Първо я взе с тялото си, след това и с душата си. Дълбоки енергични тласъци, извиваше се вътре в нея, удоволствието му нарасна, когато усети стягането й.

— Точно така, скъпа — изръмжа до устните й. — Свърши за мен, любима. Нека да усетя как сладкото ти котенце избухва около мен.

— Проклет да си. — Викът й бе изпълнен със страст. — По-силно. Искам по-силно.

— По-силно — простена Ланс. — По дяволите, скъпа. Не искам да те нараня. Не мога да ти причиня болка.

Всичко, което можеше да направи, бе да забави тласъците си толкова, колкото можеше. Искаше да се тласка вътре в нея. Но тя още беше така дяволски тясна, стискаше го силно, с нежните си мускули. Не можеше да я нарани.

— Направи го. — Хармъни откъсна устни от неговите. — Направи го сега.

Докосна със зъби рамото му и го ухапа. И не беше нежно, леко ухапване. Острите й кучешки зъби потънаха в плътта му и изпратиха светкавица от възбуда и болезнено удоволствие, които избухнаха в черепа му.

Тогава Ланс засили темпото. Притискайки я под себе си, той се забиваше отново и отново в нея, докато тя се изви, откъсна уста от рамото му и изкрещя.

Сякаш този звук бе катализатора, от който се нуждаеше Ланс, усети как тестисите му се стягат силно, преди да експлодира вътре в нея.

Свърши така, като че ли никога не бе свършвал през живота си. Бурни струи от семенна течност изригнаха във вагината й, когато потъна до самите й дълбини. Тялото му потръпна, когато Хармъни се разтресе под него. Конвулсивните спазми разкъсаха и двамата, докато експлозиите не намаляха и след това бавно избледняха.

Ланс се отпусна върху нея, борейки се за въздух няколко дълги секунди, преди най-сетне да се срине до нея и да я привлече към тялото си. Невъздържаното му освобождение бе изсмукало и последните му сили и той знаеше, че ще заспи за секунди. Спокоен сън.

Дочу тихият повик на ветровете отвън, обещанието за защита, когато той се предаде на нуждата от почивка. Не трябваше да се притеснява за безопасността на Хармъни засега. Земята щеше да защитава и двама им.

— Заспивай сега — прошепна в ухото й. — В безопасност си.

— Лека нощ, Ланс — пошушна Хармъни, позволявайки му да я придърпа по-близо до гърдите му, а брадичката му се подпря на главата й.

Ето така. Това е живота, помисли си той, очите му се затвориха и сънят го обори. Точно така. И лекият полъх в ухото му пошушна потвърждението си. Това е живота.

* * *

Хармъни задряма, сетивата й винаги бяха нащрек, чувствителния й слух улавяше всеки звук извън къщата на Ланс, следеше за всяка промяна на звуците на нощта.

Когато приближаваше опасност, дивият свят щеше да замре. Това бе част от природата. Те щяха да гледат и слушат, за да разберат дали опасността е за тях или за други. Но сега нямаше замлъкване, нямаше промяна в симфонията от звуци отвън.

Тази симфония й позволи да намери малко покой. Да лежи на гърдите на Ланс, защитена в прегръдките му, докато той спи дълбоко и безпомощно. Хармъни го пазеше, както той пазеше нея. Позволи му почивката, от която се нуждаеше, преди началото на новия ден.

Последните три дни бяха изключително трудни и за двама им може би. Не би могло за Ланс да бъде по-лесно. Животът му вероятно бе запратен в същия хаос, както нейния.

Докато дремеше в прегръдките му, от време на време си въобразяваше, че усеща части от душата му в топлината на тялото му, които се просмукват в нейната. Защо би позволил една толкова съкровена част от него да проникне в жесток човек като нея, тя не можеше да проумее.

Хармъни нямаше намерение да спи, не наистина. Беше изучила финото изкуство на дрямката преди години. Но за първи път, тя намери покой. Сгуши се в топлината на Ланс и душата й се успокои.

Девета глава

Да запази дистанция между сърцето си и Ланс нямаше да бъде лесно, призна си Хармъни два дни по-късно, докато шофираше през града с отредения й Райдър. Резервният автомобил обикновено се държеше в случай, че някой от останалите е за ремонт, така й бе обяснил Ланс предишния ден, почти извинявайки се за трагичното състояние на автомобила.

Не беше в най-добра форма, призна Хармъни, и определено не беше годен за пустинен патрул, но след като научи странностите му, управлението в града стана лесно.

Туристическият сезон беше в разгара си в Броукен Бът. Пустинята, каньоните и пещерните образувания извън града, го правеха редовна атракция за летните туристи. Самият град носеше характерните черти на Стария запад — от бутиците, кафенетата и специализираните магазини, които се простираха по цялата основна пътна артерия, до баровете, ресторантите и хотелите, обграждащи всеки край на града.

Имаше клиника, болница и медицински павилион от едната страна на Броукен Бът, след това по протежение на целия западен край имаше малък индустриален парк и кланиците, поддържани от фермерите.

Беше очарователен град, призна Хармъни, докато минаваше покрай индустриалната зона, която й бяха дали да патрулира.

Имаше няколко жилища в покрайнините на града, парк за каравани, както и няколко жилищни комплекса, но беше чула от другите служители, че е смятана за най-спокойната част на града.

Беше адски отегчително, но Хармъни се задоволи с факта, че колкото по-дълго не е в града, толкова по-малка е вероятността да се сблъска с Х.Р. Алонзо. Или да се вкара в още някоя беля.

Добрият стар преподобен Алонзо щеше да продължава да упражнява натиск, докато някоя предприемчива Порода не реши, че са чули достатъчно от пропагандата му и не забие куршум в главата му.

Той беше бич за общността на Породите, обединяващ Кръвните расисти и пуристките секти да протестират срещу всеки успех на Породите в обществото. В момента, той отново искаше разрешително да протестират срещу ранчото на Мегън Арнес и къщата, която бе отстъпена на Породите.

Мегън Арнес беше друг проблем. Хармъни не искаше да си има работа с емпатката и нейния съпруг. Миналата година двамата почти бяха успели да я заловят във Франция. Хармъни не знаеше защо се бяха отказали от преследването, но преди да го направят, се бе запитала дали бягството от тях не е безнадеждна кауза. Мегън Арнес можеше да разкрие тайните й по-бързо от всеки друг, ако се приближеше достатъчно. Хармъни знаеше, че щитовете й са силни, но също така бе чула слуховете за способността на другата жена да улавя емоции и тайни. А Хармъни имаше прекалено много тайни за криене.

На всичкото отгоре й се налагаше да се справя със странните туристи. Хармъни бе успяла да предотврати един обир предишния ден — да се разправя с дребния джебчия, който открадна чантата на млада майка, беше доста дразнещо. Той беше дрогиран и по-силен от нормалното, което я принуди да блъсне лицето му в тротоара, за да го обезвреди и задържи.

За съжаление му счупила носа. Не бе възнамерявала да го прави. По дяволите, не беше свикнала да носи кадифени ръкавици, докато се разправя с престъпници. Малкият глупак трябваше да се чувства късметлия, задето бе жив, вместо да крещи, че е жертва на полицейско насилие. Заради този малък инцидент я назначиха да патрулира в покрайнините на града.

— Хармъни, GPS-а ти мига отново. — Гласът на Ланс дойде по комуникационната връзка на Райдъра и съдържаше нотка на раздразнение. — Пипала ли си го?

Хармъни извъртя очи. Беше го поправила още от началото.

— Не съм го докосвала, шерифе — каза провлечено, като се протегна към таблото и чукна дисплея на GPS-а. — От тук изглежда, че работи добре.

Хармъни погледна огледалата, преди да навлезе в едно празно място и да регулира проследяващия модул на таблото.

— Не започвай отново да го човъркаш. — Раздразнението на Ланс се долавяше силно и ясно. — Когато се върнеш, се консултирай с Дейви в гаража. Кажи му, че съм поръчал да го провери.

— Дейви се занимава с него първия път — информира го тя, като разкопча колана си и се наведе да погледне кабелите под таблото. — Трябва да ме оставиш да го взема вкъщи. Сама мога да се погрижа за няколко часа.

— Ужасяваща мисъл — отбеляза той. — Закарай го в гаража. И престани да си играеш с жиците.

Младата жена дръпна виновно ръка от таблото и се втренчи в приемника.

— Ако GPS-а не работи, не можеш да ме проследиш — каза остро тя.

Това нямаше да проработи. Тя беше малко параноична за този сценарий. Джонас се бе погрижил да я следят непрестанно. Копеле.

— Той примигва, не е изключен — увери я Ланс. — За днес стига, тръгвай и отиди в гаража. Може Дейви да ти позволи да му помогнеш.

Хармъни направи гримаса, след това се изправи на седалката и въздъхна безсилно. Вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и замръзна шокирано.

Един Сув в тъмносиньо и бяло, бе спрял близо зад нея, и познатото лице на шофьорското място я накара да огледа района бързо за свидетели.

По дяволите, не се нуждаеше от това.

Тя включи комуникационната връзка отново и заговори, без да откъсва очи от автомобила зад нея:

— Контрол, трябва да взема лична почивка, преди да тръгна. Има станция точно пред мен.

— Прието — обади се гласът на Лени Бланшар. — Ще уведомя шерифа.