нейните, Хармъни се почувства безпомощна срещу желанието да усети плътта му, топлината му. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, по раменете му. Изстена под огнената топлина на тялото му и се изви към него, отчаяна да се доближи още.

С всяка опияняваща целувка, с всяка милувка на загрубелите му ръце по плътта й, Хармъни усещаше как още една частица от душата й капитулира пред него.

— Замайваш главата ми по-бързо от алкохол — изпъшка Ланс, плъзгайки устни по челюстта й, после по шията. — Споменавал ли съм колко обичам усещането на кожата ти?

Хармъни потръпна в отговор, когато той обхвана гърдата й, стисна твърдото връхче между палеца и показалеца си и започна да го обработва нежно. Пламъци се изстреляха от зърното към клитора й — стрела от топлина, която стегна корема й и заплашваше да открадне дъха й.

— Харесва ли ти това, скъпа? — Устните му се придвижиха към стегнатата пъпка. — Да видим колко ти харесва това.

Пръстите му се отдръпнаха и устата му ги замести, притегляйки заостреното връхче във вътрешността, а ръката му се плъзна към корема й.

Краката й се разтвориха за търсещите му пръсти, а нейните се впиха в косата му, задържайки устните му към гърдите й, докато тялото й се извиваше под него. Хармъни се бореше да диша, да овладее сетивата си само още малко, за да се наслади на всяко докосване на пръстите, устните и езика му по плътта си.

И печелеше битката, докато пръстите не разтвориха гънките на женствеността й и палецът му закръжи около набъбналата пъпка на клитора й.

— Боже, да… — простена тя, разтваряйки още повече краката си. — Моля те. Моля те…

Докато палецът му я измъчваше, другите пръсти се преместиха по-надолу, плъзнаха се по хлъзгавите сокове, покриващи обезкосмената й плът, и се притиснаха към входа на вагината й.

Усещането експлодира около нея, удоволствието беше толкова близо до екстаза, че разтърси цялото й същество. Вече не й беше студено, сега изгаряше. Пламъците я облизваха от вагината към клитора, стягаха утробата й и след това се разпростряха по цялото й тяло.

Докато зъбите му изтезаваха зърното й, пръстите му играеха мъчителна игра на съблазняване между краката й. Хармъни се задъхваше, ханша й се изви и от гърлото й се откъснаха накъсани викове.

Секунда по-късно усети как пръстите му навлизат в нея. Два, притиснати един към друг, проникнаха в копнеещите влажни дълбини на вагината й.

Хармъни изкрещя от удоволствие и сви колене, борейки се за освобождение.

— Не още, скъпа — изръмжа Ланс, устните му се отдръпнаха от гърдата й и прокараха огнена пътека към корема й. — Първо, ще опитам това сладко нежно котенце. Споменах ли колко съм гладен за вкуса ти?

— Не мога да го понеса. — Хармъни поклати слабо глава, опитвайки се да го задържи, но той улови ръцете й и ги притисна към леглото.

— Стой мирно. — Ухапа я по корема. — Позволи ми да те любя, Хармъни. Нека да вкуся всеки сладък сантиметър от това перфектно тяло.

Хармъни наблюдаваше как Ланс се настани между бедрата й, раздалечи още повече коленете й и се взря в нея. Блестящите му тъмносини очи светнаха от мъжка страст, когато той облиза устни секунда преди да сведе глава.

Трептящи искри от мъчително удоволствие я заляха като вълна, когато езикът му се превърна в еротичен камшик. Той се извиваше върху невероятно чувствителната плът — дразнеше, побутваше, ближеше и вкусваше всеки сантиметър от подутата й женственост.

Пръстите му бяха като демони. Вътре в стегнатите дълбини на вагината й, те опипваха, върховете се извиваха, за да достигнат мястото, което накара бедрата й да се надигнат от леглото и предизвика приглушен вик.

Не че с това тя постигна нещо. Ланс продължи да я измъчва, пируваше с плътта й, докато Хармъни не започна да умолява, стенеща за оргазъм.

— Обичам вкуса ти — каза напевно мъжът, докато пръстът му масажираше решително мястото, което сякаш имаше директна връзка с клитора й. Това изпрати светкавица от усещане през малката пъпка и Хармъни се задъха, борейки се да диша от удоволствието, което я разкъсваше.