— Не. По дяволите. Няма да ти отнема този избор.

Преди Хармъни да успее да възрази, Ланс прекъсна целувката и внимателно я отдръпна от себе си. Ръцете му се заровиха в косата му, а изражението му се изопна от усилието да запази контрола си.

— Какво? Какво направих? — Хармъни поклати глава объркано.

— Няма да ти отнема този избор — изръмжа той с болезнена гримаса. — Няма да взема нещо от теб със сила, Хармъни. Ако ме искаш, тогава ти ще трябва да дойдеш при мен.

Ланс тръсна глава, чувството на неудовлетвореност се четеше по лицето му, когато подпря ръце на слабите си бедра, наведе глава и я разтърси бавно. Когато я вдигна отново, устните му бяха разтегнати в уморена усмивка.

— Отивам да си лягам, скъпа — каза с въздишка. — Имам нужда от малко почивка. Трябва да ходим на работа утре. Ще се видим на сутринта.

Наведе се, целуна бузата й нежно, след това си тръгна. Хармъни се загледа след него шокирано. Просто си тръгна.

Вдигна ръка към бузата си, обърна се и погледна към вратата, през което бе излязъл. Защо го бе направил? Можеше да я вземе. Очевидно бе мъчително възбуден, гладен, защо си тръгна, когато можеше да има онова, което щеше да го облекчи?

Господи, беше безсмислено.

Хармъни изръмжа неудовлетворено, след което направи гримаса от животинския звук. Проклет да е, вече започваше да звучи като Джонас.

— Мъже! — Тя се засили към кухнята сигурна, че е видяла сладолед някъде в огромния фризер, който Ланс държеше в килера. Раздразнение като това определено плачеше за сладолед.

Осма глава

Той се опитваше да я защити.

Няколко часа по-късно Хармъни застана пред отворената врата на спалнята и наблюдаваше как Ланс спи. Завивките бяха отметнати от високото му мускулесто тяло, слабата светлина от коридора го засенчваше.

Но нищо не можеше да прикрие ерекцията, издигаща се между бедрата му.

Хармъни пое бавно дъх и потопи лъжицата кутията маслено орехов сладолед. Трябваше да се опита да стои далеч от него. Поднесе замръзналото лакомство към устните си. То облекчаваше подутите жлези под езика й, успокояваше хормона, който искаше да се излее от тях, но нищо не можеше да отслаби възбудата й.

Докато бродеше из къщата през тези часове, тя се бе убедила, че сигурно си въобразява разни неща. Тя защитаваше другите, не беше свикнала да бъде защитавана.

Хармъни облиза лъжицата. Ланс се размърда в леглото, краката му се разтвориха и пръстите на едната му ръка обвиха около пениса му за секунда. След което простена разочаровано и ръката му падна обратно на леглото.

Лъжицата отново се потопи в картонената кутия и се надигна още веднъж към устните й. Хармъни остави вкусът на сладоледа да се разтопи в устата й, докато наблюдаваше Ланс. Колкото и да бе вкусен сладоледа, тя знаеше, че е нищо в сравнение с вкуса на мъжа, който се опитваше да спи въпреки възбудата си.

Устните й трепнаха в усмивка. Имаше нещо, което можеше да направи за него. Спомни си как веднъж, преди няколко години, бе гледала един много неприличен филм. Просто от любопитство. Във филма бяха замесени една много изкусителна жена, възбуден мъж и сладолед.

Ланс беше много сексуален. Чувствено създание с опит в удовлетворяването на всяка жена. На Хармъни й липсваше опит, но знаеше, че той се наслаждава на докосването й. Щеше ли да се наслади на сладоледа?

Тя облиза устни и влезе в стаята, потопи отново лъжицата в сладоледа, коленичи на леглото и се премести на позиция.

* * *

Ланс се събуди връхлетян от удоволствие. Хладно, чувствено, фино удоволствие, което накара тестисите му да се стегнат, а тялото да се надигне. Протегна ръце да задържи насладата, за да не се отдръпне.

— Стой мирно. Или ще спра. — Гласът на Хармъни беше копринено гладък, тъмен и предизвикателен.

Ланс видя как устата й се отдръпва от жадуващата му ерекция. Хармъни взе кутията със сладолед от леглото, потопи лъжицата вътре и поднесе голямо парче към устата си. Ланс се стегна — гледаше, чакаше. Тя сведе глава, едната й ръка улови пениса му в основата и го пъхна между устните й. След това изля сладоледа върху него.

— Ох, мамка му! — Ханшът му се надигна от леглото, когато тя започна да смуче плътта му с алчен глад.

Студеният крем заля пенисът му и изпрати бурни, ледени усещания по горещата му плът. Езикът й трепкаше върху него, галеше и милваше, а устата й засмукваше набъбналата главичка.

Ланс стисна чаршафа, ханша му се изви, главата му се въртеше върху матрака, докато лед и огън се бореха, от гърлото му се откъсна измъчен стон и тялото му се обля в пот.

Мамка му, беше хубаво. Толкова дяволски хубаво, че се чудеше дали ще го преживее. Опитваше се да стои неподвижен, да задържи ръцете си на леглото и да остави на Хармъни да решава. О, по дяволите, ако тя не побързаше и не му позволеше да свърши, той щеше да получи удар.

— Хармъни. — Ланс се задъхваше. — Скъпа. По дяволите. — Тя го измъчваше отново. Езикът й облиза набъбналата главичка, преди отново да я засмуче дълбоко в устата си, движейки се от долната страна като копринен пламък.

Тя простена около подутата плът. Вибрацията на звука изпрати стрели, които пронизаха мозъка му. Щипещите пипала на усещането обхванаха всеки прешлен на гръбнака му и стегнаха всеки мускул на тялото му.

Ланс примигна, опитвайки се да проясни погледа си и усети как пенисът му набъбва. Мамка му, сякаш не бе достатъчно набъбнал. Ръцете на Хармъни галеха ствола, от основата до там, където устните й го покриваха, нагоре и надолу, като го смучеше, ближеше и простена отново.

И Ланс избухна.

Ръмженето, което излезе от гърлото му, го шокира, както и прелестното удоволствие, което започна да се надига от тестисите му, нагоре по гръбнака и удари черепа му с невероятна сила. Секунда по късно спермата му експлодира в устата й и запрати ума му в пълен хаос.

Бедрата му се извиха, струя след струя, спермата му се изстрелваше в устата й, облекчавайки само най-лошия глад, забиващ нокти в корема му. Оргазмът го отдръпна от ръба на отчаянието, но твърдостта на ерекцията му остана.

— Надявам се да знаеш какво, по дяволите, направи току-що — простена Ланс, протегна ръце, сграбчи я за предмишниците и я хвърли на леглото.

Издигна се над нея, а коленете му разтвориха бедрата й, докато тя се взираше нагоре в него с горещ, страстен поглед. По дяволите, беше секси. Очите й бяха леко скосени, блестящо зелени. Заоблените й гърди бяха с твърди яркочервени зърна. Нежни, сладки зърна. Ланс наведе глава и пое едно от тях в устата си, Хармъни извика и той намести пениса си между чувствените гънки на хлъзгавата й, мека плът.

— О, да — промърмори той до гърдата й, преди да оближе отново зърното. — О, това е хубаво.

Натисна бавно напред, борейки се да диша, когато почувства невероятно стегнатите мускули на вагината й да обгръщат пениса му. Мили боже, беше толкова тясна, че всичко, което той можеше да направи, бе да изгори от удоволствието.

Сякаш обладаваше девица. Всеки път. Плъзна се бавно във вътрешността, усети как вагината й го привлича навътре, чу тихите й, разтърсващи викове на наслада.

— Хармъни… скъпа. — Ръцете му уловиха бедрата й и я задържаха неподвижно, когато тя започна да се извива под него. — Не мърдай, скъпа. Нека го направим спокойно. Да те взема спокойно.

— Кой иска спокойно? — Гласът й бе пресипнал, отчаян, когато ръцете й сграбчиха косата му.

Ланс щеше да се засмее, ако можеше да си поеме дъх. Беше наполовина вътре в нея, когато мускулите на вагината й започнаха да правят онова нещо. Мамка му. По дяволите. Как можеше да запази контрол, когато хиляди малки пипала се движеха по пенисът му и го придърпваха навътре. И точно такова чувство имаше. Мускулите се движеха около пениса му, галеха го и го засмукваха, докато той имаше чувството, че главата му ще експлодира от нуждата да свърши.

— Скъпа. Опитвам се. — Той се оттегли, после натисна напред и пак се отдръпна.

— Не искам… спокойно. — Викът й ехтеше от желание. — Искам всичко. Сега. Сега, Ланс. — Тя се изви към него отново, бедрата й се разтвориха още по-широко, а тялото й се изопна.

И точно както предишните два пъти, той изгуби контрол. С дрезгав стон се изтегли назад, след което се гмурна в нея с един силен, дълбок тласък.

Удоволствието беше толкова невероятно горещо и интензивно, че всеки път Ланс бе готов да се закълне, че няма да го преживее.

— Целуни ме, любима. — Ръцете му се отдръпнаха от бедрата й, когато проникна в нея докрай.

Пръстите му се заровиха в косата й и стиснаха копринените кичури, а устните му покриха нейните. Вкусът, за който жадуваше, се появи незабавно. Орлови нокти и подправки. Амброзия. Ланс пое вкуса от устните й, след което привлече езика й в устата си и изсмука още.

Господи, Хармъни беше толкова сладка. От главата до петите. Всяка нежна пора, която тя притежаваше, беше негова. Хармъни беше негова.

Държейки я плътно до себе си, той започна да се движи, ханшът му се надигна, отдръпвайки се назад, преди да се гмурне в горещите й, тесни дълбини. Обладаваше я отчаяно, защото беше отчаян човек. Вземаше я властно, защото тя го караше да жадува, да копнее, правеше всеки собственически инстинкт в душата му отчаян да я обвърже към него.