А Тарик не си губи времето в обяснения.
В този миг главата му се сведе, устните му се наклониха към нейните и езикът му ги облиза, а след това се притисна настойчиво между тях.
Вкусът на подправки веднага избухна в устата й. Топлината я обгърна и се обви около съзнанието й, а след това клетка по клетка, започна да завладява тялото й.
Лира мислеше, че забиващият ноктите си подлудяващ глад за докосването му, за целувката му, не може да стане по-лош.
Грешеше.
Експлодиращите пипала на усещането започнаха да разкъсват нервните й окончания. Утробата й се стегна, сви се. Вече болезнената плът между бедрата й започна да пламти от пристъпите на бурното желание.
Лира извика в устата на Тарик, надигна се на пръсти за още и се притисна към него, опитвайки да се потопи в топлината, излъчвана изпод дрехите му.
Мъжът откъсна устните си от нейните, а дишането му беше тежко и учестено, когато тя се опита да привлече тялото му, за да улови устните му отново.
— Шибаното хапче. — Гласът му бе животински, дрезгав, гладен.
— Не. Целуни ме пак. — Лира дръпна косата му, притегляйки главата му отново надолу, докато устните му не покриха нейните още веднъж, а от гърлото му се откъсна стон, когато езикът й се тласна в устата му.
Беше като опустошителен огън. Разрушителен. Лира усещаше как пламъците облизват тялото й, искри от електрически ток пращяха по плътта й. А удоволствието… удоволствието беше поразително.
Тя почувства как Тарик я взема. Повдигна краката си и ги присви, за да обхване кръста му, когато изгарящата топлина на ерекцията му неочаквано парна гънките на женствеността й.
Той се движеше. Ходеше. Небеса, как можеше да ходи?
Тарик отдръпна устните си отново. Движенията му бяха отсечени, докато я отнасяше към далечния край на кухненския плот и отвори рязко малката пластмасова кутийка.
Напъха хапчето между устните й.
— Глътни го — изръмжа Породата. — Веднага, Лира.
Той се движеше срещу нея, пенисът му се плъзгаше по соковете на женствеността й, докато гледаше надолу към нея страстно, докосвайки нежната пъпка на клитора й и изпращайки пристъпи от усещане, което пронизваше корема й.
Лира глътна хапчето, преди погледът й да се насочи към бедрата й.
Тогава изскимтя.
— Направи го — прошепна тя, гледайки как набъбналата главичка на пениса му я разтваря, а след това се плъзва нагоре, потърквайки клитора й.
— Мамка му. — Гласът на младия мъж бе изпълнен със страст, с една засилваща се настойчивост, когато пръстите му уловиха косата й и издърпаха главата й назад, принуждавайки я да го погледне в очите. — Казах ти. Първо ще изям това сладко котенце.
— Не мога да чакам, Тарик — изхленчи Лира, дръпна тениската му и остана изумена, когато копчетата се откъснаха, разкривайки златистите му гърди. — Сега. Имам нужда от теб сега.
— Можеш да чакаш.
Но той не можеше.
Очите й се разшириха, когато я избута назад върху кухненския плот, разтвори бедрата й и зарови глава между тях.
Първото докосване на езика му по чувствителната цепка накара вагината й да изкрещи. Той я облиза, поемайки соковете й, като изпъшка срещу плътта й.
Лира никога не си бе представяла подобно агонизиращо удоволствие. Тя се гърчеше под него, извиваше се, трепереше срещу устата му, когато той завъртя език около клитора й само за да се премести по-ниско и да я оближе отново.
Тарик гризна чувствителните устни, разтвори я, и след това внезапно — о, удивително! — тласна езика си вътре в нея. Лира избухна в буря от ярко удоволствие, докато езикът му я обладаваше със силни, изгарящи движения. Мускулите й се стегнаха, тя потръпна и от гладните й устни се бликна още от горещата течност.
И все пак не беше достатъчно.
Лира беше задъхана, сълзи мокреха лицето й, когато потръпна за последен път и погледна нагоре към Тарик, в момента, в който той се надигна между бедрата й.
— Тарик? — изхлипа името му умолително. — Имам нужда от повече.
Беше изтощена, но огънят, който изгаряше утробата й, бе безкраен.
— Спокойно, скъпа. — Мъжът я вдигна бързо на ръце. — Отказвам да те взема на кухненския плот, Лира. Няма да го направя.
Той се препъна, когато краката й се обвиха около него и стиснаха бедрата му силно, а клиторът й се потърка в ствола на пениса му, когато започна да я носи по стълбите.
— Аз няма да го направя на горния етаж. — Лира се движеше върху дебелата плът, агонизиращото удоволствие разкъсваше съзнанието й.
Само ако можеше да се намести в правилната позиция. Само малко по-високо…
Младата жена усети как заострената главичка я разтваря, настани се срещу нежния отвор, преди първата стъпка по стълбите да я вкара насила вътре в нея.
Тарик се препъна и изръмжа, едната му ръка я стисна, а с другата се подпря на стената, дишайки тежко.
— Не по този начин — изпъшка той. — О, господи, Лира! Не по този начин. Не и първият ти път…
Съжаление. Разкаяние. Тя го видя в изражението му, чу го в гласа му. Но това, което разтягаше входа й, дразнеше и изкушаваше, бе главичката на нарушителя, с който тя искаше да облекчи агонизиращото желание, забиващо нокти във вагината й.
Лира се размърда в прегръдката му, усещайки го как се плъзва по-навътре в нея, преди да спре точно до доказателството за девствеността й.
— Скъпа… — прошепна в ухото й, като се напрегна да направи още една крачка.
Всяко движение измъкваше пениса му, след това го плъзваше обратно и галеше — не повече от няколко сантиметра — стегнатите мускули на влагалището й, изпращайки тръпки, опустошаващи тялото й от прелестно удоволствие.
Той я погубваше.
— Съжалявам. — Тарик спря, постави дупето й на ръба на стъпалото и коленичи пред нея. — Господи, Лира, съжалявам.
Тя нямаше повече от секунда предупреждение преди бедрата му да се свият и да се тласнат напред, вкарвайки дебелата, гореща ерекция до самите дълбини на гладната й и стегната вагина.
Шокиращо, изгарящо. Внезапното проникване я накара да се извие, когато болезненото удоволствие от резкия му тласък запращя по нервните й окончания. Изпълни я докрай, разтегна я плътно. Лира можеше да усети как пенисът му пулсира вътре в нея, потушавайки пламъците на изключително чувствителната й сърцевина.
Главата й падна върху горното стъпало, а краката й се повдигнаха и стиснаха гърба му здраво, когато Тарик започна да се движи.
Усещането не приличаше на нищо, което някога можеше да си представи. Чувстваше как пенисът му притиска и разтваря нежните й мускули, гали деликатната тъкан и изпраща почти непоносимо удоволствие по цялото й тяло.
Тя се държеше за него, усещаше устните му на шията си, а резците му драскаха плътта й. Напрежението започна да нараства в утробата, насладата се обедини, стягаше се с всеки отчаян тласък на пениса му в тесните дълбини на влагалището й.
Лира едва осъзнаваше твърдото дърво на стъпалото под нея. Всичко, което усещаше, бе Тарик — тежък, горещ, голям — изпълващ я до крайност, каращ я да иска повече, движещ се вътре в нея с все по-нарастващо темпо, докато тя не почувства как светът се разпада около нея.
Тогава усети още нещо.
Очите й се разшириха, взирайки се със замаян шок в тавана над нея. Зъбите му се забиха в рамото й, задържайки я неподвижна за нещо толкова невероятно нереално, че младата жена не бе сигурна дали не си въобразява.
Тарик се тласна по-дълбоко, а тялото му се стегна, когато Лира почувства една допълнителна ерекция, една удължена издутина точно под главичката на пениса му, която го заключи вътре в нея, галейки сноп от нерви дълбоко във вагината й. Връхлитаха я екстаз след екстаз. Топлината на спермата му я изпълни, струя след струя бликваха в свиващите се дълбини, докато Тарик ръмжеше страстно в шията й.
Беше заключен вътре в нея. Израстъкът го държеше неподвижен, изпращайки потоп от усещания, които експлодираха в тялото й отново и отново.
Когато издутината най-сетне се отпусна, когато силните пулсиращи струи на освобождението му и бурните тръпки на нейното намаляха, очите й се затвориха изтощено.
Лира бе смятала, че няма възбуда, която да е по-лоша от онази, която бе изпитвала преди целувката му. Но бързо научи колко е грешала.
Осма глава
Вие не сте хора… Може да погледнете в огледалото и да заявите, че сте хора. Може да си казвате, че външният вид е всичко, което има значение. Но не е така. Вие сте животни. Създадени в лаборатория, създаване, предизвикано от човека, и ще служите на тези, които са ви създали. Наши инструменти. Нищо повече…
Тарик се взираше в тавана, докато държеше Лира в прегръдките си. Главата й бе отпусната на гърдите му, а тялото й бе обвито около неговото. Тя беше като котенце — решена да бъде възможно най-близо до него в съня си, като се бе извила към тялото му с въздишка, преди да се предаде на умората преди няколко часа.
Той не беше човек. А животно, което я бе нападнало на стълбите. Тялото му покриваше нейното, сякаш предаваше чувството му за човечност. Неговата вяра, че е човек, а не животно.
"Да имаш за съсед Порода" отзывы
Отзывы читателей о книге "Да имаш за съсед Порода". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Да имаш за съсед Порода" друзьям в соцсетях.