— И двамата знаем колко си добра в изплъзването. — Породата се отблъсна от стената, а ръцете му бяха още в джобовете му.

Кой казваше, че Джонас не може да бъде умен, когато е необходимо?

— Разкарай се от кабинета ми, Джонас — изръмжа Ланс. — Нямаш доказателства, че Хармъни не е била с мен миналата нощ, а аз имам. Вече нямаш никакви правомощия над нея.

— Бил ли си на местопрестъплението? — обърна се Хармъни към Джонас.

Той кимна рязко.

— Миризмата ми беше ли там?

Устните му се стегнаха. Тя го бе хванала на тясно и той го знаеше. За съжаление, обаче миризмата й не бе била и на няколко от нейните убийства в миналото, и той бе наясно и с това. Смъртта бе невероятно умела в прикриването си.

— Не. Миризмата ти не беше там — призна Джонас, гласът му се ожесточи от гняв.

— Тогава нямаш право да ме обвиняваш — усмихна се жената триумфиращо. — Изглежда, трябва да търсиш убиеца си другаде.

Тогава погледът на Джонас се плъзна към Ланс, очите му гледаха подигравателно, а устните му се извиха язвително.

— Тя не се подлага на дресировка, нали? — попита го с развеселено снизхождение.

— Тя не е животно, така че не го очаквам от нея. — Ланс запази хватката си върху ръката й, сякаш се притесняваше, че тя ще посегне към пистолета, висящ на бедрото й. Идеята беше изкушаваща, но самоконтролът й всъщност беше железен.

Джонас изсумтя, преди да попита:

— Значи разгонването върви добре?

Гневът на Ланс пламна на мига. Хармъни можеше да го подуши, гореше като необуздан пламък, с потенциал да се превърне в пожар.

— Джонас, игричките ти стават уморителни — предупреди го тихо Ланс.

Устните на другият мъж се извиха, докато ги наблюдаваше внимателно, търсейки слабостите им. Хармъни усещаше как ги проучва в търсене на пукнатина, която да използва.

— Както казах по-рано, просто се отбих да проверя положението. — Джонас сви рамене, сякаш едно братско посещение трябва да бъде нещо нормално. — Ще ви оставя да си работите. — Погледът му се насочи към Хармъни. — Определено щях да се погрижа GPS-а да бъде поправен, ако бях на твое място. Не искаме да възникнат никакви усложнения заради това.

Той кимна подигравателно, преди да извади ръце от джобовете си и да тръгне към вратата. Хармъни не си направи труда да се сбогува с него, когато той излезе, но не откъсна поглед от него, докато вратата не се затвори зад широкия му гръб.

— Някой ден, ще го изритам от кабинета си — каза Ланс замислено, като пусна ръката й. — И така, какъв е проблема с Дейви?

— Трябва да отидем до Пиньон. — Хармъни пренебрегна въпроса за механика с лека ръка. — Трябва да видя местопрестъплението.

Ланс въздъхна тежко.

— Вече помислих за това. Ще се свържа с шериф Грас и ще я информирам, че тръгваме натам.

— Това не може да бъде съвпадение, Джонас го знае — посочи тя най-сетне. Изводите за убийството я бяха връхлетели още в момента, в който Джонас ги осведоми за него. — Някой подозира коя съм.

— Тогава просто ще трябва да разберем кой е. — Гласът му изхриптя, когато се сниши, сънливият му гладен поглед я поглъщаше. — Напиши си доклада, докато се свържа с шериф Грас и след това се отправяме към Пиньон. Бих искал да се върнем, преди да е станало прекалено късно.

* * *

Шериф Грас беше четиридесет и няколко годишна, със стегната стойка и добродушни лешникови очи. Имаше фини бръчици в ъглите на очите си и вдлъбнати линии от смях от двете страни на устата си. Въпреки това се държеше напълно професионално, когато Хармъни и Ланс паркираха зад малката циментена сграда, в която се помещаваше Drink Em Up, скромен бар точно в началото на града.

Тя отстъпи от тъмносиния си Райдър, свали очилата от очите си и се облегна на вратата.

— Ланс, радвам се да те видя отново — усмихна се приятелски, когато те приближиха.

— Кейти, как са Бен и децата? — Ланс се усмихна в отговор, близките им отношения бяха очевидни.

Хармъни стоеше мълчаливо, докато те си разменяха любезности, сдържайки нетърпението си заради светските формалности. Това беше още един плюс на страната на убиеца. Смъртта никога не питаше дали децата са добре.

— Кейти, запознай се с Хармъни Ланкастър, тя е на временно назначение от Отдела по делата на Породите — представи ги най-сетне една на друга Ланс. — Хармъни, Кейти Грас, шериф на окръг Отеро.

Хармъни кимна хладно.

— Мога ли вече да видя местопрестъплението? — попита спокойно.

Очите на шериф Грас проблеснаха развеселено.

— Тя ми напомня за онзи приятел Уайът, Ланс — провлече Кейти. — Изцяло. Дали е нещо свързано с Породите?

— Да, нещо такова — отговори Хармъни вместо него. — И Джонас е котенце. Просто трябва да знаете как да се справите с него.

Другата жена примигна изненадано, преди от устните й да бликне смях.

— Хайде тогава — сви рамене тя. — Разследващият екип вече беше тук. Съмнявам се да е останало много.

Хармъни се отдалечи от Ланс и шериф Грас, следвайки миризмата на кръв към бунището точно зад вратата.

— Донесохте ли снимките от местопрестъплението? — Знаеше, че Ланс ги е поискал.

Хармъни приклекна и се наведе над кървавите петна по асфалта, изчислявайки ъгъла и дълбочината на раната на базата на това, което виждаше там.

— Заповядайте. — Папката й бе подадена със силен замах.

Хармъни я отвори и се взря в трупа. Обикновени черти на лицето, остър нос, и гърлото му определено бе прерязано. Ъгълът обаче, бе неправилен и не съответстваше на нейният маниер. Нещо, което Джонас би трябвало да е забелязал.

— Убиецът е бил по-висок от мъртвеца — промърмори тя. — Колко е висока жертвата?

— Метър и осемдесет. — Шерифът на Отеро коленичи до нея. — Как можете да разпознаете това?

— Ъгъла на разреза. — Хармъни прокара нокти по раната на снимката. — Според ръста на убиеца и този на жертвата, раните ще бъдат различни. Дълбочината на разреза в точките на натиск е показателна. Щом барманът е бил метър и осемдесет, тогава вашият убиец е няколко инча по-висок. Може би метър и деветдесет, метър деветдесет и нещо.

— Съдебният лекар все още изследва тялото, директора на вашия Отдел също го погледна. И не е споменавал това — отбеляза Грас.

— Той не познава ножовете като мен. — Хармъни й подаде обратно папката. — Предполагам, че оръжието е боен нож на Специалните части2.

Убиецът в действителност можеше да бъде Порода. Или войник на Съвета. Бяха разработени специални тренировъчни протоколи за Породи, само за да бъдат в състояние да идентифицират техните убийства.

Хармъни извади чифт латексови ръкавици от джоба си и сложи едната, преди да се протегне надолу. Прокара пръсти по петната от кръв, след което ги вдигна към носа си. Миризмата на съсирена кръв беше всичко, което откри.

Тя се намръщи, изправи се и присви очи към петното.

— Екипа по разследването откриха ли някакви доказателства?

— Нищо. Освен кръвта и тялото, нямаме улика. — Шерифът въздъхна. — Надявахме се, че когато го погледне една Порода, ще ни даде преднина.

Хармъни поклати глава. Който и да бе извършил убийството, е бил внимателен, изключително внимателен в използването на нейният маниер на убиване.

— Престъплението е подобно на няколко убийства в Щатите през последните няколко години — посочи тогава Грас. — Предполагаеми насилници, срещу които органите на реда не са успели да съберат доказателства. Може да си имаме работа със сериен отмъстител.

Или имитатор с бележник.

Хармъни вдигна очи към Ланс и видя как главата му се наклони замислено. За какво си мислеше? Понякога Хармъни можеше да се закълне, че той чува нещо, което никой друг не може.

— Това е различно — отговори най-сетне тя. — Ъгълът на разреза, дълбочината и маниера на действие. Имитатор е.

Очите на Грас се присвиха, когато Ланс й хвърли предупредителен поглед.

— Както казах, познавам хладните оръжия. — Хармъни сви рамене. — И съм изучавала убийства, извършени с ножове. Повярвайте ми, това е различно. Вашият съдебен лекар ще го потвърди, ако си направи труда да проучи другите убийства внимателно. Не знам какво имате тук, но не е убийство с цел отмъщение.

Приличаше по-скоро на добре обмислен план.

Грас въздъхна уморено.

— Съдебният лекар вече започна да преглежда другите убийства по нареждане на директор Уайът. Той беше този, който предположи възможността.

Защо Джонас бе направил това?

Хармъни остана със сведена глава, насочила поглед към кървавото петно, докато се мъчеше да намери смисъл в коментара на шерифа.

— Това копия от снимките ли са, Кейти? — попита Ланс. — Бих искал да ги задържа, ако може. Може би Хармъни ще забележи нещо, като ги прегледа по-късно.

— Да, копия са. — Тя му подаде папката. — Надявам се да открие нещо. Бърт Фелдън не беше много харесван, но докато потвърдят вината му, имаше правото да диша.

Ако беше невинен, имаше правото да диша, помисли си Хармъни, но го запази за себе си. В този момент, нямаше начин да го произнесе.