Лора Лей - Да имаш за съсед Порода

Утрото на другия ден беше студено, дъждът продължаваше да вали лениво, а ледените капки звъняха по стъклата на прозорците. Всички пердета в къщата — дебели, тежки и гумирани — бяха плътно спуснати, а атмосферата между Тарик и Лира определено беше напрегната.

Закуската се състоеше от гъсто, силно кафе, придружено с купчина наденички и бисквити, които Тарик бе затоплил в микровълновата фурна. Лира бе успяла да се задави с две от тях. Господи, как понасяше да се храни с това нещо? Тогава младата жена седна и докато довършваше кафето си, го гледаше как изяжда останалите.

Тарик беше прекалено мълчалив. Безмълвен. Изражението му бе диво и непреклонно, докато тишината ставаше толкова плътна, че можеше да се разреже с нож. Лира почти можеше да я види как изкривява въздуха около тях.

— Трябва да се прибера вкъщи — заяви тя, като се изправи на крака и понесе чашата си към мивката. — Охранителната компания трябва да дойде скоро…

— Отмених повикването. — Отговорът му я накара да се обърне към него бавно. — Моите хора ще бъдат тук до няколко часа, за да заместят изцяло системата.

Лира се взира в него няколко дълги мига. Това не бе ленивият често предпазлив човек, когото бе започнала да опознава. Мъжът срещу нея беше спокоен и подготвен, а тялото му бе напрегнато. Все още беше сексапилен като дявол, но предпазливостта бе заменена от опасно чувство на очакване.

— Наистина? — проговори най-сетне тя, скръствайки ръце на гърдите си. — И кога ти дадох разрешение за това?

Когато Тарик вдигна очи към нея, Лира потръпна. Трепет премина нагоре по гръбнака й при вида на напрегнатата страст и чистия завладяващ глад, които видя се отразиха в тези очи.

Младата жена можеше да усети как вагината й се овлажнява. Соковете й буквално изтичаха по скритата плът. И Тарик можеше да го подуши. Тя го гледаше как вдишва бавно, сякаш се наслаждава на уханието й.

— Перверзник — отсече Лира, като се намръщи, когато изражението му придоби чувствен вид. — Добре, възбуждаш ме. Можеш да го помиришеш. Сега е време да се прибера вкъщи. Благодаря, че ме подслони за през нощта и всичко останало.

Тя се обърна към вратата.

— Докосни дръжката и ще съжаляваш.

Ръката й беше само на сантиметри от нея, когато Лира я отдръпна бавно при звука на гласа му. Обърна се и преглътна тежко при дивото изражение на лицето му, когато той повдигна чашата си и бавно довърши кафето си.

— Тарик, започваш да ме вбесяваш — предупреди го тя, внезапно станала предпазлива. — Мълчаливите арогантни глупости не се получават при мен.

Той се облегна назад в стола си, наблюдавайки я с хищнически интерес. Тя бе виждала проблясъци от тази част у него, но никога не се бе фокусирала изцяло върху нея. Това караше тялото й да се напряга, а адреналинът и вълнението препускаха във вените й.

Лира беше извратена. Само така можеше да се обясни защо понася всичко това.

Тарик почеса бавно гърдите си.

— Невероятни неща, генетични — каза най-сетне той с принудително спокойствие, което я накара да си помисли за окото на ураган. Това нямаше да бъде хубаво.

— Наистина? — Младата жена вдигна вежда подигравателно, като продължаваше да стои до вратата.

— Наистина — кимна Породата. — Всякакви малки неща започват да изпълзяват и дяволски те изненадват, като ти напомнят, че съдбата ще е тази, която ще се смее последна.

Ох, това изобщо нямаше да бъде хубаво. Лира пристъпи по-близо. Мрачните, тъмни сенки в очите му накараха гърдите й да се стегнат от страх.

— Какво не е наред?

Той се взира в нея мълчаливо няколко дълги, напрегнати секунди.

— Обмислям нещо — изръмжа най-сетне Тарик, а гласът му се задълбочи и стана по-дрезгав, когато погледът му прикова нейния. — Обмислях цяла нощ.

Защо Лира имаше лошото предчувствие, че е обмислял нещо, от което всъщност нямаше да бъде доволна?

— Така ли? — добави с леко любопитство в тона си, докато всяка кост и мускул в тялото й се подготвяха за това, което предстоеше.

— Да. — Тарик кимна бавно, а погледът му се плъзна по тялото й с похотливо намерение. — Ти ме подлудяваше в продължение на месеци. Проклет да съм, ако не беше поносимо, забавно и любопитно да ти позволявам да ми се подиграваш при всяка възможност, която ти се отдаде.

Да, това притесняваше и нея също. Той никога не се ядосваше. Със сигурност не беше ядосан и сега, нали?

— Какво, искаш извинение? — попита го тя недоверчиво. — Малко е късно, Тарик.

— Не можех да разбера защо. — Тарик поклати глава бавно. — След това се случи най-странното нещо. Колкото повече миришех сладката топлина, изтичаща от женствеността ти, толкова повече аз си отказвах да я вкуся, и тогава започнах да забелязвам промените.

Лира се изчерви гневно от подробния му изказ, яростно обвинявайки се за реакцията си към думите му.

Мъжът се надигна от стола си, докато тя го наблюдаваше предпазливо.

— Промени? — Лира преглътна тежко, когато зърна необичайната издутина между бедрата му.

— Подуването на тези малки жлези по езика ми. Вкусът на подправки, изпълващ устата ми. Гладът за теб, който нарастваше ден след ден, докато почти можех да вкуся целувката ти. А исках целувката ти толкова много, Лира. Толкова много, че ме убиваше. Исках да напъхам езика си в устата ти и да те накарам ти също да го изпиташ. Да те направя толкова луда по мен, колкото съм аз по теб.

Тарик пристъпи по-близо.

Лира дишаше учестено, ръцете й се вкопчиха в предната част на халата й, докато го гледаше как се приближава.

— Да не си болен или нещо такова? — Тя трябваше да се насили да произнесе думите.

Подигравателна, горчива усмивка изви устните му.

— Нещо такова — съгласи се Породата, като се извиси над младата жена, а след това пристъпи бавно зад нея.

Тя нямаше да избяга от него, без значение колко странно се държеше той.

— Искаш ли да знаеш какво не е наред с мен, Лира? — Тарик се наведе по-близо и дъхът му погали ухото й, когато заговори.

Една тръпка се плъзна нагоре по гръбнака й, зърната й се втвърдиха още повече и се потъркаха в нощницата й, като почти я накараха да простене от удоволствие.

— Не. — Имаше чувството, че със сигурност не иска да знае.

— Има един гаден малък хормон, който изпълва устата ми. — Ръмженето беше по-дълбоко сега, по-животинско. — Той е афродизиак, Лира. Появява се само когато мъжка Котешка порода жадува за половинката си. Знаеш ли какво ще се случи, когато те целуна?

Коленете й омекнаха. Хормонален афродизиак? Нещо, което я възбужда още повече? Тя не мислеше така.

— Какво? — Младата жена не успя да сдържи задъхания си шепот.

— Ако те целуна, ще навлезем във фаза разгонване. Пълна сексуална невъздържаност, докато премине овулацията ти. Знаеш ли, че се подготвяш да овулираш? Че тялото ми реагира на това? Че пенисът ми е така дяволски твърд, а тестисите ми са така напрегнати от желание да те обладая, че е като отворена рана във вътрешностите ми? Само защото си в овулация. Моята половинка. Моята женска.

Очите й се разшириха ужасено при думите, които Тарик прошепна в ухото й.

— Ти си луд — отвърна тя яростно, отдръпвайки се от него. — Това не е възможно.

Устните му се извиха мрачно.

— Така мислиш, нали? — Тарик отиде до плота и вдигна малка овална кутийка, който бе оставил там. — Това ще спре зачеването. Но нищо не може да спре разгонването. Сега проблемът ми е, че съм готов да разкъсам тази нощница от тялото ти и да те хвърля на проклетия под, където мога да те чукам, докато и двамата закрещим. Докато станеш толкова дива за мен, толкова луда, колкото и аз по теб. Или пък може да избягаш през тази врата точно сега толкова бързо, колкото можеш, и да потърсиш някакво място, каквото и да е, да се скриеш, докато аз не намеря достатъчно контрол, за да се сдържа да не те поваля долу и да те взема като животното, което съм. Направи своя избор веднага, скъпа, и то бързо. Защото това коте изцяло изгуби търпение.