Устни и зъби обработваха нежното връхче, преди езикът му да се извие над него и да го привлече в горещите дълбини на устата му. Силните възбуждащи подръпвания я запратиха на ръба, което щеше да я ужаси, ако й бе останал и малко здрав разум, за да го обмисли.

Хармъни затвори очи, докато се мъчеше да се задържи изправена, да издържи на агонизиращата наслада, която я пронизваше. Беше толкова хубаво. Повече от хубаво.

Тя се опита да изкрещи името му, да умолява за още, докато той не бързаше, местеше се от едното зърно на другото, ръцете му обгръщаха гърдите й, стискаха ги, масажираха заоблените извивки. Драскането на езика му по невероятно чувствителните връхчета изпрати светкавица от изгарящо усещане към вече измъчената й утроба. Хармъни се изви по-близо към него, търсейки облекчение.

Кракът на Ланс се плъзна между бедрата й, твърдият мускул се притисна силно към женствеността й, когато той започна да я движи върху него.

Приглушените й викове бяха животински, отчаяни.

— Толкова хубави, стегнати малки зърна. — Целуна всяко от тях, преди да започне да тегли надолу мекия плат на панталоните й.

Практичният ремък на кръста й се смъкна, плъзвайки се под широкия черен колан, пристегнат на ханша й.

Ланс не губи време да маха колана или оръжието й. Остави ги там, само плъзна панталоните под тях, за да оголи бедрата й. Хармъни го погледна изненадано, когато той се изправи и започна да разхлабва панталоните си.

— Толкова съм твърд, откакто си тръгна миналата нощ, че мога да забивам клинове в железопътни релси — изръмжа Ланс, когато освободи бушуващата си ерекция, сваляйки дънките и слиповете си под бедрата. — Всичко, за което можех да мисля, бе как те обладавам, Хармъни. Как те връзвам за леглото и те карам да крещиш за мен, да умоляваш за мен.

Хармъни изскимтя, когато той я завъртя, едната му ръка се обви около кръста й за опора, докато той се наместваше зад нея, разтваряйки краката й широко. Хармъни се взря в огледалото, виждайки го на приглушената светлина, идваща от офиса. Пенисът му се закъта в отчаяните влажни гънки между бедрата й и остана неподвижно.

Топлината я изгори, усещането на твърдата плът, разтваряща хлъзгавите извивки, изпрати светкавица от наелектризиращо желание от вагината до набъбналия клитор.

— Помня колко си тясна. — Ланс направи гримаса, изражението му се изкриви от страст. Клепачите му бяха натежали, а устните подути и плътни. — Толкова тясна, че се чудех дали няма да умра от удоволствие, преди да свърша.

Бедрата му се раздвижиха, широката главичка я разтвори, притисна се към нея, разтягайки нежната плът до границите й, и Хармъни изкрещя зад топката.

— Ето така, скъпа — каза напевно Ланс, свободната му ръка хвана кожения колан, който още стягаше бедрата й. — Там съм. Нека да видим колко можеш да поемеш. Можеш ли да ме поемеш целия, котенце?

Хармъни се изправи на пръсти, когато той започна да гали вътрешността й, отдръпваше се назад, след което се плъзваше по-дълбоко, изпълвайки я сантиметър по сантиметър с набъбналия си твърд пенис.

Беше агония. По-голямо удоволствие, отколкото Хармъни можеше да понесе. Тласна се назад, борейки се за повече, наслаждавайки се на болезнената наслада, отекваща по нервните й окончания. Хлъзгавите й сокове улесняваха пътя му, но нищо не можеше да отпусне невероятно стегнатите дълбини на вагината й. Малко използвана и рядко възбуждана, плътта й сега сякаш наваксваше всичките години, през които бе живяла без докосването на Ланс.

— Още малко, скъпа. — Той се плъзна по-дълбоко. — Господи, толкова си нежна. Влажна и тясна. Мога да правя това вечно.

Ланс се отдръпна назад, твърдата му ерекция почти се измъкна от нея, преди да спре.

— Погледни ме, скъпа. Отвори очи.

Младата жена се насили да се подчини. Той беше слабост. Беше се заклела, че никога няма да си позволи да бъде слаба, но ако Койотите нападнеха в този миг, те просто щяха да я убият, защото нямаше волята да се откъсне от Ланс.

— Искам да гледам, когато те вземам. Искам да видя колко ти харесва, тъй като не мога да чуя. Харесва ли ти това, скъпа?

Един рязък, силен тласък го изпрати до самите й дълбини. Изгарящ, нажежен до бяло екстаз я връхлетя, когато тя усети как плътта й се опитва да се разтегне, да се приспособи към размера на пениса, който я пронизваше. Погледа й се замъгли, въпреки че очите й останаха отворени, насочени към огледалото, опитвайки се да се фокусират.

— По дяволите, да. Точно така, движи бедрата си.

Движеше бедрата си? Наистина. Хармъни го усети сега, извиваше се към него с леки, кръгообразни движения, които галеха плътта му и караха вагината й да потръпва от удоволствие.

— Да, скъпа, поеми ме точно така. Продължавай по този начин и ще ти дам точно това, от което се нуждаеш да охлади огъня, докато стигнем до леглото ми.

Тогава се раздвижи, бавно се отдръпна, после се плъзна напред, тласвайки се в нея, погали чувствителните нервни окончания и я запрати по-дълбоко във вихрушката от удоволствие, която разтърси цялото й същество.

Хармъни изгуби себе си. Усети как се случва, слоевете защита, които бе изградила между себе си и света се разпаднаха под неговата власт. Нищо на този свят нямаше значение, освен това. Този мъж, неговото докосване, неговата страст, пенисът му, изпълващ я, докато тя не бе сигурна, че не може да поеме повече.

Но пое повече.

Ланс я обладаваше като човек, който властва, който предявява претенции за притежание. Едната му ръка стискаше колана й, придърпваше я назад по твърдия член, движейки се в нея по-дълбоко и силно, с всеки тласък, докато тя не започна да се стяга.

— Да, скъпа, стегни се, точно така. Засмучи пениса ми със сладката си вагина. Точно така, любима. — Гласът му бе дълбок, замаян, удоволствието го изпълваше, както изпълваше и нейните накъсани викове, приглушени от топката на устата й.

Тогава равномерният, твърд ритъм, се засили. Зад нея, дишането на Ланс се накъса и стана още по-тежко, стаята се изпълни с мириса на сила и страст, когато започна да я обладава с резки, енергични движения. Тласкаше се във вътрешността й, като я държеше здраво за собствения й колан. Тогава Хармъни усети как света се разпада около нея.

Тя трепереше. Разтърсваше се. Не можеше да стои стабилно на краката си, не можеше да се бори с урагана, бушуващ вътре в нея. Вълнение. Усещания. Те се сблъскаха и изгориха съзнанието и тялото й, и тя се загуби в него.

Оргазмът, който я връхлетя, я унищожи. Усети как краката й омекват, гърбът й се изви бурно, когато тя се изопна, за да изкрещи от изгарящото разкъсващо удоволствие. То я прониза като яростна светкавица, експлодира в утробата й и разтърси тялото й, когато усети Ланс да се стяга зад нея.

Секунда по-късно, той се наведе над нея, зъбите му се сключиха на рамото й и я ухапаха, както тя бе ухапала него. Първият пулс от сперма започна да изпълва жадната й вагина. Силни, отчаяни струи изгаряща топлина, които се изстреляха към входа на утробата й, заляха я с агонизиращо удоволствие и я запратиха в още един отчаян, ослепителен оргазъм.

Хармъни сега беше само топка от усещания. Трепереше в ръцете на Ланс, извиваше се от спазмите, които я издигнаха по-високо, след това експлодира в нажежена до бяло мъгла от екстаз.

Беше загубена. Смъртта не съществуваше. Имаше го само това. Това ослепително удоволствие и чистото усещане, вълнение и отчаяние, които пронизаха душата й. Далечна част от нея осъзна, че падналите щитове, защитите, на които бе разчитала през целия си живот, се разпадат на прах. И Хармъни, старата и новата, се срина немощно в ръката, която я държеше сигурно, и се отдаде на това, което природата бе планирала от самото начало. На половинката си.

Пета глава

Хармъни не бе в състояние да оправи дори собствените си дрехи. Ланс й помогна да се облече, след това нежно свали белезниците и топката от устата й.

Хармъни избягваше погледа му, държеше главата си наведена, а тялото й още се разтърсваше от тръпки. Това не бе жената, която наричаха Смърт. Жената, която трепереше под докосването му, не бе убиецът, описан в досието, което Брейдън му бе дал.

Ланс я отнесе до дивана в офиса, след това оправи и своите дрехи, отиде до бюрото си и вдигна предавателя. Постави го на ухото си, натисна бутона за вътрешна връзка в офиса и зачака Лени да вдигне.

— Бланшар. — Гласът на другият мъж бе тих, когато отговори на повикването.

— Лени, ще се измъкна през задния вход и си тръгвам към къщи. Ще бъда там, ако изникне нещо важно.

— Разбрано, шерифе. Всичко е доста тихо за сега — отговори Лени. — Но Алонзо отново лае из града, опитвайки се да предизвика проблеми.

Ланс се намръщи. Х.Р. Алонзо беше трън в очите му, откакто Мегън отвори дома си и отстъпи половината къща на Породите, избрани за Националното прилагане на законодателството.

Шестимата мъже и жени прекараха последната година в дома на Мегън, обучаваха се на тактически маневри и военни ситуации от членовете на семейството, които работеха в областта на правоприлагането. А те не бяха малко.

— Дръж го под око и ме уведоми, ако ситуацията започне да нажежава.

Ланс се обърна, когато Хармъни легна на дивана и затвори очи. Лицето й бе измъчено и бледо, изтощение беляза чертите й, когато тя се сви.