Тогава тя се протегна, положи двете си ръце на гърдите му и потръпна леко. И Ланс го усети. Топлината на тялото му се надигна и се протегна към нея, а ветровете шепнеха в ухото му за болка.

Ланс покри ръцете й с длани, Хармъни си позволи да се наведе напред и отпусна и главата си на гърдите му. Чужди очи ги наблюдаваха и Ланс го знаеше. Когато линейката потегли, другите офицери тръгнаха бавно към автомобилите си, поглеждайки към тях любопитно. И Мейсън. Ланс усещаше как погледа му пронизва гърба му, оголва го и омразата го притиска.

Томи Мейсън щеше да е проблем. Ланс можеше да го почувства.

— Съжалявам. — Хармъни се изправи с рязко движение, отдръпна ръце от гърдите му и изпъна рамене, докато го гледаше предизвикателно.

Ръцете му все още държаха нейните. Обърна ги, погледна надолу към зачервената кожа и разбра, че чифтосването е оказало своето влияние.

Тя беше докоснала друг мъж. Хормоналните сили вътре в нея не правеха разлика между докосванията. Това показваше, предупреждаваше я, че никой друг мъж няма да я пипне.

— Не помислих за това — прошепна Ланс, вдигна ръцете й към устните си и положи целувка в средата на дланта.

Хармъни си пое дъх рязко, а Ланс усети как възбудата го пронизва. По дяволите, неподходящо място. Определено неподходящо място за това.

— Да се погрижим за докладите, за да можем да се приберем вкъщи. — Мъжът я пусна бавно. — Може да се отбием да видим Лиза и Джейми в болницата, когато приключим.

Хармъни поклати глава твърдо, рязко се отдръпна от него и се качи в Райдъра.

— По добре е да не го правим — прошепна най-сетне. — По-добре за всички нас.

Докато пътуваха към шерифството, Ланс остави прозореца леко отворен, позволявайки на ветровете да влязат в автомобила, да шепнат в ухото му. Предупреждения. Опасност. Болка. И името на Томи Мейсън.

Ланс спря на паркинга на шерифството и въздъхна уморено, преди да слезе от автомобила. Остана близо до Хармъни, докато изкачваха стълбите към входа.

Вътре малка тълпа кръжеше около рецепцията, което не беше необичайно за петък вечер. Крайцерите на щатската полиция бяха паркирани на бордюра, което означаваше, че Стивън и партньора му, Лайл, настаняват Мейсън.

Следвайки Хармъни, той влезе в хаоса. Без предупреждение, без шепот на вятъра да го направлява, Ланс се изправи лице в лице с преподобния Х.Р. Алонзо.

— Шериф Джейкъбс, вашите действия тази нощ са на границата с престъплението. — Алонзо беше може би с половин дузина членове на неговото общество за подкрепление, а служителят на рецепцията гледаше предпазливо.

Хармъни се опита да мине отстрани, да заобиколи тълпата и да избяга от назряващата конфронтация. Докато един от по-едрите мъже не пристъпи пред нея, протегна ръка и я улови за предмишницата.

Младата жена изсъска. Един яростен, котешки звук на гняв, като едновременно с това оголи зъби и се отдръпна назад от него.

— Алонзо, какво, по дяволите, правите тук? — Ланс хвана ръката на Хармъни, преди да посегне към ножа, и я избута зад себе си.

— Не можете да я спасите. — Справедливо възмущение зачерви бузите на преподобния, а светлосините му очи пламнаха от фанатизъм. — Видяхме какво направи тя на бедния човек, който щатската полиция току-що доведе. Бруталността на атаката й беше ненужна.

Ланс го изгледа студено. Бруталност, задник такъв.

— Ако имате жалба за регистриране, върнете се сутринта — каза остро шерифът. — До тогава се разкарайте от пътя ми.

— Мислите ли, че можете да влияете на тези животни за богобоязливите хора. — Гласът на Алонзо се извиси, острият въпрос, произнесен с проповеднически тон остърга нервите на Ланс.

Зад него Хармъни гледаше и чакаше. Въздухът започна да бръмчи от опасност.

— Алонзо, твърде късно е за това — изръмжа Ланс, улови Хармъни за ръката и започна да се придвижва в тълпата. Хората тръгнаха заедно с него, а гласовете им започнаха да набират сила.

— От кога се грижим за животните, шерифе? — изкънтя женски глас. — Достатъчно лошо е, че братовчедка ви общува с тези същества и цапа града ни.

Ланс погледна към една от матроните на града. Скромна, склонна да забърква неприятности стара клюкарка, която протестираше срещу всичко под слънцето. Трябваше да предположи, че и тя ще бъде тук.

— Отнеси това до Общинския съвет, Матилда — сопна се той. — Не тук.

— Той е толкова впримчен в това същество, колкото братовчедка му към своя домашен любимец — извика Алонзо. — Мерзавци, това са те. Време е да ги изгоним от този богобоязлив град.

— Дейвид, изчисти това място! — изръмжа Ланс към служителя, който гледаше нерешително, докато си пробиваше път през тълпата, дърпайки Хармъни след себе си.

Секунда по-късно беше откъсната от него. Ланс се обърна и погледна яростно как един едър мъж се опитва да извие ръката й, за да я принуди да се наведе. Няколко служители се втурнаха към конфронтацията, но преди да успеят да минат през тълпата, Хармъни се обърна, завъртя се и събори по гръб много по-едрия от нея мъж, забивайки пистолета си под брадичката му.

Ланс благодари на бога, че не е ножа.

— Току-що нападнахте служител на закона. — Усмивката й беше самодоволна, въпреки болката в очите й. — С голямо удоволствие ви информирам, че сте арестуван.

— Разкарайте тези хора от тук — изкрещя Ланс към служителите и се обърна към триумфалното изражение Алонзо. — Член на вашето общество току-що нападна един от моите заместници — информира го яростно. — Като водач на тази малка сбирщина, може би трябва да арестувам и вас.

Ланс усещаше как яростта нараства вътре в него, докато се бореше да се сдържи да не забие юмрук в злорадото пълно лице на преподобния.

— Адвокатът ми ще бъде тук сутринта — увери го Алонзо, докато останалата част от тълпата се насочваше към изхода. — Не се притеснявайте, шерифе, ще продължа да върша божието дело, със или без ваша помощ.

— Божие дело? — Хармъни се изправи на крака, дишайки тежко, тласна нападателя си към служителите на реда и се втурна към преподобния. — Нека ти покажа…

— Хармъни — каза остро Ланс, завъртайки я бързо. — Имаш доклади.

Тя спря, тонът на гласа му я накара да се поколебае за миг, след което присви очи и погледа й се фокусира над рамото му.

— Веднага — напомни й той твърдо.

Усети как напрежението кара тялото й да потръпва и разбра, че болката й започва да се надига. Двама мъже за една нощ, срещу които бе принудена да се защитава, себе си и другите.

Хармъни стисна устни, след което повдигна горната заплашително.

— Докладите — произнесе тя бавно, без да изпуска от поглед Алонзо. — Разбира се, шерифе. Веднага се заемам с тях. Мога да си поиграя по-късно. — Заплахата не остана тайна нито за него, нито за Алонзо.

— Само животните реагират по такъв начин…

Преди Ланс да успее да се сдържи, ръката му се стрелна и сграбчи твърдия плат на ризата на преподобния и повдигна другият мъж на пръсти.

— Разкарайте се от отдела ми — изръмжа той. — И докато говориш с адвокатите си, кажи им да очакват обаждане и от окръжния прокурор.

Ланс го блъсна към вратата, ненавиждаше яростта, бушуваща вътре в него. Беше се борил за спокойствие през целия си живот, да намери онзи баланс в себе си, който на Хармъни все още й предстоеше да научи. Но имаше хора, като преподобния Алонзо, които можеха да го нарушат по всяко време.

Алонзо се отдръпна и оправи ризата си оскърбено, месестия му нос потрепваше от гняв.

— Не ме виждате за последно, шерифе. Мой дълг е да се уверя, че тези същества няма заразят всички нас. И ще изпълня дълга си. Каквито и да са препятствията. Заклех се пред бога…

— И съм сигурен, че той мисли за него толкова, колкото и аз — изръмжа Ланс. — Сега се махайте от тук.

Той се обърна и махна на Лени по посока на преподобния.

— Увери се, че ще намери вратата бързо — нареди и се насочи към кабинета си. — И че няма да се върне.

Ланс затръшна вратата зад гърба си и прекоси стаята до мястото, където стоеше Хармъни, потриваща ръцете си една в друга с ужасено изражение.

— Ръцете ми замръзват. — Тя го погледна нещастно. — Или изгарят. Не мога да го накарам да спре.

Хармъни не знаеше дали да се смее или да плаче. Онова, което бе просто неудобно и дразнещо преди, сега ставаше пронизващо. Студеното изгаряне по ръцете и по предната част на тялото й беше непоносимо. Особено между бедрата й, задето бе принудена да възседне двамата мъже.

Когато Ланс улови ръцете й, тя очакваше още една от онези нежни целувки в средата на дланите й. Те бяха помогнали преди. Вместо това, той ги пъхна под широкия долен край на ризата си и обхвана главата й със свободната си ръка.

После я целуна.

Погълна я.

Устните му плячкосваха нейните с дълбоки, упоителни целувки, а езикът му се извиваше и плъзгаше по нейния. Хармъни простена от огромното облекчение и копнеж, когато препълнените подути жлези под езика й започнаха да се отпускат. Сладкият вкус възпламени сетивата й още повече, наелектризира плътта й, но нищо не можеше да засили желанието й към Ланс повече, отколкото вече беше.