— Щях да се справя. — Не можеше да си спомни никакви сънища. Погледна отново към Ланс, но от изражението му не можеше да прецени дали е говорила на сън или не.

— Така или иначе, прегледите приключиха. — Ели сви рамене. — Изглежда си в добра форма, освен леката анемия, от която още страдаш. Вземаш ли витамините, които ти дадох?

— Разбира се. — Да бе, да.

Ели изсумтя.

— Намерих шишенцето в чантата ти, Хармъни. Не са докоснати. Но не се безпокой, хормоналната терапия ще оправи това.

Докторката тръгна към черната чанта, оставена отворена върху скрина от другата страна на стаята.

— По едно от тези на ден през първия месец. Хормоните на разгонването са с висока концентрация в кръвта и телесните ти течности. — Вдигна флакона с таблетките, за да може Хармъни да го види, след което се върна до леглото. — Беше на инжекции през последните двадесет и четири часа, което вероятно обяснява защо възбудата ти позволи да спиш. Тези таблетки ще предотвратят зачеването и ще ти позволят да работиш без повечето от омаломощаващите симптоми. Но все пак, да се скриеш от друга Порода е невъзможно.

Хармъни проследи как докторката остави флакона с таблетките до леглото.

— Какво е това разгонване? — попита тя. — Защо причинява това?

Ели погледна към Ланс, сякаш искаше разрешението му да отговори.

— Не те пита той. — Хармъни се опита да вмъкне сила в гласа си, но се чувстваше силна колкото сварен макарон в момента.

Устните на Ели трепнаха.

— Когато използваш този тон, ми напомняш за Джонас. И това не е комплимент.

— Не го приемам като такъв — изръмжа Хармъни. — Отговори ми.

— Това е свързване. — Ели пъхна ръце в джобовете на бялото си лабораторно яке, докато се взираше в нея. — Начинът на природата да се подсигури, че ще останеш с мъжа, който е избрала за теб. От това, което успяхме да разберем, това е реакция, базирана на емоции и феромони. Все още работим върху това. — Тя сви рамене отново, а устните й се извиха в съжалителна усмивка. — Няма лекарство, нито начин да се избяга от него.

Така бе дочула и Хармъни.

— Искам да стана. — Беше гола под завивката.

Погледна отново към Ланс, който прекоси стаята и взе копринената й роба.

— Донесох дрехите ти от хотела. И оръжията. — Върна се при нея намръщен. — Знаеш ли, че половината от тях са незаконни?

Тя го погледна безмълвно.

Мъжът въздъхна тежко.

— Ето ти робата. Достатъчно силна ли си да станеш сама?

Хармъни пое дрехата от ръцете му.

— Напусни. — В гласът й нямаше молба.

Ланс присви очи.

— Ели остава — нареди той и се насочи към вратата. — Ще се погрижа за вечерята.

Хармъни отметна завивката от голото си тяло и провеси крака от ръба на леглото, преди да навлече робата.

— Докосвала си ме с ръце? — попита хладно.

— Бях с ръкавици. — Докторката скръсти ръце на гърдите си и се взря в нея.

— Намери по-добри ръкавици — озъби се Хармъни. — Кожата ми гори там, където си ме пипала.

— Гори?

— Студен, дълбок огън. Бедрата, ръката, шията и езика.

— Никой никога не е споменавал за парене. Болка, но не и парене.

— Случи се също и когато Джонас докосна гърба ми след първата нощ с Ланс. Много е неприятно.

— Което означава и болезнено — изсумтя Ели. — Ти си една от най-своенравните Породи, които някога съм срещала. Чувствала ли си някога болка, Хармъни?

— Не и ако мога да я издържа. Имам нужда от душ. Къде е ръчната ми чанта?

— Имаш предвид бутиковите ти лосиони? — засмя се Ели. — Ланс не успя да произнесе и половината от имената на тези бутилки. Голяма колекция имаш.

— Къде е? — Хармъни не беше в настроение за разговори.

Ели въздъхна тежко, отиде до шкафа и извади голямата чанта от вътрешността.

— Можеш да говориш с мен, Хармъни. Аз не съм ти враг.

— Всеки, който не е приятел, е враг. — Младата жена я погледна право в очите. — А аз нямам приятели.

— Е, това ме постави на място. — Ели отнесе чантата до банята, остави я на плота, а след това отново се върна в спалнята. — Ето. Можеш ли да отидеш до банята?

— Мога да ходя. — Или щеше да умре, докато се опитва.

Беше слаба. Ужасяващо слаба. Краката й се разтрепериха, когато поеха тежестта на тялото й, но успя да се изправи. За момента това бе всичко, което имаше значение.

— Хармъни, трябва да си тръгна тази вечер — съобщи Ели, когато тя направи няколко крачки.

— Довиждане. — Какво, по дяволите, искаше да й каже? Тази жена бе съдействала да я задържат в плен две седмици и бе взела от нея достатъчно кръв да напълни още едно човешко тяло.

— Не можеш да избягаш от него, Хармъни — каза Ели, когато Хармъни стигна до вратата. — Хормоналната терапия действа само ако правиш редовно секс с половинката си. Ако си тръгнеш, грешката може да се окаже фатална.

Хармъни наведе глава и погледна краката си, стискайки зъби гневно.

— Джонас знаеше какво прави, нали? — прошепна тя. — Това беше планирано.

— Не мога да потвърдя. — Хладният тон я увери, че Джонас наистина е знаел точно какво прави.

— Играта, в която му позволяваш да те въвлече, е опасна, докторке. — Тя обърна глава и погледна горчиво другата жена. — Аз няма да бъда единствената, която ще умре, ако нещата поемат друго посока, обещавам ти.

— Кой ще ти отмъсти, Хармъни? — попита я Ели. — Същите хора, които измъкнаха задника ти преди? Четох досието на Джонас за теб, и то е много различно от онова в базата данни на Породите.

— Както казах, не искаш да се замесваш в това. — Хармъни се усмихна напрегнато. — Ако той не играеше малката си игра, ако беше останал само с опитите си да ме включи отново в обществото на Породите, всички ние щяхме да сме в безопасност. Но това… — Махна с ръка надолу към тялото си. — Това променя залозите. Ако ме хванат, Джонас няма да се отърве без последици. Нито пък ти.

* * *

— Как е тя? — Ланс попита Ели, докато стоеше над тенджерата, пълна с пилешка супа, следейки дали ври на тих огън, както леля му го бе инструктирала.

Елиана вървеше бавно из стаята, ръцете й бяха пъхнати в джобовете на лабораторното й яке, а раменете й бяха приведени.

— Изплашена е, но го прикрива добре. — Тя сви рамене, но изражението й бе загрижено. — Тя има няколко симптома, каквито никой друг не е споменавал. Студено изгаряне където съм я докосвала, докато я преглеждах, но освен че е малко отпаднала, изглежда добре.

Ланс кимна, след което се обърна отново към супата, наблюдавайки как спиралата на парата започва да се издига бавно от повърхността.

— Джонас се обади отново — каза той. — Каза, че има нужда от теб в лабораториите.

— Изненадана съм, че изчака толкова дълго. — Изражението й беше иронично. — Направих всичко, което мога за половинката ти. Тя няма да забременее, а на мен ми беше изрично забранено да добавям този специален хормон към терапията й. По някаква причина той вярва, че зачеването ще гарантира, че тя ще остане с теб.

— Ти не си съгласна? — Ланс я погледна внимателно.

— Единствената ми цел е нейното оцеляване — това е. Твоят основен приоритет е защитата й и изграждането на връзка между двама ви — информира го остро. — Чуй ме, Ланс, ако тя избяга, по каквато и да е причина, ще бъде загубена за теб завинаги. Ще бъде регистрирана в базата данни на Породите като предател. Белязана на смърт. Не можем да позволим това.

— И защо те е грижа? — Ланс гледаше младата докторка, видя състрадание в очите й, но усети и нещо друго. Тя не беше напълно безкористна в желанието си да помогне на Хармъни.

— Защото Джонас е толкова решен да следва собствения си план. — Ели се усмихна подигравателно. — В този момент това ми е достатъчно.

— А когато вече не е достатъчно? — попита мъжът остро.

— Тогава аз ще се заема с Джонас. — Тя сви рамене отново. — А сега трябва да тръгвам. Не искам да му давам причина да нареди да й направят още изследвания с друг лекар. Най-добре ще е той никога да не научава за малката ми измама.

— Брейдън ще те върне обратно до мястото — кимна Ланс, вместо да я разпитва повече. — Джонас има хеликоптер там.

— Ланс, аз не мога да засиля хормона, както ако тя беше в лабораторията. Тя се нуждае от по-точна проверка, която не може да бъде осъществена, докато Джонас играе игричката си. Онова, което й дадох, ще й помогне, няма да бъде напълно безпомощна срещу възбудата, но все пак ще бъде силна. Съжалявам за това.

— Ти се погрижи за най-належащия проблем — въздъхна мъжът. — Хармъни няма да забременее. Не искам този избор да й бъде отнет.

— И аз съм съгласна с теб. — Ели поклати глава уморено. — Сега тръгвам. Увери се, че приема достатъчно течности, но без кофеин. И почивка. Точно сега се нуждае от това повече от всичко.

Господи, как би могъл да се справи с още един от тези дълбоки сънища? Тя плачеше, докато сънуваше. Потоци от сълзи, и молеше Алфа едно, Джонас, да й помогне. Да я спаси. Умоляваше го да й прости.